Беше най-големият град в България преди София, Пловдив и Варна, сега умира
Дунавската столица е изгубила две трети от жителите си и множеството си фабрики
Известният български влогър Киро Брейка разгласява ново видео, в което с носталгия и мъка споделя за трагичния крах на град Русе през последните три десетилетия. В прочувствения си коментар той дефинира тогавашната перла на Дунава като " следващата съсипия на 36-годишния преход и народна власт ", написа Дунав мост.
Според данните, които Киро Брейка споделя, Русе е бил четвъртият по величина град в България през социализма с население от близо 200 000 души.
Днес градът е на шесто място с едвам 120 000 поданици по публични данни, като самият влогър твърди, че действителното население е още по-малко – към 60 000 души, защото доста хора са регистрирани в града, само че живеят в чужбина.
Б.ред. Русе, в действителност е бил първи по-големина град доста преди този момент, още по-времето на Османската империя и след Освобождението.
" Градът умира и умира. Град на Дунава, град на граница, град с вековни обичаи ", споделя с болежка Киро Брейка, който е прекарал една година от живота си в Русе по време на военната си работа.
Корабостроителницата – знак на индустриалната мощност
Особено впечатляващ е разказът за корабостроителния и кораборемонтен цех " Иван Димитров ". Според влогъра, предприятието е пускало по един транспортен съд на вода всеки месец, а в някои години – даже по 13 кораба годишно. Заводът е произвеждал танкери от 3500 и 5000 тона, кораби за насипни товари и профилирани плавателни съдове за руските реки в Сибир.
" Руснаците са търсили някой да им направи специфични кораби за реките, които никой в света не се е наемал да създаде. Нашите българи са споделили: 'Ние ще ви ги направим' – и са ги създали ", споделя с горделивост Киро Брейка.
Стотици затворени предприятия
Освен корабостроителницата, влогърът изброява още десетки предприятия, които са работили в града: най-големият цех за балатум, няколко мебелни заводи, цех за произвеждане на селскостопански машини и трактори, петролна база за предпазване.
" Тези фабрики са изкарвали милиарди, а в този момент са затворени, унищожени, окрадени, нарязани ", недоволства Киро Брейка.
Военните поделения и образованието на фрагменти
С носталгия влогърът си спомня и за военните поделения в града, където всяка година са се обучавали 200-300 санитарни инструктори и стотици готвачи. Той акцентира значимостта на тази подготовка, която е давала на младежите умения за оказване на първа помощ – познания, които съгласно него през днешния ден липсват.
Личното заричане към Кольо Китаеца
Видеото приключва с осъществяването на персонално заричане към приятеля му Кольо Китаеца, който в този момент живее във Франция. Киро Брейка снима някогашната механа на своя другар в центъра на града – още един знак на изчезващия остарял Русе.
" Коле, пристигнал съм да покажа спомените до очевидеца. Искам да се сетиш за България ", споделя прочувствено влогърът.
