Сиромахов: За Борисов медиите са послушно добиче, които пасат кротко край магнолията в Банкя
ДВ: " На Слави и Тошко поисквам здраве, независимост, самостоятелност, благополучие, обич, храброст, геройство, достолепие, чест и разум. Те другото си го имат. " Не спирам да се дръзвам с горчиви сълзи.Успокой ме, кажи ми, чевсе още е допустимо ирониятада е жива и в медиите, и в обществото, освен в нашите чатове с теб. И в писанията на Киркегор, несъмнено.
Иво Сиромахов:Иронията е мироглед. Тя не предстои на волеви надзор. Това е натурален инстикт, който имам от доста ранна възраст, и ти, бидейки мой съученик от гимназията, можеш да го потвърдиш. Иронията е най-сигурният щит, а може да бъде и меч. Като човек, който от 30 години си вади хляба с думи, се отнасям с голямо почитание към тях и внимавам да не ги използвам на вятъра. Радичков споделяше, че човек опитомява думите, само че в последно време си мисля, че ненапълно и те нас опитомяват. А от време на време и ни озверяват.
Дъждовни води: Сега всички копнеят за нещо " жълтокафяво ", вид " каква е била разправията сред Слави и Сиромахов ".Но аз ще дам превъзходен образец на бъдещите публицисти със следния въпрос:Защо и по какъв начин губим вярата, че е допустима релативно почтена медийна среда, и по какъв начин по твоему Има Такъв Народ нагазиха в нея, политически, с кални ботушки?
Иво Сиромахов:Честна медийна среда не е възможнаот 2009 година, когато националният любим Борисов яхна журналистическата общественост я трансформира в чинно добиче, което пасе добродушно край магнолията в Банкя. Редно е обаче да отбележим, че поробването на медиите не беше принудително. То стана изцяло непринудено и по тяхно предпочитание.
Собствениците на медии и преобладаващото болшинство от журналистическото войнство полегнаха сластно пред министър-председателя, даже гальовно го назоваха " Бате " и бяха обладани от него съвсем като хетерите от " Златното магаре " на Апулей. Само че в нашия вид магарето се оказа не златно, а нормално. А когато хетерите позавехнаха, ги смени с нови.Краят на свободата в медиитебеше изконсумиран по взаимно единодушие, тъй че е лицемерно да плачат за нея.
Има Такъв Народ нагазиха в медийната среда с калните си ботушки, тъй като гледат, че и другите по този начин вършат. Опитват се да са като батковците, имитират ги, с вярата някой ден да бъдат поканени да седнат на огромната масапри тлъстите пържоли.
Дъждовни води: Възможна ли е въобще медийната независимост у насили от самото начало на прехода имаше следващи " нови начала "?
Иво Сиромахов:Ти и аз добре знаем, че е допустима, тъй като сме ѝ се радвали през 90-те години, че и в първите 10 години на новото хилядолетие.Спомни си какъв брой свободни бяха медиите тогава -от вестник " 24 часа " през " Егоист ", та до " Ку-ку ". Опиянявахме се от тая независимост и мислехме, че постоянно ще е по този начин. Е, оказа се, че тя не е даденост. Че свободата е като хляба, както споделяше великият Радой -всеки ден се омесва, изпича и изяжда.
Дъждовни води: Нещо персонално, в случай че позволиш: не остана ли прекомерно дълго на това " празненство "?
Иво Сиромахов:Не знам по какъв начин е изглеждало в профил, само че аз постоянно съм имал цялостната независимост да приказвам каквото желая и да не се преценявам с никого. И го правех. Тръгнах си сега, в който ми беше казано да карам по-кротко. Пък аз не мога да карам по-кротко. На 53 години съм, късно ми е занапред да се изучавам да се привеждам. От всички благоприятни условия, които ми предлага животът, обичана ми е опцията когато и да е да стана и да си потегли.
Дъждовни води: Ти беше и си сякашпоследният мохикан на политическата ирония, в това число замествайки Слави. Защо я няма към този момент по огромните медии?
Иво Сиромахов:Защото властническата власт най-вече се бои от смеха. Добрата ирония е доста мъчителна за копнеещите да бъдат диктатори. Направо ги подлудява. Затова и в тези срамни кръвопролитни дни след преврата през 1944 година една от първите жертви на каскетите е карикатуристът Райко Алексиев. По-късно за вицове пребиват до гибел Сашо Сладура в лагера в Ловеч. Сатрапите могат да преглътнат всичко, само че не и присмеха.
Дъждовни води: Какво би споделил на следния анти-аргумент: ами и тойсе подиграваше на известни хора, изключително в огромния подем на " Шоуто на Слави ".
Иво Сиромахов:Разбира се, че ще се майтапя на известните хора. На незнайни ли да се майтапя? В цивилизования свят този вид ирония се приема за нещо изцяло обикновено. Но по нашите земи известните пищят и чакат да бъдат възприемани единствено с религиозно страхопочитание. Това са провинциални комплекси.
Дъждовни води: Аз, евентуално и ти, сме израсли със Saturday Night Live, което към момента прави на дреб всички политици и известни. Къде и дали обаче минаваме границата тук?
Иво Сиромахов:Не единствено че не я минаваме, само че сме надалеч по-благи и общителни. От време на време си пущам обичания си сериалLittle Britainна BBC. Там има такива брутални скечове, че в случай че в България направиш нещо сходно, ще те обесят на първото дърво. Нашите смешки са надалеч по-хуманни.
Понякога съм чувал рецензии от кисели интелектуалци, че хуморът ни бил доста " мръснишки ", прекомерно полов и пиперлив.Това могат да го кажат единствено хора с тежък недостиг на знания в литературата и културата. За тях се постанова да обясня, че сходен род шоупрограми се родеят с площадния комизъм от времената на италианската комедия дел` арте. А в случай че щеш и с фалическите шествия по време на дребните Дионисии, но айде да не затормозяваме с чак толкоз информация мисловния имапарат.
Този комизъм е национален, физически и празнуващ насладите от живота, измежду които е и сексът. В секса съгласно мен няма нищо мръсно, в противен случай. Но за народ, който назовава интимните органи " срамотии ", ненапълно е обяснимо такова псевдоморално отвращение. Питам се дали тия киселяци са чували за Бокачовия " Декамерон ", за " Кентърбърийските разкази " на Чосър? А дали познават половите поеми на Христо Смирненски и Пеньо Пенев? Надявам се най-малко да са гледали филмите на Саша Барън Коен, с цел да видят, че същинският комизъм разрушава всевъзможни табута и не познава граници. От какво се възмущавате? Нали викахте, че сте " Шарли Ебдо "?
Дъждовни води: За какво съжаляваш, в случай че се обърнеш обратно към тези 25 години в " Шоуто на Слави "?
Иво Сиромахов:За нищо. Шоуто ми даде опция да се срещна сличности като Михаил Горбачов, Лех Валенса, Найджъл Кенеди, Франц Бекенбауер, Роб Халфорд, Карл Люис, Ървин Уелш, Никита Михалков, Юрий Башмет, Клаудия Кардинале, Рей Лиота. Запомнил съм думите им. Сигурен съм, че тези хора са оставили следи в съзнанието на доста българи.
Дъждовни води: Добре, ето ти нещо вид " юрист на дявола ": допустимо ли е тошковците да имат положителни планове с тоя законопроект (за ограничение на свободата на изразяванеб.р.) -например в действителност да не може некви хора да си съчиняват отвратителни персонални " вести ", изнасилвайки публичността? Но в това време въпросните тошковци да са толкоз несръчни и игноранти, че да провокират и твоята, и публичната реакция?
Иво Сиромахов:Аз съм сигурен, че имат положителни планове. Не имам вяра депутатите да са някакви злокобни харипотъровски диментори, които всяка заран отиват на работа с мисълта " по какъв начин да прецакаметоя античен народ ". Напротив -вероятно някои от тях даже желаят да свършат някаква потребна работа.
Разбира се, че би трябвало да се пази персоналното пространство на хората от гнусотии и аз се сещам за най-малко 10 метода, по които може да се потърси решение на този проблем. Те избраха единайстия, който е най-отвратителен -да вкарват в пандиза хора, които популяризират каквато и да било персонална информация. Не знам кой малоумен правист е написал тазипоправка в закона, само че съм сигурен, че преподавателите му по право са потънали в земята от позор.
Имаше обаче един незабравим миг в цялата оперета, на който цвилих от кеф. Това беше моментът, когатоБойко Борисовизведнъж се появи в обичаната си роля на национален покровител, който избавя раята от душманите,и сподели, че ще отдръпна закона наСлави. Големият началник кротко и бащински напляска дребните палавници от прислужващата партия, след което изрече една велика фраза: " Депутатите не са прочели законопроекта, както би трябвало. Сега ще го четат по този начин, както би трябвало. " Това е може би най-точното и безпощадно изложение на българския парламентарен живот.
Дъждовни води: Ти построи кариера на тъничък и не толкоз тъничък ироник по отношение на българската народопсихология, в това число посредством книгите си. В какво съумя, по твоему, и в какво се провали?
Иво Сиромахов:За мен категориите " триумф " и " неуспех " са цялостна нелепост. В наши дни е признато триумфът да се мери в някакви консумеристки дивотии -колко пари си изкарал, в ква къща живееш, на кое Халкидики почиваш. Аз считам, че триумфът е човек да е в мир със себе си. А по отношение на книгите ми -би било прекомерно нескромно самичък да си ги правя оценка. Имам задоволително читатели -нека те да кажат.
Дъждовни води: Говорили сме за проблемите с Има Такъв Народ,писал съм за тях. Можеше да станеш примерно началник на парламентарната им група, и каквото си поискаш, само че избра друго - за което моите възторженостти. Защо?
Иво Сиромахов:Не можех да стана. Българските разбирания за политика са отвратителни и няма по какъв начин да играя по тия правила. Това нашето не е политика, то е " абе дайте тука да хапнем нещо ". Освен това аз считам, че демокрацията и партийната система са в неразгадаем спор.
Демокрацията допуска плурализъм на мненията и равнопоставеност на гласовете, а партиите в същността си са монотеистични структури, в които висшият водач коли и беси, а всички под него са безмълвни крепостни селяни. Вождът взема решение, а крепостните единствено натискат зеления или аления бутон съвсем като кученца на Павлов. И в случай че ги натискат вярно, вождът им подмята от горната страна дребни лакомства. А всички натискачи на бутони копнеят за партийния конгрес, на който да си облекат новите дрешки иако извадят шанс, да си създадат селфи с Вожда. Това е висш боязън за душичката на редовия партиец. После шест месеца ще разправя на роднините си какъв брой земен е водачът им. Направо като естествен човек, апелирам ти се.
В моите показа за достолепие е унизително както да бъда натискач на бутон, по този начин и да предвождам някакви клетници да натискат бутони и да им подмятам дребни лакомства. Все ми се коства, че това няма по какъв начин да е висшото предопределение на индивида в тоя негостолюбив свят.
Дъждовни води: Помниш ли по какъв начин още в Класическата (Национална гимназия за антични езици и култури - б.р.)се бунтувахме против соца, аз бях написал даже на ръка " разказ ", в който ти беше Ив Попер (pauper - " бедняк " ), превъзходният френски детектив, който проверява всякакви работи във випуска и оттова - " кривици " на системата? Припомням ти го не за друго, а тъй като със настоящия си акт можеш да останеш в социокултурната ни история.
Иво Сиромахов:Е, дай да не се изкарваме дисиденти, тъй като не сме. Не сме се бунтували против соца, по-скоро правехме някакви гаври с тогавашната хармония. Така както петнайсетгодишният Алфред Жари се е гаврел с класиката, пишейки " Татко Юбю ". Но въпреки всичко съм поласкан, че съм бил персонаж от разказ, въпреки и непубликуван. Дано да съм бил позитивен воин.
Дъждовни води: Относително да. Кажи мизащо не стана огромен сценичен режисьор, за какъвто говореха починалите Крикор Азарян иЧочо Попйорданов.
Иво Сиромахов:Щом не съм станал, значи явно не съм имал качествата да стана. Не ми е достигнал гений или темперамент. Но пък на остарели години се завърнах в театъра не като режисьор, а към този момент като създател на пиеси, в една от които - " Българската литература в резюме " и ти даде своя принос с скъпи хрумвания. Обичам да пиша за спектакъл и ще не преставам да го върша.
Дъждовни води: Кое и какво ни прави свободни, изключително в изискванията на статукво от обществени мрежи?
Иво Сиромахов:Ми свободата е като иронията, която коментирахме при започване на диалога. Или я носиш в себе си, или не. Ако не щеш да си свободен, никой не може да те направи свободен принудително. Ако пък носиш свободата в себе си, мъчно ще ти я лишават.
Ипоследно:щеможелиизкуственият разсъдък (ИИ)дастанеСиромахов?
Иво Сиромахов:Надявам се, че основателите наИИси слагат по-амбициозни цели.
Иво Сиромахов:Иронията е мироглед. Тя не предстои на волеви надзор. Това е натурален инстикт, който имам от доста ранна възраст, и ти, бидейки мой съученик от гимназията, можеш да го потвърдиш. Иронията е най-сигурният щит, а може да бъде и меч. Като човек, който от 30 години си вади хляба с думи, се отнасям с голямо почитание към тях и внимавам да не ги използвам на вятъра. Радичков споделяше, че човек опитомява думите, само че в последно време си мисля, че ненапълно и те нас опитомяват. А от време на време и ни озверяват.
Дъждовни води: Сега всички копнеят за нещо " жълтокафяво ", вид " каква е била разправията сред Слави и Сиромахов ".Но аз ще дам превъзходен образец на бъдещите публицисти със следния въпрос:Защо и по какъв начин губим вярата, че е допустима релативно почтена медийна среда, и по какъв начин по твоему Има Такъв Народ нагазиха в нея, политически, с кални ботушки?
Иво Сиромахов:Честна медийна среда не е възможнаот 2009 година, когато националният любим Борисов яхна журналистическата общественост я трансформира в чинно добиче, което пасе добродушно край магнолията в Банкя. Редно е обаче да отбележим, че поробването на медиите не беше принудително. То стана изцяло непринудено и по тяхно предпочитание.
Собствениците на медии и преобладаващото болшинство от журналистическото войнство полегнаха сластно пред министър-председателя, даже гальовно го назоваха " Бате " и бяха обладани от него съвсем като хетерите от " Златното магаре " на Апулей. Само че в нашия вид магарето се оказа не златно, а нормално. А когато хетерите позавехнаха, ги смени с нови.Краят на свободата в медиитебеше изконсумиран по взаимно единодушие, тъй че е лицемерно да плачат за нея.
Има Такъв Народ нагазиха в медийната среда с калните си ботушки, тъй като гледат, че и другите по този начин вършат. Опитват се да са като батковците, имитират ги, с вярата някой ден да бъдат поканени да седнат на огромната масапри тлъстите пържоли.
Дъждовни води: Възможна ли е въобще медийната независимост у насили от самото начало на прехода имаше следващи " нови начала "?
Иво Сиромахов:Ти и аз добре знаем, че е допустима, тъй като сме ѝ се радвали през 90-те години, че и в първите 10 години на новото хилядолетие.Спомни си какъв брой свободни бяха медиите тогава -от вестник " 24 часа " през " Егоист ", та до " Ку-ку ". Опиянявахме се от тая независимост и мислехме, че постоянно ще е по този начин. Е, оказа се, че тя не е даденост. Че свободата е като хляба, както споделяше великият Радой -всеки ден се омесва, изпича и изяжда.
Дъждовни води: Нещо персонално, в случай че позволиш: не остана ли прекомерно дълго на това " празненство "?
Иво Сиромахов:Не знам по какъв начин е изглеждало в профил, само че аз постоянно съм имал цялостната независимост да приказвам каквото желая и да не се преценявам с никого. И го правех. Тръгнах си сега, в който ми беше казано да карам по-кротко. Пък аз не мога да карам по-кротко. На 53 години съм, късно ми е занапред да се изучавам да се привеждам. От всички благоприятни условия, които ми предлага животът, обичана ми е опцията когато и да е да стана и да си потегли.
Дъждовни води: Ти беше и си сякашпоследният мохикан на политическата ирония, в това число замествайки Слави. Защо я няма към този момент по огромните медии?
Иво Сиромахов:Защото властническата власт най-вече се бои от смеха. Добрата ирония е доста мъчителна за копнеещите да бъдат диктатори. Направо ги подлудява. Затова и в тези срамни кръвопролитни дни след преврата през 1944 година една от първите жертви на каскетите е карикатуристът Райко Алексиев. По-късно за вицове пребиват до гибел Сашо Сладура в лагера в Ловеч. Сатрапите могат да преглътнат всичко, само че не и присмеха.
Дъждовни води: Какво би споделил на следния анти-аргумент: ами и тойсе подиграваше на известни хора, изключително в огромния подем на " Шоуто на Слави ".
Иво Сиромахов:Разбира се, че ще се майтапя на известните хора. На незнайни ли да се майтапя? В цивилизования свят този вид ирония се приема за нещо изцяло обикновено. Но по нашите земи известните пищят и чакат да бъдат възприемани единствено с религиозно страхопочитание. Това са провинциални комплекси.
Дъждовни води: Аз, евентуално и ти, сме израсли със Saturday Night Live, което към момента прави на дреб всички политици и известни. Къде и дали обаче минаваме границата тук?
Иво Сиромахов:Не единствено че не я минаваме, само че сме надалеч по-благи и общителни. От време на време си пущам обичания си сериалLittle Britainна BBC. Там има такива брутални скечове, че в случай че в България направиш нещо сходно, ще те обесят на първото дърво. Нашите смешки са надалеч по-хуманни.
Понякога съм чувал рецензии от кисели интелектуалци, че хуморът ни бил доста " мръснишки ", прекомерно полов и пиперлив.Това могат да го кажат единствено хора с тежък недостиг на знания в литературата и културата. За тях се постанова да обясня, че сходен род шоупрограми се родеят с площадния комизъм от времената на италианската комедия дел` арте. А в случай че щеш и с фалическите шествия по време на дребните Дионисии, но айде да не затормозяваме с чак толкоз информация мисловния имапарат.
Този комизъм е национален, физически и празнуващ насладите от живота, измежду които е и сексът. В секса съгласно мен няма нищо мръсно, в противен случай. Но за народ, който назовава интимните органи " срамотии ", ненапълно е обяснимо такова псевдоморално отвращение. Питам се дали тия киселяци са чували за Бокачовия " Декамерон ", за " Кентърбърийските разкази " на Чосър? А дали познават половите поеми на Христо Смирненски и Пеньо Пенев? Надявам се най-малко да са гледали филмите на Саша Барън Коен, с цел да видят, че същинският комизъм разрушава всевъзможни табута и не познава граници. От какво се възмущавате? Нали викахте, че сте " Шарли Ебдо "?
Дъждовни води: За какво съжаляваш, в случай че се обърнеш обратно към тези 25 години в " Шоуто на Слави "?
Иво Сиромахов:За нищо. Шоуто ми даде опция да се срещна сличности като Михаил Горбачов, Лех Валенса, Найджъл Кенеди, Франц Бекенбауер, Роб Халфорд, Карл Люис, Ървин Уелш, Никита Михалков, Юрий Башмет, Клаудия Кардинале, Рей Лиота. Запомнил съм думите им. Сигурен съм, че тези хора са оставили следи в съзнанието на доста българи.
Дъждовни води: Добре, ето ти нещо вид " юрист на дявола ": допустимо ли е тошковците да имат положителни планове с тоя законопроект (за ограничение на свободата на изразяванеб.р.) -например в действителност да не може некви хора да си съчиняват отвратителни персонални " вести ", изнасилвайки публичността? Но в това време въпросните тошковци да са толкоз несръчни и игноранти, че да провокират и твоята, и публичната реакция?
Иво Сиромахов:Аз съм сигурен, че имат положителни планове. Не имам вяра депутатите да са някакви злокобни харипотъровски диментори, които всяка заран отиват на работа с мисълта " по какъв начин да прецакаметоя античен народ ". Напротив -вероятно някои от тях даже желаят да свършат някаква потребна работа.
Разбира се, че би трябвало да се пази персоналното пространство на хората от гнусотии и аз се сещам за най-малко 10 метода, по които може да се потърси решение на този проблем. Те избраха единайстия, който е най-отвратителен -да вкарват в пандиза хора, които популяризират каквато и да било персонална информация. Не знам кой малоумен правист е написал тазипоправка в закона, само че съм сигурен, че преподавателите му по право са потънали в земята от позор.
Имаше обаче един незабравим миг в цялата оперета, на който цвилих от кеф. Това беше моментът, когатоБойко Борисовизведнъж се появи в обичаната си роля на национален покровител, който избавя раята от душманите,и сподели, че ще отдръпна закона наСлави. Големият началник кротко и бащински напляска дребните палавници от прислужващата партия, след което изрече една велика фраза: " Депутатите не са прочели законопроекта, както би трябвало. Сега ще го четат по този начин, както би трябвало. " Това е може би най-точното и безпощадно изложение на българския парламентарен живот.
Дъждовни води: Ти построи кариера на тъничък и не толкоз тъничък ироник по отношение на българската народопсихология, в това число посредством книгите си. В какво съумя, по твоему, и в какво се провали?
Иво Сиромахов:За мен категориите " триумф " и " неуспех " са цялостна нелепост. В наши дни е признато триумфът да се мери в някакви консумеристки дивотии -колко пари си изкарал, в ква къща живееш, на кое Халкидики почиваш. Аз считам, че триумфът е човек да е в мир със себе си. А по отношение на книгите ми -би било прекомерно нескромно самичък да си ги правя оценка. Имам задоволително читатели -нека те да кажат.
Дъждовни води: Говорили сме за проблемите с Има Такъв Народ,писал съм за тях. Можеше да станеш примерно началник на парламентарната им група, и каквото си поискаш, само че избра друго - за което моите възторженостти. Защо?
Иво Сиромахов:Не можех да стана. Българските разбирания за политика са отвратителни и няма по какъв начин да играя по тия правила. Това нашето не е политика, то е " абе дайте тука да хапнем нещо ". Освен това аз считам, че демокрацията и партийната система са в неразгадаем спор.
Демокрацията допуска плурализъм на мненията и равнопоставеност на гласовете, а партиите в същността си са монотеистични структури, в които висшият водач коли и беси, а всички под него са безмълвни крепостни селяни. Вождът взема решение, а крепостните единствено натискат зеления или аления бутон съвсем като кученца на Павлов. И в случай че ги натискат вярно, вождът им подмята от горната страна дребни лакомства. А всички натискачи на бутони копнеят за партийния конгрес, на който да си облекат новите дрешки иако извадят шанс, да си създадат селфи с Вожда. Това е висш боязън за душичката на редовия партиец. После шест месеца ще разправя на роднините си какъв брой земен е водачът им. Направо като естествен човек, апелирам ти се.
В моите показа за достолепие е унизително както да бъда натискач на бутон, по този начин и да предвождам някакви клетници да натискат бутони и да им подмятам дребни лакомства. Все ми се коства, че това няма по какъв начин да е висшото предопределение на индивида в тоя негостолюбив свят.
Дъждовни води: Помниш ли по какъв начин още в Класическата (Национална гимназия за антични езици и култури - б.р.)се бунтувахме против соца, аз бях написал даже на ръка " разказ ", в който ти беше Ив Попер (pauper - " бедняк " ), превъзходният френски детектив, който проверява всякакви работи във випуска и оттова - " кривици " на системата? Припомням ти го не за друго, а тъй като със настоящия си акт можеш да останеш в социокултурната ни история.
Иво Сиромахов:Е, дай да не се изкарваме дисиденти, тъй като не сме. Не сме се бунтували против соца, по-скоро правехме някакви гаври с тогавашната хармония. Така както петнайсетгодишният Алфред Жари се е гаврел с класиката, пишейки " Татко Юбю ". Но въпреки всичко съм поласкан, че съм бил персонаж от разказ, въпреки и непубликуван. Дано да съм бил позитивен воин.
Дъждовни води: Относително да. Кажи мизащо не стана огромен сценичен режисьор, за какъвто говореха починалите Крикор Азарян иЧочо Попйорданов.
Иво Сиромахов:Щом не съм станал, значи явно не съм имал качествата да стана. Не ми е достигнал гений или темперамент. Но пък на остарели години се завърнах в театъра не като режисьор, а към този момент като създател на пиеси, в една от които - " Българската литература в резюме " и ти даде своя принос с скъпи хрумвания. Обичам да пиша за спектакъл и ще не преставам да го върша.
Дъждовни води: Кое и какво ни прави свободни, изключително в изискванията на статукво от обществени мрежи?
Иво Сиромахов:Ми свободата е като иронията, която коментирахме при започване на диалога. Или я носиш в себе си, или не. Ако не щеш да си свободен, никой не може да те направи свободен принудително. Ако пък носиш свободата в себе си, мъчно ще ти я лишават.
Ипоследно:щеможелиизкуственият разсъдък (ИИ)дастанеСиромахов?
Иво Сиромахов:Надявам се, че основателите наИИси слагат по-амбициозни цели.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ