И тогава разбрах кой има думата в България: Гудрун Щайнакер
Дъждовни води : Г-жо Щайнакер, наблюдавате България от години. Как, съгласно Вас, българите премислят предишното си повече от три десетилетия след измененията?
Гудрун Щайнакер: Пристигнах в България, когато беше основана Комисията за досиетата. Бях заместник-посланик в интервала 2006-2009 и помагах за създаване на контакти със съответната комисия в Германия. По това време с " наследството " на Държавна сигурност се занимаваха както досегашни жертви на режима, по този начин и млади деятели като Христо Христов, който е най-хубавият специалист в тази област в България.
На уеб страницата minaloto.org той разгласява доста материали по тематиката. В България бяха огласени имената на редица обществени персони от разнообразни сфери, които са работили за тайните служби на комунистическия режим. В Германия ние тръгнахме по различен път. Тези, които заемаха държавни постове, бяха освободени, само че умишлено не бяха оповестени имената на хората в икономическата сфера и в частните медии, които са били свързани със службите, с цел да се избегне основаването на паралелни структури, които могат да съставляват опасност за страната.
Дъждовни води: Мнозина се притесняват, че Държавна сигурност и до през днешния ден продължава да въздейства върху развиването на България. Вие какво мислите?
Щайнакер: Държавна сигурност - такава, каквото я е имало - към този момент не съществува. Но, несъмнено, доста нейни представители са останали на високи постове. Малко след измененията, под сериозен западен напън, в България беше основана специфична прокуратура, която трябваше да проверява тежките закононарушения на режима. Оказа се обаче, че огромна част от чиновниците в тази конструкция сами са били свързани с тайните служби. Можем да си представим какво излезе от цялата тази работа. Толкова години след рухването на Стената към този момент не са останали кой знае какъв брой хора на службите, които към момента заемат значими позиции. Но те са оставили своя отпечатък върху доста структури в страната. А техните наследници пък, директни или косвени, държат властта на доста места. Те към момента имат доста пари и съществено въздействие, управляват част от стопанската система. Именно заради това поражда усещането, че Държавна сигурност към момента дърпа конците.
Дъждовни води: Според едно допитване едвам към 30% от българите считат, че Държавна сигурност носи виновност за бавния прогрес на България. А цели 49 на 100 винят Иван Костов. Същевременно 45% са съгласни, че по времето на Тодор Живков е било по-добре. Как ще го коментирате?
Щайнакер: Тази носталгия се следи освен в България, само че и в другите някогашни комунистически страни. Разбира се, неолибералният капитализъм, който се наложи в тези страни, докара до доста несправедливости. И отвори огромна пропаст сред богати и небогати. Тъкмо това подвежда хората да оправдават предходната егалитарна система и да изпитват носталгия по това време. Всичко идва от неинформираност и заблуди. Затова се веселя, че в българските учебни заведения към този момент се учи времето на комунистическия режим. Смятам, че това е доста значимо. Родителите на сегашните деца сами са били деца, когато настъпиха измененията. Те си спомнят неясно по какъв начин се е разпаднала системата, може би по какъв начин родителите им са изгубили работата си, само че не са разбрали, че повода в действителност се крие в сбърканата стопанска система и в диктатурата през предходните десетилетия.
Много хора от предходните генерации, които са се оказали жертви на измененията, предават на по-младите, че преди е било по-добре. И може би, на едно доста ниско ниво, за част от хората в действителност не е било толкоз зле. В началото на 1980-те, преди да стартира огромното сриване, те са имали сигурна работа, гратис обучение, някакво опазване на здравето. Пак споделям - на ниско ниво, само че е било налично. А хората от работен генезис са можели
Гудрун Щайнакер: Пристигнах в България, когато беше основана Комисията за досиетата. Бях заместник-посланик в интервала 2006-2009 и помагах за създаване на контакти със съответната комисия в Германия. По това време с " наследството " на Държавна сигурност се занимаваха както досегашни жертви на режима, по този начин и млади деятели като Христо Христов, който е най-хубавият специалист в тази област в България.
На уеб страницата minaloto.org той разгласява доста материали по тематиката. В България бяха огласени имената на редица обществени персони от разнообразни сфери, които са работили за тайните служби на комунистическия режим. В Германия ние тръгнахме по различен път. Тези, които заемаха държавни постове, бяха освободени, само че умишлено не бяха оповестени имената на хората в икономическата сфера и в частните медии, които са били свързани със службите, с цел да се избегне основаването на паралелни структури, които могат да съставляват опасност за страната.
Дъждовни води: Мнозина се притесняват, че Държавна сигурност и до през днешния ден продължава да въздейства върху развиването на България. Вие какво мислите?
Щайнакер: Държавна сигурност - такава, каквото я е имало - към този момент не съществува. Но, несъмнено, доста нейни представители са останали на високи постове. Малко след измененията, под сериозен западен напън, в България беше основана специфична прокуратура, която трябваше да проверява тежките закононарушения на режима. Оказа се обаче, че огромна част от чиновниците в тази конструкция сами са били свързани с тайните служби. Можем да си представим какво излезе от цялата тази работа. Толкова години след рухването на Стената към този момент не са останали кой знае какъв брой хора на службите, които към момента заемат значими позиции. Но те са оставили своя отпечатък върху доста структури в страната. А техните наследници пък, директни или косвени, държат властта на доста места. Те към момента имат доста пари и съществено въздействие, управляват част от стопанската система. Именно заради това поражда усещането, че Държавна сигурност към момента дърпа конците.
Дъждовни води: Според едно допитване едвам към 30% от българите считат, че Държавна сигурност носи виновност за бавния прогрес на България. А цели 49 на 100 винят Иван Костов. Същевременно 45% са съгласни, че по времето на Тодор Живков е било по-добре. Как ще го коментирате?
Щайнакер: Тази носталгия се следи освен в България, само че и в другите някогашни комунистически страни. Разбира се, неолибералният капитализъм, който се наложи в тези страни, докара до доста несправедливости. И отвори огромна пропаст сред богати и небогати. Тъкмо това подвежда хората да оправдават предходната егалитарна система и да изпитват носталгия по това време. Всичко идва от неинформираност и заблуди. Затова се веселя, че в българските учебни заведения към този момент се учи времето на комунистическия режим. Смятам, че това е доста значимо. Родителите на сегашните деца сами са били деца, когато настъпиха измененията. Те си спомнят неясно по какъв начин се е разпаднала системата, може би по какъв начин родителите им са изгубили работата си, само че не са разбрали, че повода в действителност се крие в сбърканата стопанска система и в диктатурата през предходните десетилетия.
Много хора от предходните генерации, които са се оказали жертви на измененията, предават на по-младите, че преди е било по-добре. И може би, на едно доста ниско ниво, за част от хората в действителност не е било толкоз зле. В началото на 1980-те, преди да стартира огромното сриване, те са имали сигурна работа, гратис обучение, някакво опазване на здравето. Пак споделям - на ниско ниво, само че е било налично. А хората от работен генезис са можели
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ