Родителите на моряците търсят истината за потъването на Москва
Два месеца минаха от потъването на гордостта на гордостта на съветския флот - крайцера " Москва ". На 13 април украинските управляващи оповестиха, че са го улучили с ракети " Нептун ". На идващия ден министерството на защитата на Русия удостовери, че е имало гърмеж на кораба, само че той е резултат от експлозия на муниции поради пожар, моряците са евакуирани, а самият крайцер е " съхранил своята плавателна дарба ". Накрая същото министерство призна, че " Москва " е потопен при буксир в Севастопол поради стихия.
Оттогава съветското министерство на защитата единствено един път оповести информация за жертвите - 1 умрял и 27 изчезнали моряци. В обществените мрежи обаче могат да се намерят апели за информация от най-малко 40 фамилии на моряци, които са били на кораба. Количеството на евакуираните и ранените е незнайно.
Родителите на наборниците, които по неведоми аргументи са се оказали измежду членовете на екипажа на флагмана на Черноморския флот, не престават да упорстват за истината и се канят да подадат групов иск против МО. Повечето са отказали да подпишат непринудено заявки, че синовете им са " починали вследствие на злополука ". " Новая газета. Европа " разгласява разказите на някои от майките, които са си общували с командването и ранените военнослужещи в лечебните заведения. От съображения за сигурност някои не са поискали имената им да се разкриват.
" Командването се срещна с нас, откакто вдигнахме звук и започнахме да беседваме с публицистите. Започнаха да ни канят на срещи. Който съумя да пристигна в Севастопол се срещна персонално с командващия Черноморския флот адмирал Игор Осипов. На срещата участваха към 10 души - представители на военната прокуратура, администрацията на града, психолози. Срещите започваха по един и същи метод - " Крайслерът ще бъде приет за участник в специфичната военна интервенция. Момчетата са герои. Ще бъдат наградени с медали за смелост ".
Преди да отида на срещата, позвъних в министерството на защитата и попитах какъв е статусът на моя наследник. Това стана, откакто оповестиха формалните данни. Казаха ми, че моят наследник не е в нито един от описите - нито измежду изчезналите, нито измежду ранените, нито измежду починалите. Попитах какво значи това. Отговориха ми: " Означава, че той е в строя ".
Отивам на срещата с адмирала и стартират да ми приказват за герои, бойни дейности и така нататък Като основното е сами да признаем, че децата ни са починали. Питам ги - за какво тогава МО споделя, че синът ми не е в нито един лист. Всички се удивиха и споделиха, че ще уточнят за какво по този начин ми споделят. Питам ги има ли възможност някъде да имало избавителен плот, лодки, за които да са се хванали, и да ги отнесло в друга територия. Един от тях ме погледна, едвам сдържайки смеха си, и отсече: " Не, това не може да се е случило ".
На идващия ден отново звъня в МО. Отново ми споделят, че синът ми го няма в описите, изброиха описите и дори прибавиха думата " пленени ".
От командването дълго се опитваха да ми потвърдят, че наборниците не са взели участие в бойни дейности. " А на Змийския остров? ", запитвам аз. Как може да не е взел участие там? Половината от екипажа са взели участие в бойни дейности, а останалите са били на екскурзия ли? Питам ги дали целият екипаж е бил на кораба в този миг. Казват ми - да. Значи всеки е бил в заплаха.
Няколко души са изчезнали от машинното поделение. А един и същи капитан трети сан споделя на родителите разнообразни истории. Мен ме убеждава, че детето ми се е задушило от дима. На друга майка споделя по какъв начин персонално е извеждал от машинното поделение хора, само че двама души от средата на редицата някъде изчезват и не могат да ги намерят. Казвам му - само че това са тесни коридори и в случай че някой падне, ще спъне идващия. Той кима и се съгласява. При това офицерите плачат, описват всичко нагледно, а нямат ни драскотина, ни изгаряне. Убеждават ни по какъв начин тежко ранени няма. И в идващия миг някой от задните редици възкликва: " А да бяхте видели какъв брой тежко ранени имаме в лечебните заведения ".
Към 9 май разбрахме, че не се организира никаква избавителна интервенция. И се оказва, че те просто са протакали. Никого не са се опитватвали да спасят, а ние стоим, чакаме и с никого не поддържаме връзка.
Болниците въобще отхвърлят информация. Казваш им фамилия от листата, компютърът им забива, споделят ти да почакаш и изчезват. После се връщат и споделят, че няма такива лица при тях. А когато аз звънях, дори не ме попитаха по какъв начин е името на детето ми и рождената му дата. Някой съумя да пробие в основната военна болница " Н.Н.Бурденко ", до момента в който към момента можеше. Казаха му, че при тях има тежко ранени, има донесени на носилки, които не са можели да вървят, има ранени от шрапнели, има и в такова положение, че изобщо не помнят по какъв начин са попаднали в болничното заведение. А командването ни споделя, че ранени въобще няма.
След това започнахме да получаваме вести от военните комитети: " С огорчение ви оповестяваме, че вашият наследник е липсващ без новина вследствие на злополука ". Пристига заявление от мое име, където написа, че аз признавам, че моят наследник е умрял в резултат на злополука и тялото му не е намерено. Канят ме да подпиша заявката и споделят, че има очевидци, които са видели, че моят наследник е бил на кораба в този ден, само че след това някъде е липсващ и никой не го е виждал повече. Казах им, че нищо няма да подпиша. Звънят ми отново: " Вече три фамилии подписаха заявката. Идвайте бързо, с цел да минем през съда и да не протакаме ". Даже не ме попитаха дали съм подготвена да подпиша. И там написа " починал вследствие на злополука ". Не написа, че е участник в никаква интервенция. Накрая написа, че ще ми обезпечат юрист, с цел да изисквам за застраховка - малко над 7 млн. Казах им, че нищо няма да подпиша.
Говорих с бащата на различен моряк - взели му военната брошура, пишат, че е " участник в специфична военна интервенция " и дори дневни за присъединяване в бойна интервенция му превеждат.
А на нас ни пращат заявление, където не написа за никаква интервенция, и дори написа " умрели ", а не починали. Все едно човек е излязал за самун и е... липсващ.
Капитанът трети сан ми споделя: " Имаме възбрана, само че въпреки всичко ще ви опише под сурдинка ". Даже се удивих, че по този начин приказва с първия срещнат. Разказа ни за ракетите и за това, че пет дни са съумели да се удържат на вода, че е имало разпити, пристигнала е комисия. А самият той е подобен пресен, не му проличава да е прекарал безсънни нощи, въпреки че ме уверяваше, че едвам същия ден са го пуснали. Синът ми се връщаше от кораба изтощен и изстрадал. Вече мислеше за края на службата, с цел да не помни за нея вечно. Очевидно, че са си го изкарвали на наборниците. Не се оплакваше, само че аз мога да отгатна по типа му какво е ставало. А по-късно и други родители потвърдиха, че целият транспортен съд на наборници се е крепял.
Командирът ми описа, че е имало три ракети - едната е пропуснала, другите са ги блъснали. Едната е улучила машинното поделение, другата - столовата. Показах му фотоси на момчетата - всички ги разпозна по лице, 500 души. Казва ми, че всички са били там и е неефикасно да ги търсям.
Леко ранените момчета в лечебните заведения споделят на придружителите си, че въпреки да имат възбрана да приказват, въпреки всичко ще кажат, че са били две ракети. Решихме, че това е просто легенда, тъй като въпреки всичко са подписали документ за неразгласяване, а всичко ни описват. Отначало имаше комплициране и във времето - някои споделяха, че ракетите са ги блъснали сутринта, други - денем, трети - вечерта. А по-късно се синхронизираха и твърдяха, че е било промеждутъкът от 2.30 до 3 часа.
Разказваха ни, че дори по време на обучение вратата е заяждала и е трябвало по вътрешната връзка да молят да им отворят. И когато ги е блъснала ракетата, също е заяла. И те по тази причина не са могли да се измъкнат - имало е доста пушек и никой не е отишъл да им отвори. Разказваха ми по какъв начин моят наследник бил изхвърлен през илюминатора. Като почнало задимяването, наборниците почнали да ги изхвърлят през илюминаторите. Но защото водата е студена, а и крайцерът се е движел, те може и под перките му да са попаднали, и във водата да не се удържат дълго.
Капитанът ми сподели, че дълго са се борили за кораба, само че след това са разбрали, че нямат късмет, и всички са скочили зад борда. Започнали са да хвърлят избавителни плотове. После са спуснали своя катер. Други пък настояват, че дори и катерът не е бил спуснат, тъй като нещо се е счупило.
Не ни напуща възприятието, че към момента има късмет за децата ни. Защото има доста несъотвествия. Ако ни беше извикало командването и на всички ни беше разказало една и съща история... А то... ", приключва описа си обезверената майка.
На роднините на 19-годишния Мухамед Мутазаев, наборник на крайслера " Москва ", също са предложили да подпишат документи, че той е " починал в резултат на злополука ". Майката отказала.
" Когато се обръщахме към управлението на Черноморския флот, не ни даваха никакви отговори, пренебрегнаха ни.
Предполагам, че това е нарушаване на устава и на нормативните документи, където е записано, че са длъжни неотложно да осведомят околните на военнослужещите за тяхното положение. Не ни се дава информаиця за евакуирането от кораба, която е трябвало към този момент да бъде събрана - минаха 40 дни.
На 24 април ни извикаха на сказка. Съобщиха ми, че синът ми е в листата на безследно изчезналите. При това не ни дадоха тази информация в писмен тип. Обърнахме се към Военния комисариат на Крим и на 29 април получихме отговор: " С огорчение ви уведомяваме, че вашият наследник е безследно липсващ вследствие на злополука в намерено море на крайслера " Москва " на 13 април 2022 година ".
Едва 10 дни след станалото започнаха да основават екипи за информиране на роднините и всякога чувам еднакъв заучен текст - че водолазите са се спускали, минали са избран сектор и никого не са намерили. На срещата ни с командването ни споделиха, че корабът е бил в неутрални води и в никакви бойни дейности не е взел участие.
В началото на май военната прокуратура съобщи в отговор на послание на Дмитрий Шкребца, че неговият наследник - наборникът Егор Шкребец, е разгласен за " безследно липсващ ". Оттам настояват, че корабът, на който Егор е служил, " не е навлизал в териториалните води на Украйна " и не е взел участие в " специфичната военна интервенция ". На своята страница във " ВКонтакте " Дмитрий написа, че по време на произшествието офицерите първи са напуснали кораба.
" Вече ме предизвестиха, че в случай че приказвам, иска ми се случи преживелица. Но ми все тая. Просто желая да намеря детето си ", споделя майката на 20-годишния Никита Ефременко Татяна. Той е бил наборник, изпратен да служи на кораба " Москва ". От 9 април не се е обаждал на околните си. Оставали са му 58 дни работа.
" Имам информация от кого ли не - един пълководец, различен, от Москва, от Севастопол, от МО. Все е друга. Не мога да схвана кой лъже и кой споделя истината. Искам да приказвам с капитана на кораба, не с някакви офицери. Всеки ден звъня на всички места. Севастополските номера всичките са блокирани, дажи тези на лечебните заведения. Никой никакви внятни пояснения не дава. Говорим си с останалите родители. На никого не е звънял пълководец, с цел да изясни какво е станало. Питах: " Как са се оказали наборниците на кораба " Москва " по време на военни дейности? ". Един ми споделя: " Те не са взели участие във военни дейности ". И не ми изясняват освен на мен. На никого не изясняват ", споделя Татяна.
Оттогава съветското министерство на защитата единствено един път оповести информация за жертвите - 1 умрял и 27 изчезнали моряци. В обществените мрежи обаче могат да се намерят апели за информация от най-малко 40 фамилии на моряци, които са били на кораба. Количеството на евакуираните и ранените е незнайно.
Родителите на наборниците, които по неведоми аргументи са се оказали измежду членовете на екипажа на флагмана на Черноморския флот, не престават да упорстват за истината и се канят да подадат групов иск против МО. Повечето са отказали да подпишат непринудено заявки, че синовете им са " починали вследствие на злополука ". " Новая газета. Европа " разгласява разказите на някои от майките, които са си общували с командването и ранените военнослужещи в лечебните заведения. От съображения за сигурност някои не са поискали имената им да се разкриват.
" Командването се срещна с нас, откакто вдигнахме звук и започнахме да беседваме с публицистите. Започнаха да ни канят на срещи. Който съумя да пристигна в Севастопол се срещна персонално с командващия Черноморския флот адмирал Игор Осипов. На срещата участваха към 10 души - представители на военната прокуратура, администрацията на града, психолози. Срещите започваха по един и същи метод - " Крайслерът ще бъде приет за участник в специфичната военна интервенция. Момчетата са герои. Ще бъдат наградени с медали за смелост ".
Преди да отида на срещата, позвъних в министерството на защитата и попитах какъв е статусът на моя наследник. Това стана, откакто оповестиха формалните данни. Казаха ми, че моят наследник не е в нито един от описите - нито измежду изчезналите, нито измежду ранените, нито измежду починалите. Попитах какво значи това. Отговориха ми: " Означава, че той е в строя ".
Отивам на срещата с адмирала и стартират да ми приказват за герои, бойни дейности и така нататък Като основното е сами да признаем, че децата ни са починали. Питам ги - за какво тогава МО споделя, че синът ми не е в нито един лист. Всички се удивиха и споделиха, че ще уточнят за какво по този начин ми споделят. Питам ги има ли възможност някъде да имало избавителен плот, лодки, за които да са се хванали, и да ги отнесло в друга територия. Един от тях ме погледна, едвам сдържайки смеха си, и отсече: " Не, това не може да се е случило ".
На идващия ден отново звъня в МО. Отново ми споделят, че синът ми го няма в описите, изброиха описите и дори прибавиха думата " пленени ".
От командването дълго се опитваха да ми потвърдят, че наборниците не са взели участие в бойни дейности. " А на Змийския остров? ", запитвам аз. Как може да не е взел участие там? Половината от екипажа са взели участие в бойни дейности, а останалите са били на екскурзия ли? Питам ги дали целият екипаж е бил на кораба в този миг. Казват ми - да. Значи всеки е бил в заплаха.
Няколко души са изчезнали от машинното поделение. А един и същи капитан трети сан споделя на родителите разнообразни истории. Мен ме убеждава, че детето ми се е задушило от дима. На друга майка споделя по какъв начин персонално е извеждал от машинното поделение хора, само че двама души от средата на редицата някъде изчезват и не могат да ги намерят. Казвам му - само че това са тесни коридори и в случай че някой падне, ще спъне идващия. Той кима и се съгласява. При това офицерите плачат, описват всичко нагледно, а нямат ни драскотина, ни изгаряне. Убеждават ни по какъв начин тежко ранени няма. И в идващия миг някой от задните редици възкликва: " А да бяхте видели какъв брой тежко ранени имаме в лечебните заведения ".
Към 9 май разбрахме, че не се организира никаква избавителна интервенция. И се оказва, че те просто са протакали. Никого не са се опитватвали да спасят, а ние стоим, чакаме и с никого не поддържаме връзка.
Болниците въобще отхвърлят информация. Казваш им фамилия от листата, компютърът им забива, споделят ти да почакаш и изчезват. После се връщат и споделят, че няма такива лица при тях. А когато аз звънях, дори не ме попитаха по какъв начин е името на детето ми и рождената му дата. Някой съумя да пробие в основната военна болница " Н.Н.Бурденко ", до момента в който към момента можеше. Казаха му, че при тях има тежко ранени, има донесени на носилки, които не са можели да вървят, има ранени от шрапнели, има и в такова положение, че изобщо не помнят по какъв начин са попаднали в болничното заведение. А командването ни споделя, че ранени въобще няма.
След това започнахме да получаваме вести от военните комитети: " С огорчение ви оповестяваме, че вашият наследник е липсващ без новина вследствие на злополука ". Пристига заявление от мое име, където написа, че аз признавам, че моят наследник е умрял в резултат на злополука и тялото му не е намерено. Канят ме да подпиша заявката и споделят, че има очевидци, които са видели, че моят наследник е бил на кораба в този ден, само че след това някъде е липсващ и никой не го е виждал повече. Казах им, че нищо няма да подпиша. Звънят ми отново: " Вече три фамилии подписаха заявката. Идвайте бързо, с цел да минем през съда и да не протакаме ". Даже не ме попитаха дали съм подготвена да подпиша. И там написа " починал вследствие на злополука ". Не написа, че е участник в никаква интервенция. Накрая написа, че ще ми обезпечат юрист, с цел да изисквам за застраховка - малко над 7 млн. Казах им, че нищо няма да подпиша.
Говорих с бащата на различен моряк - взели му военната брошура, пишат, че е " участник в специфична военна интервенция " и дори дневни за присъединяване в бойна интервенция му превеждат.
А на нас ни пращат заявление, където не написа за никаква интервенция, и дори написа " умрели ", а не починали. Все едно човек е излязал за самун и е... липсващ.
Капитанът трети сан ми споделя: " Имаме възбрана, само че въпреки всичко ще ви опише под сурдинка ". Даже се удивих, че по този начин приказва с първия срещнат. Разказа ни за ракетите и за това, че пет дни са съумели да се удържат на вода, че е имало разпити, пристигнала е комисия. А самият той е подобен пресен, не му проличава да е прекарал безсънни нощи, въпреки че ме уверяваше, че едвам същия ден са го пуснали. Синът ми се връщаше от кораба изтощен и изстрадал. Вече мислеше за края на службата, с цел да не помни за нея вечно. Очевидно, че са си го изкарвали на наборниците. Не се оплакваше, само че аз мога да отгатна по типа му какво е ставало. А по-късно и други родители потвърдиха, че целият транспортен съд на наборници се е крепял.
Командирът ми описа, че е имало три ракети - едната е пропуснала, другите са ги блъснали. Едната е улучила машинното поделение, другата - столовата. Показах му фотоси на момчетата - всички ги разпозна по лице, 500 души. Казва ми, че всички са били там и е неефикасно да ги търсям.
Леко ранените момчета в лечебните заведения споделят на придружителите си, че въпреки да имат възбрана да приказват, въпреки всичко ще кажат, че са били две ракети. Решихме, че това е просто легенда, тъй като въпреки всичко са подписали документ за неразгласяване, а всичко ни описват. Отначало имаше комплициране и във времето - някои споделяха, че ракетите са ги блъснали сутринта, други - денем, трети - вечерта. А по-късно се синхронизираха и твърдяха, че е било промеждутъкът от 2.30 до 3 часа.
Разказваха ни, че дори по време на обучение вратата е заяждала и е трябвало по вътрешната връзка да молят да им отворят. И когато ги е блъснала ракетата, също е заяла. И те по тази причина не са могли да се измъкнат - имало е доста пушек и никой не е отишъл да им отвори. Разказваха ми по какъв начин моят наследник бил изхвърлен през илюминатора. Като почнало задимяването, наборниците почнали да ги изхвърлят през илюминаторите. Но защото водата е студена, а и крайцерът се е движел, те може и под перките му да са попаднали, и във водата да не се удържат дълго.
Капитанът ми сподели, че дълго са се борили за кораба, само че след това са разбрали, че нямат късмет, и всички са скочили зад борда. Започнали са да хвърлят избавителни плотове. После са спуснали своя катер. Други пък настояват, че дори и катерът не е бил спуснат, тъй като нещо се е счупило.
Не ни напуща възприятието, че към момента има късмет за децата ни. Защото има доста несъотвествия. Ако ни беше извикало командването и на всички ни беше разказало една и съща история... А то... ", приключва описа си обезверената майка.
На роднините на 19-годишния Мухамед Мутазаев, наборник на крайслера " Москва ", също са предложили да подпишат документи, че той е " починал в резултат на злополука ". Майката отказала.
" Когато се обръщахме към управлението на Черноморския флот, не ни даваха никакви отговори, пренебрегнаха ни.
Предполагам, че това е нарушаване на устава и на нормативните документи, където е записано, че са длъжни неотложно да осведомят околните на военнослужещите за тяхното положение. Не ни се дава информаиця за евакуирането от кораба, която е трябвало към този момент да бъде събрана - минаха 40 дни.
На 24 април ни извикаха на сказка. Съобщиха ми, че синът ми е в листата на безследно изчезналите. При това не ни дадоха тази информация в писмен тип. Обърнахме се към Военния комисариат на Крим и на 29 април получихме отговор: " С огорчение ви уведомяваме, че вашият наследник е безследно липсващ вследствие на злополука в намерено море на крайслера " Москва " на 13 април 2022 година ".
Едва 10 дни след станалото започнаха да основават екипи за информиране на роднините и всякога чувам еднакъв заучен текст - че водолазите са се спускали, минали са избран сектор и никого не са намерили. На срещата ни с командването ни споделиха, че корабът е бил в неутрални води и в никакви бойни дейности не е взел участие.
В началото на май военната прокуратура съобщи в отговор на послание на Дмитрий Шкребца, че неговият наследник - наборникът Егор Шкребец, е разгласен за " безследно липсващ ". Оттам настояват, че корабът, на който Егор е служил, " не е навлизал в териториалните води на Украйна " и не е взел участие в " специфичната военна интервенция ". На своята страница във " ВКонтакте " Дмитрий написа, че по време на произшествието офицерите първи са напуснали кораба.
" Вече ме предизвестиха, че в случай че приказвам, иска ми се случи преживелица. Но ми все тая. Просто желая да намеря детето си ", споделя майката на 20-годишния Никита Ефременко Татяна. Той е бил наборник, изпратен да служи на кораба " Москва ". От 9 април не се е обаждал на околните си. Оставали са му 58 дни работа.
" Имам информация от кого ли не - един пълководец, различен, от Москва, от Севастопол, от МО. Все е друга. Не мога да схвана кой лъже и кой споделя истината. Искам да приказвам с капитана на кораба, не с някакви офицери. Всеки ден звъня на всички места. Севастополските номера всичките са блокирани, дажи тези на лечебните заведения. Никой никакви внятни пояснения не дава. Говорим си с останалите родители. На никого не е звънял пълководец, с цел да изясни какво е станало. Питах: " Как са се оказали наборниците на кораба " Москва " по време на военни дейности? ". Един ми споделя: " Те не са взели участие във военни дейности ". И не ми изясняват освен на мен. На никого не изясняват ", споделя Татяна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ