„Духът е по-силен от материята, но не защото е могъщ.

„ Духът е по-силен от материята, само че не тъй като е всесилен. Той е кадърен да преодолее даже чудовищно осакатяване на тялото с кротката мощ на хубостта, която блика от неговата божествена същина “. Скулпторът Александър Дяков умря на 86-годишна възраст.

Поклонението е през днешния ден от 12 часа в столичния храм " Свети седмочисленици ".

Документалният филм, отдаден на скулптора Александър Дяков, носи името на една от най-известните му произведения – „ Дух и материя “ (1965). С тази кинолента режисьорът Михаил Венков прави опит да разкрие неповторимата персона на един от най-талантливите скулптори на България. Определян постоянно като чудак, бунтовник и непукист “, Сашо Дяков е на първо място „ нетрадиционният ваятел “ на едно канонично време.

Роден е на 28 май 1932 година в София. Баща му, Цветан Дяков, е ученик и лекар на Бюкселския университет. Като депутат преди 9-ти септември 1944 година поддържа приемането на Закон за отбрана на българските евреи. След 9-и е наказан от Народния съд, а фамилията му е интернирано. Още 13-годишен Сашо Дяков стартира да тренира бокс в „ Славия “. Това е неговият протест против системата. Напредва бързо и няколко години е първенец на страната. През 1958 година приключва „ Скулптура “ в Националната художествена академия в класа на Михаил Кац. Печели първа премия от Националната младежка галерия (1962 г.) с „ Права фигура “ (Зидарчето). Губят се следите на доста негови произведения – „ Септември “, „ Колесницата “, „ Минута преди разстрела “ (3-метровата бронзова фигура, отдадена на Йорданка Чанкова, изчезва от пилона в деня на монтирането)… Има куп неосъществени планове. „ Другите скулптори демонстрират каузи, аз – фотоси “, разяснява Дяков при откриването на юбилейната му галерия в изложба „ Райко Алексиев “ преди четири години.

Агенция БЛИЦ сервира съболезнования на всички близки, родственици и другари на склуптора.