Дунавските острови - малко познати и посещавани, но замърсени
Дунавските острови са малко посещавани и познати. Те са неповторимо парченце от дунавската екосистема, опазени от цивилизацията, от нашествието на хората. Проблемът е обаче, че сектори от тях са нечисти с боклуци. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на туристическото сдружение "Приста " в Русе Сашо Попов. Някои от островите се употребяват за икономически цели. Там, да вземем за пример, се засаждат гори от топола за дървесина. Останалата част от островите обаче са диви - късче джунгла, която е на една ръка разстояние от нас, достижима елементарно с лодка.
"Може да се види девствена природа - с птиците, с животните, със следите от видра по пясъка, с растителността. Другата хубост са фините пясъчни плажове. Когато падне равнището на река Дунав, около някои от островите се откриват огромни фини пясъчни плажове - по-фин пясък даже от морския. Водата е бистра, няма кал и тиня, подобаваща за къпане. Цялата тази хубост природата я е защитила, поставяйки водна преграда. Достъпът е стеснен и е единствено за хора, които имат по-специално отношение към реката ", споделя Попов.
Рибарите се възползват също от островите - за тях е парадайс. Преживявайки красивата природа, те си практикуват и заниманието. Заради огромната мокрота в дивите острови е избуяла ужасно доста лонгозна растителност. Има зелен гърмеж от всевъзможен тип влаголюбиви растения. На етажи са ситуирани другите типове пернати. "Най-горе на пирамидата стои морският орел, който в действителност е речна птица. Има десетина двойки, които гнездят в българския сектор на река Дунав.
Той е царят на птичия свят. Най-многобройни са кормораните, чайките, пеликаните. Има диви свине, сърни, доста видри по брега, чиито лапички виждаме по пясъка. При някои острови водната връзка със сушата през лятото пресъхва и по този начин през канала свободно се движат животни ", изяснява ръководителят на туристическото сдружение. Доброволни акции за разчистване на островите "Нашата обичайната активност по Дунава като туристическо сдружение е да вършим водни походи с каяци.
Виждайки тези красиви места, само че и отпадъците, които реката е изхвърлила по крайбрежията им, взехме решение, че би трябвало да стартираме тяхното разчистване. Как обаче да стане това - би трябвало да отидат група хора, да създадат верига, да се раздалечат един от различен и в чували да събират отпадъците. Не всички туристи са стигнали до тази концепция - с изключение на вървене за наслаждение измежду природата би трябвало да има и разчистване на тази природа ", споделя Попов. Той дава образец, че за почистването на града дава отговор общината, само че за островите никой няма ангажимент - най-малко няма процедура, не се чистят от никого. "Решихме, че можем да се захванем с това. Така направихме експериментален обход, като видяхме, че в действителност има нечисти терени - островите Мишка, Безименен остров, Люляка, Батин, Алеко ", изяснява Попов. За да се реализира почистването, е нужен и финансов запас. Така кандидатствали с план, който спечелили, като през 2015 и 2016 година организирали първите доброволни акции. Включили се хора от разнообразни градове на България.
Доброволците събрали повече от 900 чувала с боклуци единствено за шест месеца - от юни до декември 2015 година. Участвали 156 души. Отпадъците били събирани разделно и по-късно извозвани с моторна лодка до брега, а оттова - с камион до пункт за преработване или бунище.
Сред събраните боклуци преобладавали пластмасовите бутилки. Имало също стъклени предмети, както и туби от гориво. Една от главните цели на плана "Заедно за стабилно развиване на Дунавските острови " е повече хора да извърнат внимание на казуса със замърсяванията и да се включат в неговото решение, както и да се увеличи информираността за биоразнообразието и опциите за туризъм на островите по река Дунав.
Попов споделя, че траяли да провеждат акции и след приключването на плана. След това кандидатствали и спечелили още веднъж финансиране. Проектът, въпреки и по-малък от предходния, предвиждал още акции. Първата била осъществена при започване на юли тази година и минала при доста огромен интерес.
"Пуснахме се от Свищов с лодките. Спряхме на остров Вардим, след което стигнахме и до остров Люляка край Русе. Така за два дни организирахме разчистване, като нощувахме край устието на река Янтра. Следващата акция ще се състои през есента ", изясни Попов. По думите му островите не са пренаселени - туристите и риболовците, които вървят там, са относително малцина, и то през почивните дни. Замърсяванията не са от тях, а главно от плуващите по реката боклуци, които реката е "взела " от нерегламентирани сметища по брега.
Друг фактор са корабите, добавя той. "Имам възприятието, че е всеобща процедура в наши води всички кораби - и български, и задгранични, да си изхвърлят отпадъците в Дунава. По островите сме намирали опаковки от хранителни боклуци, бутилки от масло, от перилни препарати, обувки, джапанки, стъклени бутилки. Намирали сме на два пъти даже хладилници ", изяснява Попов. Той споделя, че се следи и бракониерство по Дунавските острови, само че то не било толкоз всеобщо и явно, както по язовирите. "Намирали сме заложени неразрешени риболовен мрежи - винтери ", добавя той.
"Може да се види девствена природа - с птиците, с животните, със следите от видра по пясъка, с растителността. Другата хубост са фините пясъчни плажове. Когато падне равнището на река Дунав, около някои от островите се откриват огромни фини пясъчни плажове - по-фин пясък даже от морския. Водата е бистра, няма кал и тиня, подобаваща за къпане. Цялата тази хубост природата я е защитила, поставяйки водна преграда. Достъпът е стеснен и е единствено за хора, които имат по-специално отношение към реката ", споделя Попов.
Рибарите се възползват също от островите - за тях е парадайс. Преживявайки красивата природа, те си практикуват и заниманието. Заради огромната мокрота в дивите острови е избуяла ужасно доста лонгозна растителност. Има зелен гърмеж от всевъзможен тип влаголюбиви растения. На етажи са ситуирани другите типове пернати. "Най-горе на пирамидата стои морският орел, който в действителност е речна птица. Има десетина двойки, които гнездят в българския сектор на река Дунав.
Той е царят на птичия свят. Най-многобройни са кормораните, чайките, пеликаните. Има диви свине, сърни, доста видри по брега, чиито лапички виждаме по пясъка. При някои острови водната връзка със сушата през лятото пресъхва и по този начин през канала свободно се движат животни ", изяснява ръководителят на туристическото сдружение. Доброволни акции за разчистване на островите "Нашата обичайната активност по Дунава като туристическо сдружение е да вършим водни походи с каяци.
Виждайки тези красиви места, само че и отпадъците, които реката е изхвърлила по крайбрежията им, взехме решение, че би трябвало да стартираме тяхното разчистване. Как обаче да стане това - би трябвало да отидат група хора, да създадат верига, да се раздалечат един от различен и в чували да събират отпадъците. Не всички туристи са стигнали до тази концепция - с изключение на вървене за наслаждение измежду природата би трябвало да има и разчистване на тази природа ", споделя Попов. Той дава образец, че за почистването на града дава отговор общината, само че за островите никой няма ангажимент - най-малко няма процедура, не се чистят от никого. "Решихме, че можем да се захванем с това. Така направихме експериментален обход, като видяхме, че в действителност има нечисти терени - островите Мишка, Безименен остров, Люляка, Батин, Алеко ", изяснява Попов. За да се реализира почистването, е нужен и финансов запас. Така кандидатствали с план, който спечелили, като през 2015 и 2016 година организирали първите доброволни акции. Включили се хора от разнообразни градове на България.
Доброволците събрали повече от 900 чувала с боклуци единствено за шест месеца - от юни до декември 2015 година. Участвали 156 души. Отпадъците били събирани разделно и по-късно извозвани с моторна лодка до брега, а оттова - с камион до пункт за преработване или бунище.
Сред събраните боклуци преобладавали пластмасовите бутилки. Имало също стъклени предмети, както и туби от гориво. Една от главните цели на плана "Заедно за стабилно развиване на Дунавските острови " е повече хора да извърнат внимание на казуса със замърсяванията и да се включат в неговото решение, както и да се увеличи информираността за биоразнообразието и опциите за туризъм на островите по река Дунав.
Попов споделя, че траяли да провеждат акции и след приключването на плана. След това кандидатствали и спечелили още веднъж финансиране. Проектът, въпреки и по-малък от предходния, предвиждал още акции. Първата била осъществена при започване на юли тази година и минала при доста огромен интерес.
"Пуснахме се от Свищов с лодките. Спряхме на остров Вардим, след което стигнахме и до остров Люляка край Русе. Така за два дни организирахме разчистване, като нощувахме край устието на река Янтра. Следващата акция ще се състои през есента ", изясни Попов. По думите му островите не са пренаселени - туристите и риболовците, които вървят там, са относително малцина, и то през почивните дни. Замърсяванията не са от тях, а главно от плуващите по реката боклуци, които реката е "взела " от нерегламентирани сметища по брега.
Друг фактор са корабите, добавя той. "Имам възприятието, че е всеобща процедура в наши води всички кораби - и български, и задгранични, да си изхвърлят отпадъците в Дунава. По островите сме намирали опаковки от хранителни боклуци, бутилки от масло, от перилни препарати, обувки, джапанки, стъклени бутилки. Намирали сме на два пъти даже хладилници ", изяснява Попов. Той споделя, че се следи и бракониерство по Дунавските острови, само че то не било толкоз всеобщо и явно, както по язовирите. "Намирали сме заложени неразрешени риболовен мрежи - винтери ", добавя той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ