Експерт: У нас се наблюдават притеснителни и отличителни тенденции, сходни с тези в Словакия
Два отчета ще бъдат на фокус в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " , а точно преди всичко " Ефективни стратегически връзки за държавна и социална резистентност “, а на второ - " В периферията на районното доближаване ". Разговор с председателят на Институт за световни разбори доктор Румена Филипова
Представих първия отчет, който ще разясняваме с вас. Първо да ни разкажете в резюме какво тъкмо съставлява той, по кое време е извършено изследването, измежду какви хора, с цел да въведем нашите слушатели.
Първият от новите ни отчети се занимава с въпроса за построяването на стратегически връзки за държавна и социална резистентност. Защо са значими стратегическите връзки преди всичко: Първо, тъй като живеем в свят, в който има извънредно доста дезинформация…
Абсолютно, по този начин е.
… която въздейства на безусловно всички политически и публични процеси. И надлежно гражданското общество, несъмнено, би трябвало да играе значима роля в опълчването на дезинформацията, в това число посредством изследвания, само че също по този начин най-различни начинания за медийна просветеност. Но обществото единствено не може да се оправи с този проблем и е нужна поддръжка от държавните структури. И надлежно стратегическите връзки се занимават с въпроса за това по какъв начин на равнище държавно управление, разнообразни министерства може да се даде ефикасен отговор на дезинформацията, само че също по този начин по какъв начин могат да се изградят положителни разкази, да вземем за пример за имиджа на България в интернационален проект, само че също по този начин и положителни послания за България като част от Европейския съюз и НАТО и изключителните преимущества, които това ни предлага.
Да. Сега, тук виждам нещо доста забавно в отчета, който ми донесохте и стои пред мен сега: " Стратегическите връзки могат да имат сходства с пропагандната активност “. Така, това са тип обвинявания, които се насочат. Какво можем да кажем в това отношение?
Да, ние отделяме особено внимание на този въпрос, тъй като неведнъж критиците на стратегическите връзки споделят: " Да, само че това е един тип различен вид пропагандна активност “, само че в действителност това никога не е по този начин и в отчета обясняваме за какво. А точно тъй като стратегическите връзки постоянно би трябвало да се организират въз основата на достоверна информация. Т.е. в никакъв случай не би трябвало да се основават манипулативни послания, защото това е най-ефективният метод точно с битката с дезинформацията и пропагандата да се дава истината, а не е лъжата.
Кое може би е най-видимото звено по този начин да се каже в стратегическата връзка?
Трябва да се каже, че по принцип, и международните практики са такива, че в другите министерства може да има звена за стратегическа връзка. Т.е. да вземем за пример в Министерството на външните работи, на защитата или на вид електронно ръководство, всяко от тези министерства би трябвало и може да построява стратегически връзки. Но един от главните заключения на отчета е, че постоянно би трябвало да има междуведомствено съдействие. Т.е. би трябвало да има съгласуваност на посланията, изключително когато става дума за избрани тематики, които са свързани с националната сигурност.
Каква е обстановката в България, какви са вашите наблюдения, стратегически реализират ли са нещата в вярната посока по отношение на обособените ведомства, институции, министерства?
Нашите наблюдения са такива, че несъмнено има огромен интерес, също по този начин начинания в тази област и предпочитание да се развият стратегическите връзка. Но би трябвало да кажем, че това зависи от стабилността на държавното управление, т.е. когато има непоклатимост и дълготрайност на ръководството естествено може да се построи и тактика за връзки.
Много постоянно се дават образци с Германия, Китай в това отношение във връзка със тактики за връзка. Можете ли и вие да ни посочите някакви такива?
Трябва да кажа, че най-хубавите практики във връзка с стратегическите връзки се означават в Съединени американски щати, също по този начин Англия, Германия, Тайван, защото, в случай че дадем образец с Тайван, естествено там е значимо опълчването с Китай, и фактът, че Китай би желал да господства Тайван във всяко едно отношение, така че за Тайван е значимо да построява интернационалния си имидж и да предава послания точно за личните си цели и тактики. Аз естествено не бих поставила Китай в същата група с тези страни, защото там пропагандата и дезинформацията както във вътрешнополитическо отношение, по този начин и на международно равнище, е доста мощна. Така че тези властнически страни: Русия и Китай организират различен вид политика на властническа дезинформация.
А България къде се намира? Къде ще я сложите в тази орбита?
България сигурно е и би трябвало да е част от Западния свят, а точно в Западния свят намираме най-хубавите практики на стратегически връзки. Ние би трябвало да се стремим да използван техния сполучлив опит. Но както споделих, това може да стане единствено в случай че знаем накъде вървим, какви са ни целите като част от Европейския съюз и НАТО.
Два отчета са на фокус през днешния ден в предаването ни. Говорим с доктор Румена Филипова, която е ръководител и съосновател на Института за световни разбори. Г-жо Филипова, дадох обещание в този момент, че ще си поговорим за идващия отчет озаглавен: " В периферията на районното доближаване. Българските позиции във връзка с войната на Русия против Украйна, стратегическата ориентировка, демокрацията, медиите и полезностите спрямо Централна и Източна Европа “. Доста дълго по този начин подзаглавие, има доста какво да се каже в това отношение. Първо да разясняваме кои са най-важните неща, които вие отбелязвате в този отчет. Какво ви направи най-голямо усещане по отношение на българските позиции?
Да, би трябвало да кажем първо, че българските позиции се преглеждат на фона и в относителен подтекст с останалите изследвани страни в Централна и Източна Европа. И за България би трябвало да кажем, че има много притеснителни и отличителни трендове, които са сходни с тези, които виждаме в Словакия, само че са разнообразни от всички останали страни в Централна и Източна Европа, а точно, че в България се следи най-слаба ангажираност към Европейския съюз и НАТО, минимум сериозна оценка към Русия, също по този начин най-висока степен на утвърждение на автократични водачи, задълбочаване на антизападните и нетолерантните визии в обществото. И като цяло във връзка с властническите страни като Русия и Китай, би трябвало да се каже, че българите виждат най-малка стратегическа опасност от страна на Москва и Пекин.
Как си обяснявате това като наблюдаващ на тези процеси?
По няколко аргументи можем да кажем, че следим тези трендове. На първо място това е обвързвано с ширещата се проруска дезинформация, защото тя залива обществените медии, само че също по този начин и някои обичайни медии, и надлежно това се отразява на вижданията на българите. Но също по този начин би трябвало да кажем, че тук играе роля и просветителната система. Т.е. тук имаме и по-дългосрочни фактори. И най-много неналичието на политика за паметта, което преглеждаме в най-новия отчет на Института за световния разбора и " История под прицел “. Именно неналичието на тази задълбочена политика на паметта обуславя продължаващото положително показване на Русия в българските учебници по история, макар неведнъж отрицателната роля, която Москва е изиграла в сериозния епизоди от българската история, също по този начин несправянето с паметниците от руско време, от комунистическо време, което също по този начин способства и проникването на съветска историческа дезинформация.
Т.е. защото ние боравим с публични настройки, те са свързани с показа за националната еднаквост, които от своя страна се базират върху тълкования на историята. И един от нашите съществени причини, наблюдаване, че в действителност въздействието на Русия върху историческите усещания на българите за по този начин нареченото " постоянно приятелство “ сред двете страни, за удобната роля надали не, която Русия е изиграла в българската история, всичко това способства навлизането и на доста характерни прокремълски пропагандни послания, които въздействат като цяло върху визиите на българите.
Говорим за цялостната визия на българите, само че вие споменахте тук, че на доста забавно мнение са младежите и е значимо да отбележим какво тъкмо мислят те.
Трябва да кажем, че следим непредвидени резултати. Защото обратно на публикуваните упования, че младежите би трябвало да са по-демократични, по-прогресивни и по прозападни, в действителност ние следим противоположната наклонност. Нека първо да дам образец с отношението към Европейския съюз: 70% от запитаните млади българи във възрастовите групи 18-34 години считат, че Европейският съюз диктува на България, че това е надали не една доминантна конструкция и надлежно София и България като цяло нямат принадлежности за въздействие върху Европейския съюз и да показват позициите си. Сега, това е извънредно необичайно и смущаващо в случай, че тази възрастова група, сред 18 и 34 години са хората, които са израснали в среда на участие на България в Европейския съюз, и те са най-облагодетелстваната група, тъй като те са тези, които могат да се възползват от опциите за пътешестване, образование, продан. Но все пак тяхната вероятност към Европейския съюз остава по този начин скептична и даже бих споделила отрицателна.
Как да си го разбираем това?
По доста аргументи. Сега можем да кажем, че изключително тези, които са в групата 18-24 години, те не са били очевидци на предприсъединителния развой, за това какъв брой беше значимо за България преди 2007 година да сте причисли към съюза и какъв брой доста национални старания бяха положени. Но също по този начин може би виновност има и политическата класа, която не отбелязва изключителните изгоди, продължаващите изгоди от това България да е член на Европейския съюз и на НАТО. Но аз също по този начин бих желала да отбележа от друга позиция и някой нетолерантни позиции на младите българи, а точно отношението да вземем за пример към ЛГБТИ общността. Трябва да кажем, че голям %, над 55% от запитаните сред 18 и 34 години считат, че това е една упадъчна и неморална идеология. И тук забавното е, че тези, в групата 65 плюс години надвишават този % единствено с четири пункта, което какво значи: че най-младите в България и най-възрастните в действителност мислят по един и същи метод, а обратно на това, нали, упованията са, че би трябвало да мислят друго.
Защото може би най-младите живеят към момента с най-възрастните.
И това е фактор. И също по този начин би трябвало да отбележа и отношението да вземем за пример към крайнодесните националисти. В групата 18-34 години крайнодесните националисти не се усещат като опасност в толкоз огромна степен, както във всички останали възрастови групи. Т.е. има едно притъпяване на чувството за опасността, която тези групи в обществото съставляват.
Освен за Европейския съюз и ЛГБТИ общността, какви други още процеси наблюдавате и тематики, които са били във фокуса на младите и тяхното мнение?
Също по този начин отношението да вземем за пример към демокрацията и противоположно на това –авторитарните водачи. Отново би трябвало да кажем, че максимален % точно във възрастовата група на младите, сред 18 и 34 години, т.е. над половината от запитаните биха предпочели да видят ръководство от страна на мощен водач, който да не би трябвало да се преценява с парламент и избори.
Г-жо Филипова, загатнах на нашите слушатели, че ще си поговорим и за пълноценното консолидиране на България в Европейския съюз и присъединението й към Еврозоната. Какви са вашите наблюдения и изказаните отзиви в отчета, който сте обобщили и показали?
Първо би трябвало да се каже, че непосредствено се задава въпроса за това какво е отношението на българите и по какъв начин биха дали своят вот при възможен референдум за оставане или излизане надлежно от Европейския съюз и НАТО. Така, тук резултатите са забавни, тъй като от една страна във връзка с Европейския съюз 71% от запитаните декларират, че биха желали да продължат участието на България в Европейския съюз, което несъмнено единствено по себе си е висок %. Но би трябвало да кажем, че в границите на Централна и Източна Европа е по-скоро невисок, защото в други страни този % доближава до 80 и 90%. Сега, във връзка с еврото също сме задали въпрос и още веднъж виждаме, че над половината от запитаните, т.е. 55% от интервюираните българи са скептични по отношение на въвеждането на еврото и считат, че това ще докара до сливане или до накърняване на националния суверенитет.
А вие персонално на какво мнение сте?
Аз персонално съм на противоположното мнение, а точно, че тъкмо еврото ще помогне на България да се развива още повече стопански, защото ще притегли още повече вложения от страна на други страни от Европейския съюз, а също по този начин и е отвън Съюза, ще увеличи фискалната непоклатимост, само че също по този начин и опцията действително на България да взе участие във вземането на решението за Еврозоната. Също по този начин се популяризират много дезинформационни послания във връзка с обедняването, това е, че надали не ще има закръгляне на курса при промяната от лев в евро, само че в действителност всичко конвертирането ще се случи въз основата на към този момент открития фиксинг на Българска народна банка, и това участва в решение на Народното събрание.
Да се върнем към другата настояща тематика, тъй като има какво още да си кажем за нея: Войната на Русия в Украйна. Сякаш не се приказва към този момент толкоз за тази война, като че ли се чака нейният край всеки миг, започнаха прогнозите по кое време се чака да свърши. Сега, разнообразни специалисти дават разнообразни прогнози. Но с какво усещане сте вие от протичащото се и мнението на хората, което сте събрали?
Първо би трябвало да се каже като цяло, че за жалост към момента не се е вижда завършек на войната и е от интерес на Русия сега по тази причина, че се измества фокусът към Израел. И на това се надява и Москва, че вниманието на Запада най-много ще се концентрира върху Израел също по повод и на военни доставки. Но все пак това аз считам, че двете войни би трябвало да се и ще се адресират по едно и също време. Сега, във връзка с усещанията на българите по отношение на войната против Украйна би трябвало да кажем, че следим продължителните трендове още след февруари 2022 година – няма особена смяна. И тук забавното е, че повече българи, а точно 51% от всички запитани без значение от възрастовата група считат, че Украйна или Западът са предизвикали Русия и са надали не отговорни за войната.
Само 40% от българите са на противоположното мнение и в действителност виждат действителността такава, каквато е, а точно, че Москва е агресорът в дадената обстановка. И би трябвало да кажем още веднъж, че това е най-отличителният резултат в цяла Централна и Източна Европа. Никъде другаде няма толкоз огромен % от интервюирани, които считат, че Западът или Украйна са отговорни. И също в доста общества, да вземем за пример в Чехия, където също доминираха проруските визии, в действителност войната докара до огромна смяна в публично мнение.
Ако може да обобщим двата отчета с вас, кое е общото сред тях? Да напомним на нашата слушатели първият отчет, за който си говорихме с вас: " Ефективните стратегически връзки за държавна и социална резистентност “, и актуалният " В периферията на районното доближаване “ – няколко думи за край?
Трябва да кажем, че виждаме притеснителни трендове във връзка с вижданията на българите, и надлежно те се ускоряват от доста преобладаващата проруска дезинформация. И тук е ролята на стратегическите връзки, точно че също и на държавно равнище би трябвало да има един резистентен отговор на пропагандата, изключително от непознати властнически страни, която в действителност въздейства и на публичните настройки, само че индиректно също по този начин и на националната сигурност на страната. И в случай че мога също по този начин да отбележа и нашия отчет " История под прицел “, който се занимава с историческата и просветителната политика в България, политиката на паметта, изводът е, че ние би трябвало да създадем политика на паметта и сериозно да оценяваме изключително комунистическото минало и неведнъж отрицателната роля на Русия в българската история.
Как може това да стане – отчетът дава доста решения, в това число посредством построяването на нов музей за комунизма, също по този начин Институт за паметта, който обективно да изследва и да съдържа архивна документи за предишното, тъй като това са институти, които са основани от дълго време в доста други страни от Централна и Източна Европа. И би трябвало да мислим не на последно място по какъв начин ще се оправим с монументалното завещание, точно руските монументи.
Представих първия отчет, който ще разясняваме с вас. Първо да ни разкажете в резюме какво тъкмо съставлява той, по кое време е извършено изследването, измежду какви хора, с цел да въведем нашите слушатели.
Първият от новите ни отчети се занимава с въпроса за построяването на стратегически връзки за държавна и социална резистентност. Защо са значими стратегическите връзки преди всичко: Първо, тъй като живеем в свят, в който има извънредно доста дезинформация…
Абсолютно, по този начин е.
… която въздейства на безусловно всички политически и публични процеси. И надлежно гражданското общество, несъмнено, би трябвало да играе значима роля в опълчването на дезинформацията, в това число посредством изследвания, само че също по този начин най-различни начинания за медийна просветеност. Но обществото единствено не може да се оправи с този проблем и е нужна поддръжка от държавните структури. И надлежно стратегическите връзки се занимават с въпроса за това по какъв начин на равнище държавно управление, разнообразни министерства може да се даде ефикасен отговор на дезинформацията, само че също по този начин по какъв начин могат да се изградят положителни разкази, да вземем за пример за имиджа на България в интернационален проект, само че също по този начин и положителни послания за България като част от Европейския съюз и НАТО и изключителните преимущества, които това ни предлага.
Да. Сега, тук виждам нещо доста забавно в отчета, който ми донесохте и стои пред мен сега: " Стратегическите връзки могат да имат сходства с пропагандната активност “. Така, това са тип обвинявания, които се насочат. Какво можем да кажем в това отношение?
Да, ние отделяме особено внимание на този въпрос, тъй като неведнъж критиците на стратегическите връзки споделят: " Да, само че това е един тип различен вид пропагандна активност “, само че в действителност това никога не е по този начин и в отчета обясняваме за какво. А точно тъй като стратегическите връзки постоянно би трябвало да се организират въз основата на достоверна информация. Т.е. в никакъв случай не би трябвало да се основават манипулативни послания, защото това е най-ефективният метод точно с битката с дезинформацията и пропагандата да се дава истината, а не е лъжата.
Кое може би е най-видимото звено по този начин да се каже в стратегическата връзка?
Трябва да се каже, че по принцип, и международните практики са такива, че в другите министерства може да има звена за стратегическа връзка. Т.е. да вземем за пример в Министерството на външните работи, на защитата или на вид електронно ръководство, всяко от тези министерства би трябвало и може да построява стратегически връзки. Но един от главните заключения на отчета е, че постоянно би трябвало да има междуведомствено съдействие. Т.е. би трябвало да има съгласуваност на посланията, изключително когато става дума за избрани тематики, които са свързани с националната сигурност.
Каква е обстановката в България, какви са вашите наблюдения, стратегически реализират ли са нещата в вярната посока по отношение на обособените ведомства, институции, министерства?
Нашите наблюдения са такива, че несъмнено има огромен интерес, също по този начин начинания в тази област и предпочитание да се развият стратегическите връзка. Но би трябвало да кажем, че това зависи от стабилността на държавното управление, т.е. когато има непоклатимост и дълготрайност на ръководството естествено може да се построи и тактика за връзки.
Много постоянно се дават образци с Германия, Китай в това отношение във връзка със тактики за връзка. Можете ли и вие да ни посочите някакви такива?
Трябва да кажа, че най-хубавите практики във връзка с стратегическите връзки се означават в Съединени американски щати, също по този начин Англия, Германия, Тайван, защото, в случай че дадем образец с Тайван, естествено там е значимо опълчването с Китай, и фактът, че Китай би желал да господства Тайван във всяко едно отношение, така че за Тайван е значимо да построява интернационалния си имидж и да предава послания точно за личните си цели и тактики. Аз естествено не бих поставила Китай в същата група с тези страни, защото там пропагандата и дезинформацията както във вътрешнополитическо отношение, по този начин и на международно равнище, е доста мощна. Така че тези властнически страни: Русия и Китай организират различен вид политика на властническа дезинформация.
А България къде се намира? Къде ще я сложите в тази орбита?
България сигурно е и би трябвало да е част от Западния свят, а точно в Западния свят намираме най-хубавите практики на стратегически връзки. Ние би трябвало да се стремим да използван техния сполучлив опит. Но както споделих, това може да стане единствено в случай че знаем накъде вървим, какви са ни целите като част от Европейския съюз и НАТО.
Два отчета са на фокус през днешния ден в предаването ни. Говорим с доктор Румена Филипова, която е ръководител и съосновател на Института за световни разбори. Г-жо Филипова, дадох обещание в този момент, че ще си поговорим за идващия отчет озаглавен: " В периферията на районното доближаване. Българските позиции във връзка с войната на Русия против Украйна, стратегическата ориентировка, демокрацията, медиите и полезностите спрямо Централна и Източна Европа “. Доста дълго по този начин подзаглавие, има доста какво да се каже в това отношение. Първо да разясняваме кои са най-важните неща, които вие отбелязвате в този отчет. Какво ви направи най-голямо усещане по отношение на българските позиции?
Да, би трябвало да кажем първо, че българските позиции се преглеждат на фона и в относителен подтекст с останалите изследвани страни в Централна и Източна Европа. И за България би трябвало да кажем, че има много притеснителни и отличителни трендове, които са сходни с тези, които виждаме в Словакия, само че са разнообразни от всички останали страни в Централна и Източна Европа, а точно, че в България се следи най-слаба ангажираност към Европейския съюз и НАТО, минимум сериозна оценка към Русия, също по този начин най-висока степен на утвърждение на автократични водачи, задълбочаване на антизападните и нетолерантните визии в обществото. И като цяло във връзка с властническите страни като Русия и Китай, би трябвало да се каже, че българите виждат най-малка стратегическа опасност от страна на Москва и Пекин.
Как си обяснявате това като наблюдаващ на тези процеси?
По няколко аргументи можем да кажем, че следим тези трендове. На първо място това е обвързвано с ширещата се проруска дезинформация, защото тя залива обществените медии, само че също по този начин и някои обичайни медии, и надлежно това се отразява на вижданията на българите. Но също по този начин би трябвало да кажем, че тук играе роля и просветителната система. Т.е. тук имаме и по-дългосрочни фактори. И най-много неналичието на политика за паметта, което преглеждаме в най-новия отчет на Института за световния разбора и " История под прицел “. Именно неналичието на тази задълбочена политика на паметта обуславя продължаващото положително показване на Русия в българските учебници по история, макар неведнъж отрицателната роля, която Москва е изиграла в сериозния епизоди от българската история, също по този начин несправянето с паметниците от руско време, от комунистическо време, което също по този начин способства и проникването на съветска историческа дезинформация.
Т.е. защото ние боравим с публични настройки, те са свързани с показа за националната еднаквост, които от своя страна се базират върху тълкования на историята. И един от нашите съществени причини, наблюдаване, че в действителност въздействието на Русия върху историческите усещания на българите за по този начин нареченото " постоянно приятелство “ сред двете страни, за удобната роля надали не, която Русия е изиграла в българската история, всичко това способства навлизането и на доста характерни прокремълски пропагандни послания, които въздействат като цяло върху визиите на българите.
Говорим за цялостната визия на българите, само че вие споменахте тук, че на доста забавно мнение са младежите и е значимо да отбележим какво тъкмо мислят те.
Трябва да кажем, че следим непредвидени резултати. Защото обратно на публикуваните упования, че младежите би трябвало да са по-демократични, по-прогресивни и по прозападни, в действителност ние следим противоположната наклонност. Нека първо да дам образец с отношението към Европейския съюз: 70% от запитаните млади българи във възрастовите групи 18-34 години считат, че Европейският съюз диктува на България, че това е надали не една доминантна конструкция и надлежно София и България като цяло нямат принадлежности за въздействие върху Европейския съюз и да показват позициите си. Сега, това е извънредно необичайно и смущаващо в случай, че тази възрастова група, сред 18 и 34 години са хората, които са израснали в среда на участие на България в Европейския съюз, и те са най-облагодетелстваната група, тъй като те са тези, които могат да се възползват от опциите за пътешестване, образование, продан. Но все пак тяхната вероятност към Европейския съюз остава по този начин скептична и даже бих споделила отрицателна.
Как да си го разбираем това?
По доста аргументи. Сега можем да кажем, че изключително тези, които са в групата 18-24 години, те не са били очевидци на предприсъединителния развой, за това какъв брой беше значимо за България преди 2007 година да сте причисли към съюза и какъв брой доста национални старания бяха положени. Но също по този начин може би виновност има и политическата класа, която не отбелязва изключителните изгоди, продължаващите изгоди от това България да е член на Европейския съюз и на НАТО. Но аз също по този начин бих желала да отбележа от друга позиция и някой нетолерантни позиции на младите българи, а точно отношението да вземем за пример към ЛГБТИ общността. Трябва да кажем, че голям %, над 55% от запитаните сред 18 и 34 години считат, че това е една упадъчна и неморална идеология. И тук забавното е, че тези, в групата 65 плюс години надвишават този % единствено с четири пункта, което какво значи: че най-младите в България и най-възрастните в действителност мислят по един и същи метод, а обратно на това, нали, упованията са, че би трябвало да мислят друго.
Защото може би най-младите живеят към момента с най-възрастните.
И това е фактор. И също по този начин би трябвало да отбележа и отношението да вземем за пример към крайнодесните националисти. В групата 18-34 години крайнодесните националисти не се усещат като опасност в толкоз огромна степен, както във всички останали възрастови групи. Т.е. има едно притъпяване на чувството за опасността, която тези групи в обществото съставляват.
Освен за Европейския съюз и ЛГБТИ общността, какви други още процеси наблюдавате и тематики, които са били във фокуса на младите и тяхното мнение?
Също по този начин отношението да вземем за пример към демокрацията и противоположно на това –авторитарните водачи. Отново би трябвало да кажем, че максимален % точно във възрастовата група на младите, сред 18 и 34 години, т.е. над половината от запитаните биха предпочели да видят ръководство от страна на мощен водач, който да не би трябвало да се преценява с парламент и избори.
Г-жо Филипова, загатнах на нашите слушатели, че ще си поговорим и за пълноценното консолидиране на България в Европейския съюз и присъединението й към Еврозоната. Какви са вашите наблюдения и изказаните отзиви в отчета, който сте обобщили и показали?
Първо би трябвало да се каже, че непосредствено се задава въпроса за това какво е отношението на българите и по какъв начин биха дали своят вот при възможен референдум за оставане или излизане надлежно от Европейския съюз и НАТО. Така, тук резултатите са забавни, тъй като от една страна във връзка с Европейския съюз 71% от запитаните декларират, че биха желали да продължат участието на България в Европейския съюз, което несъмнено единствено по себе си е висок %. Но би трябвало да кажем, че в границите на Централна и Източна Европа е по-скоро невисок, защото в други страни този % доближава до 80 и 90%. Сега, във връзка с еврото също сме задали въпрос и още веднъж виждаме, че над половината от запитаните, т.е. 55% от интервюираните българи са скептични по отношение на въвеждането на еврото и считат, че това ще докара до сливане или до накърняване на националния суверенитет.
А вие персонално на какво мнение сте?
Аз персонално съм на противоположното мнение, а точно, че тъкмо еврото ще помогне на България да се развива още повече стопански, защото ще притегли още повече вложения от страна на други страни от Европейския съюз, а също по този начин и е отвън Съюза, ще увеличи фискалната непоклатимост, само че също по този начин и опцията действително на България да взе участие във вземането на решението за Еврозоната. Също по този начин се популяризират много дезинформационни послания във връзка с обедняването, това е, че надали не ще има закръгляне на курса при промяната от лев в евро, само че в действителност всичко конвертирането ще се случи въз основата на към този момент открития фиксинг на Българска народна банка, и това участва в решение на Народното събрание.
Да се върнем към другата настояща тематика, тъй като има какво още да си кажем за нея: Войната на Русия в Украйна. Сякаш не се приказва към този момент толкоз за тази война, като че ли се чака нейният край всеки миг, започнаха прогнозите по кое време се чака да свърши. Сега, разнообразни специалисти дават разнообразни прогнози. Но с какво усещане сте вие от протичащото се и мнението на хората, което сте събрали?
Първо би трябвало да се каже като цяло, че за жалост към момента не се е вижда завършек на войната и е от интерес на Русия сега по тази причина, че се измества фокусът към Израел. И на това се надява и Москва, че вниманието на Запада най-много ще се концентрира върху Израел също по повод и на военни доставки. Но все пак това аз считам, че двете войни би трябвало да се и ще се адресират по едно и също време. Сега, във връзка с усещанията на българите по отношение на войната против Украйна би трябвало да кажем, че следим продължителните трендове още след февруари 2022 година – няма особена смяна. И тук забавното е, че повече българи, а точно 51% от всички запитани без значение от възрастовата група считат, че Украйна или Западът са предизвикали Русия и са надали не отговорни за войната.
Само 40% от българите са на противоположното мнение и в действителност виждат действителността такава, каквато е, а точно, че Москва е агресорът в дадената обстановка. И би трябвало да кажем още веднъж, че това е най-отличителният резултат в цяла Централна и Източна Европа. Никъде другаде няма толкоз огромен % от интервюирани, които считат, че Западът или Украйна са отговорни. И също в доста общества, да вземем за пример в Чехия, където също доминираха проруските визии, в действителност войната докара до огромна смяна в публично мнение.
Ако може да обобщим двата отчета с вас, кое е общото сред тях? Да напомним на нашата слушатели първият отчет, за който си говорихме с вас: " Ефективните стратегически връзки за държавна и социална резистентност “, и актуалният " В периферията на районното доближаване “ – няколко думи за край?
Трябва да кажем, че виждаме притеснителни трендове във връзка с вижданията на българите, и надлежно те се ускоряват от доста преобладаващата проруска дезинформация. И тук е ролята на стратегическите връзки, точно че също и на държавно равнище би трябвало да има един резистентен отговор на пропагандата, изключително от непознати властнически страни, която в действителност въздейства и на публичните настройки, само че индиректно също по този начин и на националната сигурност на страната. И в случай че мога също по този начин да отбележа и нашия отчет " История под прицел “, който се занимава с историческата и просветителната политика в България, политиката на паметта, изводът е, че ние би трябвало да създадем политика на паметта и сериозно да оценяваме изключително комунистическото минало и неведнъж отрицателната роля на Русия в българската история.
Как може това да стане – отчетът дава доста решения, в това число посредством построяването на нов музей за комунизма, също по този начин Институт за паметта, който обективно да изследва и да съдържа архивна документи за предишното, тъй като това са институти, които са основани от дълго време в доста други страни от Централна и Източна Европа. И би трябвало да мислим не на последно място по какъв начин ще се оправим с монументалното завещание, точно руските монументи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ