Душан Косич е интелигент, Алейников се е месил в съблекалнята,

Душан Косич е интелигент, Алейников се е месил в съблекалнята, а в една къща, пушекът би трябвало да излезе през един отвор, разгласи притежателят

Около Локомотив Пд и Христо Крушарски още веднъж е горещо тези дни. Първо той бе нападнат от някогашния състезателен шеф Сергей Алейников, а по-късно и от
феновете, които желаеха да си тръгне. В най-напечения миг Крушарски се съгласи да пристигна в студиото на подкаста на „ Мач Телеграф “ - „ МачКаст “,
където разкри какво е бъдещето на клуба и какви решения ще вземе.

-Започваме непосредствено с горещия картоф. Феновете на Локо Пловдив разгласиха декларация, с която ви приканват да напуснете. Какво ще им отговорите, говорите ли с тях и какво се случва?

-Аз с почитателите не съм приказвал, тъй като съм в чужбина тези дни. Постоянно съм на път. Преди години като бях малко по-свободен, преди да глътна въздух във
водата, имах по-чести срещи и нещата се парираха. Сега нямам тази опция. Има си хора, които са на стадиона. Аз единствено оказвам помощ финансово.
Това, което почитателите го разгласиха, аз мисля, че това ще се тушира и от новия сезон Локомотив ще стартира отначало по верния път.

-Какво по-точно имате поради?

-Феновете чакат някаква смяна. До тук аз мога да си призная моята виновност, откогато се върнах в Локомотив, имам две неточности направени и аз си заплащам за
тях. Това повлия на цялото това разделяне и на тази притеснителна игра до края на сезона. Локомотив стартира да затъва, започнаха проблеми. Последните
мачове не знам по какъв начин удържахме. Всички бяха панирани с двойна панировка и не знаят на къде да заловен. Това беше най-жестокото нещо, което съм изживял в
цялото ми присъединяване във футбола. Това че почитателите ме подлагат на критика, това че приказват не ме тормози. Това толкоз не може да ме засегне поради, това
което се случи и изживях. Аз съм към този момент 10 години в Локомотив. Да, две години имам спиране. Тогава помагах, само че не се месех. Там други хора си решаваха
нещата. Аз бях непряк наблюдаващ. Накрая, когато ме попитаха за препоръки и продължиха неразбориите, аз тогава започвах да се мешам в живота на мъжкия
футбол. Мисля, че когато пристигна време да си осъществим това, което бяхме дали обещание, не се случи. И им предлагах да си купя акциите назад. Аз ги бях
подарил, само че в този момент трябваше да ги купя. Половината от акциите. Така и стана.

Започнахме към този момент да работим бавно. Случаят на първия полусезон е явен. Надолу, надолу, надолу. Пътувах през октомври от Бразилия, тъй като там се
случи една доста неприятна случайност за мен. Аз съм прочут човек освен в България. Мен ме познава половината метеорология в света. А някои хора
казват, че аз съм станал прочут около Локомотив. Та, бях в Бразилия на среща в Атлетико Минейро. Не знам дали този клуб е по-известен от нашите. Аз
бил съм при базите им. Значи, с някогашния президент на Крузейро бяхме персонални другари. С Деса става въпрос. Използвам контактите за позитивни страсти.
Та, отидохме в Атлетико Минейро. Гледахме един мач от Копа Либертадорес.

Победиха там с 1:0. Класираха се. На идващия ден имаме среща със спортните шефове. Говорихме, говорихме, стигнахме до някъде. Дойде на срещата Виктор Баия. Започнахме да си приказваме какво съдействие може да създадем. Поканих ги на шампионата на Христо Бонев, който го спряхме по време на пандемията, в този момент го възвръщаме. И те хората споделиха дай на следващия ден да се забележим, да седнем да приказваме по-подробно. Точно в този миг излиза една публикация по какъв начин почитателите са ме изгонили. И той споделя: „ Добре, аз не мога да схвана. Тук написа, че почитателите те гонят, че не си никой, а защо приказваме “. Тази неловка
ситуацията ме накара като се върнах, да кажа на момчетата, които бяха ръководени от Любо Пенев, че си потеглям. Единствените, които скочиха да
застанат зад мен, бяха от детско-юношеската школа. Футболните хора стояха встрани и мъжкият футбол. Важното е да има някой да дава пари.

-Може ли да продължи това, което казвате? Това не важи ли сега в целия български футбол?

-Абсолютно. Ние би трябвало да подчертаваме палачинката, до момента в който не започваме да произвеждаме артикули отдолу-нагоре. Трябва да стартираме да почитаме децата. Не да пристигна да ми целува някоя емблема – Боже мой. Няколко пъти е имало диалози с футболист и аз ги питах защо смятате, че получавате заплати. И отговорът е, че идват на тренировки. А би трябвало да им плащаш от горната страна пари, с цел да играят. Стигнахме до тук, че аз взех решение да го приключа. И си продължавах два месеца, помагах, на школата съм давал пари. На Тома Цилев, в случай че ми се обади с някой хотел или нещо. Но видяхме, че не става по този начин. Помолих едни мои другари. Те питат: „ Къде са тия тримата “. „ Тия тримата “ бяха подготвени да дават по някой лев. Но се случи по този начин и те споделиха „ защо стоим, да ни
псуват като теб “.

-Има ли действителни диалози за евентуални вложители в Локомотив?

-Да, имахме. Хората дадоха някой лев. Те избавиха ситуацията. Около Нова година, складовете са ми цялостни, само че пари нямам. Аз започвам да шетам август,
септември и март, май. Тогава мога да отвръщам. Всичко ми е планувано при мен. Аз не съм банка да отпечатвам парите и да разпределям. Хората помогнаха,
спасихме сезона...

-Не желаете да кажете кои са тези хора?

-Не, само че те помогнаха да спасим сезона, да спасим играчите да не избягат. Имаше играчи, като Оливер Камдем. Него го продадоха. Имаше още 2-3 такива,
които ги задържахме. Пак е нещо. Започнахме... молих се, апелирам се. Виждам, че не става, виждам, че не върви. Тома се мъчи, търчи момчето като гламав.
Обаче без пари нищо не става. Токът идва всеки месец, парното идва всеки месец, данъчните, платете, водата. И помагах по малко. Каквото намерихме,
вкарвахме. Запазихме тима почти. Имаме данъчните да чистим, договорили сме се да ги почистим. Този мач съм играл веднъж. Ще го изиграя и този
път. Ще изчистя налозите. Опростил съм една огромна сума на Локомотив. Някои хора споделиха: „ А, той краде пари “. О, Боже. Аз моите пари съм ги опростил, за
да вземе лиценз Локомотив. Без това няма по какъв начин да стане. Това са персонални мои пари. Върнах се след Нова година, оказвам помощ. Но не се меся в селекцията.
Томата, в случай че ме пита нещо, му давам отговор.

Треньорът е вашият интелигент за футболен човек. Аз досега подобен човек не съм се срещал по футболните среди.
Човекът има предпочитание и има глава, с цел да работи. Но и той беше оставен пред приключен факт след случката с футболиста, който той намира и се договаря с
него. И разбирам, че заплатата му е два пъти по-висока...

-Ще дадете ли повече изясненост към този случай?

-Случайно го разгадахме. Бяхме в моя офис. Всички желаеме да приказваме. Аз ги събрах, тъй като нямам време да се смотавам. Започваме диалога и аз по едно
време запитвам тези футболисти, дали заслужават тези пари.

-Питахте ли Сергей Алейников?

-Всички бяха там. Не към него, а към всички. И треньорът сподели: „ Ама, чакай, аз с този футболист бях приказвал за друга заплата. Как по този начин тази заплата? “.
После разбирам, че и той се месил в съблекалнята. Против един, срещу различен. Създало се е напрежение. Казвал съм милион пъти. В една къща, пушекът би трябвало
да излезе през един отвор.

-Един от последните мачове на Локомотив Пловдив беше против Славия в София, Митко Илиев беше осъден и седеше на трибуните. Но той тогава изглеждаше
направо смачкан...

-Вижте Митко е дете на Локомотив. Вчера го помолих да проведем един диалог и за това през днешния ден съм окуражен, че ще си съберем къщата, ще си затворим
прозорците, ще почистим комина и всичко ще тръгне през него. Когато върнахме Митко, мен Чавдар Цветков ми се обади, аз не го познавах. Бруно беше твърдо
против. Аз съм наложил в Локомотив пет индивида. Единият беше Мартин Луков, другият Парвиз Умарбаев, по-късно Бирсент Карагарен, Митко Илиев и петият
не мога да си го спомня. И те демонстрираха, че са на равнище. В цялото това време, всички тези купи, триумфи. Аралица той му беше глезеното дете на Бруно и си
правеше каквото си желае и при едно несъмнено отношение към мен, си отпътува. Заради него не можеше да се развие Ален Ожболт. Той и в този момент е футболист. Анте
Аралица се върна в този момент в България. Пожелавам му триумф, нека да си е трансформирал малко кратуната, да си я е изчистил. И да работи, както демонстрира този
сезон.

-Как успяхте да убедите Душан Косич да остане и другия сезон?

-Който веднъж си е подал ръката с мен и проблеми няма. Те всички приказваха, че Умарбаев ще си тръгне. Но няма да стане. Ще остане поради мен, с цел да
направим тима. 10 индивида можеше да ги качим на един самосвал и никой нямаше да ги потърси. Оставихме гръбнака. След баража седнахме с треньора и
Тома. Поговорихме си, разбрахме се, че гръбнакът е явен. Мога да ви го кажа. Единственият, който още не съм договорил, това е другият ми наследник, тъй като той
е малко по-гламав. Умарбаев, Митко Илиев, Чико, вратарят и Бирсент Карагарен. Само за едно скърбя. Ние на младите не им даваме късмет.
Публиката желае всеки ден да е Великден, но не става. Ти на млади момчета малко би трябвало да им дадеш късмет, малко да се сблъскат. Ето, Тодор Павлов
миналата година беше най-търсеният състезател от чужбина. Сега му падна гарда. Той претърпя интервенция, която го извади за дълго време от терена. След това
направи една неточност.

Българските млади играчи би трябвало да излязат на терена, с цел да запушат ушите и да мислят единствено за това, което може да се направи, с цел да има триумф. Мен като
ме псуват и като ме плашат, аз да съм се дръпнал? Аз не преставам да си разходвам пари. А тези момчета нямат душeвност. Подготовката в школата изпод нагоре,
психиката я няма.

-Сега е съвременна спортната логика на психиката?

-А кой е приключил това нещо? Кажете ми един? Аз ще ви кажа тактиката на Динамо Загреб, когато Ивайло Петев беше треньор там. Няколко пъти вървях да
открадна нещо. Това, което се пробвате да приложите, те го изкривиха. Там децата до 12 години се учат на любовта на футбола.

Там гушкат топката, целуват я, спят с нея. Това ги учат. Абстрахират ги от външния свят. След 12 години стартират тактичност, техника и физика. И от 12 до
19 години има във всяка категория старши треньор. Помощникът върви от долу до горе. А старшата си остава там, където е. Ако покаже първокласен резултат,
тогава се качва нагоре.

-Как това нещо беше изтрито тук?

-Аз почнах да го натрапвам в Локомотив. Назначихме треньори. Те направиха – единният асистент на единия тим и треньор на другия тим. Става с хора,
които имат предпочитание и всички отново могат да работят с хора. Един треньор би трябвало да е психолог. Христо Златински е избухлив, само че неговият тим до 14 години и
най-подреденият, най-организиран. Сега отново горе долу има нещо. Излязоха няколко момчета, като Петър Андреев. Той в този момент ми е заречен нещо. Той това,
което ми е заречен, аз го пъдя като завещание.

-Да чуем?

-Неговият прякор е Мбапе. Сега ми сподели на една среща, на предпоследните мачове, че той ще стане огромен футболист. Аз нищо не диря от него, желая да
видя, че го прави. Те го желаят от втора дивизия, само че по-добре да остане. Защото той като вкара два гола и към този момент носът му се обръща нагоре. Добре, че
не валеше дъжд. Ако беше валяло, можеше някоя капка да му влезе в носа и да го удави.

-БФС вкара ново предписание за повече българи, вие по какъв начин гледате на него, ще платите ли санкцията?

-Не, само че на мощ красота не става. Първо, ние би трябвало да си сложим ред в нашата къща. Трябва да се знае кой е царят, кой е пъдарят и кой какво прави. Някои
от момчетата имат гений, стигнаха до някъде и се затриват. Това всичко е обвързвано с клубното образование, домашното образование и личната мозъчна
клетка.

-Какво ще бъде бъдещето на Локо Пловдив?

-Сега вършим селекцията. Треньорът си събира екип. С Тома вършат селекцията. Бюджетът за селекция сме се разбрали за него. Локомотив в никакъв случай не е бил от
милиардерите.

-Но не е бил и бедняк...

-По мое време всеки си получаваше заплатата, отговорности нямаше. Имаме три купи, европейски участия. За мен на Локомотив му би трябвало малко време и ред. И
да разчитаме повече на личното произвеждане. Ние не си тачим децата. Ето в този момент Кристиан Томов напусна. Предполагам, че ще отиде в Черно море. След две години той ще бъде народен вратар, издирван вратар. Това и Митко Илиев го сподели, че това е едно непретенциозно и работливо момче. Това, че татко му е някой, не
го интересува. Той, Паскалев, Тодор Павлов. Трябва да си наблегнем на своето. Ние сме в Европа. Може ли да определим кой е чужденец. Не можем да
кажем на французина, че е чужденец. Аз ще докарам 11 европейци и никой не може да ми каже – не става, не са европейци, тъй като това ще се оспори във
всеки един съд. Но за националния тим би трябвало да се работи изпод. Аз направих две стадиони за децата. Локо е от 100 години клуб. Като пристигнах имаше
едно изтърбушено игрище, една кошара и един остарял стадион. Направен ремонт на двете стадиони. Мъжете не дават на децата да упражняват на кошарата, тъй като я
съсипвали. Сега направих два терена в „ Тракия “, ще създадем още един. Със средствата, които мога да отделя, оправяме се. С новите терени, децата се
чувстват съвършено. Сега ще им създадем и съблекални.

-Ако се върнете преди 10 години, бихте ли пристигнали отново в Локомотив?

-Аз съм човек, който не се предава. Търся риск. Никога не оставям магарето в калта. Опитах се да го оставя през октомври, само че не ми се получи. Аз съм повече от почитател.

-Кога се зароди тази фенщина?

-Стана инцидентно. На мен кметът на Стара Загора ми се обади. Каза, че Христо Бонев желае да ме види, макар, че ние с него се познаваме от 40 години. Дойде Бонев с Наско Узунов, това се случва преди 10 години.

-Евромачът с Тотнъм ли е номер 1 във вашия интервал в Локо Пд?

-Най-голямото прекарване беше с Лудогорец за Суперкупата в Разград. Тотнъм беше детска играчка за нас, тъй като настроението беше друго. Вярвахме си, че
можем да победим всеки тим, против който излезем. Имаше колектив. Знаете ли на Ривър Плейт каква е емблемата? Те имат един парен локомотив и от горната страна
петима от най-големите футболисти. И там написа: „ Колективът движи локомотива “. Срещу Тотнъм играхме мъжки. Имахме Алмейда, Митко Илиев, Пара
Умарбаев, всички бяха на равнище. Но да се върна на мача с Лудогорец за Суперкупата. Звъни ми Караиванов и ме пита дали желаеме мача да е в Разград,
като те ще поемат разноските. Казах му, че може. Бруно стартира да ми чете конско, а с радио „ Ереван “ не се спори. Преди мача бяхме на вечеря –
изпълнителния шеф на Лудогорец, Караманджука, Наско Караиванов, Чавдар Цветков и още някой, който не мога да се сетя. Караманджука вика: „ Донесоха
Суперкупата, искаш ли да я видиш? “. А аз му споделих: „ Отиди я виж ти, аз ще я виждам цяла
година “. На другия ден даже не пристигнаха да ме поздравят.

-Но да се върнем на Тотнъм. Каква беше вашата среща с Жозе Моуриньо?

-От 50-ата до 80-ата минута той беше жълт като восък. Не знаеше къде е. Като вкарахме гола, изключи изцяло. А преди този момент ни питаха: „ На този ли кенеф ще
играем мача? “. За тях направихме чудеса, обособена зала единствено за него, други пространства. Дойдоха с 2 тира багаж. Имаше двама телохранители, които не даваха
на децата да се снимат с Моуриньо и играчите на Тотнъм. Защо? Това остава детски спомен. Няма да не помни и мача в Дания с Копенхаген. Тогава
попаднахме на прекрасен празник с цветни летни и дъги. Като видях какъв брой мъже има там, ми стана неприятно.

-Вярвате ли, че Локо Пд скоро отново ще изпита вълнението от тези европейски вечери?

-Колкото и да наподобява необичайно, ние се готвим. Имаме школа, ще извадим нов Митко Илиев, нов Камбуров. Извадихме вратар – Кристиан Томов, само че той отиде в
Черно море. Психиката не му устоя на терена, а не е неприятен вратар. Ще го покаже. Година-две и Локомотив ще бъде там, където му е мястото. Аралица при
нас нищо не направи, въпреки и Бруно да го буташе. В Локо Сф е напълно различен. Ще ви опиша един случай с Петър Жеков. Играят Рилски състезател и Левски.
Тогава Рилецо би. После играха ветераните на Рилски състезател с тези на ЦСКА. Гледах този мач, те викаха на Петър Жеков тюфлек, кюфте. Обаче идва една
топка, той я стопира на гърди и бам – в паяка! Втора топка идва – бам и 2:0! Човек, който си го може, си го може. Дано в този момент и на Аралица му тръгне, нека е непрекъснат.

-Споменахте Мартин Камбуров. Бенефисът му беше на „ Лаута “. Има ли късмет той да се върне в Локо Пд?

-Виждаме се по мачове. Той има срещу мен нещо, а аз срещу него нямам. Аз карък не пъдя. Правя забележки, като видя, че съм прав. Ходи ме обори! С Мартин Камбуров сме на „ здравей-здрасти “.

-През тези години работихте с доста положителни треньори. Изпъкна ли някой?

-Съжалявам, че когато напуснах Локомотив, тъй като тогава по този начин ме помолиха сътрудниците, които желаеха да ръководят, а аз да заставам в профил, те махнаха Сашо
Тунчев. Защото с него Локомотив приключи втори. Преди той да отиде в Арда, аз го изтървах за една минута. Каза ми, че ме почита доста, само че съм дал дума.

-Какъв е казусът в българския футбол?

-Че няма пари. Само два тима имат пари, другите сме на едно равнище. Вижте какво прави Илиан Илиев в Черно море. Той работи, работи доста. Беше при мен
6 месеца, разделихме се в отлични връзки. Подлъгаха го и си потегли. Но Илиан с този бюджет прави нещо. Какво прави Венци с неговия бюджет толкоз
години. Локомотив е със същия бюджет. Всичко е въпрос на организация. Аз съм се научил да управлявам и да чета мислите на индивида и да го преценям.

-Кога напрежението в Локомотив ще намалее?

-Аз желая тук, от вашата естрада, да кажа, че това е затворена страница и
желая да стартираме както преди, с цел да имаме триумфи. С заплащане на санкции, с
викания, се шокират футболистите долу. Психиката им е слаба. По времето на
Крушарски, тимът има най-вече триумфи за тези 100 години.

-Има ли друга опция с изключение на вас за Локомотив?

-Аз съм предложил и в този момент отново предлагам. Ако някой пристигна и каже, че има пари да устоя клуба 5 години, аз ще му дам да ръководи и ще седна в профил. Но
пак ще давам пари. Не желая да съм начело, желая да се веселя на триумфа. Преди си стоях от горната страна на остарялата естрада, там ми беше шанса. Искам да
остане нещо след мен, тези 3 трофея са си мои, на колектива ни. Моето име постоянно ще стои там!

-Имало ли е случай да си кажете: „ Край, спирам! “?

-Аз сипвам пари, толкоз, колкото би трябвало. Никога не оставям магарето в калта. Бях го оставил, тъй като бях доста сърдит. Поразмислих 2 месеца, само че не
се откриха хора, които да оказват помощ. Утре в случай че пристигна някой и каже, че дава един милион, ще си стиснем ръцете.

-Като теглите чертата за тези 10 години, на плюс или на минус сте от Локомотив?

-Няма да разясня плюсове и минуси.

-Заслужаваше ли си?

-Има смисъл, в случай че направиш предприятието работещо. А това не е надалеч. То беше тръгнало, в последната година дадох един милион лв., а другите се изкарваха сами – евротурнири, на места, някой състезател продадеш. Но не ми стигнаха един милион лв. за Лигата на конференциите, когато играх с Копенхаген през 2021 година, тъй като трябваше всичко да се заплаща напред – пътувания, самолети, хотели, а чак по-късно УЕФА щеше да ни даде парите. Имах луфтове в оня интервал, бях изоставил бизнеса, с цел да върви Локомотива и се получи този проблем.

-Аржентина е ваша обичана дестинация?

-Там имам фабрика от 25 години. Интересна страна, в която съм претърпял 3 рецесии. Това е богато място, само че са доста мързеливи, единствено ядат и лежат.
Тяхната храна е доста качествена – месо, домати. В България към този момент няма произвеждане на зеленчуци. Защо избрах Аржентина? Там започнах да продавам
ракети срещу градушка. Станаха проблеми със самолетите, които не можеха да летят и направих фабриката в Аржентина.

-Как стартира бизнеса с ракетите?

-Аз не съм доста интелигентен, само че умея да прибирам (смее се). Започнахме тук да ги вършим, стана проблем в предприятието и видях, че няма да стане. Направих си
фабриката, най-хубав съм в света, издирван съм на всички места. От 25 години се занимавам с този бизнес. 220 индивида работят в двете ми заводи. Това е
пиротехника, йод, сребро, магензий. Всичко са натурални артикули. Развива се доста. Аномалиите на времето си извадиха рогата. Ако не работим в точния момент, ще
имаме проблеми с водата. В България малко би трябвало да доработим, само че трябват пари. И страната да реши целта. Имаме трансграничен проблем. Облакът,
като влезе започваме да го обработваме 20 километра, откакто е влезнал в България и ни трябват още 20 километра, до момента в който го обработим. Така едни 40 километра отпътуват. Трябва да се разберем със Сърбия и Румъния, с цел да действаме по-рано. Много се гъделичкат с провинция Хухуй в Аржентина. Но там
се гледа доста тютюн. Преди са плащали по 20-30 млн. $ за вреди, а в този момент сред 5 и 7 млн. евро. Цялата им облага от тютюн е 250 млн. евро. Тук
говорим за частна компания.

-По един и също метод ли се ръководи вашата фабрика и футболния клуб?

-Да ви кажа, че в моята фабрика проблеми нямам. Там всеки си знае работата. В тима младежите би трябвало да схванат, че са част от работническото общество
на колектива.

-Ако видите, че идва градушка над „ Лаута “, ще се намесите ли?

-Няма по какъв начин да стане. Венци Стефанов се подиграваше с Левски и споделяше да отида и да им направя козирката. Лудогорец, Левски и ЦСКА ще си имат
проблеми, тъй като няма с кого да играят. Преди Локомотив беше конкуренция на целия български футбол. Колко псувни съм отнесъл, в случай че знаете. Арда не знам с
колко пари работят, само че го вършат вярно. Черно море – също. Ние работехме вярно до преди 3 години. Ще се постарая още веднъж да стартираме да побеждаваме мощните. Треньорът ни е добър, Тома Цилев му оказва помощ. Спортният шеф го отменявам. Той ме попита за какво няма администрация. А кой да заплаща заплата на тази администрация?

Ние се простираме по нашата рогозка. В България ти би трябвало единствено изпълнителен шеф и финансист. Спортен шеф не ти би трябвало. Имаш
нужда от сериозен треньор, който да управлява всичко. От Нова година не съм ходил на мач в Пловдив. Не, че ще ме псуват. Просто, когато не играем като
хората, аз си потеглям като парцал. Два мача не съумях да ги догледам по малкия екран, щеше ми се пръсне сърцето.