Думата магура на румънски език означава хълм. Една от най-големите

Думата „ магура ” на румънски език значи рид. Една от най-големите и красиви български пещери е кръстена на хълма, в подножието на който се намира. Това споделя археологът от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките Тодор Стойчев.

Който е посещавал Магурата, знае, че тя е неизмеримо място. Не единствено тъй като има грандиозни размери, само че и поради историята на хората, които са я населявали преди хилядолетия.

Самата пещера е доста по-стара.

Водата стартира да дълбае варовиците там преди 15 милиона години.

Магурата се образува сходно на хиляди други пещери посредством понор* (или губилище), където водата се губи и слиза подземен. Водните потоци в местността дълготрайно са дълбали пукнатините на формираните варовици. Понорът при образуването на пещерата е там, където в наше време се намира естественият й вход – на южния скат на хълма. Сега тя има и втори, изкуствено основан вход, през който да  излизат туристите, с цел да не се връщат назад по същия път. При изхода на Магурата е основано и изкуствено езеро върху намиращото се там Рабишко карстово тресавище.

Пещерата дълго време е била леговище на извънредно любопитни праисторически общности. Най-ранното й заселване е в интервала на късния палеолит, преди към 40 000-12 000 години. Археологическо доказателство за наличие на жители от това време е изображението на галопиращ див кон, нарисувано с охра и по-късно преработено с прилепско гуано.

Кои са били тези хора, не може да се каже, тъй като в праисторията не се стига до етническа принадлежност. Антропологическият им вид е средиземноморски. Възможно е да са били кроманьонци или представители на homo sapiens sapiens - рационалният човек, който е рисувал по стените на пещерата по-късно. 

Праисторическите хора са оставили рисунки,

намерено е и населено място от бронзовата ера

в съвсем цялата привходна зала на Магурата и отвън нея, пред входа, където в този момент са построени стълби за туристите.

Пещерата е населявана от земеделци и ловци събирачи, считат археолозите. Сигурни изводи за това какъв брой време от годината жителите са прекарвали в скалните дълбини, не може да бъдат направени. В един стадий от развиването на пещерата в нея са живеели пещерни мечки и хиени. Кой с кого е закусвал, остава за археолозите спорен въпрос.

В хода на образуването си Магурата се е развивала по посока на една съществена изложба и няколко странични. Една от страничните галерии е толкоз огромна, че от десетилетия се употребява за винарска маза. Останалите са образувани от пукнатинната мрежа на варовиците, по които е дълбала водата.

Второто отклонение на главната изложба съхранява невероятни праисторически скални рисунки.

Най-старата е от интервала на епипалеолита, отпреди 10 000 години, останалите – от неолита, бронзовата и ранножелязната ера. Те са основани с охра или прилепски тор, именуван от експертите фосилизиращо се прилепско гуано (неговата консистенция е като на паста за зъби). Такъв материал е употребен в изрисуването на единствено три пещери в Европа – две в България и една в Италия. 

Микроклиматът в залата с рисунките се разграничава от този в главната изложба и в другите странични. Обменът на въздуха там е различен и въздушната циркулация през годината е друга. Температурата в помещението е релативно непрекъсната, което е помогнало изображения да се запазят в продължение на хилядолетия.

„ Галерията с първобитните рисунки приключва със светилище, което е праисторическа

библиотека за познанията на хората,

насъбрани досега на нанасяне на рисунките. Тя е нравствен център освен за региона на днешното село Рабиша, само че и за цяла Югоизточна Европа. Това е център на познанието, което се учи от други и се придвижва в далечни региони, да вземем за пример в пещера 2961 край българското село Байлово ”, отбелязва Тодор Стойчев.

Всред рисунките в Магурата не е намерено нито едно оръжие. Военщината там явно не е обожествявана. Няма свидетелства за жертвоприношения. Ясно е обаче, че е имало фетиш към любовта в смисъла на плодовитостта.

Някои композиции, дълги 15-30 метра, демонстрират, че праисторическите хора са чествали плодородието и плодовитостта, прибирането на реколтата и зимния лов. Човешките фигури, предметите, животните и хората, маскирани като животни в рисунките, свидетелстват за съществуването на най-малко две мистерии в пещерата. Мистериите са празници, които са били почитани от кръг отдадени безусловно скрито от останалата племенна общественост. Смята се, че посредством тях се пожелава благоденствието, развива се философското мислене и се реализират контакти със свръхестествените сили. Масовите тържества отвън пещерата били отбелязвани по друг метод.

В мистериите взели участие и дами. Ритуалите в тях били богослужение, молитва за изобилие и плодовитост.

Участниците употребявали халюциногенни субстанции,

извличани от дяволската гъба (внимание – отровна е!). Тази гъба съдържа натурален опиат, който не води до пристрастяване, само че влияе по-силно от алкохолното замайване, тъй като поражда положение на душeвността, при което се възприемат нереални звуци и картини. Тя съдържа и полово възбуждащия алкалоид атропин. Той изяснява множеството изобразени итифалически подиуми и догатките за ритуално съвкупляване в пещерата. Участниците са нарисувани преди поемането на опиата и по-късно. Празникът на плодородието и плодовитостта се е състоял един път годишно, на 1 юли. Предполага се, че в него избрани жреци и жрици са реализирали различни положения на съзнанието и са опитвали да гадаят бъдещето.

От рисунките излиза наяве, че двойка мъж и жена на избрана дата е правила обред, като голям брой други персонажи, евентуално жреците, са я следили. Участниците в мистериите са считали себе си за медиатори сред обществото и свръхестествените сили. Кланяли са се на праисторическата Велика майка богиня, нарисувана в женска рокля, с по-големи размери на тялото от тези на мъжете. Тя е изобразена в трите си проявления –  като богиня на гибелта, на плодородието и на плодовитостта. С нейния празник се маркира есенното равноденствие, отбелязвано на 23 септември, в случай че годината е била високосна. Освен нея Слънцето (нарисувано с  човешки очи, нос и уста) и Луната също са били обожествявани.

Една част от рисунките са числови идеограми и имат астрономическо наличие. Те потвърждават съществуването на

праисторически безоблачен календар.

По думите на откривателя Тодор Стойчев единият слой на рисунките в Магурата от края на енеолита съдържа годишен безоблачен календар с високосна година. Археологът счита, че самата концепция на календара не е артикул на локалната общественост, обитавала пещерата през съответните интервали от човешкото развиване. Такъв 365-(и 366-)дневен безоблачен календар по същото време е имало в Египет и Вавилон.

Календарът е бил развъртян в праисторията, когато не е имало книжовност и числа. Четирите съществени значими астрономически събития, а точно лятното и зимното слънцестоене и пролетното и есенното равноденствие, не са били задоволителни, с цел да се направи тъкмо пресмятане на дните. Необходими били спомагателни астрономически наблюдения за уточняване на дните от годината. Тези наблюдения били осъществявани посредством така наречен хелиактични изгреви, отбелязващи първата предутринна поява на дадена звезда, която не се вижда през цялата година.

Праисторическите астрономи не са работили със съзвездията, които са ни известни от арабите. Съществуват обаче археологически доказателства, които удостоверяват, че те са употребявали хелиактичните изгреви.

Древните астрономи в Магурата са проследявали някои от 30-те най-ярки звезди. Това евентуално е ставало в

астрономическа обсерватория или на външна наблюдателна площадка.

Площадката евентуално се е намирала от горната страна на хълма Магура, тъй като там може да се види панорамата от 360 градуса и подобаващ небосвод, с опция да се следят промените във забележимото придвижване на Слънцето през годината.

Обсерваторията е функционирала за да се водят систематични и целенасочени наблюдения на небесни тела, с цел да се усъвършенства и поправя при потребност календарът. А самият календар е бил от значително значение за стопанството на общностите и е имал основна роля в оцеляването им. При неточност и провалена годишна продукция да вземем за пример не е имало опция (както днес) да се купи жито от различен народ.

Пазителите на информацията, обвързвана със стопанството, били считани за извънредно виновни фактори. Те я съхранявали в дълбока загадка. Неслучайно календарът с рисунките е прикрит на 375 метра във вътрешността в пещерата, надалеч от естествения й вход. Информацията и тогава е била власт. До календара е имало достъп единствено жреческото съсловие.

Религията и науката са били едно цяло.

Загадъчното място на рисунките е било налично само за отдадените. То се счита за самобитна праисторическа библиотека, формирана към 3000 година пр.н.е., когато не е имало числа (знаци за числа) и книжовност.

За да се реализира поразителната акуратност на календара, са били нужни сред 100 и 200 години астрономически наблюдения на място. Екипи български археолози са правили проучвания, само че не са съумели да доближат до точни изводи, тъй като върху хълма е строено през Античността. След това строителният материал е разграбен и през Средновековието на мястото има градежи, които също са разрушени. Намереното от горната страна не може да потвърди нищо за построяването и действието на наблюдателна площадка.

Наличието на слънчева обсерватория върху хълма все още е към момента в областта на догатките. Засега няма открити археологически доказателства. Компютърните калкулации на хелиактичните изгреви над Магурата преди хилядолетия обаче демонстрират, че там фактически са правени астрономически наблюдения.

Част от туристите в пещерата през днешния ден даже не схващат за догатките за съществуването на първобитна наблюдателна площадка с взор към звездите. Те виждат единствено красивите естествени вторични формирания в галериите, огромна част от които към този момент са потърпевши от потока от хиляди гости.

Немалко хора са си отчупили късчета от скалите за спомен

или са издраскали нещо на места.

Допускането на туристи до атрактивните места в пещерата на пръв взор е нещо позитивно, тъй като по този начин се притеглят хора и се провокира интерес. От повече от две години обаче галерията с праисторическите рисунки е затворена за гости. Специалистите считат, че издишването на въглероден двуокис от човешките дробове в композиция с високата относителна мокрота на въздуха в галерията с рисунките води до формиране на въглеродна киселина, която разяжда органичната материя, употребена за осъществяването на огромна част от художествените шедьоври.

„ Затова по целия свят на такива места е неразрешен достъпът за туристи. Нещо повече – да вземем за пример в най-известната пещера във Франция, Ласко, в която има луксозни цветни рисунки от палеолита, достъпът е неразрешен и за експерти. Там се записваш и чакаш с години да ти пристигна редът и на не знам коя дата в толкоз часа отиваш, с цел да видиш шедьоврите в Ласко. За туристите е направено едно към едно триизмерно копие на рисунките в пещерата с най-съвременна техника. България, несъмнено, е доста надалеч от това ”, изяснява Тодор Стойчев. Той счита, че „ най-умното нещо, което община Белоградчик е направила през последните 40 години, е да спре достъпа до рисунките в Магурата ”.

 * Понор – карстово образувание, отвесна шахта или комин, в който биват поглъщани непрекъснато течащи реки или от време на време прииждащи води.

Факти

● Пещерата Магура се намира на 25 км северозападно от Белоградчик, на 35 км югозападно от Видин и на 1,5 км от село Рабиша.

● Пръв за нейните рисунки написа локалният преподавател Филчев в с. Рабиша през 19. век.

● Благоустроена е през 1961 година

● Общата дължина на галериите в пещерата по централната им ос е към 2500 м. Някои от залите са с дължина от над 200 м, междинна широчина 50 м и височина 18-20 м.

● Площта на пода на пещерата е повече от 30 хиляди кв. м, а приблизителният й размер възлиза на повече от 220 хиляди куб. метра.

● Праисторическото скално изкуство в пещерата Магура е във второто отклонение на главната изложба, насочено в посока запад-югозапад, и в прилежащата дребна зала Светилище.

● Галерията с рисунките е дълга към 300 метра.

Автор: Невена Любенова ,

От архива на Обекти, юли 2010 година