Модерният Хамлет – да бъдем или да не бъдем в България
Духът на Хамлет сигурно е обходил много българчета в последно време. Първо, тъй като е англичанин, а бг емигрантите си падат по тази относително близка, подозрително екзотична дестинация. Второ, бих споделила даже главно – тъй като изпадаме в познатата обстановка “ а в този момент накъде? ” или другояче казано се питаме да бъдем или да не бъдем в България.
За мен, последователното ми отнемане от Хамлет, води своята история още от 2008 година, когато щастливо или не чак толкоз, някакси приключих висшето си обучение. С нелоша тапия на правист, и то магистър, и то дееспособен, аз се насочих по трънливия път на търсенето на работа.
Така се мотах в София близо 5 години – работих по специалността, не по специалността, бях и в държавния, и в частния бранш. Разбрах какво е да си самичък, да те лъжат в очите или зад тила, влюбвах се и се разлюбвах. През множеството време търсех нова работа и просто оцелявах .
Позната история, знам. Но това вървене от ден на ден ме превръщаше от родолюбка в евентуална емигрантка, от горда българка в безперспективна жена, изправена на сериозен житейски кръстопът.
Така пристигна 2014 година – следващата работа, този път в родния Благоевград, радикална смяна, естествено знамение за 2 дни. После – начало на лято, море и рецепции, пауза и отново рецепции, този път на планина. След следващото редуциране отново съм там, откъдето потеглих – на 31, безработна, необвързана, сама и без другари – неща, с които съм привикнала и по едно време не ми правеха усещане.
Хамлет се дере и крещи до пресипване в гърдите ми, в никакъв случай не съм се чудила в живота си за нищо, а ето, че би трябвало да реша какво да върша с живота си. Да емигрирам ли? Знам езика, сестра ми е там, боязън ме е, само че както баба ми споделя “Ти си борбена ”.
Да остана? Тоя стадий с интервютата го минавах толкоз пъти – обичам да пътувам, само че не обичам да го върша без цел , просто с цел да чуя следващото “спряхме се на различен претендент, по-подходящ за позицията ” или “ще Ви се обадим ”…
А по какъв начин ненавиждам бездействието , Господ ми е очевидец! Шило в торба не стои, камо ли аз. Хамлет обаче, сходно на редица евентуални работодатели, другари или съпрузи, мълчи. А аз… даже не съм пътувала със аероплан. Никога. Но постоянно има първи път.
Инфо: http://www.highviewart.com
