Два месеца преди въвеждането на новата валута - еврото, президентът

Два месеца преди въвеждането на новата валута - еврото, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард приказва в ефира на bTV.

Според нея най-важно е след промяната на валутата регулаторите и държавното управление да не позволяват далавера с цените.

Тя означи, че сходни опити е имало във всички страни, само че с цел да се избегне нещо сходно е значима ролята на държавното управление.

Цялото изявление с Кристин Лагард за bTV:

След два месеца ще приемем еврото, което е доста огромна смяна за нас. Кажете ни за какво еврото ще бъде по-добро за нас?

Първо, това не е първият път, когато в едно общество има огромна полемика, преди то да премине от остарялата си валута към новата - еврото.

Това съвсем постоянно се случва, когато една страна трансформира валутата си. И това е обикновено, тъй като това е смяна.

Това е страхът от това какво ще бъде, какво ще загубим и несигурността по отношение на изгодите. Нека се опитам да обясня.

Преминаването към нова валута не е просто присъединение към клуб, който е постоянен, който работи като щит против обезценяване и външни въздействия.

То е и израз на споделени полезности, които всички членове на еврозоната имат общи. И това има връзка с демокрацията, дисциплината, с уговорката към непоклатимост.

Знаете, моята работа като началник на Европейската централна банка и задачата на всички национални централни банки, които ще бъдат на масата, е ценова непоклатимост - ценова непоклатимост, гарантираща, че цените няма да излязат отвън надзор, че няма да имаме инфлация.

Моята цел - 2% в средносрочен проект - е това, съгласно което живеем и което подсигуряваме, че се съблюдава в цялата еврозона.

И в случай че взема три доста практични образеца:

Млад студент от България, който отива да учи в Париж, Мадрид или Берлин, ще заплаща наем и разноски в същата валута.

Той няма да би трябвало да мисли: добре, какъв е курсът на лв. по отношение на еврото, което ще му таксуват? Всички ще имаме една и съща валута.

Да вземем образеца с експортьора - някой, който преработва аграрни артикули в хранителни и ги изнася в Европа. Същото нещо. Няма валутен риск, няма потребност от хеджиране. Валутата е една и съща.

И още повече, в случай че някой от която и да е точка на Европа желае да пътува за отмора, България е много хубава дестинация.

Но в случай че си помисля - хм, непозната валута, каква е цената на лв. по отношение на еврото? - започваш да добавяш това към разсъжденията си и казваш, добре, може би ще отида в Гърция или някъде другаде.

Е, когато еврото е за всички, още веднъж няма риск, обвързван с обмяната.

Основният проблем за нас като общество е, че доста хора се тормозят, че цените към този момент порастват. Защото от юни, когато казахме „ да “, цените към този момент са по-високи. Какво можем да създадем като държавно управление, като страна и като консуматори, с цел да спрем това?

Отново - този риск и този боязън съществуват всякога, когато една страна се причислява към еврото. Виждала съм го. Виждала съм и какви ограничения могат да се подхващат.

Първо, би трябвало да има доста ясно означение на конверсията от сума в левове към сума в евро, тъй че в случай че сте консуматор и купувате чифт обувки, чаша кафе или си подстригвате косата, да знаете тъкмо какъв брой е било, какъв брой е в този момент и че не могат да се покачват цени, в случай че няма добавена стойност.

Преходът от лев към евро самичък по себе си не е добавена стойност - би трябвало да се конвертира.

Моето схващане е, че цените ще бъдат обозначени и показани доста ясно до 26 август. През този интервал потребителите ще виждат тъкмо каква е цената в левове и каква е цената в евро, и не може да има разлика сред двете.

Второто нещо е, че държавното управление би трябвало да ползва разпоредбите. Ще ви дам образеца с Хърватия преди две години, когато в първите седмици някои от огромните търговски вериги се пробваха да вдигнат цените малко. Правителството се намеси. Това се случи в Гърция, във Франция, в моята страна, преди доста години.

Правителството би трябвало да бъде интензивно и да каже - не, това не е договорката. Сделката е точното превръщане на цената в левове с обменния курс, който ще бъде утвърден и валидиран на 1 януари, и цената в евро. Това е всичко. Но това е въпрос на осведоменост и използване.

Какво бихте споделили на скептиците в България, които мислят, че когато приемем еврото, ще загубим суверенитет и нашата банка към този момент няма да прави финансова политика?

Знаете ли, мисля, че това е един от дребното случаи, когато цялото е по-голямо от сбора на частите, тъй като България ще има място на масата. И когато събера всички свои шефове към масата на Управителния съвет, България ще има безусловно същия глас, същия избор като всички останали членове.

Помислете за Германия, Франция, Италия, балтийските или северните страни. Всички сме в една игра и всеки шеф има един глас. Така че България ще бъде част от това.

В момента имате валутен ръб. България не седи на масата. Сега ще седи на масата. Това е огромна разлика.

И нещо още - в множеството страни, след към година, равнището на утвърждение и поддръжка за еврото се покачва доста. Има песимизъм, тъй като това е смяна, тъй като има терзание.

Ще се забележим след година.

Ще приказваме още веднъж тогава. Дигиталното евро - това е доста огромна тематика. Повечето хора в България мислят, че някой се пробва да направи парите им единствено цифрови. Нека разбираем какво е.

Първо, кешът остава. Така че за тези, които обичат банкноти - като мен, може би и като вас - банкнотите ще останат. Монетите също ще останат. Няма проект това да се трансформира.

Но би трябвало да сме сигурни, че нашата валута, еврото, е пригодена за 21-ви век.

Има хора в нашите общества, които избират да заплащат с телефона си, с карта, каквато и да е тя.

Трябва да имаме европейска алтернатива. В момента такава алтернатива за цифрово заплащане не съществува. Всички те са неевропейски. Затова би трябвало да запазим прочут надзор върху бъдещето на нашата валута в цифрова форма.

И по тази причина цифровото евро - парите на централната банка, които са основата на всяка парична система - също имат цифрова форма. Но бъдете спокойни - банкнотите и монетите ще останат. И никой няма да ги отстрани.

За цялата европейска политика - по какъв начин Европейската централна банка ще подтиква икономическия напредък, защото в този момент имаме висока инфлация след войната сред Русия и Украйна?

Бих отбелязала, че инфлацията спадна до към 2%. Последното премерване беше 2,1%. И ние сме решени да подсигуряваме, че ще останем в това положително състояние на нашата цел - 2% в средносрочен проект.

Ако си припомням вярно, през 2026 година ще спадне с към половин %?

Това е нашата прогноза. Прогнозата е, че тя ще спадне до 1,7% и по-късно ще се върне до 1,9%. Ако погледнете базисната инфлация, тя е малко по-висока. Но ние сме съвсем в границите на средносрочната цел, която сме определили.

Успяхме да я върнем от доста високи равнища, каквито имахме, както казахте, по време на скока на инфлацията, енергийните цени и войната на Русия против Украйна. Върнахме я там, където искахме да бъде.

И това е нашият принос към стопанската система. Това е, което една централна банка може да направи - да обезпечи ценова непоклатимост, тъй че когато решите да купите къща, да наемете някого или да инвестирате в бизнес, да знаете какви ще бъдат цените.

След два месеца ще имаме евро. Ще бъдем ли по-щастливи или към момента уплашени?

Мисля, че всички ще бъдем по-щастливи. Аз ще съм с една година по-възрастна, тъй като това е рожденият ми ден - 1 януари - и ще мисля за България и за вас, когато отидете до банкомата и се уверите, че работи - и залагам, че ще работи.