Петър Дънов за смъртта и какво се случва след нея
Душите на хората не остават на Земята. Архангел Михаил има грижата за това –той ще дефинира мястото на всяка душа. На вас следва да се приготвите за този ден, когато Архангел Михаил ще пристигна, ще похлопа на вратата ви и ще каже: «Излезте вие, културните хора, от вашите остарели къщи!» (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 3, София 1931, с. 112)
Единствената загадка в света, която е неразрешена, е тайната на гибелта. Единственото нещо, което Бог забрани на индивида е: «Не разрешавай тайната на гибелта! В който ден ядеш от това дърво, ще умреш, ще опиташ напълно различен живот.» (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 154)
Под гибел разбирам всичко това, което лимитира човешките мисли и усеща. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ (1924-25), София 1950, с. 59)
Смъртта лимитира индивида от богатствата на неговия разум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е ситуацията на оня, който се е лимитирал от богатствата, които Бог му е дал. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 376)
В необятен смисъл на думата, гибел значи ограничение, а не изгубване. Смъртта е крайният лимит на ограничението, а оживяването – Възкресението, е крайният лимит, до който Животът може да се прояви и развие. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 60)
При слизането си на Земята, човек последователно се сгъстява, след което още веднъж се разредява, минава през планетите и се връща там, откъдето е пристигнал. Това хората назовават гибел, а ние го назоваваме тръгване. Човек се явява на Земята и изчезва, както кометите. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 125)
Питаш: «Защо умря този човек?» Той не умря, а напусна къщата, в която живееше. Дойде Господарят на къщата и го изпъди на открито. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред Общия свръхестествен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 317)
Като ме питат за какво човек умира, давам отговор: Човек умира, с цел да прояви положителното, което е вложено в него. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 89)
Има метод, по който се познава по кое време човек се ражда или умира. Това познавам по количеството на водата в едно от езерата на различен един свят, вън от физическия. Някога водата на езерото се усилва, а в миналото – понижава. Увеличаването на водата демонстрира, че същества от Земята са пристигнали в тоя свят, дето е езерото. За тия същества споделяме, че са умрели. Когато водата на езерото понижава, същества от другия свят слизат на Земята – родили се. Аз виждам умрелите като дребни снежни топки, които се топят и усилват водата. Кое е по-добре: да се усилва водата или да се понижава? Ако работите ти вървят добре, смаляваш се; в случай че работите ти не вървят добре – усилваш се. От тебе зависи дали да вървят работите ти добре или не. Този закон не се въздейства от външните условия. Каквото и да ти приказват извън – хвалят ли те или те упрекват, работите ти не се уреждат, в случай че ти не се смаляваш. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 121)
Казвам: Всички модерни хора умират прибързано, никой човек не е доживял годините, които Бог му е определил. Бог е определил на всички хора да живеят до 120 години, само че малко на брой доживяват най-вече до 84 години. Значи и на тези хора им остават още 40 години за работа. И в случай че тези хора са подготвени, в тия 40 години биха свършили отлична работа. Хората умират таман на тези години, когато станат подготвени за работа. На 100 години точно човек може да работи. Остават му още 20 години докрая, когато той може да свърши най-хубавата си работа. В тези 20 години вие можете да станете писатели, поети, философи, а вие си вземете тояжката, пригърбвате се и казвате: «Остаряхме към този момент – няма да ни бъде!»
Които умират прибързано, би трябвало да знаят, че няма да отидат напряко на Небето – там няма да ги одобряват, а ще ги спрат в една тъмна зона , да дочакат ония години, които им са избрани да заминат от този свят. Вследствие на това хората отново идват да се прераждат. И прави са! Има обаче някои, които ще завършат своето развиване на Земята, няма да се прераждат повече. Прераждането е единствено един способ, а тези, които са приключили развиването си, няма за какво да се прераждат. Ако пък някое напълно създание или някой ангел желае да пристигна на Земята, с цел да свърши някаква работа, то може в няколко минути или най-вече в половин-един час, да си сътвори тяло, каквото желае – може да си сътвори каквато желае човешка форма. Този ангел върви по всички страни, до момента в който си свърши работата, след което разглобява тялото си и отпътува за Невидимия свят, отдето е пристигнал. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 34 сл.)
Веднъж основан, човек би трябвало да остане на Земята колкото години му са избрани за приключване на предоставената му работа. Преждевременното лишаване живота на индивида подразбира прекъсване на неговата еволюция. След време животът му отново ще се възвърне, само че той би трябвало да прави огромни старания, с цел да набави изгубеното време. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 300)
Под думата гибел се схваща недиференцирано положение на материята. Ако човек одобри храна, която не е диференцирана, т.е. в която не е вложен живот, тя ще му аргументи гибел. Дървото за познаване на положителното и злото, за което се приказва в Битието, било недиференцирано, в резултат на което плодовете му носели гибел. Именно затова Бог забранил на първите хора да ядат от плодовете на това дърво. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 297)
Казвате: «Кога ще напуснем земния си живот?» Аз в никакъв случай не си задавам подобен въпрос. Докато съм на Земята, веселя се, че съм тук и мога да изучавам. Като напусна Земята, отново ще се веселя и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда турист – да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята? (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 19)
Някой пита: «Какво ще стане с мен, като умра?» Като умреш, ти ще се разпръснеш навсякъде в пространството на безчет дребни частици и тогава от тебе нищо няма да остане. По този метод ти ще научиш Закона на безусловно дребните величини и ще се смалиш. Сега хората на щастието и нещастието учат посредством страданията и гибелта Закона на безусловно дребните величини. Само по този метод се лекуват отрицателните страни на живота. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 238)
Някои питат: «Когато умрем, ще се познаем ли на Небето?» Питам: Тук по какъв начин се познавате? И тук не се познавате! (СЪЗВУЧИЕ, Лекции пред ООК, год. XVII, 1937-38)
Пита ме някой: «В оня свят ще се познаем ли?» Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тук, нито на оня свят ще се познавате. На Земята хората познават маските си, само че не и душите си. Реалността е в душата на индивида. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 278)
Какво съставлява гибелта? – Пречистване, т.е. овакантяване на остарялата и нечиста къща, с цел да изгори. Къща, в която хората са живели 30 години в противоречие, би трябвало да изгори. Болница, през която са минали хиляди заболели от заразни заболявания и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, би трябвало да изгори. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 171)
Съвременните хора се опасяват от гибелта. Знаете ли за какво? – Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествените духове. Наричат ги обирници или апаши. Каквото имате, те го обират. Понеже постоянно сте минавали през тази област, търсите различен път. Ако искаш да не бъдеш обран, би трябвало да си служил на Любовта. Ако искаш да не бъдеш обран, би трябвало да си служил на Мъдростта. Ако искаш да не бъдеш обран, би трябвало да си служил на Истината. Иначе ще бъдеш обран по всички правила. И тогава, съгласно индусите, отново ще се върнеш обратно – всеки, който е обран, отново ще се върне обратно, с цел да събере благосъстояния. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том I, София 1944, с. 6)
Да почине човек не значи ни минимум, че той губи своето схващане, а че може да изгуби тези условия, при които се демонстрира животът. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, I серия (1914), София 1915, с. 249)
Смърт не съществува. Човек не умира, а се съблича, както гъсеницата излиза от какавидата и се трансформира в пеперуда. Ще пристигна ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се трансформира в ангел, който ще се явява дето желае и ще изчезва. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 88)
Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си, а тялото ще оставите на Земята, тъй като то е взето от тук. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, I серия (1914), София 1915, с. 233)
Мъртвия би трябвало или да го заровим, или да го занесем някъде надалеч, с цел да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи от нея нов човек. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 217)
Днес мнозина мислят, че като умрат, всичко с тях се свършва. Не, като почине човек, като замине за другия свят, той оттова ще оказва помощ на хората. Докато човек е в тялото си, той е слаб; излезе ли от него, той става мощен, мощен, може да оказва помощ и на другите. Докато е в тялото си, човек наподобява на дебитор, който има да дава минимум на хиляда души. Щом излезе от вкъщи си, който от кредиторите го срещне, споделя му: «Ти си непочтен човек, не издържаш на обещанията си! Ти си апаш, би трябвало да платиш дълга си!» Един го среща, различен го среща, викат му, хулят го и той се вижда в знамение – не знае какво да прави. Казвам на този човек: Излез от тази страна на полиците, разплати се с всички кредитори и ще бъдеш свободен жител. Тогава, който от твоите кредитори те срещне, ще каже: «Радвам се, че те срещам. Ти си почтен, добър длъжник. Сега можеш свободно да се разхождаш.» Такова е положението на всеки, който може свободно да излиза от тялото си. (ИЗНОВО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)
Сега някои са пристигнали до концепцията да изгарят умрелите. Това е по-хубаво – мисля, че това е една по-хубава философия . Но да се изгарят на земята и димът им да се събере, тъй като тогава има една друга заплаха – като се изгори проказата, тя заразява със своя пушек. Пещта би трябвало така да бъде направена, че газовете да не влизат във въздуха, с цел да не дишат хората инфектиран въздух. А съгласно мен умрелите не би трябвало нито да ги изгарят, нито да ги заравят в земята. Ако биха попитали мене, аз бих споделил да слагат всички умрели на мраз от –270°. Туй ще бъде едно избавително средство. Колко зверове ще останат вътре! Както споделя Писанието, един ден, когато му пристигна времето, цялата земя ще се възпламени и ще изгори – тогава ще се ликвидира с всичко. Ние няма да бъдем на Земята. Но при сегашните условия – на мраз! Ние не сме за горенето на хората. По-безопасно е горенето, тъй като при заравянето болестта се предава по-лесно. Но и единият, и другият способ нищо не способстват. Това е външната форма. Трябва да се проповядва една нова философия – по кой метод да се избавят хората от гибелта, по кой метод може да се продължи животът. За да се продължи животът, належащо е сегашните премеждия да понамалят. Ние страдаме прекалено, с което разрушаваме нервната си система. Също по този начин в този момент изискванията на живота са толкоз неприятни, че в нас се зараждат най-лошите мисли и стремежи за възмездие, изгубваме вярата си. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)
Източчник: оtizvora.com
Единствената загадка в света, която е неразрешена, е тайната на гибелта. Единственото нещо, което Бог забрани на индивида е: «Не разрешавай тайната на гибелта! В който ден ядеш от това дърво, ще умреш, ще опиташ напълно различен живот.» (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 154)
Под гибел разбирам всичко това, което лимитира човешките мисли и усеща. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ (1924-25), София 1950, с. 59)
Смъртта лимитира индивида от богатствата на неговия разум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е ситуацията на оня, който се е лимитирал от богатствата, които Бог му е дал. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 376)
В необятен смисъл на думата, гибел значи ограничение, а не изгубване. Смъртта е крайният лимит на ограничението, а оживяването – Възкресението, е крайният лимит, до който Животът може да се прояви и развие. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 60)
При слизането си на Земята, човек последователно се сгъстява, след което още веднъж се разредява, минава през планетите и се връща там, откъдето е пристигнал. Това хората назовават гибел, а ние го назоваваме тръгване. Човек се явява на Земята и изчезва, както кометите. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 125)
Питаш: «Защо умря този човек?» Той не умря, а напусна къщата, в която живееше. Дойде Господарят на къщата и го изпъди на открито. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред Общия свръхестествен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 317)
Като ме питат за какво човек умира, давам отговор: Човек умира, с цел да прояви положителното, което е вложено в него. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 89)
Има метод, по който се познава по кое време човек се ражда или умира. Това познавам по количеството на водата в едно от езерата на различен един свят, вън от физическия. Някога водата на езерото се усилва, а в миналото – понижава. Увеличаването на водата демонстрира, че същества от Земята са пристигнали в тоя свят, дето е езерото. За тия същества споделяме, че са умрели. Когато водата на езерото понижава, същества от другия свят слизат на Земята – родили се. Аз виждам умрелите като дребни снежни топки, които се топят и усилват водата. Кое е по-добре: да се усилва водата или да се понижава? Ако работите ти вървят добре, смаляваш се; в случай че работите ти не вървят добре – усилваш се. От тебе зависи дали да вървят работите ти добре или не. Този закон не се въздейства от външните условия. Каквото и да ти приказват извън – хвалят ли те или те упрекват, работите ти не се уреждат, в случай че ти не се смаляваш. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 121)
Казвам: Всички модерни хора умират прибързано, никой човек не е доживял годините, които Бог му е определил. Бог е определил на всички хора да живеят до 120 години, само че малко на брой доживяват най-вече до 84 години. Значи и на тези хора им остават още 40 години за работа. И в случай че тези хора са подготвени, в тия 40 години биха свършили отлична работа. Хората умират таман на тези години, когато станат подготвени за работа. На 100 години точно човек може да работи. Остават му още 20 години докрая, когато той може да свърши най-хубавата си работа. В тези 20 години вие можете да станете писатели, поети, философи, а вие си вземете тояжката, пригърбвате се и казвате: «Остаряхме към този момент – няма да ни бъде!»
Които умират прибързано, би трябвало да знаят, че няма да отидат напряко на Небето – там няма да ги одобряват, а ще ги спрат в една тъмна зона , да дочакат ония години, които им са избрани да заминат от този свят. Вследствие на това хората отново идват да се прераждат. И прави са! Има обаче някои, които ще завършат своето развиване на Земята, няма да се прераждат повече. Прераждането е единствено един способ, а тези, които са приключили развиването си, няма за какво да се прераждат. Ако пък някое напълно създание или някой ангел желае да пристигна на Земята, с цел да свърши някаква работа, то може в няколко минути или най-вече в половин-един час, да си сътвори тяло, каквото желае – може да си сътвори каквато желае човешка форма. Този ангел върви по всички страни, до момента в който си свърши работата, след което разглобява тялото си и отпътува за Невидимия свят, отдето е пристигнал. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 34 сл.)
Веднъж основан, човек би трябвало да остане на Земята колкото години му са избрани за приключване на предоставената му работа. Преждевременното лишаване живота на индивида подразбира прекъсване на неговата еволюция. След време животът му отново ще се възвърне, само че той би трябвало да прави огромни старания, с цел да набави изгубеното време. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 300)
Под думата гибел се схваща недиференцирано положение на материята. Ако човек одобри храна, която не е диференцирана, т.е. в която не е вложен живот, тя ще му аргументи гибел. Дървото за познаване на положителното и злото, за което се приказва в Битието, било недиференцирано, в резултат на което плодовете му носели гибел. Именно затова Бог забранил на първите хора да ядат от плодовете на това дърво. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 297)
Казвате: «Кога ще напуснем земния си живот?» Аз в никакъв случай не си задавам подобен въпрос. Докато съм на Земята, веселя се, че съм тук и мога да изучавам. Като напусна Земята, отново ще се веселя и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда турист – да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята? (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 19)
Някой пита: «Какво ще стане с мен, като умра?» Като умреш, ти ще се разпръснеш навсякъде в пространството на безчет дребни частици и тогава от тебе нищо няма да остане. По този метод ти ще научиш Закона на безусловно дребните величини и ще се смалиш. Сега хората на щастието и нещастието учат посредством страданията и гибелта Закона на безусловно дребните величини. Само по този метод се лекуват отрицателните страни на живота. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 238)
Някои питат: «Когато умрем, ще се познаем ли на Небето?» Питам: Тук по какъв начин се познавате? И тук не се познавате! (СЪЗВУЧИЕ, Лекции пред ООК, год. XVII, 1937-38)
Пита ме някой: «В оня свят ще се познаем ли?» Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тук, нито на оня свят ще се познавате. На Земята хората познават маските си, само че не и душите си. Реалността е в душата на индивида. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 278)
Какво съставлява гибелта? – Пречистване, т.е. овакантяване на остарялата и нечиста къща, с цел да изгори. Къща, в която хората са живели 30 години в противоречие, би трябвало да изгори. Болница, през която са минали хиляди заболели от заразни заболявания и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, би трябвало да изгори. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 171)
Съвременните хора се опасяват от гибелта. Знаете ли за какво? – Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествените духове. Наричат ги обирници или апаши. Каквото имате, те го обират. Понеже постоянно сте минавали през тази област, търсите различен път. Ако искаш да не бъдеш обран, би трябвало да си служил на Любовта. Ако искаш да не бъдеш обран, би трябвало да си служил на Мъдростта. Ако искаш да не бъдеш обран, би трябвало да си служил на Истината. Иначе ще бъдеш обран по всички правила. И тогава, съгласно индусите, отново ще се върнеш обратно – всеки, който е обран, отново ще се върне обратно, с цел да събере благосъстояния. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том I, София 1944, с. 6)
Да почине човек не значи ни минимум, че той губи своето схващане, а че може да изгуби тези условия, при които се демонстрира животът. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, I серия (1914), София 1915, с. 249)
Смърт не съществува. Човек не умира, а се съблича, както гъсеницата излиза от какавидата и се трансформира в пеперуда. Ще пристигна ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се трансформира в ангел, който ще се явява дето желае и ще изчезва. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 88)
Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си, а тялото ще оставите на Земята, тъй като то е взето от тук. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, I серия (1914), София 1915, с. 233)
Мъртвия би трябвало или да го заровим, или да го занесем някъде надалеч, с цел да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи от нея нов човек. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 217)
Днес мнозина мислят, че като умрат, всичко с тях се свършва. Не, като почине човек, като замине за другия свят, той оттова ще оказва помощ на хората. Докато човек е в тялото си, той е слаб; излезе ли от него, той става мощен, мощен, може да оказва помощ и на другите. Докато е в тялото си, човек наподобява на дебитор, който има да дава минимум на хиляда души. Щом излезе от вкъщи си, който от кредиторите го срещне, споделя му: «Ти си непочтен човек, не издържаш на обещанията си! Ти си апаш, би трябвало да платиш дълга си!» Един го среща, различен го среща, викат му, хулят го и той се вижда в знамение – не знае какво да прави. Казвам на този човек: Излез от тази страна на полиците, разплати се с всички кредитори и ще бъдеш свободен жител. Тогава, който от твоите кредитори те срещне, ще каже: «Радвам се, че те срещам. Ти си почтен, добър длъжник. Сега можеш свободно да се разхождаш.» Такова е положението на всеки, който може свободно да излиза от тялото си. (ИЗНОВО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)
Сега някои са пристигнали до концепцията да изгарят умрелите. Това е по-хубаво – мисля, че това е една по-хубава философия . Но да се изгарят на земята и димът им да се събере, тъй като тогава има една друга заплаха – като се изгори проказата, тя заразява със своя пушек. Пещта би трябвало така да бъде направена, че газовете да не влизат във въздуха, с цел да не дишат хората инфектиран въздух. А съгласно мен умрелите не би трябвало нито да ги изгарят, нито да ги заравят в земята. Ако биха попитали мене, аз бих споделил да слагат всички умрели на мраз от –270°. Туй ще бъде едно избавително средство. Колко зверове ще останат вътре! Както споделя Писанието, един ден, когато му пристигна времето, цялата земя ще се възпламени и ще изгори – тогава ще се ликвидира с всичко. Ние няма да бъдем на Земята. Но при сегашните условия – на мраз! Ние не сме за горенето на хората. По-безопасно е горенето, тъй като при заравянето болестта се предава по-лесно. Но и единият, и другият способ нищо не способстват. Това е външната форма. Трябва да се проповядва една нова философия – по кой метод да се избавят хората от гибелта, по кой метод може да се продължи животът. За да се продължи животът, належащо е сегашните премеждия да понамалят. Ние страдаме прекалено, с което разрушаваме нервната си система. Също по този начин в този момент изискванията на живота са толкоз неприятни, че в нас се зараждат най-лошите мисли и стремежи за възмездие, изгубваме вярата си. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)
Източчник: оtizvora.com
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ