Думите днес имат стойност, която трябва да се защитава, споделя

Думите през днешния ден имат стойност, която би трябвало да се пази, споделя и потвърждава – тъкмо както всяка иновация, всяка концепция и всяка мисъл, която може да промени бъдещето. На XIV Национален семинар с интернационално присъединяване „ Интелектуална благосъстоятелност: екосистема на знанието, нововъведенията и идентичността “ в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии това бъдеще беше събрано в едвам 90 секунди. Толкова време имаха участниците, с цел да показват хрумвания, зад които стоят години труд, проучвания и креативно търсене. И точно в това предизвикателство се открои същината на интелектуалната благосъстоятелност – като живо пространство сред знанието и неговата отбрана, сред мисълта и нейното на следващия ден, сред човешкото въображение и нововъведението, която то ражда.

На 23 април 2026 година – Световния ден на книгата и авторското право, УниБИТ беше хазаин на теоретичен конгрес, отдаден на интелектуалната благосъстоятелност, която се отбелязва на 26 април.

Официалното разкриване зададе посоката с ясното схващане, че интелектуалната благосъстоятелност през днешния ден е доста повече от правна рамка. „ Тя е израз на нашата културна памет и гаранция за развиването ни като общество, “ акцентира проф. дн Ирена Петева, поставяйки акцент върху отговорността към основаното познание, като синергия сред книгата и логаритъма, сред авторството и неговите нови, все по-размити граници.

Приветствия към форума сервираха съорганизаторите – ректорите на АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “ доцент доктор Жан Пехливанов, на ЮЗУ „ Неофит Рилски “ проф. доктор Николай Марин, на Висша школа по хуманитаристика – Лешно, Полша Вартош Миколавчак – посредством техни представители в залата. Инж. Оля Димитрова – ръководител на Патентно ведомство на Р България поздрави всички за работата да разпространяват интелектуалната благосъстоятелност като инвестиция в бъдещето, за която би трябвало да работим дружно.

Емоционален миг при започване на форума беше онлайн включването на Стоян Денчев – основателят на тази самодейност преди 14 години, който за първи път не съумя да участва физически. От отдалеченост той поздрави участниците и уредниците с топли думи, в които личеше персонална ангажираност и последователност. Той благодари на проф. доктор Тереза Тренчева за това, че е поела и развила концепцията, и формулира своята философска провокация към форума: че интелектуалната благосъстоятелност не е просто юридическа категория, а „ жива връзка сред съзнанието, отговорността и бъдещето “, в която всяка концепция носи морална тежест и социална последица. Той благодари и на доцент доктор Любомира Парижкова, която развива идеята на четенето и мисленето, въображението и културата на хората, които ги вършат по-осъзнати и свободни в разбирането на света.

Един от най-вълнуващите моменти бе церемонията по връчване на премията „ Homo Legens “, алегорично увещание, че четенето остава сърцето на всяка културна и научна екосистема. Носители на Homo Legens тази година са Милена Николова и дн Галя Грозданова-Радева.

Пленарните отчети сложиха въпроси, които не търпят отсрочване. Научният конгрес стартира с тематики, които звучаха по едно и също време теоретично и мъчително настоящо. Милена Николова – основен редактор на първата онлайн медия за четене и книги в България „ Аз чета “ предизвика публиката с въпроса, който като че ли остана да виси във въздуха през целия ден: „ Кой има четенето? “ И отговорът ѝ не беше еднопосочен: „ Днес четенето е споделено прекарване, само че разпоредбите, които го ръководят, към момента принадлежат на предишното. “

Антония Якмаджиева – гл. специалист в Патентно ведомство, насочи вниманието към света на спорта, където интелектуалната благосъстоятелност се трансформира в икономическа мощ:

„ Търговската марка е доверие, което носи действителна стойност. “

С историческа дълбочина дн Галя Грозданова-Радева върна аудиторията към корените на националната еднаквост: Културата не се основава непринудено, тя се построява посредством просвета, посредством музика, посредством умишлено запазване на наследството, и се предава. Това е изводът от отчета на тематика „ Гвардейските капелмайстори – първостроители на българската национална еднаквост и музикалнотто изкуство в Третата българска страна “. Изследването ѝ е подкрепено с изложбата „ Гвардейският оркестър и образуването на културния и музикален живот в столицата и страната “, която ще украсява УниБИТ до 30 май т.г.

А докторант Борис Бончев сложи фокус върху правата на музикантите, които постоянно са подценявани и остават в сянка: „ Зад всяко осъществяване стои труд, който заслужава същата отбрана, както всяко авторско произведение. “

Практическият панел, модериран от проф. доктор Тереза Тренчева, повдигна завесата на действителността без декорация. Представителите на бизнеса – хората от практиката, приказваха без непотребна академичност – непосредствено, съответно и безапелационно и без непотребни абстракции. В този „ прям диалог “ се включиха Христина Димитрова – основател на Cake away, Ридван Заит – притежател на Шугарленд ЕООД, Цани Донева, шеф на Цанита Травел ЕООД, Васил Куков – Васко Софт ЕООД. „ Идеята има стойност единствено когато можеш да я реализираш, защитиш и развиеш, “ беше квинтесенцията на тази полемика, която сподели, че интелектуалната благосъстоятелност към този момент не е нереална тематика, а всекидневен инструмент за напредък, позициониране, резистентност – от дребния бизнес до софтуерните компании.

Третият панел „ Фокус в 90 секунди промени ритъма. Вместо обичайните дълги презентации, участниците трябваше да съберат своите хрумвания в едвам 90 секунди – време, сравнимо с едно пътешестване с асансьор. Този формат се оказа същинско тестване за мисълта. „ Да кажеш най-важното за минута и половина значи да знаеш кое в действителност е значимо, “ показа един от участниците. В рамките на тази къса, само че интензивна форма прозвучаха десетки тематики – от авторството в ерата на изкуствения разсъдък, през музикалния бизнес и видеоигрите, до цифровата сигурност и бъдещето на образованието. Тук нямаше място за непотребни думи. Само хрумвания – съсредоточени, ясни и постоянно провокативни. В края на панела стана ясно, че въпросите са повече от отговорите – и това е неговата същинска стойност. Така това самоуверено организационно решение на екипа на XIV народен семинар се трансформира концептуален избор – да сведеш комплицирана концепция до минута и половина значи да я схванеш същински.

„ Между дълбочината и скролването стои изборът, който вършим всеки ден, “ заключи доцент доктор Любомира Парижкова. И може би точно този избор беше най-ясното обръщение на събитието – че в свят, който се форсира, смисълът не би трябвало да се губи. А той, както се оказа, може да бъде изразен даже за 90 секунди – стига да е задоволително явен, задоволително почтен и задоволително значим, показа модераторът на панела доцент доктор Любомира Парижкова.

В края на деня се оформи ясното чувство, че интелектуалната благосъстоятелност към този момент не може да бъде обсъждана изолирано. Тя е жива система, в която се преплитат технологии, просвета, право и стопанска система. Тя е отбрана на човешката дарба да основава, мисли и помни, сподели в умозаключение проф. доктор Тереза Тренчева.