Дупница. През 1878- 1879 година Дупница се оказва граничен предел

Дупница. През 1878- 1879 година Дупница се оказва граничен лимит на българската страна и към нея минават извънредно огромни и всеобщи бежански потоци от Македония, които трансформират етническият образ на града. Това сподели за Радио „ Фокус “-Пирин доктор Георги Георгиев от Института за исторически проучвания при Българска академия на науките. „ За към няколко години Дупница от един преобладаващо турски или, условно казано, мюсюлмански град, се трансформира в напълно български източно православен град, посредством точно на тези бежанци от Македония. Сега, помислете си единствено малко, че всеки един от тези бежанци е оставил свои родственици - братя, сестри, майки, дядовци и т. н. в родня си край, били те в днешна Вардарска Македония, в днешна Егейска Македония. Има един натурален блян към избавление на сънародниците и, в дословния смисъл на думата - на събратята отвъд границата. Това точно обуславя доста продължително ролята на Дупница, като един от центровете на тези битки за Освобождение “, сподели доктор Георгиев.
По думите му през този интервал стартират подпомагането на бежанците, т. е. - помощта да преживеят, първоначално, тъй като те доста постоянно идват безусловно с една дреха и без дреха на гърба си. „ Това са голям брой благотворителни начинания - помощни комитети, организации. След това идват наред и политическите сдружения. Да кажем, че в Дупница се образува едно от първите македонски сдружения в страната, което си слага за цел точно битката за политическо избавление на българите в Македония “, сподели доктор Георгиев.
По думите му след основаване на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дупница се трансформира е един от нейните главните погранични пунктове. „ Тук не можем да не споменем името на доста известния Никола Малешевски. Не можем да не споменем името и на другата огромна фигура от Македоно- одринското придвижване - Яне Сандански и десетки други. Изключително всеобщо е това придвижване “, сподели доктор Георгиев. По думите му Яне Сандански взима присъединяване в битките и с оръжие в ръка. „ Да не забравяме, че Никола Малешевски като пунктов шеф взе участие извънредно ефективно в подготовката на въстанията, т. е. - в случай че го кажем на актуален език, в логистическо обезпечаване на въстаническите дейности - в транспорт на оръжие, на чети, депозиране на облекло, храни, бойни материали и сходни други действия “, сподели доктор Георгиев.
Лора КАЛЧЕВА