Пият, друсат се и карат! Как абсурдните ни закони създават престъпници на пътя
Два безобразни случая на пътя в границите на три дни възмутиха пловдивчани. Причината за произшествията е една съща – опиати. Сценарият е еднакъв. Героите са с друга орис, само че еднообразно държание. Положителното в двата проблема е, че завършиха без жертви и потърпевши, а отговорните водачи са задържани.
Прочетете още
До тук обаче с положителните вести. Съдейки по протичащото се по пътищата в България, би трябвало да сме наясно, че Ивайло Динков и Александър Паталенски са единствено върха на айсберга. Липсата на съответна законодателна база и корупционните практики в институциите са основали у огромна част у българските жители възприятие за безотговорност.
Как другояче можем да си разбираем, че Александър Паталенски, който е с отнета за алкохол брошура, се качва умерено в колата си и отива не къде да е, а в КАТ, с цел да си записва колата. Като преди този момент се е „ подкрепил” предостатъчно с амфетамини до степен, до която е стресирал служителката на гишето. Или”героят” от злополуката в ЖР „ Тракия” - Ивайло Динков, който макар че няма брошура, постоянно си обикаля с колата из града и когато го спрат за инспекция – просто отхвърля да бъде тестван. Същият човек в събота вечерта едвам не умъртви младо семейство, откакто влезе в насрещното. И тук не приказваме единствено за младежи, без опит и с вилнеещ адреналин. И Динков, и Паталенски наближават 50-те и от тях се чака надалеч по-адекватно държание. Но такова липсва. Вместо това и двамата са навъртяли голям брой нарушавания на пътя в досиетата си и не престават да не се преценяват със закона.
Очевидно в тази ситуация разликата в просветителния ценз на двамата мъже не играе никаква роля. Паталенски е вишист, приключил е най- елитната гимназия в Пловдив и Техническия университет в София, а Динков е с надалеч по-скромни триумфи в учебно заведение. Вероятно и двамата имат проблеми в персоналния живот, което ги е тласнало към алкохола и опиатите. Но персоналните драми не могат да бъдат опрощение, в случай че сядайки зад кормилото, някой от тях аргументи гибелта на почтени хора.
Как може да бъде предотвратено това?
Полицията регистрира смяна в тренда като анализът на данните от инспекциите сочи, че броят на водачите, които карат под влияние на наркотични субстанции към този момент надминава този на пияните водачи.
Разбира се, не трябва да пропущаме и обстоятелството, че методиката на тестване на водачите за наркотични субстанции е порочна и не са малко случаите, когато в статистиката и в ареста влизат водачи, които не са използвали опиат, само че тестванията им са позитивни. Кръвните проби, които могат да потвърдят или отрекат резултата от мил чековете, излизат с повече от 6 месеца забавяне и надалеч не са единични случаите, когато почтени хора губят шофьорските си книжки, а някои и работата си.
В същото време обаче в действителност рисковите камикадзета нямат проблем да се качат зад кормилото, без значение, че са пили или са се друсали. Без значение дали имат или нямат брошура. Ако нямат – още по-добре – няма какво да им вземат. Ако ги спрат – просто отхвърлят да дадат проба. В последна сметка те си знаят правата. Задълженията са друго нещо.
Българските закони във връзка с придвижването по пътищата са изцяло неуместни. Преследват се дребни нарушавания и се търси численост вместо да се глобяват сериозните и рискови извършители. Да се натрупат нарушаванията в досиетата на водачите, без от това да произлизат съответни последици, които да лимитират по-нататъшни прояви, е губене на време и затъване в бумащина. Да се разисква само повишение на санкциите, без да се откри механизъм, по който те да бъдат събирани в къси периоди, също няма да реши казуса. А трупането на административни санкции, които явно нямат никакъв резултат, също не работи.
В момента шофирането без шофьорска брошура е административно нарушаване, а не закононарушение. Причиняването на гибел при злополука, без значение от положението на лидера, се води по несъобразителност. Но по какъв начин може да приказваме за несъобразителност при човек, който се качва зад кормилото след бутилка водка или надрусан до степен да не знае къде се намира?
Ако идващият парламент откри време и предпочитание да се занимава с тези дребни, само че животоспасяващи промени в Наказателен кодекс, резултатът ще се появи относително скоро.
Другият значим фактор е отношението на полицията и прокуратурата при всяко произшествие.
В случая пред КАТ, пловдивският служител на реда изми срама, насъбран от предходни случаи от представители на Министерство на вътрешните работи. Клипът, който демонстрира по какъв начин униформеният чиновник чупи стъклото на колата на дрогирания водач и го вади на открито, се приема позитивно от жителите. В мненията те дават висока оценка на реакцията на служителя на реда, която съответствува и с оценката, дадена от прокуратурата.
На другият полюс, несъмнено, е татуираната Симона Радева, чиито дейности при злополуката на бул. „ Черни връх” се отразиха извънредно отрицателно на имиджа на полицията.
Реформата в Министерство на вътрешните работи е наложителна, само че и държавното управление, което тази седмица си отиде, остана единствено на фаза обещания. Да забележим идващото!
Прочетете още
До тук обаче с положителните вести. Съдейки по протичащото се по пътищата в България, би трябвало да сме наясно, че Ивайло Динков и Александър Паталенски са единствено върха на айсберга. Липсата на съответна законодателна база и корупционните практики в институциите са основали у огромна част у българските жители възприятие за безотговорност.
Как другояче можем да си разбираем, че Александър Паталенски, който е с отнета за алкохол брошура, се качва умерено в колата си и отива не къде да е, а в КАТ, с цел да си записва колата. Като преди този момент се е „ подкрепил” предостатъчно с амфетамини до степен, до която е стресирал служителката на гишето. Или”героят” от злополуката в ЖР „ Тракия” - Ивайло Динков, който макар че няма брошура, постоянно си обикаля с колата из града и когато го спрат за инспекция – просто отхвърля да бъде тестван. Същият човек в събота вечерта едвам не умъртви младо семейство, откакто влезе в насрещното. И тук не приказваме единствено за младежи, без опит и с вилнеещ адреналин. И Динков, и Паталенски наближават 50-те и от тях се чака надалеч по-адекватно държание. Но такова липсва. Вместо това и двамата са навъртяли голям брой нарушавания на пътя в досиетата си и не престават да не се преценяват със закона.
Очевидно в тази ситуация разликата в просветителния ценз на двамата мъже не играе никаква роля. Паталенски е вишист, приключил е най- елитната гимназия в Пловдив и Техническия университет в София, а Динков е с надалеч по-скромни триумфи в учебно заведение. Вероятно и двамата имат проблеми в персоналния живот, което ги е тласнало към алкохола и опиатите. Но персоналните драми не могат да бъдат опрощение, в случай че сядайки зад кормилото, някой от тях аргументи гибелта на почтени хора.
Как може да бъде предотвратено това?
Полицията регистрира смяна в тренда като анализът на данните от инспекциите сочи, че броят на водачите, които карат под влияние на наркотични субстанции към този момент надминава този на пияните водачи.
Разбира се, не трябва да пропущаме и обстоятелството, че методиката на тестване на водачите за наркотични субстанции е порочна и не са малко случаите, когато в статистиката и в ареста влизат водачи, които не са използвали опиат, само че тестванията им са позитивни. Кръвните проби, които могат да потвърдят или отрекат резултата от мил чековете, излизат с повече от 6 месеца забавяне и надалеч не са единични случаите, когато почтени хора губят шофьорските си книжки, а някои и работата си.
В същото време обаче в действителност рисковите камикадзета нямат проблем да се качат зад кормилото, без значение, че са пили или са се друсали. Без значение дали имат или нямат брошура. Ако нямат – още по-добре – няма какво да им вземат. Ако ги спрат – просто отхвърлят да дадат проба. В последна сметка те си знаят правата. Задълженията са друго нещо.
Българските закони във връзка с придвижването по пътищата са изцяло неуместни. Преследват се дребни нарушавания и се търси численост вместо да се глобяват сериозните и рискови извършители. Да се натрупат нарушаванията в досиетата на водачите, без от това да произлизат съответни последици, които да лимитират по-нататъшни прояви, е губене на време и затъване в бумащина. Да се разисква само повишение на санкциите, без да се откри механизъм, по който те да бъдат събирани в къси периоди, също няма да реши казуса. А трупането на административни санкции, които явно нямат никакъв резултат, също не работи.
В момента шофирането без шофьорска брошура е административно нарушаване, а не закононарушение. Причиняването на гибел при злополука, без значение от положението на лидера, се води по несъобразителност. Но по какъв начин може да приказваме за несъобразителност при човек, който се качва зад кормилото след бутилка водка или надрусан до степен да не знае къде се намира?
Ако идващият парламент откри време и предпочитание да се занимава с тези дребни, само че животоспасяващи промени в Наказателен кодекс, резултатът ще се появи относително скоро.
Другият значим фактор е отношението на полицията и прокуратурата при всяко произшествие.
В случая пред КАТ, пловдивският служител на реда изми срама, насъбран от предходни случаи от представители на Министерство на вътрешните работи. Клипът, който демонстрира по какъв начин униформеният чиновник чупи стъклото на колата на дрогирания водач и го вади на открито, се приема позитивно от жителите. В мненията те дават висока оценка на реакцията на служителя на реда, която съответствува и с оценката, дадена от прокуратурата.
На другият полюс, несъмнено, е татуираната Симона Радева, чиито дейности при злополуката на бул. „ Черни връх” се отразиха извънредно отрицателно на имиджа на полицията.
Реформата в Министерство на вътрешните работи е наложителна, само че и държавното управление, което тази седмица си отиде, остана единствено на фаза обещания. Да забележим идващото!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




