Паяк на 100 млн. години с опашка като скорпион запълва липсваща връзка в еволюцията
Два екипа от учени оповестиха в понеделник, че съвършено непокътнат паяк с опашка като на скорпион, непокътнат в кехлибар в гора в Югоизточна Азия е изчезнала връзка в еволюцията, заяви Агенция Франс Прес.
В проучванията, оповестени в сп. „ Нейчър еколъджи енд еволюшън “, единият екип твърди, че мъжките полови органи и жлезите, произвеждащи копринена нишка, свързват създанието с живи паяци.
Другият екип се концентрира върху дългата опашка и сегменитарното тяло и твърди, че Chimerarachne yingi принадлежи към родословно линия, съществувала преди над 380 милиона години и изчезнала в този момент.
Но и двата екипа са съгласни, че създанието запълва огромна в празнота в еволюцията на съвсем 50 000 типа паяци, които вършат паяжини и в тях улавят плячката си по целия свят.
То е изчезналата връзка сред античния разред Uraraneida, които наподобяват на паяци, само че са с опашка и без паяжинна жлеза, и актуалните паяци, които нямат опашка, споделя Бо Ван - палеобиолог в Китайската академия на науките в Нанкин. Той е водещ академик в екипа, съгласно който Chimerarachne yingi има доста общи белези със актуалните си осмоноги братовчеди.
По стичане на събитията незнайният по-рано тип по едно и също време бил открит от две групи учени, всяка от които попаднала на два екземпляра, застинали в транспарантен кехлибар. Друга случайност е, че те показали откритията си в едно и също списание, което провежда едновременното им издание.
С дължина на тялото към 6 милиметра, половината от които са опашката, C. yingi е в действителност мъничък паяк. Влакънцата от 4 пъпки, излизащи от задния завършек на корема може би не са паяжина, допускат учените.
„ Паяжинните жлези се употребяват за произвеждане на паяжина с доста цели - да се завият яйцата, за прикритие в дупка, за спален хамак или просто за оставяне на диря “, споделя Пол Селдън, съавтор на Бо Ван и учител в Университета на Канзас.
C. yingi също по този начин имал добавки като щипки, наричани педипалпи, употребявани за прекачване на спермата към женската при чифтосване – специфичност, която имат всички живи паяци.
Камшикообразната опашка евентуално служела като датчик за околната конюнктура. Древният тип имал и отровна жлеза, само че и двата екипа не съумели да открият дали е можел да отравя жертвите си.
Новият тип бил открит в джунглата на Мианма, където се добиват към 10 тона кехлибар всяка година. Много от него се оказва в Китай, където търговци го продават на научни институции.
Кехлибарът е доста значим за разкриване на антични прародители на паяците, само че единствено до избран интервал обратно. Те мъчно фосилизират, защото имат меко тяло и нямат кости, заради което трябват специфични условия, с цел да бъдат открити антични остатъци, като попадане в смола, която се трансформира в кехлибар.
Но няма следи от скотски остатъци по-стари от 250 милиона години, което прави доста мъчно откриването на най-ранните прародители на паяците.
В проучванията, оповестени в сп. „ Нейчър еколъджи енд еволюшън “, единият екип твърди, че мъжките полови органи и жлезите, произвеждащи копринена нишка, свързват създанието с живи паяци.
Другият екип се концентрира върху дългата опашка и сегменитарното тяло и твърди, че Chimerarachne yingi принадлежи към родословно линия, съществувала преди над 380 милиона години и изчезнала в този момент.
Но и двата екипа са съгласни, че създанието запълва огромна в празнота в еволюцията на съвсем 50 000 типа паяци, които вършат паяжини и в тях улавят плячката си по целия свят.
То е изчезналата връзка сред античния разред Uraraneida, които наподобяват на паяци, само че са с опашка и без паяжинна жлеза, и актуалните паяци, които нямат опашка, споделя Бо Ван - палеобиолог в Китайската академия на науките в Нанкин. Той е водещ академик в екипа, съгласно който Chimerarachne yingi има доста общи белези със актуалните си осмоноги братовчеди.
По стичане на събитията незнайният по-рано тип по едно и също време бил открит от две групи учени, всяка от които попаднала на два екземпляра, застинали в транспарантен кехлибар. Друга случайност е, че те показали откритията си в едно и също списание, което провежда едновременното им издание.
С дължина на тялото към 6 милиметра, половината от които са опашката, C. yingi е в действителност мъничък паяк. Влакънцата от 4 пъпки, излизащи от задния завършек на корема може би не са паяжина, допускат учените.
„ Паяжинните жлези се употребяват за произвеждане на паяжина с доста цели - да се завият яйцата, за прикритие в дупка, за спален хамак или просто за оставяне на диря “, споделя Пол Селдън, съавтор на Бо Ван и учител в Университета на Канзас.
C. yingi също по този начин имал добавки като щипки, наричани педипалпи, употребявани за прекачване на спермата към женската при чифтосване – специфичност, която имат всички живи паяци.
Камшикообразната опашка евентуално служела като датчик за околната конюнктура. Древният тип имал и отровна жлеза, само че и двата екипа не съумели да открият дали е можел да отравя жертвите си.
Новият тип бил открит в джунглата на Мианма, където се добиват към 10 тона кехлибар всяка година. Много от него се оказва в Китай, където търговци го продават на научни институции.
Кехлибарът е доста значим за разкриване на антични прародители на паяците, само че единствено до избран интервал обратно. Те мъчно фосилизират, защото имат меко тяло и нямат кости, заради което трябват специфични условия, с цел да бъдат открити антични остатъци, като попадане в смола, която се трансформира в кехлибар.
Но няма следи от скотски остатъци по-стари от 250 милиона години, което прави доста мъчно откриването на най-ранните прародители на паяците.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ