Въдичари от Русе се похвалиха с улов на бял амур
Дунав не е неговото отечество, той е изкуствено разселен тук
Есента раздвижи белия амур в Дунав и въдичари към този момент се хвалят, че са уловили хубави едри екземпляри. Да се закачи на куката такава риба е същинско наслаждение за рибарите, които цяло лято са край крайбрежията в очакване на добра слука, написа Жанета Йорданова за .
„ В годините, когато равнището на Дунав бе обикновено, белият амур се хващаше през летните месеци – някъде след повдигането на възбраната доникъде на септември. Дори в най-горещите дни на юли и август сме имали улов на хубави екземпляри. След това амурът се скатаваше и на терена се появяваше дивият шаран. Тази година обаче равнището на реката бе сериозно ниско и не съм чувал през лятото някой да се е похвалил с трофеен бял амур. Сега Дунав малко се изпълни от преваляванията и този тип риба се раздвижи “, обясни дългогодишният русенски риболовец Георги Георгиев.
Разселен
Той уточни, че белият амур е вид шаранова и доста едра пасажна риба. Дунав не е неговото отечество, той е изкуствено разселен тук. Родината му е в Далечния изток, в бистрите води на реките Амур и Усури. В наши условия се е приспособил доста добре и се развъжда сполучливо в Дунав. Най-големите екземпляри доближават тегло 35 кг, само че по-често въдичарите хващат 15-20-25-килограмови амури.
„ Под 8 кг амур аз пущам наложително назад в Дунав. С мои другари отиваме край остров Батин и един път хванахме 22-килограмов красавец. Всички си направихме фотоси с него, целунахме го и го пуснахме във водата по живо, по крепко. Една такава риба е най-малко 8-годишна, може да зарадва и някой различен въдичар “, продължи описа си русенецът.
Примамки
Обикновено захранвали местата, където се появявали белите амури, с царевица, кюспе, жито и други примамки, подобаващи за шарановите риби. На куката се закача мамалига и царевични зърна и те, става известно, са задоволителни да се хване прекрасен образец, споделя Георгиев. Белият амур е тревопасна риба, само че е доста мощна и се съпротивлява, по тази причина прътът би трябвало да е много крепък. Тъй като се храни с растителност, е напълно обикновено да се хване с въдица от крайбрежието, а не във вътрешността в дълбокото в Дунав. Мрежарите мъчно я хващали, тъй като се случвало да къса мрежите.
Предпочитания
„ Интересно е, че белият амур обича плитките води. Срещали сме пасажи в ръкава сред остров Батин и брега при едноименното село, където дълбочината е метър-метър и половина. Пасажите са от 10-12 риби, като допускам, че си има и някаква подчиненост. Забелязва се също, че там, където се появи бял амур, шараните напущат мястото - очевидно усещат, че е пристигнала по-властна риба “, изяснява Георгиев.
По вкусови качества той подрежда месото на белия амур на четвърто място измежду това на рибите, които се срещат в Дунав. В неговата ранглиста преди всичко е сомът, по-късно дивият дунавски шаран и бялата риба и едвам тогава амурът. Разбира се, най-вкусни са есетровите риби, само че риболовът им в Дунав е неразрешен.
Твърди се, че трофейни екземпляри най-често се хващат в сектора сред Видин и Лом, тъй като водата там е по-чиста. По-надолу по течението притоците вкарвали доста мръсна вода в Дунав, която не се харесвала на белия амур и той се насочвал към по-чисти места.
Не на всеки рибар се случва да хване див бял амур в Дунав, който е надалеч по-вкусен от този в рибовъдните стопанства. Но пък в случай че не клъвне на кукичката, а ви се хапва бял амур, и магазинът е излаз от неналичието на слука.
Рецептите са като при шарана
Белият амур се подготвя за трапезата по този начин, както се подготвя и шаранът. Разбира се, най-лесно е да почистите рибата, да я нарежете на котлети и да я изпържите. Повече време ще ви би трябвало да извършите печен бял амур. Рибата се осолява и се намазва хубаво със зехтин и краве масло, след което се поръсва с подправки – черен пипер, босилек или друга желана фалшификация за риба. Оставя се по този начин за към два часа, след което се поставя във фурната на към 180-200 градуса за към половин час. Пържените картофи са добра гарнитура, а хубавото вино – наложително.
Есента раздвижи белия амур в Дунав и въдичари към този момент се хвалят, че са уловили хубави едри екземпляри. Да се закачи на куката такава риба е същинско наслаждение за рибарите, които цяло лято са край крайбрежията в очакване на добра слука, написа Жанета Йорданова за .
„ В годините, когато равнището на Дунав бе обикновено, белият амур се хващаше през летните месеци – някъде след повдигането на възбраната доникъде на септември. Дори в най-горещите дни на юли и август сме имали улов на хубави екземпляри. След това амурът се скатаваше и на терена се появяваше дивият шаран. Тази година обаче равнището на реката бе сериозно ниско и не съм чувал през лятото някой да се е похвалил с трофеен бял амур. Сега Дунав малко се изпълни от преваляванията и този тип риба се раздвижи “, обясни дългогодишният русенски риболовец Георги Георгиев.
Разселен
Той уточни, че белият амур е вид шаранова и доста едра пасажна риба. Дунав не е неговото отечество, той е изкуствено разселен тук. Родината му е в Далечния изток, в бистрите води на реките Амур и Усури. В наши условия се е приспособил доста добре и се развъжда сполучливо в Дунав. Най-големите екземпляри доближават тегло 35 кг, само че по-често въдичарите хващат 15-20-25-килограмови амури.
„ Под 8 кг амур аз пущам наложително назад в Дунав. С мои другари отиваме край остров Батин и един път хванахме 22-килограмов красавец. Всички си направихме фотоси с него, целунахме го и го пуснахме във водата по живо, по крепко. Една такава риба е най-малко 8-годишна, може да зарадва и някой различен въдичар “, продължи описа си русенецът.
Примамки
Обикновено захранвали местата, където се появявали белите амури, с царевица, кюспе, жито и други примамки, подобаващи за шарановите риби. На куката се закача мамалига и царевични зърна и те, става известно, са задоволителни да се хване прекрасен образец, споделя Георгиев. Белият амур е тревопасна риба, само че е доста мощна и се съпротивлява, по тази причина прътът би трябвало да е много крепък. Тъй като се храни с растителност, е напълно обикновено да се хване с въдица от крайбрежието, а не във вътрешността в дълбокото в Дунав. Мрежарите мъчно я хващали, тъй като се случвало да къса мрежите.
Предпочитания
„ Интересно е, че белият амур обича плитките води. Срещали сме пасажи в ръкава сред остров Батин и брега при едноименното село, където дълбочината е метър-метър и половина. Пасажите са от 10-12 риби, като допускам, че си има и някаква подчиненост. Забелязва се също, че там, където се появи бял амур, шараните напущат мястото - очевидно усещат, че е пристигнала по-властна риба “, изяснява Георгиев.
По вкусови качества той подрежда месото на белия амур на четвърто място измежду това на рибите, които се срещат в Дунав. В неговата ранглиста преди всичко е сомът, по-късно дивият дунавски шаран и бялата риба и едвам тогава амурът. Разбира се, най-вкусни са есетровите риби, само че риболовът им в Дунав е неразрешен.
Твърди се, че трофейни екземпляри най-често се хващат в сектора сред Видин и Лом, тъй като водата там е по-чиста. По-надолу по течението притоците вкарвали доста мръсна вода в Дунав, която не се харесвала на белия амур и той се насочвал към по-чисти места.
Не на всеки рибар се случва да хване див бял амур в Дунав, който е надалеч по-вкусен от този в рибовъдните стопанства. Но пък в случай че не клъвне на кукичката, а ви се хапва бял амур, и магазинът е излаз от неналичието на слука.
Рецептите са като при шарана
Белият амур се подготвя за трапезата по този начин, както се подготвя и шаранът. Разбира се, най-лесно е да почистите рибата, да я нарежете на котлети и да я изпържите. Повече време ще ви би трябвало да извършите печен бял амур. Рибата се осолява и се намазва хубаво със зехтин и краве масло, след което се поръсва с подправки – черен пипер, босилек или друга желана фалшификация за риба. Оставя се по този начин за към два часа, след което се поставя във фурната на към 180-200 градуса за към половин час. Пържените картофи са добра гарнитура, а хубавото вино – наложително.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ