Думата прошка“ в Библията, като включваме всички производни форми, се

Думата „ амнистия “ в Библията, като включваме всички производни форми, се среща над 3000 пъти. В същата книга ще открием, че Исус приканва своите почитатели да простят 70 пъти по 7 на всеки, който се е отклонил от правия път. Някога Ганди споделя, че фразата „ Око за око “ ще ослепи целия свят. Прошката не е за всеки. Ако се замислите, опрощението се показва като висшото човешко достижение и тестване, прощаващият ще получи облекчение и независимост от бремето, само че не постоянно, всичко зависи от осъщественото зло.

В този случай ще открием, че Гари Плоше съумява да си отдъхне и да откри покой едвам след отмъщението. Неговата история стартира след 16 март 1984 година Преди това е един елементарен човек със семейство и естествена работа. След тази дата ще бъде обсъждан във всяка една американска медия и няма да има човек, който да не знае неговото име. Гари в никакъв случай не е очаквал, че животът му ще има толкоз съществени тествания и ще се трансформира в звезда.

Като всеки родител, той се надявал да възпита и отгледа децата си, трансформирайки ги в рационално хора. Вместо това схваща от полицията, че синът му е похитен и изнасилван неведнъж от педофил. Полицията съумява да открие причинителя и да спре лудостта на време, само че Гари към този момент има своя лична присъда. Срещата им е къса, причинителят даже не подозира, че този път няма да има къса присъда и пренасяне в различен щат, мозъчното му наличие ще бъде разпиляно с един изстрел. За страдание, до момента в който това дело се прави, Гари е сниман от камера и доказателствата са неоспорими.

Малко след снимката му е по всички медии, а животът му в никакъв случай не е същият. През първата седмица малките екрани и вестници ще се надпреварват да демонстрират облика на ядосания баща-герой, а по-късно наложително би трябвало да обърнете внимание на делото му. Няма американски гражданин, който да не го познава, а да не приказваме, че някои малките екрани са толкоз нахални, че предават онлайн от правосъдната зала и демонстрират каква тъкмо е истината. Фокусът се насочва към съдията, чиято власт би трябвало да даде разумно  решение освен за  килъра, само че и за  обществото. Делото не е леко за никого.

Психолози го проучват, жертви на педофили го чакат пред дома му, съдът е постоянно барикадиран от фенове, протестиращи и публицисти, а най-лошото е, че от въпросния се чака да отсъди вярно или неверно. Но кой е Гари Плоше? Роден е на 10 ноември 1945 година в Батон Руж, Луизиана. Служи известно време във Военновъздушни сили на Съединени американски щати и откакто доближава равнището на старши сержант напуща армията и става търговец на артикули, като постоянно работи и като режисьор в локална кабеларка.

Втората специалност е нещо като занимание, само че доставя наслаждение. Като всеки различен естествен човек на тази планета, за него животът не би трябвало да бъде нищо по-различно от естествен и спокоен, като в следствие да приключи с прилични старини. За страдание не всичко наподобява по този начин, както се възнамерява. Плановете са за тези хора, които на драго сърце ще разсмеят Бог. На 19 февруари 1984 година неговият 12-годишен наследник Джоди отива на подготовка по карате. Инструкторът е заречен да го вземе и закара до залата, а до този миг Гари в никакъв случай не се е съмнявал в чистите планове на Джеф Дюсет. 25-годишният мъж има дълга брада, извънредно добър е с децата и държи дребна, само че много сполучлива зала. Освен това е закупил Nissan 280 Z и всяка седмица вози по едно от децата до дома и го взима  за тренировки, с цел да може всеки да се порадва на новата облага. На потегляне дава обещание на брачната половинка на Гари – Джун, че ще се върнат до 15 минути след края на тренировката. Майката също нямала причина да се осъмни в думите на инструктора, въпреки всичко го познавала, виждала го е доста пъти, разговаряли са, участвала е на тренировките и все пак ще стигнем до заключението, че в никакъв случай не може да познавате един човек.

Колкото и свирепо да звучи, осъзнаете ли това по-бързо, животът ви в действителност ще бъде надалеч по-спокоен. По това време Джеф обучавал три от четирите деца на семейство Плоше. Младежите говорили за него и постоянно били в еуфория, когато пристигна време за подготовка, затова паниките са сведени до безспорен най-малко. Джун даже дава изявление за учебния вестник една година по-рано, там ще уточни Джефри като фамилен другар с доста положителни педагогичен способи. Според майката, нейният наследник спрял тренировките по футбол, с цел да се запише на карате. Това, което Джун не е знаела, че към час след тръгването, двамата въобще не са в залата, а се возят в рейса към западното крайбрежие на Съединени американски щати.

По пътя Джефри е обръснал своята брада, боядисал е косата на Джоди от руса в черна и почнал да го показва за собствен личен наследник. Пътуват с рейс, тъй като всяка една кола ще се ревизира по пътя и инструкторът не желал да притегля внимание. Планът е бил обмислен доста пъти, с цел да бъде съвършен и вярно изпълнен. Двамата се настаняват в на ниска цена мотел в Анахайм, Калифорния, като от прозореца, дребният Джоди може да види светлините на Дисниленд. Обещанието е, че на другия ден отиват да видят всички атракции. Нощта е дълга и инструкторът ще има задоволително време, с цел да изнасили момчето няколко пъти. На сутринта жертвата ще желае единствено да се обади на родителите си. Момчето звъни, а полицията към този момент е закачила телефонната линия на фамилията и наблюдава позвъняването.

В рамките на половин час, Джефри е задържан, а с конвой Джоди е качен на аероплан до Луизиана, като на борда ще се вози с щатски шериф и психолог. Отговорен за следствието в Луизиана е Майк Барнет, той е шериф на дребното градче, в което живее семейство Плоше и се познава с Гари още от армията. Шерифът се досетил какво се е случило, само че не бързал да каже новината, до момента в който не откриват отвлечения, бащата остава в незнание. Майк избира да показа новините на него, като го счита за доста по-разумен, само че бърка. Реакцията на Гари е като на всеки различен ядосан родител. Според показанията на Барнет, Гари декларирал, че ще убие проклетото копеле.

На идващият ден Джоди каца на летището и се прибира вкъщи. Гари се пробва да се управлява и търси метод, по който да стартира да беседва със сина си, само че не намира път, фамилните психолози са го посъветвали да изчака и да не бърза. В неговата глава минава единствено една мисъл – той е неприятен родител. В продължение на няколко дни се намира в локалния бар и приказва с хора, които имат визия по кое време Джефри ще се върне назад в града, с цел да бъде изправен на съд. Един негов някогашен сътрудник от новинарската емисия също правил компания и когато видял своя прочут, дал отговор, че самолетът от Калифорния ще кацне в 9 часа и 8 минути. Повече не било належащо.

Гари отива на летището, застава на линията на посрещачите с бейзболна шапка и очила. Със прикрито лице, той се подрежда до платените телефони. Прави едно бързо позвъняване, до момента в който същият новинарски екип приготвя камерите и чака да направи по-интересната вечерна вест. Това, което публицистите не знаят е, че ще снимат чистата форма на възмездие. С конвой от няколко униформени, Дюсет минава, до момента в който е засипван от въпроси. За жал не може да отговори на нито един, тъй като мозъчната му активност е завършена с един единствен изстрел. Гари стреля от телефонната кабинка. Новинарите съумяват да получат централен кадър на протичащото се.

Дори и в този миг можете да гледате възмездието в YouTube, а съгласно часовника, феновете минават броя от 20 милиона души. Барнет – същият служител на реда, който оповестява новината на Гари – го смъква на земята и взима револвера от ръцете му. Камерата улавя само и единствено виковете на шерифа „ Защо, Гари, за какво го направи? “. Едва ли е очаквал отговор, а и като че ли няма смисъл да се дава подобен. Единственото, което Гари дава отговор е: „ Ако беше твоето дете, ти щеше да направиш същото! “. Изпратен зад решетките и очакващ делото, което ще реши ориста му, Гари се  среща със своя длъжностен юрист Фокси Сандърс. Убиецът споделя единствено едно „ Не желаех да направи това и с други деца. “. Сандърс по-късно прибавя, че Гари получил божия благословия, за  да дръпне спусъка.

В съда припомня, че не е погубен почтен човек, а педофил, само че убийството в правото не може да бъде сменено с праведно ликвидиране. Присъдата в Луизиана можела да бъде доживотна, а задачата на юриста става изцяло невъзможна. Как се оправдава човек, чието ликвидиране е едно от най-гледаните в ефира? Преди първото публично дело, Сандърс е безапелационен пред медиите, че ще направи всичко допустимо за своя клиент и той няма да остане и един ден зад решетките. Веднъж откакто света научи делата на Джефри Дюсет, няма да има арбитър и жури, което да сметне Гари за палач.

Версията на бранителя е, че след отвличането, Гари е изпаднал в неуравновесеност и към този момент не различавал вярно от неверно. Жителите на градчето не са съгласни и няколко пъти в репортажи споделят, че Гари е бил изцяло съответен. От непознатите на улицата до самия барман, всички можели да потвърдят, че питието в съдбоносната вечер е било лека бира.  Според капитан Мъри Къри, Плоше не приличал на палач, той бил татко, който ще направи всичко за децата си.

Извършеното ликвидиране е въпрос на чест. Съдът слага гаранция от 100 000 $ и Къри е един от първите, който дава пари, с цел да се заплати гаранцията. В града се слагат каси за подаяние, които съумяват да задържат фамилията на повърхността, до момента в който бащата се върне вкъщи. Общественото мнение изиграва голяма роля в делото за ликвидиране. Журито влиза в правосъдна зала, в която всички погледи са ориентирани към тях, виковете за независимост пред постройката в никакъв случай не стихват.

Някои от протестиращите стоят на палатки и отхвърлят да си тръгнат, преди да има правдивост. В денят за издаване на присъдата се регистрира нараснало наличие на тълпата, а съдията, прекарвайки едно от най-тежките си каузи, остава без избор. Според него, подсъдимият е човек, който в никакъв случай не е имал желание да наранява или убива, с изключение на Джефри, всички останали поданици могат да дишат умерено, това не е профилът на палач и не се чака от него да бъдат осъществени други закононарушения.

Гари напуща залата като свободен човек, само че в този момент би трябвало да живее с нещо друго – мисълта, че е палач, както и още едно неприятно подозрение – дали въобще е добър родител. За осъщественото закононарушение е осъден с 5 години пробация, както и 300 часа общественополезен труд. Преди да се усети, градът е не запомнил историята, а той съумява да се върне вкъщи и да се скрие от медиите. Сензацията избледнява, а момчетата не престават да порастват. През 2014 година Плоше умира от инфаркт. Неговите близки го разказват като мъж, който можел да види хубостта във всичко, Гари се славил като предан другар, който преследвал смеха и постоянно се стремял да развесели близките, въпреки и да не краси водещите вести, мнозина го считат за воин.

Джоди Плоше има потребност от време, с цел да се възвърне от всичко претърпяно, опитът си и цялата история написа в книга, която посвещава на татко си, тя носи името „ Защо, Гари, Защо? “. Историята там не е единствено неговата персонална, а е обвързана със препоръки по какъв начин родителите могат да предпазят своите деца от педофили. Другото му занятие е кулинарията, като постоянно качва предписания в YouTube и не може да не помни татко си, постоянно има най-малко един коментар, който гласи „ Твоят татко е мой воин! “.