Думата менторство“ се превърна в мода. Днес, ако не си

Думата „ менторство “ се трансформира в мода. Днес, в случай че не си бил наставник или нямаш подобен, е все едно да не си живял. В обявите на съвсем всяка компания виждаме „ стратегии за менторство “ като част от обществените им придобивки. Навсякъде текат наставнически начинания: за младежи, за дами в водачеството, за бъдещи мениджъри, за водачи и така нататък В обществените мрежи пък се роят „ ментори “, постоянно хора, които след два сполучливи плана към този момент се усещат задоволително въодушевени, с цел да „ осветяват пътя “ на другите. И до момента в който едни с горделивост декларират, че имат наставник, който „ ги направлява в кариерата “, други не стопират да благодарят обществено на своите ментори, като самобитен обред за легитимност. Трети даже аплайват по стратегии, без да знаят кой ще бъде техният наставник, като че ли това няма значение, тъй като значимото е да получиш етикета „ менторство “. Но какъв брой от нас се осмеляват да зададат неуместните въпроси? Колко от тези самопровъзгласени ментори в действителност имат изчерпателен опит, мъдрост и визия, способни да поправят освен CV-то ви, само че и да трансформират метода ви на мислене и на живот? Кой ги е избрал и съгласно какви критерии? И най-важното, подготвени ли сте да поверите кариерата, а от време на време и целия си живот, в ръцете на човек, чийто единствен опит е да е прочел 7-те навика на високоефективните хора?

Социалните мрежи сътвориха паралелна действителност, в която лъскавото показване и скоростното нанагорнище по кариерната стълбица наподобяват по-важни от същността и насъбрания опит. В резултат на това, вековната процедура на същинското менторство е на път да бъде обезценена. В България тази наклонност е изключително осезаема, защото сме очевидци на разгръщане на просвета, в която купите са официални, а функциите без действително наличие. Но какъв брой от вас са се запитали какво тъкмо значи да си наставник?
Произходът на една безконечна идея
Когато приказваме за менторство, би трябвало да се върнем към гръцката митология, търсейки произхода на думата „ наставник “. Всъщност, терминът произлиза от античния гръцки епос на Омир „ Одисея “, написан към 1200 година пр.н.е., където Одисей поверява дома и сина си Телемах на своя приближен другар Ментор, който поема ролята на негов ментор, консултант и преподавател. Според някои тълкования, обаче, същинският наставник в действителност е богинята Атина, която се превъплъщава във външността на Ментор, с цел да обезпечи нужната мъдрост и подобаващите препоръки. Тази антична дихотомия сред роля и същина намира своето модерно пояснение във френската класика „ Приключенията на Телемах “ на Фенелон от XV век, където ролята на Ментор е одобрена в съзнанието ни като пример за мъдрост и попечителство, което демонстрира по какъв начин една антична идея е трансформирана и преосмислена, с цел да се трансформира в крайъгълен камък на модерното водачество.