Душата на дървото - в скулптура и пастели
" Душата на дървото " е насловът на изложбата, която подредиха Таня Иванова Цанова - статуя, и Александра Ивойлова - пастели, стихове, в изложба " София прес ", ул. " Славянска " 29. Творбите може да се прегледат до 10 юни.
Таня Иванова Цанова: " Дървото на живота - това е безконечният знак от древността до наши дни. Без него земята би се трансформирала в пустиня. Както индивидът, по този начин и дървото се ражда, живее и умира. Народът постоянно съпоставя дърветата с хора: " Майчица - златна сенчица ", " Крушката не пада по-далече от дървото ", " Дърветата умират прави " и така нататък
Таня Иванова Цанова, " Златна сенчица "
Дървото въодушевява поети и художници със своята витална мощ, от дърво са изграждани олтари на църкви, то е възпято в доста песни.
В моите статуи от дърво откривам заключените в него облици, те изобразяват майчинството, любовта, само че и страданието, зов за помощ, който отсеченото дърво насочва към хората. Отсеченото дърво се преражда в топлината на огъня и в изкуството. Нека да го съхраним! "
Александра Ивойлова: " Дървото - връзка сред земя и небе, знак на живота, ентусиазъм в изкуството през всички времена... Да експресираме неговата същина, езика на мълчанието, изрече, прикрит във форми, придвижвания и багри с неизброимите им нюанси - това е най-общо креативната концепция на взаимната ни галерия " Душата на дървото ", статуя, пастел и лирика. Да предизвикваме фена още един път да се обърне с внимание към природата и нейното знамение.
Всяко дърво със своя темперамент, със своята " персона ", към чийто изказ се стреми построеният облик. Пролетната светлина и очaкването във възраждащата се природа, ярките багри и екзотика на лятото, зрелостта на многоликата есен преди черно-бялата зимна графика... Вятърът, реката, морето, здрачът, слънчевият ден - там са дърветата, там е дървото, самостоятелно, само измежду останалите. Експресия на един мирис или рисунък, който търси детайла, просто щрих или наслагване на пластове в дълбочина, препокриващи се - като всичко, което се натрупва във времето. Експерименти с нови техники и благоприятни условия на материала - изсъхнал пастел върху хартия. Целта е резонанс в мисълта и страстите на фена. Още един жест в духовното пространство на индивида. "
Таня Иванова Цанова: " Дървото на живота - това е безконечният знак от древността до наши дни. Без него земята би се трансформирала в пустиня. Както индивидът, по този начин и дървото се ражда, живее и умира. Народът постоянно съпоставя дърветата с хора: " Майчица - златна сенчица ", " Крушката не пада по-далече от дървото ", " Дърветата умират прави " и така нататък
Таня Иванова Цанова, " Златна сенчица "
Дървото въодушевява поети и художници със своята витална мощ, от дърво са изграждани олтари на църкви, то е възпято в доста песни.
В моите статуи от дърво откривам заключените в него облици, те изобразяват майчинството, любовта, само че и страданието, зов за помощ, който отсеченото дърво насочва към хората. Отсеченото дърво се преражда в топлината на огъня и в изкуството. Нека да го съхраним! "
Александра Ивойлова: " Дървото - връзка сред земя и небе, знак на живота, ентусиазъм в изкуството през всички времена... Да експресираме неговата същина, езика на мълчанието, изрече, прикрит във форми, придвижвания и багри с неизброимите им нюанси - това е най-общо креативната концепция на взаимната ни галерия " Душата на дървото ", статуя, пастел и лирика. Да предизвикваме фена още един път да се обърне с внимание към природата и нейното знамение.
Всяко дърво със своя темперамент, със своята " персона ", към чийто изказ се стреми построеният облик. Пролетната светлина и очaкването във възраждащата се природа, ярките багри и екзотика на лятото, зрелостта на многоликата есен преди черно-бялата зимна графика... Вятърът, реката, морето, здрачът, слънчевият ден - там са дърветата, там е дървото, самостоятелно, само измежду останалите. Експресия на един мирис или рисунък, който търси детайла, просто щрих или наслагване на пластове в дълбочина, препокриващи се - като всичко, което се натрупва във времето. Експерименти с нови техники и благоприятни условия на материала - изсъхнал пастел върху хартия. Целта е резонанс в мисълта и страстите на фена. Още един жест в духовното пространство на индивида. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ