Носителят на „Оскар“ Данис Танович: София е един изключително раз...
Думите са на босненския режисьор и притежател на „ Оскар “ – Данис Танович, след премиерата на новия му филм „ След края на лятото “, показан на 29-ия „ София филм фест “.
Историята е за Мая (Ана Маткович), която идва на далечен остров, с цел да уреди фамилен въпрос за завещание. След събуждането на забравени страсти и поредност от събития, тя би трябвало да се изправи против неразрешени въпроси от предишното си. Жителите на острова водят екстравагантен живот под въздействието на Ичо (Горан Навойец), кмет на градчето, и неговия бизнес сътрудник Недилко (Марио Кнежович), който върти бизнес с екомарихуана. Когато се сближава с писателя Саша (Уликс Фехмиу), Мая стартира да разкрива сложността на фамилните си връзки. Първоначалното ѝ търсене на завещание се трансформира в по-дълбоко проучване на идентичността, помиряването и прошката.
„ Трудното на този филм бе, че съчетава два жанра – от една страна е мелодрама, а въпреки това е комедия, само че в един филм най-важна е историята “, споделя режисьорът. Уточнява, че Ана Маткович е един от създателите на сюжета, тъй че за нея не е имало кастинг, а Уликс Фехмиу има интелектуално лъчение, което липсва при доста от мъжете артисти.
„ Хуморът е повсеместен език. Японците, които са доста съществени хора, се смеят на същите места, на които се смеят в Босна и Бразилия “, споделя още Данис Танович.
„ Значението на фестивалите през днешния ден е по-голямо отвсякога, тъй като европейските филми към този момент не пътуват. Преди ходехме на кино и гледахме истории от цяла Европа. Но през последните 10-15 години този тип прожекции съвсем изчезнаха, тъй че в този момент съвсем единственият метод хората да видят филмите останаха фестивалите. Когато започнеш да пътуваш с един филм, това може да отнеме месеци и месеци. Спомням си, че с „ Ничия земя “` потеглих през май от Кан. Мисля, че през онази година бях у дома общо 20 дни, тъй като в действителност пътувах по целия свят. Пътуването лишава прекалено много време. Затова в наши дни в действителност сортирам участията си на фестивали “, акцентира режисьорът.
Историята е за Мая (Ана Маткович), която идва на далечен остров, с цел да уреди фамилен въпрос за завещание. След събуждането на забравени страсти и поредност от събития, тя би трябвало да се изправи против неразрешени въпроси от предишното си. Жителите на острова водят екстравагантен живот под въздействието на Ичо (Горан Навойец), кмет на градчето, и неговия бизнес сътрудник Недилко (Марио Кнежович), който върти бизнес с екомарихуана. Когато се сближава с писателя Саша (Уликс Фехмиу), Мая стартира да разкрива сложността на фамилните си връзки. Първоначалното ѝ търсене на завещание се трансформира в по-дълбоко проучване на идентичността, помиряването и прошката.
„ Трудното на този филм бе, че съчетава два жанра – от една страна е мелодрама, а въпреки това е комедия, само че в един филм най-важна е историята “, споделя режисьорът. Уточнява, че Ана Маткович е един от създателите на сюжета, тъй че за нея не е имало кастинг, а Уликс Фехмиу има интелектуално лъчение, което липсва при доста от мъжете артисти.
„ Хуморът е повсеместен език. Японците, които са доста съществени хора, се смеят на същите места, на които се смеят в Босна и Бразилия “, споделя още Данис Танович.
„ Значението на фестивалите през днешния ден е по-голямо отвсякога, тъй като европейските филми към този момент не пътуват. Преди ходехме на кино и гледахме истории от цяла Европа. Но през последните 10-15 години този тип прожекции съвсем изчезнаха, тъй че в този момент съвсем единственият метод хората да видят филмите останаха фестивалите. Когато започнеш да пътуваш с един филм, това може да отнеме месеци и месеци. Спомням си, че с „ Ничия земя “` потеглих през май от Кан. Мисля, че през онази година бях у дома общо 20 дни, тъй като в действителност пътувах по целия свят. Пътуването лишава прекалено много време. Затова в наши дни в действителност сортирам участията си на фестивали “, акцентира режисьорът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ