Как Държавна сигурност се бореше срещу "Дойче Веле"
ДС обрисува чиновниците в българската секция на " Дойче Веле " като предатели. Пред управлението на медията пък пуска клюки, че те са сътрудници на българските служби. Д-р Кристофер Неринг историята на Държавна сигурност и Дъждовни води.
Доктор Неринг, организирахте уъркшопа " Държавна сигурност и медиите " с поддръжката на СУ и медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер ". На него специалисти разискаха връзките сред българската Държавна сигурност и медиите. Засегнахте и " Дойче Веле " като " идеологически съперник " на тайните служби в комунистическа България. Какви стъпки са предприемани от Държавна сигурност спрям о " Дойче веле "?
-ДС постоянно първо стартира да работи административно като отваря литерно дело, в което събира цялата налична информация и проектите си. Това става още през 1963-а година, когато " Дойче веле " стартира да излъчва и на български. До февруари 1990-а година са работили по тематиката.
Следи се кой работи там. По всяко време знаят кои са чиновниците в българската секция и Държавна сигурност съумява частично даже да хване персоналните връзки сред работещите. Много обичат да разказват интригите посред им, да вземем за пример кой желае да заеме избран пост. Събират тези информации главно като изпращат сътрудници в Кьолн, които директно или косвено познават тези чиновници.
Успяват ли сътрудници на Държавна сигурност да се инфилтрират в българската редакция на " Дойче веле "?
-Тези проекти не съумяват. Те или се свързват с роднините им, които са останали в България, или изпращат хора, които " инцидентно " да се срещнат с работещите в " Дойче веле ". Целта на Държавна сигурност е била да вербуват българските чиновници, само че не съумяват нито един път в продължение на близо 30 години. Те са в положение само да съберат информация и до такава степен. Знаят кой кой е в българската секция. Също по този начин за всяко десетилетие в литерното дело има проект на постройката на " Дойче Веле " и знаят кой в коя стая се намира. Сдобиват се и с вътрешния устав и телефонния справочник. Разполагат с персоналните адреси и телефоните на множеството чиновници от българската секция. С вербуването не съумяват, а с дискредитирането - ненапълно.
© facebook.com/kasmediaeurope
Какви са опитите за дискредитиране?
-Опитват се да дискредитират чиновниците в България като " изменници на родината " и " врагове на българския народ ", както вършат и с тези на " Свободна Европа ". Целта е да ги показват като предатели. Също по този начин се пробват да пускат клюки в Германия, че един или различен чиновник е сътрудник на Държавна сигурност. В " Дойче Веле " това е несполучливо, в " Свободна Европа " е по-успешно. Целта е дискредитиране пред управлението на медията. Но аз не открих на никое място информация, че тези клюки са довели до последствия.
През 70-те години стартира заглушаването на радиосигнала. При посещаване в България външният министър на Федерална Република Германия Ханс-Дитрих Геншер слага този въпрос. И в документите на Държавна сигурност написа, че немската страна, в това число посолството в София, повдига тематиката. През 80-те години това води до последствия. Шефът на българското разузнаване кара отделите, които работят против " Дойче веле ", да дават повече доказателства за незаконни и враждебни дейности, с цел да ги покаже пред немската страна. От Държавна сигурност в действителност са принудени да признаят, че " Дойче веле " се пробва неутрално да даде информация на слушателите си в България.
И това, което се употребява като доказателства, че са противников настроени, са да вземем за пример предаванията на Георги Марков през 70-те години. Литерното дело придобива по-голямо значение, тъй като други отдели наблюдават единствено това, което Марков прави. Така " Дойче веле " става обект на по-голям интерес. Но защото връзките на Марков с " Дойче веле " не са толкоз тесни, колкото с БиБиСи да вземем за пример, не съумяват да осъществят по-крути ограничения.
През 1971 година Георги Марков става помощник на българската секция в " Дойче веле ".
Кога " Дойче веле " стопира да съставлява интерес за българските служби?
-Официално през февруари 1990-а година. Това е обвързвано с политическите промени в България. През есента на 1989-а година " Дойче веле " за пръв път получава право да има щанд на Международния панаир в Пловдив. Държавна сигурност работи доста интензивно против него, само че най-после са принудени да признаят, че " Дойче веле " не са направили нищо враждебно. Служителите, които идват от Германия за панаира, са следени на всички места, пращат им провокатори, които целят да провокират физически разногласия, само че и те не съумяват. Държавна сигурност въпреки всичко желае да попречва присъединяване на " Дойче веле " на панаира през идната година, само че политическата конюнктура към този момент е друга.
Как си обяснявате наличието на сътрудници на Държавна сигурност в българските медии и до през днешния ден?
-През 90-те години стартират да се отварят досиетата. Непреките последствия от това са сложни за доказване. Медиите знаят какъв брой надълбоко Държавна сигурност беше внедрена в тях. Много от хората, които са си сътрудничели със службите, остават на постовете си и след 90-та година. Медиите не отразяват тази тематика, тъй като е неприятно за тях. Освен това се тормозят, че аудиторията ще престане да им има вяра, в случай че разбере, че е цялостно с сътрудници на Държавна сигурност. Това се предава и на идващите генерации, защото през годините тези хора с връзките, манталитета и зависимостите остават на своите постове. Бившите сътрудници, които се познават, образуват мрежа, която държи властта - над финансови запаси, над това, което се излъчва, и над метода, по който се отразява някоя тематика, да вземем за пример тематиката за политиците, които са свързани с държавна сигурност.
През 2006 година вътрешният министър Румен Петков случайно реши да разсекрети досиетата на обособени публицисти като по този метод ги дискредитира. Това е единствено един образец за тези зависимости, тъй като въпросните хора, преди да бъдат разкрити досиетата им, доста по-лесно са могли да стават жертви на шантаж. Например: " Или ще свалите този материал, или ще ви разглася за сътрудник на Държавна сигурност ". Но какъв брой постоянно се е случвало това, не можем да знаем.
© facebook.com/kasmediaeurope
От години се занимавате с тематиката Държавна сигурност. Интересува ли се българското общество задоволително от историята и въздействието на някогашните комунистически служби в България?
- Общественият интерес по тази тематика минава през обособени талази. През 1990-а година ползата е голям. Но Държавна сигурност и Българска комунистическа партия съумяват да предотвратят разсекретяването на досиетата и лустрацията. При държавното управление на Иван Костов, което даде обещание да направи обществено налични досиетата, още веднъж имаше огромен интерес. Но този опит се провали. След това дълги години ползата беше невисок, до момента в който не се стигнеше до следващи избори. Пак нова комисия, отново нов опит. В общи линии партиите употребяват този въпрос за предизборни цели. С влизането на България в Европейски Съюз има и външен напън да се реши въпросът с досиетата. При първото държавно управление на Борисов този развой стартира още веднъж, само че след 2010-2011 година той стартира да отслабва. Хората виждат, че досиетата се отварят, само че няма последствия за осветлените като сътрудници на Държавна сигурност. Те остават на позициите си.
Най-добрата илюстрация за това евентуално е огромният брой сътрудници в листите с кандидат-депутати. Също и на последните избори.
- Имах възприятието, че през огромната протестна вълна предходната година този въпрос ще е още веднъж на дневен ред, паралелно до въпроса за корупцията, мафията и невидимите властови центрове, които са директно свързани с някогашната комунистическа страна. По-старите деятели съумяха да вкарат въпроса за лустрация и последствията от съдействието на Държавна сигурност. Въпросът е дали може лустрацията да е решение, тъй като този проблем по натурален път се взема решение - хората се пенсионират или умират. Но преходът и трансформацията в България няма по какъв начин да бъдат разбрани без да се обясни въпроса за Държавна сигурност.
Доктор Кристофер Неринг е посетител учител от медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер " във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет.
Доктор Неринг, организирахте уъркшопа " Държавна сигурност и медиите " с поддръжката на СУ и медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер ". На него специалисти разискаха връзките сред българската Държавна сигурност и медиите. Засегнахте и " Дойче Веле " като " идеологически съперник " на тайните служби в комунистическа България. Какви стъпки са предприемани от Държавна сигурност спрям о " Дойче веле "?
-ДС постоянно първо стартира да работи административно като отваря литерно дело, в което събира цялата налична информация и проектите си. Това става още през 1963-а година, когато " Дойче веле " стартира да излъчва и на български. До февруари 1990-а година са работили по тематиката.
Следи се кой работи там. По всяко време знаят кои са чиновниците в българската секция и Държавна сигурност съумява частично даже да хване персоналните връзки сред работещите. Много обичат да разказват интригите посред им, да вземем за пример кой желае да заеме избран пост. Събират тези информации главно като изпращат сътрудници в Кьолн, които директно или косвено познават тези чиновници.
Успяват ли сътрудници на Държавна сигурност да се инфилтрират в българската редакция на " Дойче веле "?
-Тези проекти не съумяват. Те или се свързват с роднините им, които са останали в България, или изпращат хора, които " инцидентно " да се срещнат с работещите в " Дойче веле ". Целта на Държавна сигурност е била да вербуват българските чиновници, само че не съумяват нито един път в продължение на близо 30 години. Те са в положение само да съберат информация и до такава степен. Знаят кой кой е в българската секция. Също по този начин за всяко десетилетие в литерното дело има проект на постройката на " Дойче Веле " и знаят кой в коя стая се намира. Сдобиват се и с вътрешния устав и телефонния справочник. Разполагат с персоналните адреси и телефоните на множеството чиновници от българската секция. С вербуването не съумяват, а с дискредитирането - ненапълно.
© facebook.com/kasmediaeurope
Какви са опитите за дискредитиране?
-Опитват се да дискредитират чиновниците в България като " изменници на родината " и " врагове на българския народ ", както вършат и с тези на " Свободна Европа ". Целта е да ги показват като предатели. Също по този начин се пробват да пускат клюки в Германия, че един или различен чиновник е сътрудник на Държавна сигурност. В " Дойче Веле " това е несполучливо, в " Свободна Европа " е по-успешно. Целта е дискредитиране пред управлението на медията. Но аз не открих на никое място информация, че тези клюки са довели до последствия.
През 70-те години стартира заглушаването на радиосигнала. При посещаване в България външният министър на Федерална Република Германия Ханс-Дитрих Геншер слага този въпрос. И в документите на Държавна сигурност написа, че немската страна, в това число посолството в София, повдига тематиката. През 80-те години това води до последствия. Шефът на българското разузнаване кара отделите, които работят против " Дойче веле ", да дават повече доказателства за незаконни и враждебни дейности, с цел да ги покаже пред немската страна. От Държавна сигурност в действителност са принудени да признаят, че " Дойче веле " се пробва неутрално да даде информация на слушателите си в България.
И това, което се употребява като доказателства, че са противников настроени, са да вземем за пример предаванията на Георги Марков през 70-те години. Литерното дело придобива по-голямо значение, тъй като други отдели наблюдават единствено това, което Марков прави. Така " Дойче веле " става обект на по-голям интерес. Но защото връзките на Марков с " Дойче веле " не са толкоз тесни, колкото с БиБиСи да вземем за пример, не съумяват да осъществят по-крути ограничения.
През 1971 година Георги Марков става помощник на българската секция в " Дойче веле ".
Кога " Дойче веле " стопира да съставлява интерес за българските служби?
-Официално през февруари 1990-а година. Това е обвързвано с политическите промени в България. През есента на 1989-а година " Дойче веле " за пръв път получава право да има щанд на Международния панаир в Пловдив. Държавна сигурност работи доста интензивно против него, само че най-после са принудени да признаят, че " Дойче веле " не са направили нищо враждебно. Служителите, които идват от Германия за панаира, са следени на всички места, пращат им провокатори, които целят да провокират физически разногласия, само че и те не съумяват. Държавна сигурност въпреки всичко желае да попречва присъединяване на " Дойче веле " на панаира през идната година, само че политическата конюнктура към този момент е друга.
Как си обяснявате наличието на сътрудници на Държавна сигурност в българските медии и до през днешния ден?
-През 90-те години стартират да се отварят досиетата. Непреките последствия от това са сложни за доказване. Медиите знаят какъв брой надълбоко Държавна сигурност беше внедрена в тях. Много от хората, които са си сътрудничели със службите, остават на постовете си и след 90-та година. Медиите не отразяват тази тематика, тъй като е неприятно за тях. Освен това се тормозят, че аудиторията ще престане да им има вяра, в случай че разбере, че е цялостно с сътрудници на Държавна сигурност. Това се предава и на идващите генерации, защото през годините тези хора с връзките, манталитета и зависимостите остават на своите постове. Бившите сътрудници, които се познават, образуват мрежа, която държи властта - над финансови запаси, над това, което се излъчва, и над метода, по който се отразява някоя тематика, да вземем за пример тематиката за политиците, които са свързани с държавна сигурност.
През 2006 година вътрешният министър Румен Петков случайно реши да разсекрети досиетата на обособени публицисти като по този метод ги дискредитира. Това е единствено един образец за тези зависимости, тъй като въпросните хора, преди да бъдат разкрити досиетата им, доста по-лесно са могли да стават жертви на шантаж. Например: " Или ще свалите този материал, или ще ви разглася за сътрудник на Държавна сигурност ". Но какъв брой постоянно се е случвало това, не можем да знаем.
© facebook.com/kasmediaeurope
От години се занимавате с тематиката Държавна сигурност. Интересува ли се българското общество задоволително от историята и въздействието на някогашните комунистически служби в България?
- Общественият интерес по тази тематика минава през обособени талази. През 1990-а година ползата е голям. Но Държавна сигурност и Българска комунистическа партия съумяват да предотвратят разсекретяването на досиетата и лустрацията. При държавното управление на Иван Костов, което даде обещание да направи обществено налични досиетата, още веднъж имаше огромен интерес. Но този опит се провали. След това дълги години ползата беше невисок, до момента в който не се стигнеше до следващи избори. Пак нова комисия, отново нов опит. В общи линии партиите употребяват този въпрос за предизборни цели. С влизането на България в Европейски Съюз има и външен напън да се реши въпросът с досиетата. При първото държавно управление на Борисов този развой стартира още веднъж, само че след 2010-2011 година той стартира да отслабва. Хората виждат, че досиетата се отварят, само че няма последствия за осветлените като сътрудници на Държавна сигурност. Те остават на позициите си.
Най-добрата илюстрация за това евентуално е огромният брой сътрудници в листите с кандидат-депутати. Също и на последните избори.
- Имах възприятието, че през огромната протестна вълна предходната година този въпрос ще е още веднъж на дневен ред, паралелно до въпроса за корупцията, мафията и невидимите властови центрове, които са директно свързани с някогашната комунистическа страна. По-старите деятели съумяха да вкарат въпроса за лустрация и последствията от съдействието на Държавна сигурност. Въпросът е дали може лустрацията да е решение, тъй като този проблем по натурален път се взема решение - хората се пенсионират или умират. Но преходът и трансформацията в България няма по какъв начин да бъдат разбрани без да се обясни въпроса за Държавна сигурност.
Доктор Кристофер Неринг е посетител учител от медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер " във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ