Сашка Васева разплака всички с изповедта си за смъртта, белязала семейството й
Дупнишката Мадона Сашка Васева разплака почитателите си с печален пост, който написа в персоналния си фейсбук профил. Певицата, показа, че се усеща тъжна, а мотив за това са огромните фамилни драми, белязали животът й. Дупнишката Мадона приказва за трагичната гибел на брат й, майка й, както и огромните несгоди, сполетели я през последните години.
Ето какво написа Васева (публикуваме го без редакторска намеса):
„ Днес е печален ден за мен. Навършват се 12 години от гибелта на моя брат, който умря едвам на 36 години качвайки се в едно такси от Дупница до Ресилово.
След случая моята майка се разболя доста тежко и 10 години не излезе от вкъщи си. Отиде си от този свят със болката по непрежалимото и дете.
От 2013 година стартира да се случва с мен нещо което ме вадеше от равновесие. Загубих в резултат на недоразвитост на зрителния нерв първо едното си око а от 1 година не виждам и с другото око. Виждането ми не е обвързвано с това да сложа очила и да се реши казуса а очите ми се замъгляват в резултат на запушени кръвоносни съдове към очите ми. И тогава ми се наложи да се изправя пред ориста на незрящите хора.
Имам твърдоглав темперамент и не се отхвърлям да ходя по-улиците въпреки и да се спъвам и един път се блъснах в една забързана госпожица, която в бързането си не ме погледна даже и ме наруга. Тогава аз и отговорих: " Извинявам се само че не виждам с очите си " а тя отвърна: " Сложи си очила ма ".. Отминах тъжно и си споделих на себе си: " Как да сложа очила на слепите си очи? "
В различен един случай в една мастита компания ми споделиха, че съм се разминала във точните показания за това от къде е минал един автомобил а аз им обясних, че съм сляпа и се возя в джипа като куфар. Служителя беше толкоз недодялан и нахален, че ме е позор че съм дълготраен клиент на тази компания. Оплаках се на отдела им човешки запаси само че по този начин и не бе глобен.
Питате ме дали пея като в този момент не виждам? Да пея, несъмнено! Гласа не ми е атрофирал нито визията... и тъй като стана доста тъжно ще ви опиша една хумореска: Обичам да вървя в една бирария на 5-те кьошета в София, където е средище на художници.. и там един доста прочут художник пожела да се запознае с мен и ми сподели: " Приятно ми е, аз съм еди кой си..! " Аз му отвърнах: " Съжалявам само че не мога да Ви позная, тъй като не виждам с очите.. " а той се пошегува и ми отвърна: " Е кво ти пука, нямаш очи само че имаш хубави цици.. " (беше подпинал )
Да шегата му беше дебелашка ще кажете, само че тъкмо такава би трябвало да ни бъде настройката към нашите несгоди и несгоди. Може нещо да ни се е случило неприятно само че щом имаме обич може би имаме всичко..Може би не съм в неравностойно състояние тъй като мога да прегръщам, да върша обич и да обичам!
Завършвам по този начин с цел да спра сълзата със целувка към всичко тези слепи хора които са били наранени като мен от хората без душа, а те са същинските незрящи! “.
Ето какво написа Васева (публикуваме го без редакторска намеса):
„ Днес е печален ден за мен. Навършват се 12 години от гибелта на моя брат, който умря едвам на 36 години качвайки се в едно такси от Дупница до Ресилово.
След случая моята майка се разболя доста тежко и 10 години не излезе от вкъщи си. Отиде си от този свят със болката по непрежалимото и дете.
От 2013 година стартира да се случва с мен нещо което ме вадеше от равновесие. Загубих в резултат на недоразвитост на зрителния нерв първо едното си око а от 1 година не виждам и с другото око. Виждането ми не е обвързвано с това да сложа очила и да се реши казуса а очите ми се замъгляват в резултат на запушени кръвоносни съдове към очите ми. И тогава ми се наложи да се изправя пред ориста на незрящите хора.
Имам твърдоглав темперамент и не се отхвърлям да ходя по-улиците въпреки и да се спъвам и един път се блъснах в една забързана госпожица, която в бързането си не ме погледна даже и ме наруга. Тогава аз и отговорих: " Извинявам се само че не виждам с очите си " а тя отвърна: " Сложи си очила ма ".. Отминах тъжно и си споделих на себе си: " Как да сложа очила на слепите си очи? "
В различен един случай в една мастита компания ми споделиха, че съм се разминала във точните показания за това от къде е минал един автомобил а аз им обясних, че съм сляпа и се возя в джипа като куфар. Служителя беше толкоз недодялан и нахален, че ме е позор че съм дълготраен клиент на тази компания. Оплаках се на отдела им човешки запаси само че по този начин и не бе глобен.
Питате ме дали пея като в този момент не виждам? Да пея, несъмнено! Гласа не ми е атрофирал нито визията... и тъй като стана доста тъжно ще ви опиша една хумореска: Обичам да вървя в една бирария на 5-те кьошета в София, където е средище на художници.. и там един доста прочут художник пожела да се запознае с мен и ми сподели: " Приятно ми е, аз съм еди кой си..! " Аз му отвърнах: " Съжалявам само че не мога да Ви позная, тъй като не виждам с очите.. " а той се пошегува и ми отвърна: " Е кво ти пука, нямаш очи само че имаш хубави цици.. " (беше подпинал )
Да шегата му беше дебелашка ще кажете, само че тъкмо такава би трябвало да ни бъде настройката към нашите несгоди и несгоди. Може нещо да ни се е случило неприятно само че щом имаме обич може би имаме всичко..Може би не съм в неравностойно състояние тъй като мога да прегръщам, да върша обич и да обичам!
Завършвам по този начин с цел да спра сълзата със целувка към всичко тези слепи хора които са били наранени като мен от хората без душа, а те са същинските незрящи! “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ