Свободата е за смелите
Думата ми е за митинга на учените от Българска академия на науките във връзка неудовлетворителния съгласно тях народен бюджет. Всяка година по това време таман тази социална група взема решение да не се съгласи с следващото решение на властта, което привижда в своя щета. Пореден път, поредна година.
Това написа в блога си Димитър Атанасов.
Навярно на мнозина тези акции са им дотегнали: някакви събрани хора, някои от които – изглеждащи спретнато, само че вехто, без крясъци и жестове към носителите на властта, без даже да прекосят улицата, която дели тяхната институция от тази на техните политически избраници, трансформирали се в душмани, размахват неенергично плакати. Лозунгите – едни миролюбиви, нищичко за корупцията и за откраднатите от политиците публични пари, нито дума за изцяло неефективната правосъдна власт, цялостно безмълвие по отношение на полуграмотниците в Парламента, обърнали висшият законодателен орган на нещо сред безпринципно скупчване за подмолни покупко-продажби и долнопробна шоу стратегия. Свободата е за смелите, а там свободните са малцинство, в случай че въобще ги има.
Настоящото писание би могло да бъде атакувано от няколко направления.
Едната – преди съвсем година за първи път в живота си застанах до идея, подкрепена партийно. Ето за какво концепциите в идващите редове биха могли да бъдат обезсмислени, настоявайки на партийна обязаност. Поемам този риск. Втората – сходни размишления неведнъж стават обект по линия на обстоятелството, че споделям размишления, бидейки част от гилдията на учените. Сиреч, търсещите тази логичност могат просто да се прицелят – вътре съм, страна съм, обиден съм от ставащите дейности и нехайства, заради всичко това не следва да ми се отдава дан. И този риск поемам. Третата – в сходни случаи, доколкото обект на рецензия надалеч не са единствено прекомерно лимитираните политически водачи, а и колегията, от която съм част, неведнъж тези, с които работя, афишират нелицеприятните ми преценки за тези от тях, за които те са годни, за лъжа, за пресилване, за умишлено омаскаряване на обичайните центрове за правене на просвета. В очите на последните с сходни трудове вероятно наподобявам като псевдореформатор, насочен към кариерен обсег на гърба на горките си сътрудници.
На всички тези старания за обезвреждане на казаното откликвам дружно, тъй като всички те почват върху обща идейна платформа – атакувайки представителя, те пробват да извадят от релсите на валидността построения смисъл и дадените доказателства. Ето за какво още тук приканвам за разбиране на съществото на думите, на наличието, с оглед намиране на обичайно и удовлетворяващо решение. Опитите да бъда показан като злоумишлен или нечестен, а такива са прокарвани таман около мои задоволително остри и иначе мъчно оборими мнения, съставляват замяна на тематиката и на целта. За повече изясненост прибягвам към остарял, само че важен анекдот:
Видели се двама другари. Единият, извънредно угрижен, се обръща с думите:
– Имам да ти споделя нещо. Може да ме намразиш, може да си мислиш всичко, само че аз съм ти другар и същ задължен да ти кажа какво видях. Та, нощес, прибирайки се от работа, късно вечерта видях жена ти и някакъв мъж да се целуват на Моста на влюбените.
Другият, гледайки дълбокомислено в празното пространство:
– Е, то пък един мост…
Призовавам да приказваме за прелюбодеянието, а не за моста. За казуса, а не за събитията към него . Атаката против представителя, впрочем, не би следвало да дестабилизира посланието – мерзавците също създават съдържателни текстове, а и противоположното – безкомпромисни интелектуалци изричат голословни отзиви. Призовавам към свободно мислене и свободен разговор. Свободата е за смелите, само че не и свободията, ето за какво подмени на тематиката няма да бъдат изтърпявани.
Оценявам инак обилно огласената политическа поддръжка като форма на двуличие, на приложимост на идеята на науката за надделяване над съперници, на яхване и следващо принуждение на една група в обществото от страна на тези, които са определени да го ръководят. Ако имаше капка откровеност, в случай че тази поддръжка не беше единствено декларативна, великодушните на нападки към ръководещите през днешния ден щяха още през вчерашния ден, когато бяха на власт, да са решили тези проблеми. Заявявам напряко, че всички старания за наливане на вода в мелницата на партийната търговийка са неприемливи. Неискреността и инструментализирането на дадена концепция подлежат на лесна инспекция откъм моралната си страна, представяйки си действието в мащаба на цялото общество.
Ако желанието на представителите на нереформираната наследница на комунистическата партия същински желаеха смяна: първо – да са я прокарали; второ – да бяха изтрили от лицето и на политиката, и на университетския живот, създателя на репликата за 80-те % дебили. Липсата на съответна реакция на това заявление от страна на политическото управление на Българска социалистическа партия иде да рече, че това, в случай че не е формалната позиция на партията, то безспорно не е смущаващо надалеч от нея. Ето за какво пред опити за разговор, учредени на сходна непоследователност, завчас бих затръшнал вратата. Свободата е за смелите.
Та, уважаеми дами и господа политици, желаете ли всички ние да се превърнем в народ от грабители и мошеници? Искате ли децата ви да станат измамници?
Вие, господин Горанов, представяте ли си Вашите наследници като полуграмотни новобогаташи, насилващи изтънчеността от позицията на „ ония с кинтите “? Смятате ли, че разполагаемите запаси дават законова изключителност, която би трябвало да предадете в завещание? Когато вечер си легнете, разсъждавате ли по какъв начин разпоредбите – писаните и неписаните – биха могли да се прекроят, стига да платите за това? В това число: и на българския съд, нещо като „ налог успокоение “ – за Вас и околните Ви? За децата Ви, в чието развъждане съвсем изнемогнахте със заплатата на народен представител? – Тогава не им давайте този таман образец. Да, можем да си позволим да го кажем ние, учените, доколкото от на нас се поставя и грижата по поддържането на критериите за морална хигиена.
Днес върху постройките на Българската академия на науките бяха спуснати черни флагове – метафора на неприятното отношение, като че ли към труп, у който вложенията няма да се изплатят, доколкото на оня свят към момента не е ясно дали парите служат някому. Патосът на учените беше следният: положителното финансиране е равнозначно на независимост. С прилични заплати учените не прахосват скъпия си интелектуален запас в мисли за скъпия или евтиния колбас, а основават просвета. Важно е да се знае, че производството на познания е сфера с ясно декларирана политическа автономност и емфатичен критически инстикт. На учените се заплаща за защита на автономията им. Зле заплатеният елементарно се огъва под натиска на въпроса за евтиния или скъпия колбас. Свободата е за смелите.
Продукцията на науката служи на общото богатство.
По няколко метода. Първият: знанието, основано в университети и Академия, бива употребявано за взимане на политически решения. За тази цел се постанова ясно разделяне сред изковаващите познавателния артикул и политическите водачи. Първите получават обичайно финансиране, с цел да бъдат самостоятелни. Те изкопават нужната на ръководството информация, предписвайки метода, по който тя би следвало да се използва. На тях принадлежи и отговорността за полагане на моралните стандарти в обществото – оня, който не е замесен в ръководството, няма директни изгоди от изкривяването на неговите силови линии към персоналните джобове, доколкото джобовете не биха били неговите, а тези на политиците. Ученият задава и нормата за „ високо “ и „ ниско “, оформяйки по този метод културните йерархии.
Политиците, обитаващи друга зона от геометрията на публичния контракт, би следвало да имат, в случай че не научна осведоменост, то сигурно най-малко в минимална доза морал и просвета. Без капка позор декларирам, че в иронично-самодоволната усмивка на Владислав Горанов, изпълняващ длъжността финансов министър (надявам се за кратко), не съумявам да плана друго, с изключение на „ злобата на тога “, експанзията на необразованото, прехранено (и с власт) новобогаташ против хората на четмото и писмото, арогантността на чалга-съзнанието, в чиято логичност ония, дето слушат класика и джаз, са някакви „ кисели гъзове “, заслужаващи само принуждение за доказване на жизнеспособност. Напомням, че примитивът е всеки път по-витален. А и по-жизнерадостен, доколкото безкритичното приемане на света не носи никаква епистемологична тъга.
Да, стойностите са обърнати: на власт е човек, за който връх на литературната подготвеност е прочитът на „ Винету “. Смелостта да се образоваш дава независимост – максима, която се оказва неосъществим стандарт за мнозина, решили се на научна кариера у нас. Видимо В. Рашидов има предостатъчно доста материал пред себе си, с цел да разгласи българите в България за негодни даже за клин за зеле – имитация, за която той, сходно на случая с Иво Христов (когото даже и на смешка няма да титулувам „ професор “), следваше към този момент да е заличен от картата на българския политически живот.
Липсва, несъмнено, и морал:
няма по какъв начин да прочета иначе думите на Менда Стоянова (депутат, също с вяра това да продължи колкото може по-кратко), съгласно която учените се опасяват от планово финансиране, а желаят сигурни заплати. Първо: в случай че политиците биваха възнаградени съгласно свършената работа, надали ще бъдат мнозина тези, които няма да загинат от гладна гибел в напълно обозримо бъдеще. Но това не е моят мотив. Не! Второ: както политикът има потребност от възнаграждение на сигурна база и надбавка съгласно активността му, по този начин и ученият би желал базисните му потребности да бъдат задоволени, а едвам напъните свръх това да бъда възнаградени в допълнение. Да, прибавеното не следва да бъде реторически употребено като равностойна подмяна на фундамента.
Преднамерено: нещо за тези, които към момента упорстват на всемогъществото на плановото финансиране: хонорарите по планове се образуват според от главната заплата на всеки включен в плановия екип. Тази логичност не е български изобретение и по никакъв начин не е лишена от учредения. Чрез нея създателите на модела, главно от американски генезис, декларират спомагателния темперамент на научните планове като източник на средства. Такъв, който не може да размени главния трудов приход. Напомням също, че дейностите по предпочитано финансирани оферти (проекти) по предписание се реализират отвън работното време на учените. Следвайки тези ограничавания, нашего брата се състезава за суми от порядъка на 200 лв. месечно, бидейки в положение да осъществя не повече от два научни плана по едно и също време, доколкото нараствания им брой и води най-малко на хартия до удължение на дневното му натоварване до часове, надминаващи тези в денонощието.
Не, боязън от финансирането на планова основа има единствено у някои. Далеч не всички ги е шубе да се съревновават за концепциите си. Спечеленият план обаче не значи решение на материалните проблеми на спечелителя, а единствено леко усъвършенстване на обстановката. Изобщо няма да си дам труд да насочва питането какво тъкмо биха свършили Стоянова и Горанов за 200 или 400 лв. месечно. За втория – напомням – заплащането на народен представител беше извънредно незадоволително. От нас се чака с 550 камъка да сътворяваме просвета, конкурентна на положителните образци. Няма да пропусна да запитвам с кого М. Стоянова се конкурира за заплатата си. Дали позата на нравоучителна партийна секретарка без капка осведоменост и изчерпателност по отношение на иманите поради въпроси не издава бездънна паника от обстоятелството, че самата тя би се провалила пред нормиращите капацитети на правилото, което по този начин необятно огласява като само годно?
Проблемите в тази област не се вземат решение повече от две десетилетия.
Една от аргументите за това е прекомерно ниската приложимост на резултатите от научните проучвания в интерес на обществото и за подпомагане на страната. В изискванията на искрено престъпна приватизация и стопански връзки, основани на Закона на джунглата, научно знание не е потребно. Съвременната бизнес среда, в която частната самодейност е надълбоко сраснала с механизма на публичните поръчки и противозаконните комисионни, доминирана от персоналните връзки и корупционните практики на всички равнища, също не се нуждае от просвета. Този модел не включва и експерти с високо обучение, способни да вземат решение значими проблеми по ефикасен и автентичен метод, а комбинативни мошеници и реализатори, чиито умения се свеждат до „ копи-пейст “.
Не, няма скрит план за преднамерено оглупяване на нацията. Няма по какъв начин политици като нашите да осъзнаят, че по-слабо интелигентните се ръководят по-лесно – та те в огромна своя част въобще не са от могъщите мозъци на епохата! Едно – от обучение и просвета се граби мъчно и по малко. Няма по какъв начин да насочиш финансовите източници към персоналната банкова сметка, тъй като парите са малко и служат за правене на обучение и просвета. За образец – националният фонд „ Научни проучвания “ като донор на средства за планове е сложил горна граница от 120 000 лв. на планово предложение. От този числов порядък за корупционни отчисления няма по какъв начин да бъде заделено. Няма. Докато от план за пътища или за ремонт на бул. (например – „ Дондуков “ в столицата), възлизащ на десетки милиони, откъсването на % за разплащания по фондовете за подкупи на висши длъжностни лица е повече от допустимо. Няма кражба – няма финансиране, това е логиката на нетърпимо крадливите, на които сме делегирали управническите си права с бюлетина на изборите.
Свободата, впрочем, е за смелите. За да имаш тази независимост, би трябвало да се протегнеш .
Да посегнеш към нея. Да държиш на достолепието си. Българската академия на науките в лицето на своите ръководители сподели, че доблестта ѝ е паднала някъде на дъното на Пасифика. Черните флагове демонстрират единствено едно: науката е обладана непозволено, а волята ѝ не доближава даже да стачкува, а безшумно хлипа, клекнала в ъгъла. Опасявам се, че сходно държание заслужава точно експанзията на Горанов и показната нечиста сделка на Стоянова.
Нима ръководителят на Българска академия на науките единствено преди месец нямаше късмет да скръцне със зъби на тирана?! – Имаше! Нека припомня: отговарящият за връзките с обществеността на един от институтите от състава на Академията подсети с остър звук, че признаването на статута на българското малцинство в Албания е резултат и от десетилетната активност на учени, които дават гласност на тези хора в проучванията си, привличайки вниманието върху техните настоящи проблеми. Оставям настрани въпроса кой е българин и по какъв начин, въпросът тук е различен. Факт е: няколко учени от Българска академия на науките систематично пишат и разгласяват текстове, отдадени на българите в Албания – по този начин, както те ги виждат.
Историята продължава по този начин: осведомен с изказването на уеб страницата на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и с изказванието за принос на колегията в случилото се, министър председателят персонално се обадил на ръководителя на Академията (няма да пожелая мандатът му да бъде къс, само че никой не е в положение да ми забрани да си го помисля) да дири сметка. Как е допустимо тези наглеци от Българска академия на науките да усвояват стореното от банкянския супермен?! Никой няма право да слага неговия престиж под въпрос. Пардон – Неговия, написа се с основна писмен знак.
Тъй като времето е точно пред-бюджетно, шефът на Академията подвил коляно и взел да се изяснява като неопитен възпитаник. В резултат на уеб страницата на Българска академия на науките се появи известие, съгласно което никакви учени нямат принос в приемането на законов статут на смятащите себе си за българи в Албания, а всичкото това богатство се изсипало, с помощта на дейностите на кабинета.
Накрая, създателят на известието е застрашен с уволняване,
а заканите към него са налични и документално в кореспонденцията му с ръководителя на института (за него няма да си поисквам къс мандат, остава му още година, здраво здраве за подчинените му е достатъчно). Да, не съм склонен с тона на направената поръчка. Претенцията за заслуги следва да бъде направена в рамката на положителното взаимоотношение сред просвета и страна. Плащат малко, само че ние работим доста. С още малко бихме могли още доста повече. Не, не стоя зад верноподаническото отношение на ръководителя на Българска академия на науките и на шефа на ИЕФЕМ (абревиатурата на въпросния институт, където работя и аз). Доброволният отвод от достолепие и от социална значителност водят до това – до превръщането на институцията в обект, в предмет без лична воля, в госпожица за принудително и безнаказано обладаване, която по този начин или другояче ще продължи да подсмърча сълзите си в кьошето, откакто бъде насилена за следващ път. Най-много да спусне някой и различен черен парцал в центъра на София: където черни фасадни детайли така и така – предостатъчно, та кой би лицезрял следващият?!
Пример в тази тенденция е и отчетът за развиването на нуклеарната енергетика – откакто стана ясно, че на чернова опциите за втора атомна централа се отхвърлят, незабавно бе издадена команда в формалната версия такива произволи да не попадат, а ръководителят, вместо да отстои автономията на науката, се отнесе като продавач на не изключително качествена стока към придирчив клиент, който непременно би трябвало да остави някой лев. Подобен бакалски метод издава цялостна управническа непросветеност и безостатъчна липса на самостоятелно мислене в категории като достолепие, героизъм, професионализъм.
Свободата е за смелите.
А не за тези, които даже не дръзват да преминат улицата по пешеходната пътека. Малки и огромни шефове в Българска академия на науките се държат като рутинирани блюдолизци от Живково време, защото единственият метод за защита на ползи в техния боеприпас от средства е темането доземи, като че ли пред огромен деспот. Диалогът и доказването на смисленост и полза – по никакъв начин. Да заявиш, че ръководен от теб институт няма принос в област, в която работи, съставлява обществено имиджово самоубийство. Ако министър председателят съобщи, че от работата на финансовия министър резултат няма, това би означавало незабавен избор на съмнение на кабинета. При състояние, че моят началник счита приносът ми в публичния живот за незабележим, на какво съображение аз изобщо получавам заплата? На безполезните не е обещано да предявяват искания. Глистът няма законно право на митинг, в случай че се окаже в червата на слабичък и посърнал бивол, който го изхранва зле.
Шансът за слагане на ясни граници на терена на достолепието беше проигран. Стремежът на не до такава степен мнозината учени от класа, измерима с образците, за обичайно възнаграждение изтля в нищото.
Изпортена беше и друга една опция.
Става дума за спор, който българската просвета потиска десетилетия наред. Да, няма по какъв начин да не се съглася, че ученото съсловие е в забележителна степен завладяно от извънредно неуместни люде. Наред с интелектуално лимитираните и неталантливи за сходна работа идват и хора с психиатрични диагнози. Процес, който нямаме запас да спрем – защото за заплата на основен помощник от чисто малко под 550 лв. не би пристигнал различен, с изключение на ленив, лишен от нужните способности, само че податлив да се яви на един-два състезанието, които ще завоюва като единствен претендент, а ние ще го приемем с глуповатия аргумент да не бъде ликвидирано щатното място. Най-скоро постъпилите са най-хлабаво вписани в системата. При проблематични обстановки от този порядък те първи намират други възможности за професионалното си реализиране. Да, идват и прочут брой смели и свободни. Част от тях – принудени да работят на две и три работни места. Практики, които водят до похабяване на умствена сила, която би послужила другаде и другиму надалеч по-ефективно.
Биографично отклоняване: работил съм години наред на повече от едно място. Бих попитал дали някой от висшите представители на управляващите доработва. Това – и на фона на заявката на Горанов, че с една заплата от няколко хиляди не можел да устоя фамилията си. Та, в следствие от работата ми „ на мрачно “ последният ми шеф ми дължи сума от порядъка на 5000 лв.. Не се самозаблуждавам, че ще ми бъдат изплатени. Виж, в случай че бях в положение да се препитавам единствено от работата си в Българска академия на науките, надали щях да бъда уязвим от страна на измамници и неприкрити крадци. Далеч освен моя благосклонност е жертва на феномени от този порядък.
Дискусията за извънредно несъответствуващите за научна работа, които в някои колективи към този момент са болшинство, също изисква храброст. Да, и независимост, развързаност от зависимости. От практики като „ аз – на теб, ти – на мен “. Именно проблематичните в ролята на учени са естественият контингент на тиранични шефове. Тъкмо те издигат в гласа си несъответствуващи ръководители, некомпетентни за постовете си, само че изкусни в подмазването на висшестоящите.
Нямам илюзии, че подтик за сходен диалог ще би пристигнал от вътре.
Ненапразно наченах актуалното писмовно изпитание със сравнението на Българска академия на науките с труп. Да, Академията е морално и културно мъртва. Останали са острови на нравственос и възпитаност, към момента се намира и свястно знание. Критична маса за сходен дебат няма. Липсва подготвеност за заявяване напряко, че измежду нас има некадърни. Има лентяи. Има искрено нездравословни. Всичко това – според рамката, заложена от изказването на ръководителя по отношение на приноса на учените в признаването на българите в Албания за малцинство. Защото няма храброст. Липсват характерите. Свободата също е дефицитна.
Няма кураж за повеждане на диалог въобще за изгодата от просвета. Готовността за защита посредством проявление на смисъл клони към нула. А просвета би трябвало. Едно – тъй като ученият е образец за свободно волеизявление, доколкото получава заплатата си таман с цел да бъде самостоятелен. Две – тъй като критически мислещи хора се основават чрез допир с просвета. Научният спор е образец за мозъка, който изследва детайлите му, с цел да стартира да оперира на лична периодичност. Критически мислещият има задълбочена картина на света. Той е нужен и в бизнеса, и в политиката, на всички места. Научният профил на обещано обществото не включва единствено занимаващите се професионално с научни проучвания. Производството на знание рефлектира във всички сфери на живота и прибавя стойност към всяка вършена работа.
Разбирането за значимостта на науката и познанието е ясно показано в програмата за ръководство на актуалното държавно управление. Връзки с научните действия са заложени в съвсем всички други предпочитани области, доколкото новите трудности пред обществото биха могли да бъдат адресирани посредством нови, гъвкави способи, прилагайки решения, които е в положение да изобрети точно научната общественост. Научен потенциал съгласно поръчката на кабинета би бил необходим на Министерство на вътрешните работи (Програма за ръководство на ГЕРБ, с. 29 – по въпроса за битката с използването на опиати и нужните за задачата тестове), на Министерството на защитата (пак там, с. 39 – за патриотичното образование, историческата памет и съзнанието за дълг към обществото), на просветителната сфера (пак там, с. 46 – за развиване на гениите на младите) и други – храброст на нивото на документа, сходна на тази на селските сватби, където дадено и осъществено рядко се срещат.
Научните текстове, с които сътворяваме сериозно мислещи жители, се изхабяват все по-бързо от приложимост.
Ритъмът на живот се забързва, а основаването на познание също се форсира. Императивът за все по-задълбочено мислещи, откриващи все по-широки и далечни хоризонти, прибавящи смисъл и материална стойност на живеенето, постанова произвеждане на просвета и като учебен, умствен тренажор. Нашият тренинг буксува в клишетата на Людмилието, тъй като неналичието на съответно финансиране не ни дава късмет да сменяем фрагментите на тази ера. Научният артикул, основан тогава, е трансфорат в „ свещена крава “, чиито стойности младите учени би трябвало да възпроизвеждат цитатно и с подобаваща респект. Учебниците са все по-безсмислени, тъй като страхът от обвиняване в идеологическо моделиране след рухването на социализма докара до цялостен отвод от предложение на тълкования вън от към този момент канонизираните. Образованието е сведено до папагалско повтаряне на вкаменени сентенции.
В хуманитаристиката най-влиятелните от тях са национал-комунистически артикул на късния социализъм, а носителите им – хора с друга степен на партийна обязаност. Не един и двама – и с минало, принадлежащо към репресивния уред на Държавна сигурност. Свободата е за смелите. А Българска академия на науките пропусна шанса за морално наказание на пагубната отдаденост на учени в интерес на политически дела. Процедура, обвързвана с непринуден отвод от научна нравственос, жест на анулация на науката като територия на самостоятелното мислене и нефилтрираната изява на мнение.
Без повод извън този диалог няма да бъде извършен в никакъв случай. Клиентелистките връзки няма да бъдат прекратени като процедура. Свободата няма да бъде реставрирана като полезност, част от градивната скица на науката. Все едно да местиш гробище, очаквайки наивно помощ от вътрешната страна.
Отговорната позиция включва по задължителност и идните няколко реда, отдадени на привижданото решение на проблемите. От страна на научната общественост: въвеждане на единна система за научна информация с детайлизация на активността на всеки. Със система срещу плагиатство и двойно отчитане. За да няма изявления с разнообразни заглавия, само че еднообразно наличие. Да, такива има. Ежегодно отчитане на резултатите и разпределение на в допълнение възнаграждение на тази основа. Три попадания в границите на пет години в най-ниския 20-процентен сегмент на атестацията би трябвало да води изключване от общността на учените, тоест до загуба на непрекъснатото работно място в системата на висшето обучение и науката. Въвеждане на минимални релационни прагове за оценка на активността. Звучи комплицирано, само че по никакъв начин не е. В Българска академия на науките половината от атестационния резултат на всеки откривател следва да се образува от научна работа. Не е задоволително основаването на административни първенци, защото профилът на научния институт изисква основаване на теоретичен артикул с приоритет.
От страна на властта: стремително повишаване на заплащането,
само че единствено против автограф под нови трудови контракти, в които разпоредбите са ясно написани. Със съзнанието, че ще има отказали да го сторят. Призовавам за минималистични упования – на равнището на научните общности ще сработи сплотяващото сиромахомилство и съгласилите се с въведените правила ще утешават след работа в евтината квартална механа наоколо до института тези, които не желаят да бъдат уволнени за несръчност и/или мързел, за което жертват виталния си стандарт.
Подобрението ще настава постепенно. От през днешния ден за тази вечер става единствено спекулация за пътно строителство. Или за ремонт на някой столичен бул.. Времевата мяра на процесите, водещи до създаване на познавателен потенциал, е едровата. За десетина години ще доведем амбициозни и готови, само че те към момента няма да бъдат болшинство. Не очаквайте чудеса. Не ги чакам и аз. Имам дързостта да помисля, че всичко това е допустимо. Защото в действителност е. Свободата е за смелите.
Това написа в блога си Димитър Атанасов.
Навярно на мнозина тези акции са им дотегнали: някакви събрани хора, някои от които – изглеждащи спретнато, само че вехто, без крясъци и жестове към носителите на властта, без даже да прекосят улицата, която дели тяхната институция от тази на техните политически избраници, трансформирали се в душмани, размахват неенергично плакати. Лозунгите – едни миролюбиви, нищичко за корупцията и за откраднатите от политиците публични пари, нито дума за изцяло неефективната правосъдна власт, цялостно безмълвие по отношение на полуграмотниците в Парламента, обърнали висшият законодателен орган на нещо сред безпринципно скупчване за подмолни покупко-продажби и долнопробна шоу стратегия. Свободата е за смелите, а там свободните са малцинство, в случай че въобще ги има.
Настоящото писание би могло да бъде атакувано от няколко направления.
Едната – преди съвсем година за първи път в живота си застанах до идея, подкрепена партийно. Ето за какво концепциите в идващите редове биха могли да бъдат обезсмислени, настоявайки на партийна обязаност. Поемам този риск. Втората – сходни размишления неведнъж стават обект по линия на обстоятелството, че споделям размишления, бидейки част от гилдията на учените. Сиреч, търсещите тази логичност могат просто да се прицелят – вътре съм, страна съм, обиден съм от ставащите дейности и нехайства, заради всичко това не следва да ми се отдава дан. И този риск поемам. Третата – в сходни случаи, доколкото обект на рецензия надалеч не са единствено прекомерно лимитираните политически водачи, а и колегията, от която съм част, неведнъж тези, с които работя, афишират нелицеприятните ми преценки за тези от тях, за които те са годни, за лъжа, за пресилване, за умишлено омаскаряване на обичайните центрове за правене на просвета. В очите на последните с сходни трудове вероятно наподобявам като псевдореформатор, насочен към кариерен обсег на гърба на горките си сътрудници.
На всички тези старания за обезвреждане на казаното откликвам дружно, тъй като всички те почват върху обща идейна платформа – атакувайки представителя, те пробват да извадят от релсите на валидността построения смисъл и дадените доказателства. Ето за какво още тук приканвам за разбиране на съществото на думите, на наличието, с оглед намиране на обичайно и удовлетворяващо решение. Опитите да бъда показан като злоумишлен или нечестен, а такива са прокарвани таман около мои задоволително остри и иначе мъчно оборими мнения, съставляват замяна на тематиката и на целта. За повече изясненост прибягвам към остарял, само че важен анекдот:
Видели се двама другари. Единият, извънредно угрижен, се обръща с думите:
– Имам да ти споделя нещо. Може да ме намразиш, може да си мислиш всичко, само че аз съм ти другар и същ задължен да ти кажа какво видях. Та, нощес, прибирайки се от работа, късно вечерта видях жена ти и някакъв мъж да се целуват на Моста на влюбените.
Другият, гледайки дълбокомислено в празното пространство:
– Е, то пък един мост…
Призовавам да приказваме за прелюбодеянието, а не за моста. За казуса, а не за събитията към него . Атаката против представителя, впрочем, не би следвало да дестабилизира посланието – мерзавците също създават съдържателни текстове, а и противоположното – безкомпромисни интелектуалци изричат голословни отзиви. Призовавам към свободно мислене и свободен разговор. Свободата е за смелите, само че не и свободията, ето за какво подмени на тематиката няма да бъдат изтърпявани.
Оценявам инак обилно огласената политическа поддръжка като форма на двуличие, на приложимост на идеята на науката за надделяване над съперници, на яхване и следващо принуждение на една група в обществото от страна на тези, които са определени да го ръководят. Ако имаше капка откровеност, в случай че тази поддръжка не беше единствено декларативна, великодушните на нападки към ръководещите през днешния ден щяха още през вчерашния ден, когато бяха на власт, да са решили тези проблеми. Заявявам напряко, че всички старания за наливане на вода в мелницата на партийната търговийка са неприемливи. Неискреността и инструментализирането на дадена концепция подлежат на лесна инспекция откъм моралната си страна, представяйки си действието в мащаба на цялото общество.
Ако желанието на представителите на нереформираната наследница на комунистическата партия същински желаеха смяна: първо – да са я прокарали; второ – да бяха изтрили от лицето и на политиката, и на университетския живот, създателя на репликата за 80-те % дебили. Липсата на съответна реакция на това заявление от страна на политическото управление на Българска социалистическа партия иде да рече, че това, в случай че не е формалната позиция на партията, то безспорно не е смущаващо надалеч от нея. Ето за какво пред опити за разговор, учредени на сходна непоследователност, завчас бих затръшнал вратата. Свободата е за смелите.
Та, уважаеми дами и господа политици, желаете ли всички ние да се превърнем в народ от грабители и мошеници? Искате ли децата ви да станат измамници?
Вие, господин Горанов, представяте ли си Вашите наследници като полуграмотни новобогаташи, насилващи изтънчеността от позицията на „ ония с кинтите “? Смятате ли, че разполагаемите запаси дават законова изключителност, която би трябвало да предадете в завещание? Когато вечер си легнете, разсъждавате ли по какъв начин разпоредбите – писаните и неписаните – биха могли да се прекроят, стига да платите за това? В това число: и на българския съд, нещо като „ налог успокоение “ – за Вас и околните Ви? За децата Ви, в чието развъждане съвсем изнемогнахте със заплатата на народен представител? – Тогава не им давайте този таман образец. Да, можем да си позволим да го кажем ние, учените, доколкото от на нас се поставя и грижата по поддържането на критериите за морална хигиена.
Днес върху постройките на Българската академия на науките бяха спуснати черни флагове – метафора на неприятното отношение, като че ли към труп, у който вложенията няма да се изплатят, доколкото на оня свят към момента не е ясно дали парите служат някому. Патосът на учените беше следният: положителното финансиране е равнозначно на независимост. С прилични заплати учените не прахосват скъпия си интелектуален запас в мисли за скъпия или евтиния колбас, а основават просвета. Важно е да се знае, че производството на познания е сфера с ясно декларирана политическа автономност и емфатичен критически инстикт. На учените се заплаща за защита на автономията им. Зле заплатеният елементарно се огъва под натиска на въпроса за евтиния или скъпия колбас. Свободата е за смелите.
Продукцията на науката служи на общото богатство.
По няколко метода. Първият: знанието, основано в университети и Академия, бива употребявано за взимане на политически решения. За тази цел се постанова ясно разделяне сред изковаващите познавателния артикул и политическите водачи. Първите получават обичайно финансиране, с цел да бъдат самостоятелни. Те изкопават нужната на ръководството информация, предписвайки метода, по който тя би следвало да се използва. На тях принадлежи и отговорността за полагане на моралните стандарти в обществото – оня, който не е замесен в ръководството, няма директни изгоди от изкривяването на неговите силови линии към персоналните джобове, доколкото джобовете не биха били неговите, а тези на политиците. Ученият задава и нормата за „ високо “ и „ ниско “, оформяйки по този метод културните йерархии.
Политиците, обитаващи друга зона от геометрията на публичния контракт, би следвало да имат, в случай че не научна осведоменост, то сигурно най-малко в минимална доза морал и просвета. Без капка позор декларирам, че в иронично-самодоволната усмивка на Владислав Горанов, изпълняващ длъжността финансов министър (надявам се за кратко), не съумявам да плана друго, с изключение на „ злобата на тога “, експанзията на необразованото, прехранено (и с власт) новобогаташ против хората на четмото и писмото, арогантността на чалга-съзнанието, в чиято логичност ония, дето слушат класика и джаз, са някакви „ кисели гъзове “, заслужаващи само принуждение за доказване на жизнеспособност. Напомням, че примитивът е всеки път по-витален. А и по-жизнерадостен, доколкото безкритичното приемане на света не носи никаква епистемологична тъга.
Да, стойностите са обърнати: на власт е човек, за който връх на литературната подготвеност е прочитът на „ Винету “. Смелостта да се образоваш дава независимост – максима, която се оказва неосъществим стандарт за мнозина, решили се на научна кариера у нас. Видимо В. Рашидов има предостатъчно доста материал пред себе си, с цел да разгласи българите в България за негодни даже за клин за зеле – имитация, за която той, сходно на случая с Иво Христов (когото даже и на смешка няма да титулувам „ професор “), следваше към този момент да е заличен от картата на българския политически живот.
Липсва, несъмнено, и морал:
няма по какъв начин да прочета иначе думите на Менда Стоянова (депутат, също с вяра това да продължи колкото може по-кратко), съгласно която учените се опасяват от планово финансиране, а желаят сигурни заплати. Първо: в случай че политиците биваха възнаградени съгласно свършената работа, надали ще бъдат мнозина тези, които няма да загинат от гладна гибел в напълно обозримо бъдеще. Но това не е моят мотив. Не! Второ: както политикът има потребност от възнаграждение на сигурна база и надбавка съгласно активността му, по този начин и ученият би желал базисните му потребности да бъдат задоволени, а едвам напъните свръх това да бъда възнаградени в допълнение. Да, прибавеното не следва да бъде реторически употребено като равностойна подмяна на фундамента.
Преднамерено: нещо за тези, които към момента упорстват на всемогъществото на плановото финансиране: хонорарите по планове се образуват според от главната заплата на всеки включен в плановия екип. Тази логичност не е български изобретение и по никакъв начин не е лишена от учредения. Чрез нея създателите на модела, главно от американски генезис, декларират спомагателния темперамент на научните планове като източник на средства. Такъв, който не може да размени главния трудов приход. Напомням също, че дейностите по предпочитано финансирани оферти (проекти) по предписание се реализират отвън работното време на учените. Следвайки тези ограничавания, нашего брата се състезава за суми от порядъка на 200 лв. месечно, бидейки в положение да осъществя не повече от два научни плана по едно и също време, доколкото нараствания им брой и води най-малко на хартия до удължение на дневното му натоварване до часове, надминаващи тези в денонощието.
Не, боязън от финансирането на планова основа има единствено у някои. Далеч не всички ги е шубе да се съревновават за концепциите си. Спечеленият план обаче не значи решение на материалните проблеми на спечелителя, а единствено леко усъвършенстване на обстановката. Изобщо няма да си дам труд да насочва питането какво тъкмо биха свършили Стоянова и Горанов за 200 или 400 лв. месечно. За втория – напомням – заплащането на народен представител беше извънредно незадоволително. От нас се чака с 550 камъка да сътворяваме просвета, конкурентна на положителните образци. Няма да пропусна да запитвам с кого М. Стоянова се конкурира за заплатата си. Дали позата на нравоучителна партийна секретарка без капка осведоменост и изчерпателност по отношение на иманите поради въпроси не издава бездънна паника от обстоятелството, че самата тя би се провалила пред нормиращите капацитети на правилото, което по този начин необятно огласява като само годно?
Проблемите в тази област не се вземат решение повече от две десетилетия.
Една от аргументите за това е прекомерно ниската приложимост на резултатите от научните проучвания в интерес на обществото и за подпомагане на страната. В изискванията на искрено престъпна приватизация и стопански връзки, основани на Закона на джунглата, научно знание не е потребно. Съвременната бизнес среда, в която частната самодейност е надълбоко сраснала с механизма на публичните поръчки и противозаконните комисионни, доминирана от персоналните връзки и корупционните практики на всички равнища, също не се нуждае от просвета. Този модел не включва и експерти с високо обучение, способни да вземат решение значими проблеми по ефикасен и автентичен метод, а комбинативни мошеници и реализатори, чиито умения се свеждат до „ копи-пейст “.
Не, няма скрит план за преднамерено оглупяване на нацията. Няма по какъв начин политици като нашите да осъзнаят, че по-слабо интелигентните се ръководят по-лесно – та те в огромна своя част въобще не са от могъщите мозъци на епохата! Едно – от обучение и просвета се граби мъчно и по малко. Няма по какъв начин да насочиш финансовите източници към персоналната банкова сметка, тъй като парите са малко и служат за правене на обучение и просвета. За образец – националният фонд „ Научни проучвания “ като донор на средства за планове е сложил горна граница от 120 000 лв. на планово предложение. От този числов порядък за корупционни отчисления няма по какъв начин да бъде заделено. Няма. Докато от план за пътища или за ремонт на бул. (например – „ Дондуков “ в столицата), възлизащ на десетки милиони, откъсването на % за разплащания по фондовете за подкупи на висши длъжностни лица е повече от допустимо. Няма кражба – няма финансиране, това е логиката на нетърпимо крадливите, на които сме делегирали управническите си права с бюлетина на изборите.
Свободата, впрочем, е за смелите. За да имаш тази независимост, би трябвало да се протегнеш .
Да посегнеш към нея. Да държиш на достолепието си. Българската академия на науките в лицето на своите ръководители сподели, че доблестта ѝ е паднала някъде на дъното на Пасифика. Черните флагове демонстрират единствено едно: науката е обладана непозволено, а волята ѝ не доближава даже да стачкува, а безшумно хлипа, клекнала в ъгъла. Опасявам се, че сходно държание заслужава точно експанзията на Горанов и показната нечиста сделка на Стоянова.
Нима ръководителят на Българска академия на науките единствено преди месец нямаше късмет да скръцне със зъби на тирана?! – Имаше! Нека припомня: отговарящият за връзките с обществеността на един от институтите от състава на Академията подсети с остър звук, че признаването на статута на българското малцинство в Албания е резултат и от десетилетната активност на учени, които дават гласност на тези хора в проучванията си, привличайки вниманието върху техните настоящи проблеми. Оставям настрани въпроса кой е българин и по какъв начин, въпросът тук е различен. Факт е: няколко учени от Българска академия на науките систематично пишат и разгласяват текстове, отдадени на българите в Албания – по този начин, както те ги виждат.
Историята продължава по този начин: осведомен с изказването на уеб страницата на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и с изказванието за принос на колегията в случилото се, министър председателят персонално се обадил на ръководителя на Академията (няма да пожелая мандатът му да бъде къс, само че никой не е в положение да ми забрани да си го помисля) да дири сметка. Как е допустимо тези наглеци от Българска академия на науките да усвояват стореното от банкянския супермен?! Никой няма право да слага неговия престиж под въпрос. Пардон – Неговия, написа се с основна писмен знак.
Тъй като времето е точно пред-бюджетно, шефът на Академията подвил коляно и взел да се изяснява като неопитен възпитаник. В резултат на уеб страницата на Българска академия на науките се появи известие, съгласно което никакви учени нямат принос в приемането на законов статут на смятащите себе си за българи в Албания, а всичкото това богатство се изсипало, с помощта на дейностите на кабинета.
Накрая, създателят на известието е застрашен с уволняване,
а заканите към него са налични и документално в кореспонденцията му с ръководителя на института (за него няма да си поисквам къс мандат, остава му още година, здраво здраве за подчинените му е достатъчно). Да, не съм склонен с тона на направената поръчка. Претенцията за заслуги следва да бъде направена в рамката на положителното взаимоотношение сред просвета и страна. Плащат малко, само че ние работим доста. С още малко бихме могли още доста повече. Не, не стоя зад верноподаническото отношение на ръководителя на Българска академия на науките и на шефа на ИЕФЕМ (абревиатурата на въпросния институт, където работя и аз). Доброволният отвод от достолепие и от социална значителност водят до това – до превръщането на институцията в обект, в предмет без лична воля, в госпожица за принудително и безнаказано обладаване, която по този начин или другояче ще продължи да подсмърча сълзите си в кьошето, откакто бъде насилена за следващ път. Най-много да спусне някой и различен черен парцал в центъра на София: където черни фасадни детайли така и така – предостатъчно, та кой би лицезрял следващият?!
Пример в тази тенденция е и отчетът за развиването на нуклеарната енергетика – откакто стана ясно, че на чернова опциите за втора атомна централа се отхвърлят, незабавно бе издадена команда в формалната версия такива произволи да не попадат, а ръководителят, вместо да отстои автономията на науката, се отнесе като продавач на не изключително качествена стока към придирчив клиент, който непременно би трябвало да остави някой лев. Подобен бакалски метод издава цялостна управническа непросветеност и безостатъчна липса на самостоятелно мислене в категории като достолепие, героизъм, професионализъм.
Свободата е за смелите.
А не за тези, които даже не дръзват да преминат улицата по пешеходната пътека. Малки и огромни шефове в Българска академия на науките се държат като рутинирани блюдолизци от Живково време, защото единственият метод за защита на ползи в техния боеприпас от средства е темането доземи, като че ли пред огромен деспот. Диалогът и доказването на смисленост и полза – по никакъв начин. Да заявиш, че ръководен от теб институт няма принос в област, в която работи, съставлява обществено имиджово самоубийство. Ако министър председателят съобщи, че от работата на финансовия министър резултат няма, това би означавало незабавен избор на съмнение на кабинета. При състояние, че моят началник счита приносът ми в публичния живот за незабележим, на какво съображение аз изобщо получавам заплата? На безполезните не е обещано да предявяват искания. Глистът няма законно право на митинг, в случай че се окаже в червата на слабичък и посърнал бивол, който го изхранва зле.
Шансът за слагане на ясни граници на терена на достолепието беше проигран. Стремежът на не до такава степен мнозината учени от класа, измерима с образците, за обичайно възнаграждение изтля в нищото.
Изпортена беше и друга една опция.
Става дума за спор, който българската просвета потиска десетилетия наред. Да, няма по какъв начин да не се съглася, че ученото съсловие е в забележителна степен завладяно от извънредно неуместни люде. Наред с интелектуално лимитираните и неталантливи за сходна работа идват и хора с психиатрични диагнози. Процес, който нямаме запас да спрем – защото за заплата на основен помощник от чисто малко под 550 лв. не би пристигнал различен, с изключение на ленив, лишен от нужните способности, само че податлив да се яви на един-два състезанието, които ще завоюва като единствен претендент, а ние ще го приемем с глуповатия аргумент да не бъде ликвидирано щатното място. Най-скоро постъпилите са най-хлабаво вписани в системата. При проблематични обстановки от този порядък те първи намират други възможности за професионалното си реализиране. Да, идват и прочут брой смели и свободни. Част от тях – принудени да работят на две и три работни места. Практики, които водят до похабяване на умствена сила, която би послужила другаде и другиму надалеч по-ефективно.
Биографично отклоняване: работил съм години наред на повече от едно място. Бих попитал дали някой от висшите представители на управляващите доработва. Това – и на фона на заявката на Горанов, че с една заплата от няколко хиляди не можел да устоя фамилията си. Та, в следствие от работата ми „ на мрачно “ последният ми шеф ми дължи сума от порядъка на 5000 лв.. Не се самозаблуждавам, че ще ми бъдат изплатени. Виж, в случай че бях в положение да се препитавам единствено от работата си в Българска академия на науките, надали щях да бъда уязвим от страна на измамници и неприкрити крадци. Далеч освен моя благосклонност е жертва на феномени от този порядък.
Дискусията за извънредно несъответствуващите за научна работа, които в някои колективи към този момент са болшинство, също изисква храброст. Да, и независимост, развързаност от зависимости. От практики като „ аз – на теб, ти – на мен “. Именно проблематичните в ролята на учени са естественият контингент на тиранични шефове. Тъкмо те издигат в гласа си несъответствуващи ръководители, некомпетентни за постовете си, само че изкусни в подмазването на висшестоящите.
Нямам илюзии, че подтик за сходен диалог ще би пристигнал от вътре.
Ненапразно наченах актуалното писмовно изпитание със сравнението на Българска академия на науките с труп. Да, Академията е морално и културно мъртва. Останали са острови на нравственос и възпитаност, към момента се намира и свястно знание. Критична маса за сходен дебат няма. Липсва подготвеност за заявяване напряко, че измежду нас има некадърни. Има лентяи. Има искрено нездравословни. Всичко това – според рамката, заложена от изказването на ръководителя по отношение на приноса на учените в признаването на българите в Албания за малцинство. Защото няма храброст. Липсват характерите. Свободата също е дефицитна.
Няма кураж за повеждане на диалог въобще за изгодата от просвета. Готовността за защита посредством проявление на смисъл клони към нула. А просвета би трябвало. Едно – тъй като ученият е образец за свободно волеизявление, доколкото получава заплатата си таман с цел да бъде самостоятелен. Две – тъй като критически мислещи хора се основават чрез допир с просвета. Научният спор е образец за мозъка, който изследва детайлите му, с цел да стартира да оперира на лична периодичност. Критически мислещият има задълбочена картина на света. Той е нужен и в бизнеса, и в политиката, на всички места. Научният профил на обещано обществото не включва единствено занимаващите се професионално с научни проучвания. Производството на знание рефлектира във всички сфери на живота и прибавя стойност към всяка вършена работа.
Разбирането за значимостта на науката и познанието е ясно показано в програмата за ръководство на актуалното държавно управление. Връзки с научните действия са заложени в съвсем всички други предпочитани области, доколкото новите трудности пред обществото биха могли да бъдат адресирани посредством нови, гъвкави способи, прилагайки решения, които е в положение да изобрети точно научната общественост. Научен потенциал съгласно поръчката на кабинета би бил необходим на Министерство на вътрешните работи (Програма за ръководство на ГЕРБ, с. 29 – по въпроса за битката с използването на опиати и нужните за задачата тестове), на Министерството на защитата (пак там, с. 39 – за патриотичното образование, историческата памет и съзнанието за дълг към обществото), на просветителната сфера (пак там, с. 46 – за развиване на гениите на младите) и други – храброст на нивото на документа, сходна на тази на селските сватби, където дадено и осъществено рядко се срещат.
Научните текстове, с които сътворяваме сериозно мислещи жители, се изхабяват все по-бързо от приложимост.
Ритъмът на живот се забързва, а основаването на познание също се форсира. Императивът за все по-задълбочено мислещи, откриващи все по-широки и далечни хоризонти, прибавящи смисъл и материална стойност на живеенето, постанова произвеждане на просвета и като учебен, умствен тренажор. Нашият тренинг буксува в клишетата на Людмилието, тъй като неналичието на съответно финансиране не ни дава късмет да сменяем фрагментите на тази ера. Научният артикул, основан тогава, е трансфорат в „ свещена крава “, чиито стойности младите учени би трябвало да възпроизвеждат цитатно и с подобаваща респект. Учебниците са все по-безсмислени, тъй като страхът от обвиняване в идеологическо моделиране след рухването на социализма докара до цялостен отвод от предложение на тълкования вън от към този момент канонизираните. Образованието е сведено до папагалско повтаряне на вкаменени сентенции.
В хуманитаристиката най-влиятелните от тях са национал-комунистически артикул на късния социализъм, а носителите им – хора с друга степен на партийна обязаност. Не един и двама – и с минало, принадлежащо към репресивния уред на Държавна сигурност. Свободата е за смелите. А Българска академия на науките пропусна шанса за морално наказание на пагубната отдаденост на учени в интерес на политически дела. Процедура, обвързвана с непринуден отвод от научна нравственос, жест на анулация на науката като територия на самостоятелното мислене и нефилтрираната изява на мнение.
Без повод извън този диалог няма да бъде извършен в никакъв случай. Клиентелистките връзки няма да бъдат прекратени като процедура. Свободата няма да бъде реставрирана като полезност, част от градивната скица на науката. Все едно да местиш гробище, очаквайки наивно помощ от вътрешната страна.
Отговорната позиция включва по задължителност и идните няколко реда, отдадени на привижданото решение на проблемите. От страна на научната общественост: въвеждане на единна система за научна информация с детайлизация на активността на всеки. Със система срещу плагиатство и двойно отчитане. За да няма изявления с разнообразни заглавия, само че еднообразно наличие. Да, такива има. Ежегодно отчитане на резултатите и разпределение на в допълнение възнаграждение на тази основа. Три попадания в границите на пет години в най-ниския 20-процентен сегмент на атестацията би трябвало да води изключване от общността на учените, тоест до загуба на непрекъснатото работно място в системата на висшето обучение и науката. Въвеждане на минимални релационни прагове за оценка на активността. Звучи комплицирано, само че по никакъв начин не е. В Българска академия на науките половината от атестационния резултат на всеки откривател следва да се образува от научна работа. Не е задоволително основаването на административни първенци, защото профилът на научния институт изисква основаване на теоретичен артикул с приоритет.
От страна на властта: стремително повишаване на заплащането,
само че единствено против автограф под нови трудови контракти, в които разпоредбите са ясно написани. Със съзнанието, че ще има отказали да го сторят. Призовавам за минималистични упования – на равнището на научните общности ще сработи сплотяващото сиромахомилство и съгласилите се с въведените правила ще утешават след работа в евтината квартална механа наоколо до института тези, които не желаят да бъдат уволнени за несръчност и/или мързел, за което жертват виталния си стандарт.
Подобрението ще настава постепенно. От през днешния ден за тази вечер става единствено спекулация за пътно строителство. Или за ремонт на някой столичен бул.. Времевата мяра на процесите, водещи до създаване на познавателен потенциал, е едровата. За десетина години ще доведем амбициозни и готови, само че те към момента няма да бъдат болшинство. Не очаквайте чудеса. Не ги чакам и аз. Имам дързостта да помисля, че всичко това е допустимо. Защото в действителност е. Свободата е за смелите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ