Душата като градина, за която трябва да полагаме грижи и

...
Душата като градина, за която трябва да полагаме грижи и
Коментари Харесай

В „Думи на надежда“ за завистта – плевелът, който разяжда душата

Душата като градина, за която би трябвало да поставяме грижи и да почистваме от плевелите, които задушават красивите насаждения, насладата и качеството на живота, е тематиката, която свещеник Живко Тончев от черква „ Благовестие “ слага и в това предаване на рубриката „ Думи на вяра “. След като обект на внимание бяха гордостта, високомерието и огорчението, в този момент той подчертава върху завистта.

„ Философът Барух Спиноза я дефинира като неодобрение от непознатото благополучие. Ако мислим в тази посока и се огледаме, непроменяемо ще открием, че някои имат повече от нас - по-умни са или по-успели, че получават по-голямо самопризнание или внимание. Това съпоставяне има риск да породи в душите ни злоба. Тя обаче се трансформира в остър бодил, който може да ограби мира и насладата ни “, разяснява свещеник Тончев и дава образец със стих от книгата „ Притчи “:

„ Гневът е като наводняване, само че кой може да устои пред завистта “.

„ Наскоро бяхме очевидци на опустошителни наводнения и можем да си представим посредством картина, какво прави гневът. Представете си стихията на завистта съпоставяне с него. Но тези думи от Божието слово ни насочват към това, че завистта може да се породи във всяко едно сърце и в случай че я оставим, тя може да израсте като бурен. Мъдрият Соломон споделя за нея, че тя разлага костите. Тоест разрушава индивидът, който я изпитва “, добавя още той.

По думите на свещеник Тончев, има здравословно предпочитание, когато човек види непознатия триумф да реализира повече, само че салдото е обвързван с това, което задържаме в сърцата и мозъците си. С откъс " Притчи " 24 главаот Библията, той насочва и към Божията воля за индивида.

„ Не се нервира, заради злодейците. Нито завиждай на нечестивите. Защото злите не ще имат бъдеще. Светилникът на нечестивите ще изгасне “.

„ Има и такива случаи, само че има и такива, в които човек е станал сполучлив с труда и дарбите си. И въпросът е да погледнем към нас, дали използваме и се радваме на дарбите, които са ни дадени. Всеки човек има някакъв подарък от Бога, друг от този на различен човек и би трябвало да се любуваме на това, което ние имаме, вместо да гледаме към другите. Защото завистта унищожава взаимоотношенията. Апостол Яков, споделя, че там където има злоба и карамолничество, там има безпорядък и всякакво зло ", споделя пасторът

Според него, значимо изискване за разчистване на градината ни от тръните на завистта е благодарността. " Да осъзнаваме благосъстоянията, грижата и любовта, дадени ни от Бога и да бъдем признателни “, прикани свещеник Живко Тончев.
Източник: darik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР