На Ботуша - част 3
Два мача в един ден в чужбина не е изключително елементарно постижимо. Което надалеч не значи, че е невероятно. След натоварената неделя, в която първо видяхме по какъв начин Интер надви над Лацио на " Джузепе Меаца ", а вечерта Болоня не разреши на Ювентус да го победи на " Ренато Дал`Ара " изтощението в чисто прочувствен футболен проект си беше осезаемо. Та трябваше да има два дни отмора, преди да пристигна последният мач, който си бяхме набелязали. Лацио - Сасуоло.
Във Вечния град. На Вечния стадион - " Олимпико ". Бил съм към този момент много пъти на това оборудване и умерено мога да кажа, че едва ли в миналото ще ми омръзне. Посещавал съм стадиона за мач сред Рома и ЦСКА през далечната към този момент 2009. Бил съм тук за Лацио - Рома в последния мач на Франческо Тоти с фланелката на " джалоросите ". Гледах край за Купата на Италия през 2019 сред Лацио и Аталанта. През 2021 слушах по какъв начин Андреа Бочели откри европейското състезание по футбол с година забавяне поради пандемията, а минути по-късно Италия стартира похода си към европейската купа след звучно 3:0 против Турция. Месец по-късно разясних от този стадион и един от 1/4-финалите в шампионата - Англия - Украйна. Стадион, толкоз възвишен и необикновен, че даже Джордан Хендерсън вкара гол с екипа на " Трите лъва ", щом стъпи на него. Има нещо вълшебно към " Олимпико ". Два тима, безконечни противници, играят мачовете си тук, само че този стадион е одобряван като дом и за всеки, който го посети. Местата по трибуните наподобяват пъклен надалеч от терена, само че видимостта е прелестна и не можеш да изпуснеш нито един подробност от играта. Но ще стигнем и до ситуацията вътре.
Озоваваме се на спирка " Отавиано ", откъдето би трябвало да си хванем рейса към стадиона. Това е на по-малко от 2 километра от Ватикана и, досещате се, целогодишно гъмжи от туристи. А човекопотокът става даже още по-натоварен, когато има футболен мач. Пулсът на столицата на Италия се форсира. Хайде към футболния храм! На спирката могат да бъдат видяни десетки тифози с продукти на Лацио, множеството от които не осъзнават, че няма да могат да се качат на първия рейс, само че напук и философски не престават да чакат. Видимо има много чужденци, които желаят да се допрян до вълшебствата на " Олимпико ", пък даже и да не хранят изключително топли усеща към някой от тимовете. Хаосът не може да спре стремежа и да укроти желанието на почитателите да стигнат час по-скоро до стадиона, тъй че транспортните несгоди са скромна спънка, която в последна сметка е преодоляна на цената няколко по-пиперлива израза и нахлуване в персоналното пространство. Около " Олимпико " както постоянно животът се движи. Не стопира за секунда. Продават се продукти, шумни групи от почитатели на домакините се задава от моста и потеглят право през парадния вход, подминавайки обелиска, на който гордо е изписано името на Бенито Мусолини.
По пътя човек може да хвърли ученолюбив взор и към " Форо Италико ". Там, където има басейн с олимпийски размери и където предишното лято се организира европейското състезание по плуване. Там, където е централният корт на тенис-комплекса на Мастърса в Рим, иден напълно скоро. Вървиш си към " Олимпико ", а очите ти все шарят нанякъде - скулптури, хора, инспекции, деца, които подритват топки. Красота.
Дори когато билетите ти са тествани и се озовеш до някои от входовете, отново ти е мъчно да си представиш какво тъкмо ще се открие пред теб след секунди. Огромен стадион. Ама подобен, за който ще те заболи вратът, в случай че опиташ да го обгърнеш с взор и зяпаш прекомерно дълго нагоре. Леко грандомански даже. Стъпвайки вътре, разбираш, че това не е смешка работа. Дори когато има към 50 хиляди души, отново те съумяват да се изгубят някъде по сините седалки. Фотографите наподобяват като мънички точици, които се движат зад вратите в опит да запечатат следващия популярен момент. Играчите, въпреки привикнали с атмосферата, вероятно всякога настръхват, щом чуят възгласите от трибуните или разпознаят имената си, които се скандират с цяло гърло от екзалтираните тифози.
Мачът стартира. Мачът приключва! Лацио побеждава с 2:0, само че това можеш да го разбереше и в Интернет. Не разбираш обаче по кое време са минали 90-те минути, тъй като постановката на сцената пред теб те е погълната напълно и не те оставя нито за секунда да си починеш. Не искаш антракт, не искаш пауза, не искаш и край. Искаш просто да се насладиш на видяното. Нищо, че единствено след 15 минути ще схванеш, че няма по какъв начин да се качиш на първия рейс към " Отавиано ". Всичко си е коствало. И ще си коства постоянно. Андреа Бочели ме научи на този урок.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Във Вечния град. На Вечния стадион - " Олимпико ". Бил съм към този момент много пъти на това оборудване и умерено мога да кажа, че едва ли в миналото ще ми омръзне. Посещавал съм стадиона за мач сред Рома и ЦСКА през далечната към този момент 2009. Бил съм тук за Лацио - Рома в последния мач на Франческо Тоти с фланелката на " джалоросите ". Гледах край за Купата на Италия през 2019 сред Лацио и Аталанта. През 2021 слушах по какъв начин Андреа Бочели откри европейското състезание по футбол с година забавяне поради пандемията, а минути по-късно Италия стартира похода си към европейската купа след звучно 3:0 против Турция. Месец по-късно разясних от този стадион и един от 1/4-финалите в шампионата - Англия - Украйна. Стадион, толкоз възвишен и необикновен, че даже Джордан Хендерсън вкара гол с екипа на " Трите лъва ", щом стъпи на него. Има нещо вълшебно към " Олимпико ". Два тима, безконечни противници, играят мачовете си тук, само че този стадион е одобряван като дом и за всеки, който го посети. Местата по трибуните наподобяват пъклен надалеч от терена, само че видимостта е прелестна и не можеш да изпуснеш нито един подробност от играта. Но ще стигнем и до ситуацията вътре.
Озоваваме се на спирка " Отавиано ", откъдето би трябвало да си хванем рейса към стадиона. Това е на по-малко от 2 километра от Ватикана и, досещате се, целогодишно гъмжи от туристи. А човекопотокът става даже още по-натоварен, когато има футболен мач. Пулсът на столицата на Италия се форсира. Хайде към футболния храм! На спирката могат да бъдат видяни десетки тифози с продукти на Лацио, множеството от които не осъзнават, че няма да могат да се качат на първия рейс, само че напук и философски не престават да чакат. Видимо има много чужденци, които желаят да се допрян до вълшебствата на " Олимпико ", пък даже и да не хранят изключително топли усеща към някой от тимовете. Хаосът не може да спре стремежа и да укроти желанието на почитателите да стигнат час по-скоро до стадиона, тъй че транспортните несгоди са скромна спънка, която в последна сметка е преодоляна на цената няколко по-пиперлива израза и нахлуване в персоналното пространство. Около " Олимпико " както постоянно животът се движи. Не стопира за секунда. Продават се продукти, шумни групи от почитатели на домакините се задава от моста и потеглят право през парадния вход, подминавайки обелиска, на който гордо е изписано името на Бенито Мусолини.
По пътя човек може да хвърли ученолюбив взор и към " Форо Италико ". Там, където има басейн с олимпийски размери и където предишното лято се организира европейското състезание по плуване. Там, където е централният корт на тенис-комплекса на Мастърса в Рим, иден напълно скоро. Вървиш си към " Олимпико ", а очите ти все шарят нанякъде - скулптури, хора, инспекции, деца, които подритват топки. Красота.
Дори когато билетите ти са тествани и се озовеш до някои от входовете, отново ти е мъчно да си представиш какво тъкмо ще се открие пред теб след секунди. Огромен стадион. Ама подобен, за който ще те заболи вратът, в случай че опиташ да го обгърнеш с взор и зяпаш прекомерно дълго нагоре. Леко грандомански даже. Стъпвайки вътре, разбираш, че това не е смешка работа. Дори когато има към 50 хиляди души, отново те съумяват да се изгубят някъде по сините седалки. Фотографите наподобяват като мънички точици, които се движат зад вратите в опит да запечатат следващия популярен момент. Играчите, въпреки привикнали с атмосферата, вероятно всякога настръхват, щом чуят възгласите от трибуните или разпознаят имената си, които се скандират с цяло гърло от екзалтираните тифози.
Мачът стартира. Мачът приключва! Лацио побеждава с 2:0, само че това можеш да го разбереше и в Интернет. Не разбираш обаче по кое време са минали 90-те минути, тъй като постановката на сцената пред теб те е погълната напълно и не те оставя нито за секунда да си починеш. Не искаш антракт, не искаш пауза, не искаш и край. Искаш просто да се насладиш на видяното. Нищо, че единствено след 15 минути ще схванеш, че няма по какъв начин да се качиш на първия рейс към " Отавиано ". Всичко си е коствало. И ще си коства постоянно. Андреа Бочели ме научи на този урок.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ