Духът на Паисий и братята му държат Банско будно
Духовен център споделя за делото на Паисий Хилендарски , създателят на „ История славянобългарска “ , роден преди три века в Банско.
В музея , където е била родната къща на Паисий , има копие на килията в Хилендарския манастир , както и на параклиса, носещ името на Св. Иван Рилски – небесния настойник и покровител на България. Няколко къта описват и за двамата братя на Паисий от Бановия жанр – Хаджи Вълчо и Лаврентий.
БГНЕС
„ Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 година, в къща, намираща се на мястото където през днешния ден е построен Духовно-историческият център, носещ името му. Родната му къща е унищожена тъкмо преди 100 година, когато в Банско през 1922 година избухва най-големият и унищожителен пожар в града “, споделя Никола Калинков, организатор в центъра.
БГНЕС
Къщата се е намирала в така наречен „ Бановата “ махала на Банско, където братът на Паисий – хаджи Вълчо – богат търговец и донор на Хилендарския и Зографски манастир, строи още няколко къщи. Има непокътната схема на родната къща на създателя на „ История славянобългарска “, направена от учителя Ангел Балев.
БГНЕС
На мястото на къщата на Паисий по-късно е подложен камък, който стои и до през днешния ден пред вратата на днешния музей.
Самият Паисий е от богат жанр на търговци на памук, той е най-малкият от тримата братя, същинското му име е Петър Банов, десетина години по-рано е роден Вълчо – богатият търговец, максимален е Лаврентий, който е двадесетина години по-стар от Петър. И тримата са от Бановия жанр, един от най-старите в Банско. Екатерина, майката на тримата братя е от рода на владиците в Банско – Кундевия жанр. Братята й са служили в Рилския манастир.
БГНЕС
Най-малкият Петър е получил евентуално образованието си в килийно учебно заведение в Банско, след което отпътува за Светата Рилска обител, където е прекарал огромна част от живота си.
А самите порядки в обителта – страж на духовността , книжнината и културата на българина, е разказана в детайли в историята му.
На 23-годишна възраст Петър отпътува за Хилендарския манастир, където са замонашва и стартира да носи името Паисий. Отива там при брат си Лазар-Лаврентий, който е свещеник на манастира, където последва пътя на най-големия си брат.
Там стартира да написа „ Историята си “, стартирана в Хилендарския и приключена през 1762 година в манастира Зограф. Остатъкът от живота си Паисий отдава на монашеството и историята си.
Смята си, че умира край днешния Асеновград през 1773 година
В Духовно-историческия център може да се види възстановка на килията му, която придвижва посетителите му епохи обратно в предишното, с цел да усетят ситуацията, при която Паисий е писал своята „ История славянобългарска “. Над килията има копие на параклиса „ Свети Иван Рилски “, намиращ се също в Хилендарския манастир. Килията и параклиса са се намирали в южното крило на манастира, възобновено със средства от междинния и брат и богат търговец хаджи Вълчо.
А за самата му история може да се каже, че има голямо значение, даваща началото на българското Възраждане.
В музея , където е била родната къща на Паисий , има копие на килията в Хилендарския манастир , както и на параклиса, носещ името на Св. Иван Рилски – небесния настойник и покровител на България. Няколко къта описват и за двамата братя на Паисий от Бановия жанр – Хаджи Вълчо и Лаврентий.
БГНЕС „ Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 година, в къща, намираща се на мястото където през днешния ден е построен Духовно-историческият център, носещ името му. Родната му къща е унищожена тъкмо преди 100 година, когато в Банско през 1922 година избухва най-големият и унищожителен пожар в града “, споделя Никола Калинков, организатор в центъра.
БГНЕС Къщата се е намирала в така наречен „ Бановата “ махала на Банско, където братът на Паисий – хаджи Вълчо – богат търговец и донор на Хилендарския и Зографски манастир, строи още няколко къщи. Има непокътната схема на родната къща на създателя на „ История славянобългарска “, направена от учителя Ангел Балев.
БГНЕС На мястото на къщата на Паисий по-късно е подложен камък, който стои и до през днешния ден пред вратата на днешния музей.
Самият Паисий е от богат жанр на търговци на памук, той е най-малкият от тримата братя, същинското му име е Петър Банов, десетина години по-рано е роден Вълчо – богатият търговец, максимален е Лаврентий, който е двадесетина години по-стар от Петър. И тримата са от Бановия жанр, един от най-старите в Банско. Екатерина, майката на тримата братя е от рода на владиците в Банско – Кундевия жанр. Братята й са служили в Рилския манастир.
БГНЕС Най-малкият Петър е получил евентуално образованието си в килийно учебно заведение в Банско, след което отпътува за Светата Рилска обител, където е прекарал огромна част от живота си.
А самите порядки в обителта – страж на духовността , книжнината и културата на българина, е разказана в детайли в историята му.
На 23-годишна възраст Петър отпътува за Хилендарския манастир, където са замонашва и стартира да носи името Паисий. Отива там при брат си Лазар-Лаврентий, който е свещеник на манастира, където последва пътя на най-големия си брат.
Там стартира да написа „ Историята си “, стартирана в Хилендарския и приключена през 1762 година в манастира Зограф. Остатъкът от живота си Паисий отдава на монашеството и историята си.
Смята си, че умира край днешния Асеновград през 1773 година
В Духовно-историческия център може да се види възстановка на килията му, която придвижва посетителите му епохи обратно в предишното, с цел да усетят ситуацията, при която Паисий е писал своята „ История славянобългарска “. Над килията има копие на параклиса „ Свети Иван Рилски “, намиращ се също в Хилендарския манастир. Килията и параклиса са се намирали в южното крило на манастира, възобновено със средства от междинния и брат и богат търговец хаджи Вълчо.
А за самата му история може да се каже, че има голямо значение, даваща началото на българското Възраждане.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ