Папата ни преподаде урок – проумяхме ли го?
Два дни – 5 и 6 май, несъмнено минаха под знака на визитата на папа Франциск в България.
Откровено казано, несъмнено на доста хора им е писнало да слушат за Светия отец. Папата това, папата това, папата другото, папата третото, папата ала-бала. Преди папа Франциск да пристигна в България, и моето въодушевление беше такова. Не поради друго, а тъй като задоволително години съм се нагледал на стотици публични събития, прогласявани с пронизителен медиен звук, които обаче са се превръщали в една отвратителна поза и двуличие. И не чаках нещо кой знае какво друго, поради и това, че приказваме за религиозно лице - моят светоглед по отношение на религията е извънредно нетърпелив и я смятам за най-ужасното човешко създание, довело до проливането на извънредно количество кръв през вековете и до образуването на бариери, комплекси и деформиране на опциите пред човешката персона да проумее битието до степен на тотално извращение, като за похлупак това продължава и в този момент.
Е, признавам, не бях прав за главата на Римокатолическата черква. Определено този папа има харизма. Има и метод – по какъв начин да обърне внимание на значимото и по какъв начин да накара посредством тази си аура и медиите да извърнат внимание по позитивен метод на значими тематики.
Всъщност тъкмо последното ме впечатли най-вече при папа Франциск – по какъв начин накара медиите да погледнат към протичащото. Защото няма какво да се лъжем – в България максимата, че положителната вест е неприятната вест, е извънредно мощно застъпена. Дотолкова сме се потопили в този светоглед, че е напряко ужасно. Масово медиите постановат образци, които са извънредно отрицателни. Примери, описващи Бай Ганьовщината ни. Дали ще са селски хитреци-тарикати, казващи на черното бяло, дали ще са индоктринирани чичковци и лелички с блестящи петолъчки на челото, дали ще са подготвени да пеят и рецитират за " страната на смелите и свободните " постоянно наведени на Запад – образците са все неприятни. И най-страшното в тези образци е културата на другарство.
Замисляли ли сте се какво значи да общуваш? Това значи да разбираш, вникваш и проумяваш какво ти се споделя. Това значи освен да слушаш, само че и да чуваш. Неслучайно в българската традиция едно от най-ценните измерения на образованието е знанието на непознати езици. Такива хора се смятат и са се смятали от доста време насам за образец и в България. Считаха се, най-малко до момента в който Преходът не ни натисна свиреп, в комбиниране с развиването и на обществените мрежи, което безусловно предопределя затъпяването – както поради феномена " подправени вести ", по този начин и най-много поради обстоятелството, че Интернет се разви като платформа за развлечение. Да, само че в живота не всичко е развлечение и смесването му със сериозните тематики от всекидневието много постоянно се оказва пагубно за извънредно значими неща, касаещи живота на всички ни. А общуването е единственият сигурен метод да решаваме значими проблеми и да придобиваме опит плюс мъдрост в оправянето с тях. Казано по различен метод - да сътворяваме по-хубаво съществуване.
Точно акцентът върху сериозното по наличен метод ме накара да погледна към папа Франциск. А фотографията, която обявявам под този абзац, ме накара да се запитам – по кое време значимите фигури за българския публичен и обществен живот ще стигат такава класа? За незнаещите – индивидът, чийто кръст се е навел да целуне папата, е митрополит Антоний. Този жест е все едно Кристиано Роналдо и Лео Меси да почисти обувките на някой български футболист. Сега разбираме ли или ще би трябвало още доста? Или ни би трябвало един ТАКЪВ ПРИМЕР, че да тръгнем да проумяваме? А може би ТАКЪВ?!
Автор: Ивайло Ачев
Откровено казано, несъмнено на доста хора им е писнало да слушат за Светия отец. Папата това, папата това, папата другото, папата третото, папата ала-бала. Преди папа Франциск да пристигна в България, и моето въодушевление беше такова. Не поради друго, а тъй като задоволително години съм се нагледал на стотици публични събития, прогласявани с пронизителен медиен звук, които обаче са се превръщали в една отвратителна поза и двуличие. И не чаках нещо кой знае какво друго, поради и това, че приказваме за религиозно лице - моят светоглед по отношение на религията е извънредно нетърпелив и я смятам за най-ужасното човешко създание, довело до проливането на извънредно количество кръв през вековете и до образуването на бариери, комплекси и деформиране на опциите пред човешката персона да проумее битието до степен на тотално извращение, като за похлупак това продължава и в този момент.
Е, признавам, не бях прав за главата на Римокатолическата черква. Определено този папа има харизма. Има и метод – по какъв начин да обърне внимание на значимото и по какъв начин да накара посредством тази си аура и медиите да извърнат внимание по позитивен метод на значими тематики.
Всъщност тъкмо последното ме впечатли най-вече при папа Франциск – по какъв начин накара медиите да погледнат към протичащото. Защото няма какво да се лъжем – в България максимата, че положителната вест е неприятната вест, е извънредно мощно застъпена. Дотолкова сме се потопили в този светоглед, че е напряко ужасно. Масово медиите постановат образци, които са извънредно отрицателни. Примери, описващи Бай Ганьовщината ни. Дали ще са селски хитреци-тарикати, казващи на черното бяло, дали ще са индоктринирани чичковци и лелички с блестящи петолъчки на челото, дали ще са подготвени да пеят и рецитират за " страната на смелите и свободните " постоянно наведени на Запад – образците са все неприятни. И най-страшното в тези образци е културата на другарство.
Замисляли ли сте се какво значи да общуваш? Това значи да разбираш, вникваш и проумяваш какво ти се споделя. Това значи освен да слушаш, само че и да чуваш. Неслучайно в българската традиция едно от най-ценните измерения на образованието е знанието на непознати езици. Такива хора се смятат и са се смятали от доста време насам за образец и в България. Считаха се, най-малко до момента в който Преходът не ни натисна свиреп, в комбиниране с развиването и на обществените мрежи, което безусловно предопределя затъпяването – както поради феномена " подправени вести ", по този начин и най-много поради обстоятелството, че Интернет се разви като платформа за развлечение. Да, само че в живота не всичко е развлечение и смесването му със сериозните тематики от всекидневието много постоянно се оказва пагубно за извънредно значими неща, касаещи живота на всички ни. А общуването е единственият сигурен метод да решаваме значими проблеми и да придобиваме опит плюс мъдрост в оправянето с тях. Казано по различен метод - да сътворяваме по-хубаво съществуване.
Точно акцентът върху сериозното по наличен метод ме накара да погледна към папа Франциск. А фотографията, която обявявам под този абзац, ме накара да се запитам – по кое време значимите фигури за българския публичен и обществен живот ще стигат такава класа? За незнаещите – индивидът, чийто кръст се е навел да целуне папата, е митрополит Антоний. Този жест е все едно Кристиано Роналдо и Лео Меси да почисти обувките на някой български футболист. Сега разбираме ли или ще би трябвало още доста? Или ни би трябвало един ТАКЪВ ПРИМЕР, че да тръгнем да проумяваме? А може би ТАКЪВ?!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ