Хелън Дънкан и нейните духове от ектоплазма (и хартия)
Духовникът и медиум Хелън Дънкан е една от най-известните шоуменки (шоууоменки?) на 20 век – тя шокира публиката в цяла Англия с нейните мистериозни сеанси, по време на които твърди, че възпроизвежда духовете на мъртвите от личната си уста под формата на лигава субстанция, която назовава ектоплазма.
Но изказвания на Дънкан в последна сметка я слагат от неверната страна на закона и през 1944 година тя става последният човек, затворен по Закона за магьосничеството от 1735 година Съдебното й дело се трансформира в едно от най-сензационните във военно време във Англия и и приключва с присъда от 9 месеца за Дънкан в пандиза Холоуей.
Родена в Шотландия през 1897 година, Хелън Дънкан твърди още като дете, че има ясновидски и духови качества. На 18-годишна възраст се омъжва за Хенри Дънкан, боец от Първата международна война, от която остава неработоспособен, и двамата си вършат шест деца. Борейки се да обезпечи огромното си семейство и болния си брачен партньор, Хелън, насърчена от Хенри, стартира да организира вечерни сеанси, подпомагани от нейния „ нравствен лидер “ Алберт Стюарт – сардоничен шотландски бежанец в Австралия, който „ се появява “ постоянно в сеанси през цялата й кариера. Алберт постоянно е придружаван от различен от духовните водачи на Дънкан, Пеги – малко момиченце, което сякаш танцува, пее и се люлее от корниза в стаята.
Репутацията на Дънкан като спиритист и медиум нараства през 20-те години на 20 век и към 30-те години към този момент тя пътува из цяла Англия, забавлявайки и шокирайки публиката с нейните лудории. Огромното количество смърти, породени от Първата международна война, дават на Дънкан още повече благоприятни условия да „ събира “ фамилии с изгубените им близки, доста от които търсят просто финален диалог с тях. Но в сеансите й публиката може да направи и освен това от „ диалог “ с мъртвия: те могат да го видят и допрян. Силите, които Дънкан има, й разрешават да създава лигава свръхестествена субстанция, известна като ектоплазма през устата и носа си, която по-късно се трансформира във физическите същества, с които духовете могат да поддържат връзка с околните си.
Винсент Уудкок е един от многото, които претърпяват цялостен сеанс с Дънкан. В показанията си в процеса на Дънкан през 1944 година, Уудкок твърди, че мъртвата му брачна половинка се е появила на 19 сеанса, на които е участвал в продължение на три години. Веднъж той споделя, че седи дружно със сестрата на жена си, когато Дънкан влиза в транс и стартира да създава ектоплазма от устата си. Веществото, споделя той, закупи формата на неотдавна умрялата ми брачна половинка.
„ Жена ми пристигна и покани… сестра й да пристигна при нея, а жена ми пристигна при мен и смъкна ето този пръстен от пръста ми, който държа тук “, споделя той. „ Тя го издърпа по този начин и го постави на ръката на сестра си. Стисна ръцете ни и ги целуна, и сподели: „ Моето предпочитание е това да се случи в името на нашето момиченце “. Дванадесет месеца по-късно със сестра й се оженихме. Тя изрази огромно задоволство. Появи се по различен мотив и сподели какъв брой е удовлетворена поради дребното си момиченце. “
Но не всички са уверени, че осъществяванията на Дънкан са същински. През 1928 година фотографът Харви Меткалф участва на един от сеансите на Дънкан и прави фотоси със мълния на хипотетичните й „ духове “. Неговите фотоси разкриват, че въпросните духове са направени от хартиени маски и чаршафи. Три години по-късно дейностите на Дънкан са разследвани от известния „ ловджия на духове “ Хари Прайс, по покана на Лондонския спиритуалистичен алианс. Изследвана е дребна проба от „ ектоплазмата “ и е открито, че тя е тензух и хартия, залепени дружно с белтъци.
Междувременно опитът за рентгенови фотоси на Дънкан след следен сеанс приключва с крушение. Прайс споделя, че „ тя скочи и ми нанесе сразяващ удар в лицето, което ме разклати. След това се хвърли към доктор Уилям Браун, който за благополучие съумя да избегне удара… Изведнъж, без ни минимум предизвестие, скочи, избута госпожа Голдни встрани, отвори вратата и се хвърли на улицата, където отново получи хипотетичен припадък на нервност и стартира да раздира дрехата си на части. Мъжът й се хвърли след нея, последван от останалите седящи. Намерихме я да крещи, а господин Дънкан се опитваше да я умиротвори. “
…
Хелън Дънкан става последният човек, затворен по Закона за магьосничеството от 1735 година, и един от последните, които са съдени по него. През 1951 година актът е анулиран и сменен със Закона за лъжливите медиуми, след акция на Томас Брукс, народен представител и спиритист. Днес историята на Дънкан продължава да разделя общностите в мистицизма, а тя се трансформира в нещо като страдалец за доста духовници, някои от които към момента интензивно се пробват да изчистят името й.
