Как кафене България стана галерия, докато чака и други планове
Духа на остаряла София през днешния ден можем да открием в фотоси, остарели картички и записки. А в случай че имаме шанс - и в шепа здания от началото на предишния век. Какво ще се случи с едно от тези места, в миналото обичано на Вазов, Яворов и Славейков?
Всяка заран писателят Иван Вазов влиза в постройката с купола против Градската градина в София, сяда на една от мраморните масички и си поръчва филтрирано кафе по виенски. Компания му прави наложителният френски вестник, окачен на стената в рамка за четене.
Времето е началото на XX век, мястото е кафене „ България “ - едно от най-емблематичните средища на културния и политическия живот в столицата преди Първата международна война . Тук членовете на кръга „ Мисъл “ спорят за литература и политика, а царските секретари събират сведения какво интересува интелигенцията.
Но постройката на днешните улици „ Дякон Игнатий “ и „ Аксаков “ е видяла доста повече от това. Тя си спомня бомбардировки и хорови подготовки, била е център за хора със специфични потребности, както и празно пространство с изрисувана с графити фасада.
Днес остарялото кафене „ България “ претърпява още една трансформация - трансформира се в изложба за модерно изкуство. Но проектите за неговото застрояване до пететажна постройка към момента чакат.
Златните години
„ Кафенето „ България ” измести площада, литературният диалог – политическия спор. “ Това умозаключение прави литературоведът Владимир Стоянов в свое проучване за писателските кафенета.
Освен за Вазов, кафенето е обичано място и за Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Симеон Радев.
„ Това е място, обвързвано значително с литературния живот на София “, споделя за Свободна Европа писателят Александър Шпатов .
Кафенето е прилежащо на първокласния хотел „ България “ , в който са отсядали значимите посетители на града. Затова освен писатели са се отбивали да играят билярд и да пият виенско кафе в тази постройка - тя е била известна и измежду политици, военни и публицисти.
Мястото обаче губи славата си след Първата международна война, а бомбардировките над София през 1944 година унищожават втория етаж и купола на кафенето. През социализма предназначението на постройката е неразбираемо. Известно време тя се употребява като репетиционна зала на хор „ Кавал “ .
Според Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) остарялото кафене „ България “ има статут на недвижима културна полезност от локално значение.
100 години по-късно
Справка в Имотния указател демонстрира, че през 2003 година сдружението „ РРК Струма “ придобива остарялото кафене „ България “ от регионалната администрация в София.
През 2007 година постройката е дарена на съдружие „ Център за психически проучвания “, което се занимава с интеграцията на дами, деца и възрастни с увреждания.
През 2019 година сдружението „ Гранд хотел България “ , чиято благосъстоятелност е и постройката на хотел „ България “, съумява да купи остарялото кафене.
Преди това, през 2016 година, собствеността на „ Гранд хотел България “ също се сменя. Според предприемачът Мирослав Печев купува сдружението от наследниците на Илия Павлов (шеф на ).
Планът на Печев е да трансформира неработещия комплекс „ България “ в петзвезден хотел, който да се приближава до типа му от 30-те години.
Според „ Капитал “ новият притежател възнамерява да се възстановят лобито, сладкарницата, ресторантът, бирхалето и формалните зали на хотела. Не се загатва нищо за възобновяване на историческото кафене „ България “.
Три дни след придобиването на остарялото кафене, през февруари 2019 година, е утвърден работен организационен проект за целия комплекс „ България “.
Проектът планува нова пететажна постройка на ул. „ Аксаков “, която да запълни празното пространство вдясно от кафенето и да бъде уголемение на хотелската част.
Планира се и постройката на кафенето да се надстрои с четири етажа, като се резервира фасадата ѝ, а първият етаж да бъде с социална функционалност - изложба или място за събития. Историческият купол на зданието няма да се възвърне.
Това е втори модифициран проект за преустрояване на комплекса. Първият планува реорганизация на последните етажи на хотела откъм „ Цар Освободител “.
Тази концепция обаче среща публично неодобрение, по тази причина притежателят се отхвърля. Остава проектът за надстрояване на остарялото кафене, против който никой не стачкува.
Ще има ли надстрояване
Развитието на капиталовото желание по-късно върви постепенно. Преработеният план на студиото „ Иво Петров Архитекти “ е импортиран за разглеждане в НИНКН през 2020 година
Според Закона за културното завещание такива оферти би трябвало да се съгласуват с института и с Министерството на културата (МК) . НИНКН приготвя мнения и ги изпраща на МК, само че министерството взима окончателното решение.
МК отхвърля координиране на част от документите за реконструкцията и надстрояването на кафенето и предлага да се организира публично разискване. Такова е проведено през април 2021 година от столичния регион „ Средец “.
Районният експертен съвет по устройство на територията връща в НИНКН протокол от разискването. В него написа, че „ не е изяснена собствеността на парцела “, а предлагането не дава отговор на утвърждения работен организационен проект.
Проектът обаче не е в прамощията на районната администрация, по тази причина топката се връща в полето на министерството, института и Направление „ Архитектура и градоустройство “ (НАГ) към Столичната община.
От института споделиха за Свободна Европа, че с изключение на недвижима културна полезност, постройката на остарялото кафене се намира и в предпазен археологически резерват. Затова всевъзможни проекти за реорганизация изискват „ избавително археологическо изследване “ на терена.
Проект за такова изследване е координиран през 2021 година
Последното мнение на МК е от 13 април 2023 година Проектът за „ публично обслужваща постройка “ - бъдещата изложба на мястото на кафенето, получава зелена светлина.
Съгласувано е и надстрояването на постройката, само че с редица условия - всички последващи етапи на планиране също да се съгласуват, както и прецизно да се съблюдава технология за консервация и реституция на съществуващата фасада.
Свободна Европа изпрати въпроси за развиването на плана до „ Иво Петров Архитекти “ и до НАГ, само че до приключването на работата по текста не бяха получени отговори.
Кафене „ България “ става изложба
Докато всички тези проекти са единствено на хартия, в остарялото кафене има и една забележима смяна. Мястото се трансформира в изложба за модерно изкуство, чието разкриване следва.
За Свободна Европа собственичката на галерията Десислава Зафирова сподели, че приема за своя задача намирането тук-там като остарялото кафене, които носят историческата и културната памет на обществото.
По думите ѝ решението мястото да се трансформира в изложба е пристигнало „ по доста натурален път “, защото притежателят на хотел „ България “ е колекционер. Зафирова обаче няма информация по какъв начин вървят проектите за надстрояване.
„ Предполагам, че има публично разгласен проект за строителство, само че той не е обвързван с нашата изложба “, сподели Зафирова и добави, че задачата на сегашната реставрация е да се резервира „ духът на постройката, какъвто е бил при започване на XX век “.
Архитектурната интервенция с почитание към предишното е цел и на проектанта на галерията Сава Кисляков .
„ Не можем обаче да приказваме за безспорната достоверност във типа, в който я познаваме от картичките на хотел „ България “, сподели той за Свободна Европа.
„ Оттогава са се случили доста промени, постройката е имала разнообразни функционалности. Сега се опитваме да бъдем откровени към сегашния миг и това, което имаме, да се резервира. “
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Всяка заран писателят Иван Вазов влиза в постройката с купола против Градската градина в София, сяда на една от мраморните масички и си поръчва филтрирано кафе по виенски. Компания му прави наложителният френски вестник, окачен на стената в рамка за четене.
Времето е началото на XX век, мястото е кафене „ България “ - едно от най-емблематичните средища на културния и политическия живот в столицата преди Първата международна война . Тук членовете на кръга „ Мисъл “ спорят за литература и политика, а царските секретари събират сведения какво интересува интелигенцията.
Но постройката на днешните улици „ Дякон Игнатий “ и „ Аксаков “ е видяла доста повече от това. Тя си спомня бомбардировки и хорови подготовки, била е център за хора със специфични потребности, както и празно пространство с изрисувана с графити фасада.
Днес остарялото кафене „ България “ претърпява още една трансформация - трансформира се в изложба за модерно изкуство. Но проектите за неговото застрояване до пететажна постройка към момента чакат.
Златните години
„ Кафенето „ България ” измести площада, литературният диалог – политическия спор. “ Това умозаключение прави литературоведът Владимир Стоянов в свое проучване за писателските кафенета.
Освен за Вазов, кафенето е обичано място и за Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Симеон Радев.
„ Това е място, обвързвано значително с литературния живот на София “, споделя за Свободна Европа писателят Александър Шпатов .
Кафенето е прилежащо на първокласния хотел „ България “ , в който са отсядали значимите посетители на града. Затова освен писатели са се отбивали да играят билярд и да пият виенско кафе в тази постройка - тя е била известна и измежду политици, военни и публицисти.
Мястото обаче губи славата си след Първата международна война, а бомбардировките над София през 1944 година унищожават втория етаж и купола на кафенето. През социализма предназначението на постройката е неразбираемо. Известно време тя се употребява като репетиционна зала на хор „ Кавал “ .
Според Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) остарялото кафене „ България “ има статут на недвижима културна полезност от локално значение.
100 години по-късно Справка в Имотния указател демонстрира, че през 2003 година сдружението „ РРК Струма “ придобива остарялото кафене „ България “ от регионалната администрация в София.
През 2007 година постройката е дарена на съдружие „ Център за психически проучвания “, което се занимава с интеграцията на дами, деца и възрастни с увреждания.
През 2019 година сдружението „ Гранд хотел България “ , чиято благосъстоятелност е и постройката на хотел „ България “, съумява да купи остарялото кафене.
Преди това, през 2016 година, собствеността на „ Гранд хотел България “ също се сменя. Според предприемачът Мирослав Печев купува сдружението от наследниците на Илия Павлов (шеф на ).
Планът на Печев е да трансформира неработещия комплекс „ България “ в петзвезден хотел, който да се приближава до типа му от 30-те години.
Според „ Капитал “ новият притежател възнамерява да се възстановят лобито, сладкарницата, ресторантът, бирхалето и формалните зали на хотела. Не се загатва нищо за възобновяване на историческото кафене „ България “.
Три дни след придобиването на остарялото кафене, през февруари 2019 година, е утвърден работен организационен проект за целия комплекс „ България “.
Проектът планува нова пететажна постройка на ул. „ Аксаков “, която да запълни празното пространство вдясно от кафенето и да бъде уголемение на хотелската част.
Планира се и постройката на кафенето да се надстрои с четири етажа, като се резервира фасадата ѝ, а първият етаж да бъде с социална функционалност - изложба или място за събития. Историческият купол на зданието няма да се възвърне.
Това е втори модифициран проект за преустрояване на комплекса. Първият планува реорганизация на последните етажи на хотела откъм „ Цар Освободител “.
Тази концепция обаче среща публично неодобрение, по тази причина притежателят се отхвърля. Остава проектът за надстрояване на остарялото кафене, против който никой не стачкува.
Ще има ли надстрояване
Развитието на капиталовото желание по-късно върви постепенно. Преработеният план на студиото „ Иво Петров Архитекти “ е импортиран за разглеждане в НИНКН през 2020 година
Според Закона за културното завещание такива оферти би трябвало да се съгласуват с института и с Министерството на културата (МК) . НИНКН приготвя мнения и ги изпраща на МК, само че министерството взима окончателното решение.
МК отхвърля координиране на част от документите за реконструкцията и надстрояването на кафенето и предлага да се организира публично разискване. Такова е проведено през април 2021 година от столичния регион „ Средец “.
Районният експертен съвет по устройство на територията връща в НИНКН протокол от разискването. В него написа, че „ не е изяснена собствеността на парцела “, а предлагането не дава отговор на утвърждения работен организационен проект.
Проектът обаче не е в прамощията на районната администрация, по тази причина топката се връща в полето на министерството, института и Направление „ Архитектура и градоустройство “ (НАГ) към Столичната община.
От института споделиха за Свободна Европа, че с изключение на недвижима културна полезност, постройката на остарялото кафене се намира и в предпазен археологически резерват. Затова всевъзможни проекти за реорганизация изискват „ избавително археологическо изследване “ на терена.
Проект за такова изследване е координиран през 2021 година
Последното мнение на МК е от 13 април 2023 година Проектът за „ публично обслужваща постройка “ - бъдещата изложба на мястото на кафенето, получава зелена светлина.
Съгласувано е и надстрояването на постройката, само че с редица условия - всички последващи етапи на планиране също да се съгласуват, както и прецизно да се съблюдава технология за консервация и реституция на съществуващата фасада.
Свободна Европа изпрати въпроси за развиването на плана до „ Иво Петров Архитекти “ и до НАГ, само че до приключването на работата по текста не бяха получени отговори.
Кафене „ България “ става изложба
Докато всички тези проекти са единствено на хартия, в остарялото кафене има и една забележима смяна. Мястото се трансформира в изложба за модерно изкуство, чието разкриване следва.
За Свободна Европа собственичката на галерията Десислава Зафирова сподели, че приема за своя задача намирането тук-там като остарялото кафене, които носят историческата и културната памет на обществото.
По думите ѝ решението мястото да се трансформира в изложба е пристигнало „ по доста натурален път “, защото притежателят на хотел „ България “ е колекционер. Зафирова обаче няма информация по какъв начин вървят проектите за надстрояване.
„ Предполагам, че има публично разгласен проект за строителство, само че той не е обвързван с нашата изложба “, сподели Зафирова и добави, че задачата на сегашната реставрация е да се резервира „ духът на постройката, какъвто е бил при започване на XX век “.
Архитектурната интервенция с почитание към предишното е цел и на проектанта на галерията Сава Кисляков .
„ Не можем обаче да приказваме за безспорната достоверност във типа, в който я познаваме от картичките на хотел „ България “, сподели той за Свободна Европа.
„ Оттогава са се случили доста промени, постройката е имала разнообразни функционалности. Сега се опитваме да бъдем откровени към сегашния миг и това, което имаме, да се резервира. “
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ