Задължението на Европа да пази журналистите
Дуня Миятович е Комисар по правата на индивида на Съвета на Европа от 1 април т.г. От 2010 година до 2017 година тя е представител за свободата на медиите към Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Преди това е на управителна позиция в Агенцията за контролиране на известията на Босна и Херцеговина, била е ръководител на Европейската платформа на регулаторните органи за медиите (EPRA).
Нейната позиция бе предоставена на Vesti.bg извънредно за България, като се разгласява и в медии в над 20 страни в Европа, измежду които "Зюддойче цайтунг " (Германия), „ Л'еспресо “ (Италия), "Соар " (Белгия), "Газета виборча " (Полша), "Прото тематика " (Гърция) и други
Европа остава рисково място за публицистите. Бруталните убийства на двамата проверяващи публицисти Дафне Галиция и Ян Куциак ни го подсетиха по драматичен метод. А от отговора на европейските страни зависи бъдещето освен на медиите, само че и на демокрацията.
Взривиха проверяваща журналистка в колата ѝ
Десет задържани за убийството на Дафне Галиция
За сериозността на обстановката можем да съдим от наличните данни. В последните 12 месеца шестима публицисти бяха убити. Половината от тях – на територията на Европейския съюз. От 1992 година насам, над 150 публицисти са били убити на нашия континент, което прави по един на всеки два месеца. Някои от тях са отразявали войни, само че болшинството са убити, до момента в който са се опитвали да хвърлят светлина върху тъмните ъгли на корупцията, проведената престъпност и политическия чадър върху тях. Много от тях са потърсили полицейска протекция, само че управляващите са пренебрегвали молбите им.
Убийство на словашки проверяващ публицист и приятелката му
Оставка на словашкия вицепремиер поради убийството на журналиста Ян Куциак
Ако убийствата са крайният, най-видим метод за заглушаване на публицистите, други също толкоз пагубни, само че по-малко забележими закани оказват въздействие върху свободата им. Доклад, оповестен неотдавна от Европейската федерация на публицистите и Индекс за цензурата, демонстрира, че 220 публицисти са били арестувани или задържани през 2017 година, а над 1000 са случаите на ограничение на свободата на медиите, постоянно от страна на представители на страната. От 2015 година насам Съветът на Европа получи над 160 сигнала за набези, тормоз и заплашване против публицисти, а изследване за 2017 година демонстрира, че доста публицисти прибягват до автоцензура, с цел да избегнат проблеми.
Намериха главата на убитата журналистка Ким Вал
Тази токсична атмосфера трови демокрацията. Атаките против публицисти - без значение дали са известни проверяващи публицисти, или поели риск лица на свободна процедура, постоянно надвишават съответния случай и засягат всички нас.
Ако публицистите не могат да работят свободно и безвредно, става по-трудно да се откриват нарушаванията на човешките права, корупцията или злоупотребата с власт. Обществеността получава по-малко информация, в сравнение с е нужна, с цел да взе участие интензивно в процеса на взимане на решения. И недемократичните сили избуяват.
Ето за какво свободата на медиите е одобрено човешко право, залегнало в интернационалните контракти, национални законодателства и конституции. Както Европейският съд по правата на индивида акцентира в няколко свои решения, страните имат задължението да поддържат и отстояват това право и да пазят живота на публицистите. В случай, че не съумеят да защитят живота им, страните имат задължението да правят ефикасни следствия на убийствата и да санкционират отговорните.
За страдание европейските страни не съумяват постоянно да изпълнят тези отговорности.
Разследвания на закононарушения против публицисти постоянно се влачат с години. Докато директните причинители от време на време се изправят пред правораздаването, поръчителите на сходни закононарушения рядко биват осъдени. Подобен неуспех предизвиква спомагателна болежка за публицистите и техните фамилии и подхранва чувството за безотговорност, което проправя пътя за по-нататъшни набези против публицисти.
Ако страните се грижат за демокрацията и върховенството на закона, те би трябвало да отдават по-сериозно значение на използването на стандартите за правата на индивида, които са възприели, във връзка с сигурността на публицистите. Те би трябвало да трансфорат думите в деяние.
Отправна точка е приемането на рекомендацията от 2016 година от всички 47 държави-членки на Съвета на Европа, измежду които са и всички страни от Европейски Съюз. Текстът съдържа съответни ограничения за осъществяване на задължението на страните да пазят живота на публицистите и да прекратят безнаказаността за закононарушенията против тях.
Виждам, по-конкретно, три стъпки, които страните могат и би трябвало да одобряват в кратковременен проект.
Първа стъпка: Осигурете отбрана! Полицейските и правоприлагащи органи не би трябвало да подценяват заканите против публицистите, нито настояванията за отбрана. Някои страни имат добър опит в обезпечаването на полицейска отбрана и те би трябвало да я споделят с другите. Засилването на съдействие с интернационалните организации, организации на публицисти и самостоятелни обсерватории, събиращи информация за принуждение против публицисти, би помогнало да се усили способността на страните да защитят публицистите в един ранен стадий.
Втора стъпка: Да се постави завършек на безнаказаността . Полицията и правосъдната власт би трябвало да са способни да проверяват всички случаи на принуждение против публицисти, в това число и тези, в които са забъркани държавни чиновници, и да преследват причинителите. Това изисква добре подготвени и ефикасни полицейски сили и в действителност самостоятелна правосъдна власт, свободна от политическо въздействие и способна да преследва най-високите етажи на страната, в случай че това е належащо.
Трето: Променете законодателството! Трябва да се сътвори законодателство, което пази публицистите и ги защищава от несъразмерен напън.
Трябва да се декриминализират изцяло клеветата и злепоставянето и да се плануват единствено пропорционални на действието имуществени наказания. Трябва, също по този начин, да се постановат наказания за тези, които злоупотребяват с каузи за клюка, с цел да накарат публицистите да замълчат. Освен това законите, свързани с битката с дезинформацията, тероризма или засягащи въпроси на сигурността, би трябвало да заобикалят ограничението на свободите и сигурността на публицистите.
Тези ограничения са изцяло достижими, стига да има политическа воля. И тук стигаме до сърцевината на казуса. Много политици остават безразлични по повод заканите към публицистите. В по-лошия случай - предизвикат принуждение и насаждат съмнение към медиите. Това враждебно отношение би трябвало да се промени: обвързване на политиците е да пазят свободата на медиите, не да я погребват.
Убийствата на Дафне Галиция, Ян Куцияк и доста други публицисти не се дължат на ориста, а на структурни дефицити в държавни институции, които би трябвало да ги защитят. Тази обстановка еднообразно заплашва както публицистите, по този начин и демокрацията. Крайно време е страните да признаят това и да обезпечат сигурността на публицистите и другите, работещи в медиите.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Нейната позиция бе предоставена на Vesti.bg извънредно за България, като се разгласява и в медии в над 20 страни в Европа, измежду които "Зюддойче цайтунг " (Германия), „ Л'еспресо “ (Италия), "Соар " (Белгия), "Газета виборча " (Полша), "Прото тематика " (Гърция) и други
Европа остава рисково място за публицистите. Бруталните убийства на двамата проверяващи публицисти Дафне Галиция и Ян Куциак ни го подсетиха по драматичен метод. А от отговора на европейските страни зависи бъдещето освен на медиите, само че и на демокрацията.
Взривиха проверяваща журналистка в колата ѝ
Десет задържани за убийството на Дафне Галиция
За сериозността на обстановката можем да съдим от наличните данни. В последните 12 месеца шестима публицисти бяха убити. Половината от тях – на територията на Европейския съюз. От 1992 година насам, над 150 публицисти са били убити на нашия континент, което прави по един на всеки два месеца. Някои от тях са отразявали войни, само че болшинството са убити, до момента в който са се опитвали да хвърлят светлина върху тъмните ъгли на корупцията, проведената престъпност и политическия чадър върху тях. Много от тях са потърсили полицейска протекция, само че управляващите са пренебрегвали молбите им.
Убийство на словашки проверяващ публицист и приятелката му
Оставка на словашкия вицепремиер поради убийството на журналиста Ян Куциак
Ако убийствата са крайният, най-видим метод за заглушаване на публицистите, други също толкоз пагубни, само че по-малко забележими закани оказват въздействие върху свободата им. Доклад, оповестен неотдавна от Европейската федерация на публицистите и Индекс за цензурата, демонстрира, че 220 публицисти са били арестувани или задържани през 2017 година, а над 1000 са случаите на ограничение на свободата на медиите, постоянно от страна на представители на страната. От 2015 година насам Съветът на Европа получи над 160 сигнала за набези, тормоз и заплашване против публицисти, а изследване за 2017 година демонстрира, че доста публицисти прибягват до автоцензура, с цел да избегнат проблеми.
Намериха главата на убитата журналистка Ким Вал
Тази токсична атмосфера трови демокрацията. Атаките против публицисти - без значение дали са известни проверяващи публицисти, или поели риск лица на свободна процедура, постоянно надвишават съответния случай и засягат всички нас.
Ако публицистите не могат да работят свободно и безвредно, става по-трудно да се откриват нарушаванията на човешките права, корупцията или злоупотребата с власт. Обществеността получава по-малко информация, в сравнение с е нужна, с цел да взе участие интензивно в процеса на взимане на решения. И недемократичните сили избуяват.
Ето за какво свободата на медиите е одобрено човешко право, залегнало в интернационалните контракти, национални законодателства и конституции. Както Европейският съд по правата на индивида акцентира в няколко свои решения, страните имат задължението да поддържат и отстояват това право и да пазят живота на публицистите. В случай, че не съумеят да защитят живота им, страните имат задължението да правят ефикасни следствия на убийствата и да санкционират отговорните.
За страдание европейските страни не съумяват постоянно да изпълнят тези отговорности.
Разследвания на закононарушения против публицисти постоянно се влачат с години. Докато директните причинители от време на време се изправят пред правораздаването, поръчителите на сходни закононарушения рядко биват осъдени. Подобен неуспех предизвиква спомагателна болежка за публицистите и техните фамилии и подхранва чувството за безотговорност, което проправя пътя за по-нататъшни набези против публицисти.
Ако страните се грижат за демокрацията и върховенството на закона, те би трябвало да отдават по-сериозно значение на използването на стандартите за правата на индивида, които са възприели, във връзка с сигурността на публицистите. Те би трябвало да трансфорат думите в деяние.
Отправна точка е приемането на рекомендацията от 2016 година от всички 47 държави-членки на Съвета на Европа, измежду които са и всички страни от Европейски Съюз. Текстът съдържа съответни ограничения за осъществяване на задължението на страните да пазят живота на публицистите и да прекратят безнаказаността за закононарушенията против тях.
Виждам, по-конкретно, три стъпки, които страните могат и би трябвало да одобряват в кратковременен проект.
Първа стъпка: Осигурете отбрана! Полицейските и правоприлагащи органи не би трябвало да подценяват заканите против публицистите, нито настояванията за отбрана. Някои страни имат добър опит в обезпечаването на полицейска отбрана и те би трябвало да я споделят с другите. Засилването на съдействие с интернационалните организации, организации на публицисти и самостоятелни обсерватории, събиращи информация за принуждение против публицисти, би помогнало да се усили способността на страните да защитят публицистите в един ранен стадий.
Втора стъпка: Да се постави завършек на безнаказаността . Полицията и правосъдната власт би трябвало да са способни да проверяват всички случаи на принуждение против публицисти, в това число и тези, в които са забъркани държавни чиновници, и да преследват причинителите. Това изисква добре подготвени и ефикасни полицейски сили и в действителност самостоятелна правосъдна власт, свободна от политическо въздействие и способна да преследва най-високите етажи на страната, в случай че това е належащо.
Трето: Променете законодателството! Трябва да се сътвори законодателство, което пази публицистите и ги защищава от несъразмерен напън.
Трябва да се декриминализират изцяло клеветата и злепоставянето и да се плануват единствено пропорционални на действието имуществени наказания. Трябва, също по този начин, да се постановат наказания за тези, които злоупотребяват с каузи за клюка, с цел да накарат публицистите да замълчат. Освен това законите, свързани с битката с дезинформацията, тероризма или засягащи въпроси на сигурността, би трябвало да заобикалят ограничението на свободите и сигурността на публицистите.
Тези ограничения са изцяло достижими, стига да има политическа воля. И тук стигаме до сърцевината на казуса. Много политици остават безразлични по повод заканите към публицистите. В по-лошия случай - предизвикат принуждение и насаждат съмнение към медиите. Това враждебно отношение би трябвало да се промени: обвързване на политиците е да пазят свободата на медиите, не да я погребват.
Убийствата на Дафне Галиция, Ян Куцияк и доста други публицисти не се дължат на ориста, а на структурни дефицити в държавни институции, които би трябвало да ги защитят. Тази обстановка еднообразно заплашва както публицистите, по този начин и демокрацията. Крайно време е страните да признаят това и да обезпечат сигурността на публицистите и другите, работещи в медиите.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ