Срам вече е синонимът на ЦСКА
Думата „ Срам “ към този момент е синоним на ЦСКА. Също е четири букви, единствено не е абривиатура. Душан Керкез го е позор, че бил треньор на ЦСКА. Каза го за повторно в границите на два дни на конференции. „ Червените “ почитатели също ги е позор, че управлението не може да откри треньор, който да е съответен за името, упоритостите и историята на клуба. Три часа и половина преди мача с Черно море оперативните шефове пуснаха извънредно дълга декларация, която може да бъде систематизирана с едно изречение – ЦСКА изцяло поддържа и седи зад изпълнителния шеф Радослав Златков и треньора Душан Керкез. В българската реалност сходна поговорка съвсем значи уволнения. Много малко евентуално е Златков да бъде заплашен, само че апелите за разлъка с Керкез към този момент са прекомерно, прекалено много.
Миналия сезон шефовете на ЦСКА потеглиха по два тотално разнообразни пътя в спешни обстановки. При първата уволниха рано-рано Томислав Стипич, който за два кръга имаше точки, колкото Керкез за четири. Назначиха Томаш, при който резултатите не се трансформираха, само че с него извървяха целия път до огромния позор. При дълго чаканата разлъка с треньора Златков най-сетне сподели, че клубът желае да показва европейски държание и да дава късмет на своите чиновници. И двата пътя не донесоха триумф.
Керкез направи несъмнено положителни неща в Ботев (Пд), както преди него Томаш в няколкото тима, където работи. И за двамата обаче ЦСКА явно е прекомерно огромна лъжица. Не би трябвало да се не помнят и резултатите, когато съветският необут Антон Зангаревич беше изпъден от България и спря да финансира Ботев. Изведнъж позитивните резултати на „ канарчетата “ секнаха, а измежду дребното безапелационни победи на ЦСКА напролет бяха точно против този противник.
Футболният бизнес изисква обширно ревизиране на обстановката в Борисовата градина. Въпросите са няколко и би трябвало да бъдат задавани не от почитатели и медии, а от висшите началници в Борисовата градина. Какво цели ЦСКА през този сезон след провалените последни два? Има ли задоволително висок ценз Керкез да извърши поставените му задания? Кой прави селекцията, за какво беше забавена и дали са назначени подобаващите за задачата хора? Колко огромен е несъответствието сред заплатите на футболисти и треньор по отношение на постигнатите резултати? Трябва ли да има състезателен шеф, който да е връзката сред треньор и управление? Кога и по какъв начин може да се излезе от рецесията? Имат ли качествата хората в йерархията да решат всички тези проблеми?
Обществеността няма право да кадрува нито в ЦСКА, нито в която и да е частна компания. Разликата в тази ситуация е, че „ аленият “ клуб е най-успял в историята на България и провокира голям интерес. Дори мразещите ЦСКА не стопират да разискват и да се забавляват с невъзможността на прескъпи звезди и треньори да победят противници с надалеч по-скромни бюджети и благоприятни условия.
Покриването на основните фактори наподобява щраус, който си заравя главата в земята при невъзможност. Така капитанът Густаво Бусато трябваше да получи своя подарък по случай мач №200 за ЦСКА от журналиста Мирослав Арабаджиев, който работи в медийния отдел на клуба. Нямаше шеф, нямаше прочут деец, нямаше никой, обвързван с клуба, който да окаже чест на чужденеца с най-вече дуели за клуба.
Резултатите на Левски са ужасяващо мъчителен бодил за всички „ червени “. Много по-често в историята палачинката е била обърната. Структурата на ЦСКА и Левски от състав, вид треньор и спонсор е сходна с две огромни разлика – на „ Герена “ бюджетът е доста по-малък и моторите са безспорни футболни митове в лицето на Наско Сираков и Даниел Боримиров. На всеки мач Сираков гледа трансперанта по какъв начин му желаят глава, само че възпламенява пурата и си е в ложата. В ЦСКА липсва име със сериозна спортно-техническа експертиза, което най-малко да пробва да дава отговори на „ алената “ общественост на изброените малко нагоре въпроси. Доскоро обстановката в Левски беше сходна на тази при „ алените “, само че там постоянно имаше кой да приказва по неуместни тематики.
Когато неизбежната цялостна смяна се случи, то думата „ Срам “ няма да е синоним на ЦСКА. И „ алената “ звезда отново ще заблести блестящо и над всичко.
Миналия сезон шефовете на ЦСКА потеглиха по два тотално разнообразни пътя в спешни обстановки. При първата уволниха рано-рано Томислав Стипич, който за два кръга имаше точки, колкото Керкез за четири. Назначиха Томаш, при който резултатите не се трансформираха, само че с него извървяха целия път до огромния позор. При дълго чаканата разлъка с треньора Златков най-сетне сподели, че клубът желае да показва европейски държание и да дава късмет на своите чиновници. И двата пътя не донесоха триумф.
Керкез направи несъмнено положителни неща в Ботев (Пд), както преди него Томаш в няколкото тима, където работи. И за двамата обаче ЦСКА явно е прекомерно огромна лъжица. Не би трябвало да се не помнят и резултатите, когато съветският необут Антон Зангаревич беше изпъден от България и спря да финансира Ботев. Изведнъж позитивните резултати на „ канарчетата “ секнаха, а измежду дребното безапелационни победи на ЦСКА напролет бяха точно против този противник.
Футболният бизнес изисква обширно ревизиране на обстановката в Борисовата градина. Въпросите са няколко и би трябвало да бъдат задавани не от почитатели и медии, а от висшите началници в Борисовата градина. Какво цели ЦСКА през този сезон след провалените последни два? Има ли задоволително висок ценз Керкез да извърши поставените му задания? Кой прави селекцията, за какво беше забавена и дали са назначени подобаващите за задачата хора? Колко огромен е несъответствието сред заплатите на футболисти и треньор по отношение на постигнатите резултати? Трябва ли да има състезателен шеф, който да е връзката сред треньор и управление? Кога и по какъв начин може да се излезе от рецесията? Имат ли качествата хората в йерархията да решат всички тези проблеми?
Обществеността няма право да кадрува нито в ЦСКА, нито в която и да е частна компания. Разликата в тази ситуация е, че „ аленият “ клуб е най-успял в историята на България и провокира голям интерес. Дори мразещите ЦСКА не стопират да разискват и да се забавляват с невъзможността на прескъпи звезди и треньори да победят противници с надалеч по-скромни бюджети и благоприятни условия.
Покриването на основните фактори наподобява щраус, който си заравя главата в земята при невъзможност. Така капитанът Густаво Бусато трябваше да получи своя подарък по случай мач №200 за ЦСКА от журналиста Мирослав Арабаджиев, който работи в медийния отдел на клуба. Нямаше шеф, нямаше прочут деец, нямаше никой, обвързван с клуба, който да окаже чест на чужденеца с най-вече дуели за клуба.
Резултатите на Левски са ужасяващо мъчителен бодил за всички „ червени “. Много по-често в историята палачинката е била обърната. Структурата на ЦСКА и Левски от състав, вид треньор и спонсор е сходна с две огромни разлика – на „ Герена “ бюджетът е доста по-малък и моторите са безспорни футболни митове в лицето на Наско Сираков и Даниел Боримиров. На всеки мач Сираков гледа трансперанта по какъв начин му желаят глава, само че възпламенява пурата и си е в ложата. В ЦСКА липсва име със сериозна спортно-техническа експертиза, което най-малко да пробва да дава отговори на „ алената “ общественост на изброените малко нагоре въпроси. Доскоро обстановката в Левски беше сходна на тази при „ алените “, само че там постоянно имаше кой да приказва по неуместни тематики.
Когато неизбежната цялостна смяна се случи, то думата „ Срам “ няма да е синоним на ЦСКА. И „ алената “ звезда отново ще заблести блестящо и над всичко.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ