Eто защо ти я загуби
Два часа през нощта, а тя към момента преглежда кореспонденцията ви. Опитва се да разбере за какво всичко се обърка.
Но в действителност всичко не е било както би трябвало.
Тя оставя телефона си, само че след минута го взима още веднъж. Дълго преглежда фотографията ти, по-късно още веднъж ревизира известията, като че ли се опасява да не пропусне нещо.
Зачита се във всяка дума, написана от теб, и се отдава на мемоари.
Тя помни по какъв начин никой не беше до нея, когато имаше потребност от теб.
Тя помни по какъв начин дълго чакаше отговора ти, седейки с телефона, както и какъв брой бързо сменяше тематиката към себе си, без да се интересуваш какво се е случило с нея.
Тя помни, че й се обаждаше когато на теб ти беше комфортно, без да се съобразяваш дали тя има проекти или не.
Тя помни по какъв начин отвръщаше очи, когато се опитваше да разбере погледа ти и се обръщаше, когато тя ти се усмихваше.
Тя помни по какъв начин се опитваше да я обвиниш във всички смъртни грехове и изкривяваше казаното от нея в своя изгода.
Тя се опита да се спомни по какъв начин откровено й се усмихваше, държеше я за ръце, позволяваше й да се почувства специфична, споделяше й, че всичко ще бъде наред, до момента в който беше до нея. Но ти в никакъв случай не го направи.
Ти просто не искаше да бъдеш с нея.
И в този момент тя се пробва да събере в едно частите разрушени мемоари, които пази в себе си.
Ти в никакъв случай не беше оня, за който тя те мислеше.
И тъкмо по тази причина ти я изгуби.
