Великата тайна, която Кирил и Методий са скрили в азбуката ни
Думичката писменост идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата – аз и буки.
Българската писменост е в действителност роман за грамотността: Аз буки веди сказуеми положително есть жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър… Това ни споделя нашето а, б, в.
В превод от прабългарски азъ значи памет. Освен това на античния ни език алем значи първи, аан значи господ или небе. В новата писменост Кирил и Методий слагат на челно място буквата А катосимвол на начало и съзнание. Всяка последваща писмен знак е взета от началото на съответна дума и четени поредно те образуват логичен текст, прикрито обръщение на светите братя към народа, който ще се употребява от тяхното създание, давайки му да разбере за какво са нужни буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.
Първите азбукарчета заучавали новата писменост в текстовия й вид и въпреки че от дълго време сме го не запомнили, той и през днешния ден продължава да ни сказуеми, т.е. приказва: „ Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят! ”.
Преведена на актуален български език тази неповторима писменост звучи по този начин: „ Помни буквите, учи да приказваш! Добре е да живееш крепко на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти младеж, вие хора! Човече! с разум и разсъдък! Във вярна посока и с ясно схващане! Напред! Слава! “.
Колко е хубава писмеността ни!
Няма нищо по-важно от историята и традициите за съхранението на една нация. Един популярен народ, какъвто е нашият, е тъпкан и мачкан със епохи, тъкмо тъй като е популярен и враговете му са били могъщи.
Историята ни е изтривана и пренаписвана от всеки, който мине отсам и най-много от самите ни подлоги управници дотам, че на следващия ден децата ни няма да знаят какви са – българи ли, американци ли, турци ли…
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил известност като староцърковнославянски език) и разпространение на християнството измежду ранносредновековните славяноезични нации. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги афишира за съпокровители на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
