Думите на адвоката на задържания учител в София, обвинен в

Адвокатът на учителя – от защитник към потенциален обвиняем?

Думите на юриста на арестувания преподавател в София , упрекнат в полови връзки с 13-годишно момиче , провокираха публичен потрес. Вместо да отбрани клиента си в границите на закона, бранителят Петър Чалъмов съобщи, че „ тя не е дете “ и че самодейността за връзката е пристигнала от страна на ученичката. Това е рискова теза , която трансферира виновността върху жертвата и подкопава основите на правото и морала.

Легитимиране на насилието

В ефира на „ NOVA “ юрист Ивета Анадолска и психологът Иван Игов бяха безапелационни: сходни изказвания са форма на легитимиране на насилието.

Законът е явен: възрастта за единодушие е 14 години. Сексуални връзки с лице под тази граница са закононарушение – без значение дали има единодушие или разпоредителност. Когато става дума за преподавател и ученичка, казусът придобива още по-тежка подготовка поради зависимостта и властовата позиция.
Моралната страна: Адвокат Анадолска съобщи, че „ имаш право да защитаваш клиента си, само че не с всевъзможни средства “. Подобни причини са освен непозволени, само че и рискови.
Психологическата позиция: Игов акцентира, че акселерацията може да придава зрялост на тялото, само че не и на душeвността. Ранните полови контакти оставят тежки следи – депресии, нарушено доверие и страхове.
Ролята на учебното заведение: неналичието на полово обучение основава неведение и накърнимост. Учителите носят особена отговорност – те са длъжни да гледат на учениците си само като на деца в развой на израстване, а не като на обекти на интерес.

Призив

Случаят слага на тестване освен закона, само че и цялото общество.

Отговорност на адвокатурата: би трябвало да бъде прегледано дали сходни обществени изказвания не нарушават етичните стандарти и не съставляват подбудителство към публично принуждение.
Отговорност на институциите: би трябвало да се намеси, с цел да отбрани малолетните от сходни практики и внушения.
Отговорност на обществото: да не позволява нормализиране на закононарушенията посредством оправдания, които унищожават доверието в закона и отбраната на децата.

Този случай е повече от правосъдна драма. Той е тест за това дали ще позволим на изкривени причини да размиват границите сред дете и възрастен, сред преподавател и възпитаник, сред закон и закононарушение.

Присъединете се към нашия