Духът на Аршак Нерсисян оживява под тепетата в една по-необичайна

...
Духът на Аршак Нерсисян оживява под тепетата в една по-необичайна
Коментари Харесай

Аршак възкръсна под тепетата с непоказвани картини и скици

Духът на Аршак Нерсисян оживява под тепетата в една по-необичайна галерия, събрала негови непоказвани досега картини, рисунки и скици. Те могат да се видят в Арт клуб и изложба „ Савов “, където фамозният арменец е гостувал и приживе.

Поводът за този вернисаж е идната 70-годишнина на художника с арменски корени.

Аршак бе един търсещ художник, това споделят за него изкуствоведите. Приживе той е неотклонен в опита на гледната точка. Познава добре онази помпозност на колорита, която го отличава от всички останали художници. Също фрагментирането и разлагането на цветовете. Наричат го европейски художник, но той съчетава южния характер с изисканата и надалеч по-рафинирана северна школа. Преминава през опитите на френската школа, а в платната му има по нещо от стила кубизъм и фовизъм. Както и от неокубистичните решения в композицията и в третирането на формата. Всичко това ражда забавни сюжети, рисувани с доста тактичност.



И по този начин майсторът на четката

носи в себе си колорита на доста и разнообразни светове

- от очарователната Армения до необятната Русия, през европейската живопис, обогатена с българска психика и топлина. Аршак изследва другите измерения на естествената естетика и хубост, следва обичаните си тематики, а те са музика, обич, деликатност.

Проф. Аксиния Джурова - един международен академик по история на изкуството, изследва всички тези пластове от творчеството му: „ Изминал пътя от Армения до Финския залив и България, ученик на Художествената академия в Ереван, специализирал в Литва и Латвия, Аршак Нерсисян работи и твори повече от 20 години в България, в случай че сметнем първото му идване през 1994 година за начало на трайното му оставане след 1996 година И макар че приема България като втора татковина, той несъмнено е арменски

художник с афинитета към контраста на цветовете,

само че също и френски - с кубистичните си и фовистки решения, и български - с избора на някои от сюжетите си.



По отношение на стила може би най-точното е да го определим като изразителен неокубист и не тъй като той самият по този начин се дефинира: „ Интересува ме вътрешната структура и комбинация. Картините ми не са чист натурализъм, само че общата комбинация е пречупена през кубизма “, а тъй като настойчиво и поредно в своето развиване извървява пътя до него “-– написа за художника проф. Аксиния Джурова.

Аршак е роден на 1 ноември 1952 година в Армения. Завършва специфичното художествено учебно заведение Termezian и по-късно - живопис и графика в Ереванската художествена академия. Специализира в Ленинград, Литва и Латвия. В Армения работи като живописен редактор за списание „ Жените на Армения ”.


Пътят му в България
През 1994 година Аршак идва в България като представител на фонд „ Културата на Армения ", само че остава в страната ни като свободен художник - през 1996 година получава българско поданство. Работи в екипа, изографисал черквата “Св. цар Борис Покръстител ” и параклиса „ Св. Анна ” във Варна. През 2002 година се включва във възобновяване на арменската черква във Варна. Също по този начин е илюстрирал българското издание на книгата “Арменски национални приказки ” и “ Духът на Армения ”.

Има десетки независими изложения в България, Иран, Франция, Финландия и Русия. У нас прави над 30 независими изложения в София, Пловдив, Шумен, Варна, Бургас. Негови картини влизат в сбирките на колекционери от Русия, Армения, Съединени американски щати, Франция, Унгария.


Божидар Савов:  Рисуваше до последно, макар че се бореше с тежко заболяване
Почеркът на Аршак Нерсисян впечатлява с превъзходно възприятие за живопис и баланс, където мощните и приглушените цветове са в благозвучие.

Станахме близки относително късно в годините, само че одобрих доста тежко неговата гибел “, споделя галеристът Божидар Савов. Той ще запомни Аршак като доста търпелив човек. „ Имаше мек темперамент, само че в това време постановяваше своята неотстъпчивост. Бореше се с тежко заболяване на белите дробове - не можеше без апарата си за дишане. Ала даже в това тежко положение той продължи да работи до последно “, споделя Савов.

Аршак харесвал Пловдив и имал особено отношение към града. През 2015 година прави независима галерия в Стария град, а през 2019-а се завръща - този път в Арт клуб и изложба „ Савов “. В момента галерията подрежда втора негова галерия, този път „ In memoriam “.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР