Великите европейци - Ролинг Стоунс, трета част
Два дни след гибелта на Брайън Джоунс, Ролинг Стоунс имат плануван концерт в Хайд парк и не желаят да го анулират, макар обвиняванията, че сърцата им са от камък.
Но те значително авансово са преодолели тъгата от раздялата с Джоунс и това е тематика, към която не обичат да се връщат след това. Стоунс посвещават концерта на своя създател и другар. И макар че към този момент са декларирали благосклонностите си към дявола посредством едноименната ария от 68-ма, на сцената Миг Джагър се появява в ефирна бяла дрешка, като ангел, и прочита пред тълпата 39-та част от поемата „ Адонис ”, която Шели написа за гибелта на приятеля си Джон Кийтс.
После над публиката са пуснати хиляди бели пеперуди, а концертът стартира с едно от обичаните части на Браян Джоунс, „ Аз съм твой и аз съм неин ” на Джони Уинтър.
Казват, че в креативно отношение най-великите години на Ролинг Стоунс са сред 65-та и 67-ма. Базират се на обстоятелството, че след популярния Aftermath, „ Равносметка ”, от 1966, в идващите два албума те трансформират звученето си и опитват с арт и психеделичен рок. Between the Buttons и Their Satanic Majesties Requestне са изключително успешно включване на Стоунс в стилната наклонност, а особено вторият е мощно повлиян от „ Сарджънт Пепърс….. ” на „ Бийтълс ” – споделят критиците. Тук ще си разреша обаче и аз прочут субективизъм - съгласно мен цялото десетилетие сред 65-та и 75-та е удивително в тяхната работа. Аз одобрявам и пробните им албуми, а май обвиняванията в епигонство са противоречиви – някои неща от Their Satanic Majesties Request са записани два-три месеца преди албума на „ Бийтълс ” да се появи. Пък и след забежката към психеделичния рок, идва такова могъщо връщане към същинския жанр на групата, че хвърчат искри. Знаменитите албуми валят, славата пораства и в средата на 70-те никой към този момент не се стряска от изказванието, че Ролинг Стоунс е най-великата рок-група в света. Извън музиката, в този интервал стават още три забележителни неща. През 69-та, месеци след шока с Брайън Джоунс, Стоунс претърпяват нова близка среща със гибелта. Те са на турне в Съединени американски щати и дърпат дявола за опашката, като наемат за защита рокерската тайфа „ Ангелите от пъкъла ”. Но на един концерт, когато стартират с влудяващата тълпата ария „ Симпатии към дявола ”, дрогирано черно момче вади револвер и „ Ангелите ” го бият до гибел. Концертът е преустановен, Стоунс са ужасени, само че няма какво да създадат, с изключение на за години напред да изхвърлят парчето от репертоара си – въпреки че какво е отговорна музиката. През 71-ва пък на обложката на Sticky Fingers за първи път се появява фамозното лого с изплезения език, запазена марка на Ролинг Стоунс. Мнозина мислят, че то е дело на Анди Уорхол, само че не е, оформлението на албума е на Уорхол, само че логото е на английския дизайнер John Pasche. През 75-та година пък в групата има още една смяна – на мястото на Мик Тейлър, заменил по-рано Брайън Джоунс, идва Рони Ууд и, също като логото с езика, става следващата незаменима емблема на Ролинг Стоунс.
Стоунс и екипът им очевидно схващат, че не е задоволително единствено да правиш велика музика, би трябвало и да я продаваш, а в модерния свят кое продава по-добре от абсурда. Така че оформят нещо като голямо цирково зрелище, което продължава да забавлява публиката и до през днешния ден. Заигравката със сатанинските пристрастености в действителност е единствено вторична част от него, плод на интелектуален, подигравателен протест. Далеч по-първични са пристрастеностите им по секса и опиатите, които ги зареждат креативен, само че и ги разрушават отвред. Басистът Бил Уаймън твърди, че за две години, откакто славата идва, Кийт Ричардс, Мик Джагър и самият той са били надлежно с по 6, 30 и 278 дами. Отстрани може би наподобява, че леко се хвали с тези 278, само че може и да е истина. Още повече, самият Уаймън признава, че не е рекордьор на групата. „ През 1964-та, на първото турне в Съединени американски щати – споделя той – единствено за 19 дни Брайън Джоунс преспа с 64 девойки ”. Ако не можете да сметнете, падат се по 3.368 дневно. Да, Джоунс очевидно крепко се е изтощил от спане в Америка. Но поражда и въпросът – за какво на фона на тези шампионски подвизи, Ричардс и Джагър релативно изостават с броя? Заради неустоимия си глас и лъстивите придвижвания на сцената, Джагър се счита за един от най-желаните мъже на света. Сомалийската хубавица Иман, брачна половинка на приятеля му Дейвид Бауи обаче споделя: „ Мик би се побъркал, в случай че разбере какъв брой дами въобще не го намират за секси ”. На всичкото от горната страна се знае, че след концерт той е по този начин отпаднал, та не може да е безрезервен, в случай че въобще може нещо. За Кийт Ричардс като необикновен ухажор пък и до момента се описват митове от дами, които знаят какво приказват, когато приказват такива неща. Но има някои особености, свързани с него. Той е сложен темперамент, а също така е въздържан и чака дамите да му се нахвърлят. Пък те не знаят авансово, че той след това ще ги подлуди, по тази причина от време на време се двоумят. На всичкото от горната страна, има многопосочни ползи, които го отклоняват от любовните каузи. Ричардс чете доста и споделя с присъщото си фантастично възприятие за комизъм, че в естествения живот би бил библиотекар. Освен това обожава фамозния английски пастирски къс и обича да го готви. И точно той е индивидът от групата, който е в най-близки връзки с всички медицински или шамански треви, гъби, хапчета, прахчета, тинктури и настройки, които го водят в други ловни територии на блаженството, разнообразни от женските прелести. Но дано не се тормозим за Мик и Кийтс във връзка с дамите, както споделих, изоставането им въпреки всичко е релативно, а действителните им подвизи, плюс всички техни драми, свързани със събирания и раздели, със сватби, разводи и деца, постоянно държат публиката нащрек.
Кийт Ричардс не е единственият човек от Стоунс, прочут с любовта си към препарати от обичайна и класическата медицина, всички по един или различен метод, изключително в по-ранните години, вземат участие интензивно в опита да бъдат унищожени всичката дрога и всичкият алкохол на света. За Брайън Джоунс това се оказва съдбовно, другите постоянно имат проблеми. За първи път са задържани за опиати през един уикенд на 1967-ма, по време на огромен ваучър в имението на Ричардс в Съсекс. Всички са по този начин надрусани, че когато Кийт инцидентно поглежда на открито, залива се от смях и осведоми компанията, че в градината щъкат някакви грозни джуджета, облечени в идентични сини униформи. Джуджетата са служители на реда, а присъдите, които музикантите получават изначало, са плашещи – само че като цяло се разминават леко, откакто даже шефът на консервативния вестник „ Таймс ” излиза със публикация в тяхна отбрана. В интерес на истината, след този случай, най-малко Джагър ненапълно се укротява. Но Ричардс продължава с подвизите и, въпреки в никакъв случай да не стопира, малко понижава темпото чак след още няколко ареста и други произшествия, когато усеща, че това може да е съдбовно както за него, по този начин и за групата. Въпреки това той продължава с предизвикателното си държание по тематиката. Веднъж да вземем за пример разправя на публицисти по какъв начин, до момента в който местел урната с праха на татко си, от нея се изсипал малко прахуляк и, с цел да не става зян, той го шмръкнал на бърза ръка. Някои и до момента му имат вяра. Ами това е Кийт Ричардс. Е, и това, де:
Безспорно обаче, едно от най-забележителните неща, които се случват с Ролинг Стоунс въобще в този живот, е тяхното дългоденствие – и като група, и като хора. Да, при купищата изпушени цигари, изпити напитки и погълната дрога, всички те би трябвало да са от дълго време мъртви. Но не са. С времето разреждат студийните албуми, само че въпреки всичко The Bigger Bang, последният, напълно композиран от Джагър/Ричардс, е от 2005, когато те двамата са по на 62. Сега са на 75 и още вършат величествени концерти по света. Не знам Господ ли обича тези момчета прекомерно доста или те в действителност са сключили договорка с дявола. По-важното е обаче, че един път почнали, те в действителност не знаят по какъв начин да спрат. Нито пък схващат - за какво би трябвало да се стопира въобще.
Но те значително авансово са преодолели тъгата от раздялата с Джоунс и това е тематика, към която не обичат да се връщат след това. Стоунс посвещават концерта на своя създател и другар. И макар че към този момент са декларирали благосклонностите си към дявола посредством едноименната ария от 68-ма, на сцената Миг Джагър се появява в ефирна бяла дрешка, като ангел, и прочита пред тълпата 39-та част от поемата „ Адонис ”, която Шели написа за гибелта на приятеля си Джон Кийтс.
После над публиката са пуснати хиляди бели пеперуди, а концертът стартира с едно от обичаните части на Браян Джоунс, „ Аз съм твой и аз съм неин ” на Джони Уинтър.
Казват, че в креативно отношение най-великите години на Ролинг Стоунс са сред 65-та и 67-ма. Базират се на обстоятелството, че след популярния Aftermath, „ Равносметка ”, от 1966, в идващите два албума те трансформират звученето си и опитват с арт и психеделичен рок. Between the Buttons и Their Satanic Majesties Requestне са изключително успешно включване на Стоунс в стилната наклонност, а особено вторият е мощно повлиян от „ Сарджънт Пепърс….. ” на „ Бийтълс ” – споделят критиците. Тук ще си разреша обаче и аз прочут субективизъм - съгласно мен цялото десетилетие сред 65-та и 75-та е удивително в тяхната работа. Аз одобрявам и пробните им албуми, а май обвиняванията в епигонство са противоречиви – някои неща от Their Satanic Majesties Request са записани два-три месеца преди албума на „ Бийтълс ” да се появи. Пък и след забежката към психеделичния рок, идва такова могъщо връщане към същинския жанр на групата, че хвърчат искри. Знаменитите албуми валят, славата пораства и в средата на 70-те никой към този момент не се стряска от изказванието, че Ролинг Стоунс е най-великата рок-група в света. Извън музиката, в този интервал стават още три забележителни неща. През 69-та, месеци след шока с Брайън Джоунс, Стоунс претърпяват нова близка среща със гибелта. Те са на турне в Съединени американски щати и дърпат дявола за опашката, като наемат за защита рокерската тайфа „ Ангелите от пъкъла ”. Но на един концерт, когато стартират с влудяващата тълпата ария „ Симпатии към дявола ”, дрогирано черно момче вади револвер и „ Ангелите ” го бият до гибел. Концертът е преустановен, Стоунс са ужасени, само че няма какво да създадат, с изключение на за години напред да изхвърлят парчето от репертоара си – въпреки че какво е отговорна музиката. През 71-ва пък на обложката на Sticky Fingers за първи път се появява фамозното лого с изплезения език, запазена марка на Ролинг Стоунс. Мнозина мислят, че то е дело на Анди Уорхол, само че не е, оформлението на албума е на Уорхол, само че логото е на английския дизайнер John Pasche. През 75-та година пък в групата има още една смяна – на мястото на Мик Тейлър, заменил по-рано Брайън Джоунс, идва Рони Ууд и, също като логото с езика, става следващата незаменима емблема на Ролинг Стоунс.
Стоунс и екипът им очевидно схващат, че не е задоволително единствено да правиш велика музика, би трябвало и да я продаваш, а в модерния свят кое продава по-добре от абсурда. Така че оформят нещо като голямо цирково зрелище, което продължава да забавлява публиката и до през днешния ден. Заигравката със сатанинските пристрастености в действителност е единствено вторична част от него, плод на интелектуален, подигравателен протест. Далеч по-първични са пристрастеностите им по секса и опиатите, които ги зареждат креативен, само че и ги разрушават отвред. Басистът Бил Уаймън твърди, че за две години, откакто славата идва, Кийт Ричардс, Мик Джагър и самият той са били надлежно с по 6, 30 и 278 дами. Отстрани може би наподобява, че леко се хвали с тези 278, само че може и да е истина. Още повече, самият Уаймън признава, че не е рекордьор на групата. „ През 1964-та, на първото турне в Съединени американски щати – споделя той – единствено за 19 дни Брайън Джоунс преспа с 64 девойки ”. Ако не можете да сметнете, падат се по 3.368 дневно. Да, Джоунс очевидно крепко се е изтощил от спане в Америка. Но поражда и въпросът – за какво на фона на тези шампионски подвизи, Ричардс и Джагър релативно изостават с броя? Заради неустоимия си глас и лъстивите придвижвания на сцената, Джагър се счита за един от най-желаните мъже на света. Сомалийската хубавица Иман, брачна половинка на приятеля му Дейвид Бауи обаче споделя: „ Мик би се побъркал, в случай че разбере какъв брой дами въобще не го намират за секси ”. На всичкото от горната страна се знае, че след концерт той е по този начин отпаднал, та не може да е безрезервен, в случай че въобще може нещо. За Кийт Ричардс като необикновен ухажор пък и до момента се описват митове от дами, които знаят какво приказват, когато приказват такива неща. Но има някои особености, свързани с него. Той е сложен темперамент, а също така е въздържан и чака дамите да му се нахвърлят. Пък те не знаят авансово, че той след това ще ги подлуди, по тази причина от време на време се двоумят. На всичкото от горната страна, има многопосочни ползи, които го отклоняват от любовните каузи. Ричардс чете доста и споделя с присъщото си фантастично възприятие за комизъм, че в естествения живот би бил библиотекар. Освен това обожава фамозния английски пастирски къс и обича да го готви. И точно той е индивидът от групата, който е в най-близки връзки с всички медицински или шамански треви, гъби, хапчета, прахчета, тинктури и настройки, които го водят в други ловни територии на блаженството, разнообразни от женските прелести. Но дано не се тормозим за Мик и Кийтс във връзка с дамите, както споделих, изоставането им въпреки всичко е релативно, а действителните им подвизи, плюс всички техни драми, свързани със събирания и раздели, със сватби, разводи и деца, постоянно държат публиката нащрек.
Кийт Ричардс не е единственият човек от Стоунс, прочут с любовта си към препарати от обичайна и класическата медицина, всички по един или различен метод, изключително в по-ранните години, вземат участие интензивно в опита да бъдат унищожени всичката дрога и всичкият алкохол на света. За Брайън Джоунс това се оказва съдбовно, другите постоянно имат проблеми. За първи път са задържани за опиати през един уикенд на 1967-ма, по време на огромен ваучър в имението на Ричардс в Съсекс. Всички са по този начин надрусани, че когато Кийт инцидентно поглежда на открито, залива се от смях и осведоми компанията, че в градината щъкат някакви грозни джуджета, облечени в идентични сини униформи. Джуджетата са служители на реда, а присъдите, които музикантите получават изначало, са плашещи – само че като цяло се разминават леко, откакто даже шефът на консервативния вестник „ Таймс ” излиза със публикация в тяхна отбрана. В интерес на истината, след този случай, най-малко Джагър ненапълно се укротява. Но Ричардс продължава с подвизите и, въпреки в никакъв случай да не стопира, малко понижава темпото чак след още няколко ареста и други произшествия, когато усеща, че това може да е съдбовно както за него, по този начин и за групата. Въпреки това той продължава с предизвикателното си държание по тематиката. Веднъж да вземем за пример разправя на публицисти по какъв начин, до момента в който местел урната с праха на татко си, от нея се изсипал малко прахуляк и, с цел да не става зян, той го шмръкнал на бърза ръка. Някои и до момента му имат вяра. Ами това е Кийт Ричардс. Е, и това, де:
Безспорно обаче, едно от най-забележителните неща, които се случват с Ролинг Стоунс въобще в този живот, е тяхното дългоденствие – и като група, и като хора. Да, при купищата изпушени цигари, изпити напитки и погълната дрога, всички те би трябвало да са от дълго време мъртви. Но не са. С времето разреждат студийните албуми, само че въпреки всичко The Bigger Bang, последният, напълно композиран от Джагър/Ричардс, е от 2005, когато те двамата са по на 62. Сега са на 75 и още вършат величествени концерти по света. Не знам Господ ли обича тези момчета прекомерно доста или те в действителност са сключили договорка с дявола. По-важното е обаче, че един път почнали, те в действителност не знаят по какъв начин да спрат. Нито пък схващат - за какво би трябвало да се стопира въобще.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ