Бягство от Мариупол: Не исках да умра на пътя |
Два дни, прекарани под непрекъснат обстрел, са били нужни на близначките Хана и Анастасия, с цел да съумеят да намерят транспорт, с цел да изоставен града. " Изгубих вяра, тъй като хората не спираха ", сподели Анастасия, 22-годишна студентка по логика на психиката. Сестрите споделиха, че решили да изоставен Мариупол дружно с тяхната майка, вуйна, братовчедка и другарка, откакто прекарали повече от две седмици в разрушения от съветска блокада източноукраински град.
През първия ден на бягството им обстрелът бил толкоз мощен, че те били принудени да изоставят движимостите си край пътя и да тичат, с цел да се скрият някъде, разказа Анастасия пред Ройтерс. В последна сметка се отказали и се върнали вкъщи. След това на втория ден мъж, бягащ от града със фамилията си с четири автомобила, се съгласил да качи групата. Въпреки че имало единствено четири свободни места за шестте спомагателни пасажери, те се натъпкали в колите и Хана сподели, че това е бил " най-щастливият миг този ден ".
Мариупол, в миналото град с население от 400 000 души, е съвсем изцяло опустошен от нескончаем съветски обстрел, целящ да пречупи съпротивата на украинските бранители. Стотици хиляди хора се крият в изби без течаща вода, храна, медикаменти или електрозахранване и нямат опция или предпочитание да изоставен. Президентът на Украйна Володимир Зеленски сподели, че от града " не е останало нищо ". Руското министерство на защитата упреква " украински националисти " за протичащата се по неговите думи " филантропична злополука " в Мариупол. Русия назовава дейностите си в Украйна " специфична интервенция " за заличаване на военния потенциал на южната си съседка и залавяне на хора, които тя счита за рискови националисти. Тя отхвърля да взима на прицел цивилни.
Сестрите и останалите членове на семейство Хречкини съумели да устоят първите седмици на обсадата макар влошаващите се условия и приближаването на бойните дейности. " Не искахме да напуснем. Надявахме се, че ще спре ", сподели Хана, която също е студентка.
Анастасия сподели, че те пестели храната и ядели единствено два пъти дневно. Сестрите описаха, че откакто спряло подаването на газ за битови потребности, хората почнали да палят огън на открито, с цел да готвят и някои от тях начупили пейки или отсекли дървета. Били откъснати от света, защото мобилните връзки били прекратени и нямало по какъв начин да заредят телефоните си без ток. " Мислехме, че може би щом никой не идва да ни избави, може би светът просто не знае каква е обстановката ", сподели Анастасия. Когато обстрелът се усилил толкоз, че към този момент не можели да вадят вода от близкия бунар, те разбрали, че би трябвало да изоставен, добави тя.
Сестрите не попитали накъде пътуват, когато четирите коли още веднъж потеглили. " Не знаех къде отиваме, не знаех какъв брой време ще отнеме, само че бях щастлива, че съм в кола и всички сме дружно, че сме със фамилията си ", сподели Хана. Но по-късно сестрите разбрали, че не всички коли пътуват в една и съща посока и с смут открили, че са били отделени от майка си. Тяхната кола ги закарала до Бердянск и там те съумели да се качат на обезпечен от украинския Червен кръст рейс, който щял да ги откара до Запорожие, където се надявали още веднъж да се съберат с майка си.
Силен обстрел обаче принудил рейса да спре на към 50 километра от града. " Там получих припадък на суматоха, мислех,че сме избягали от Мариупол, не желаех да умра на пътя ", сподели Анастасия. След като най-сетне още веднъж се събрали с майка си, родственици закарали сестрите от Запорожие до Кривой Рог на към 400 километра северозападно от Мариупол. " Искам да съм в Украйна и желая да се завърна в Украйна, само че тъкмо в този миг мисля, че нуждая се да съм на по-безопасно място, в сравнение с в този момент тук, в Украйна ", сподели Хана. " Винаги съществува заплахата отново да бъдем обкръжени. Не желая да претърпявам това ", добави Анастасия.
В момента елементи от града към този момент са следени от Русия и проруските сепаратисти. Според локалните управляващи, хората които биват евакуирани към Русия първо минават през лагери и след това биват заселвани в северните елементи на Русия.
През първия ден на бягството им обстрелът бил толкоз мощен, че те били принудени да изоставят движимостите си край пътя и да тичат, с цел да се скрият някъде, разказа Анастасия пред Ройтерс. В последна сметка се отказали и се върнали вкъщи. След това на втория ден мъж, бягащ от града със фамилията си с четири автомобила, се съгласил да качи групата. Въпреки че имало единствено четири свободни места за шестте спомагателни пасажери, те се натъпкали в колите и Хана сподели, че това е бил " най-щастливият миг този ден ".
Мариупол, в миналото град с население от 400 000 души, е съвсем изцяло опустошен от нескончаем съветски обстрел, целящ да пречупи съпротивата на украинските бранители. Стотици хиляди хора се крият в изби без течаща вода, храна, медикаменти или електрозахранване и нямат опция или предпочитание да изоставен. Президентът на Украйна Володимир Зеленски сподели, че от града " не е останало нищо ". Руското министерство на защитата упреква " украински националисти " за протичащата се по неговите думи " филантропична злополука " в Мариупол. Русия назовава дейностите си в Украйна " специфична интервенция " за заличаване на военния потенциал на южната си съседка и залавяне на хора, които тя счита за рискови националисти. Тя отхвърля да взима на прицел цивилни.
Сестрите и останалите членове на семейство Хречкини съумели да устоят първите седмици на обсадата макар влошаващите се условия и приближаването на бойните дейности. " Не искахме да напуснем. Надявахме се, че ще спре ", сподели Хана, която също е студентка.
Анастасия сподели, че те пестели храната и ядели единствено два пъти дневно. Сестрите описаха, че откакто спряло подаването на газ за битови потребности, хората почнали да палят огън на открито, с цел да готвят и някои от тях начупили пейки или отсекли дървета. Били откъснати от света, защото мобилните връзки били прекратени и нямало по какъв начин да заредят телефоните си без ток. " Мислехме, че може би щом никой не идва да ни избави, може би светът просто не знае каква е обстановката ", сподели Анастасия. Когато обстрелът се усилил толкоз, че към този момент не можели да вадят вода от близкия бунар, те разбрали, че би трябвало да изоставен, добави тя.
Сестрите не попитали накъде пътуват, когато четирите коли още веднъж потеглили. " Не знаех къде отиваме, не знаех какъв брой време ще отнеме, само че бях щастлива, че съм в кола и всички сме дружно, че сме със фамилията си ", сподели Хана. Но по-късно сестрите разбрали, че не всички коли пътуват в една и съща посока и с смут открили, че са били отделени от майка си. Тяхната кола ги закарала до Бердянск и там те съумели да се качат на обезпечен от украинския Червен кръст рейс, който щял да ги откара до Запорожие, където се надявали още веднъж да се съберат с майка си.
Силен обстрел обаче принудил рейса да спре на към 50 километра от града. " Там получих припадък на суматоха, мислех,че сме избягали от Мариупол, не желаех да умра на пътя ", сподели Анастасия. След като най-сетне още веднъж се събрали с майка си, родственици закарали сестрите от Запорожие до Кривой Рог на към 400 километра северозападно от Мариупол. " Искам да съм в Украйна и желая да се завърна в Украйна, само че тъкмо в този миг мисля, че нуждая се да съм на по-безопасно място, в сравнение с в този момент тук, в Украйна ", сподели Хана. " Винаги съществува заплахата отново да бъдем обкръжени. Не желая да претърпявам това ", добави Анастасия.
В момента елементи от града към този момент са следени от Русия и проруските сепаратисти. Според локалните управляващи, хората които биват евакуирани към Русия първо минават през лагери и след това биват заселвани в северните елементи на Русия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ