Чл. кор. проф. д-р Асен Гудев: Българската здравна система е ориентиране не към превенция, а към лечение на сърдечно-съдовите заболявания
Дружеството на кардиолозите в България и " Капитал " Ви канят на първата среща на Националния алианс за сърдечно-съдово здраве, чиято цел е възстановяване на здравните индикатори посредством Национална стратегия за модерно риск-базирано лекуване на атеросклеротичните сърдечно-съдови болести.Събитието ще се състои на 28 септември от 14:00 ч. и ще се излъчва на страницата на Капитал, на и страницата на " Капитал " във фейсбук.Събитието ще бъде с безвъзмезден достъп, само че изисква наложително регистрация.Представяме главните проблеми пред пациентите и кардиолозите с изявление с член кор. проф. доктор Асен Гудев, дмн, ръководител на Дружеството на кардиолозите в България. Защо България е измежду страните с най-висока заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови болести в Европейски Съюз?
Не единствено България е рекордьор по заболяемост и смъртност от сърдечно-съдови болести. Това е водещата причина за смъртност в международен мащаб, на нея се дължат към една трета от смъртните случаи в целия свят, по-точно 36% от случаите в Европейски Съюз. Защо е значимо да не се успокояваме, че сме снижили през последните години заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови болести. Защото не сме създали задоволително да задълбочим този развой. Българската здравна система към момента е насочена към избавяне на задълбочили се тежки случаи, а не към попречване на инфарктите, да вземем за пример. Всяка година близо 12 хиляди българи стигат до инфаркт, а към 7% от пациентите си отиват вечно. За нас, кардиолозите, това са предотвратими произшествия. В допълнение, сърдечно-съдовите болести не се лимитират единствено до възрастните хора. Точно противоположното, мощно наранени са хора от всички възрастови групи. Около 20% от всички преждевременни смъртни случаи, настъпили преди 65-годишна възраст в Европейски Съюз, са породени от сърдечно-съдови болести. Това са събития и ориси, които могат да бъдат избегнати, в случай че преориентираме работата на здравната система към профилактиката, към навременното лекуване, към съсредоточеното следене, а разбиранията на обществото - към по-здравословния метод на живот. Връзката сред затлъстяването, високия холестерол, обездвижването, фамилната обремененост, всеобщото тютюнопушене и приложимост на алкохол, непридържането към лечението и закъснялото лекуване и сърдечно-съдовите произшествия е директна. Ние, лекарите, при всяка опция призоваваме пациентите да наблюдават своето кръвно налягане и равнища на холестерол, да обръщат внимание на всяко отклоняване, да познават своето тяло и да предотвратят болестта. И в случай че поради възрастта или други рискови фактори болестта се отключи, то да бъде методично и в точния момент лекувано.
Къде се къса нишката сред предварителната защита, диагностиката и навременното лекуване на ССЗ?
Нека да признаем първо виновността на съсловието. Ние премахнахме необятната компетентност " Вътрешни заболявания " и по този начин лишихме младите сътрудници от по-холистичен взор върху организма и по-специално - върху най-масовите болести - сърдечно-съдовите. Смятам, че тази неточност в научен и на практика смисъл би трябвало да бъде преосмислена. Нямаме национални регистри за болесттите, които по този начин и не създадохме и ни липсва действителна информация за положението на пациентите в действително време, за заболяемостта и за резултатите от лекуването. Бих траял със самосъзнанието на всеки пациент, който води изрично вреден метод на живот, посещава своя персонален доктор или експерт когато увредата се е развила и чака да бъде оздравял от последствията от държанието си, без да постави старания да промени всекидневните си привички и отношението към своето тяло. Сърдечно-съдовите болести стават " все по-млади ", те са най-масовите в България, от тях страдат към 1 млн. души. Бих желал да засегна и тематиката за самолечението и скърбя, че ще повторя азбучни истини. Всеки организъм е обособена галактика. Пробването на медикаментите на съседката е неточност. Самолечението е неточност, самодиагностицирането по интернет е неточност. Всички те могат да костват доста скъпо. Всеки може да отдели време, с цел да направи проучвания и да знае по какъв начин работи сърцето му и дали е здрав. Нишката се къса там, където свършва отговорността към личното здраве и тя се трансферира върху роднините, околните, персоналния доктор, кардиолога и болничното заведение.
Как би трябвало да се преструктурира системата, тъй че да обезпечава ефикасни профилактика и лекуване?
В България досега действаше Национална стратегия за предварителна защита на хроничните незаразни заболявания 2014-2020, в която макар че се загатва ролята на високите липиди като главен рисков фактор, само че на никое място не се разписват интензивности, ориентирани против високия холестерол. Само се слага амбициозната цел да се понижи преждевременната смъртност от сърдечно-съдови болести с 20%.Ефективната профилактика значи преди всичко приобщаване на хората към здравословния метод на живот, значи стратегии за профилактика и ранна диагностика на хроничните болести, в което би трябвало да бъдат въвлечени освен медиците, само че и учебните заведения, бизнесът, локалните органи на властта, всеки обособен човек.
България, да вземем за пример, имаше доста добра стратегия за ограничение на тютюнопушенето, която беше прекратена. За страдание е доста мъчно да се насочат послания за здравословен метод на живот на фона на ниския престиж на здравните управляващи и специалистите, който беше разтърсен в допълнение от токсичната среда към ковид-говоренето.
Не единствено България е рекордьор по заболяемост и смъртност от сърдечно-съдови болести. Това е водещата причина за смъртност в международен мащаб, на нея се дължат към една трета от смъртните случаи в целия свят, по-точно 36% от случаите в Европейски Съюз. Защо е значимо да не се успокояваме, че сме снижили през последните години заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови болести. Защото не сме създали задоволително да задълбочим този развой. Българската здравна система към момента е насочена към избавяне на задълбочили се тежки случаи, а не към попречване на инфарктите, да вземем за пример. Всяка година близо 12 хиляди българи стигат до инфаркт, а към 7% от пациентите си отиват вечно. За нас, кардиолозите, това са предотвратими произшествия. В допълнение, сърдечно-съдовите болести не се лимитират единствено до възрастните хора. Точно противоположното, мощно наранени са хора от всички възрастови групи. Около 20% от всички преждевременни смъртни случаи, настъпили преди 65-годишна възраст в Европейски Съюз, са породени от сърдечно-съдови болести. Това са събития и ориси, които могат да бъдат избегнати, в случай че преориентираме работата на здравната система към профилактиката, към навременното лекуване, към съсредоточеното следене, а разбиранията на обществото - към по-здравословния метод на живот. Връзката сред затлъстяването, високия холестерол, обездвижването, фамилната обремененост, всеобщото тютюнопушене и приложимост на алкохол, непридържането към лечението и закъснялото лекуване и сърдечно-съдовите произшествия е директна. Ние, лекарите, при всяка опция призоваваме пациентите да наблюдават своето кръвно налягане и равнища на холестерол, да обръщат внимание на всяко отклоняване, да познават своето тяло и да предотвратят болестта. И в случай че поради възрастта или други рискови фактори болестта се отключи, то да бъде методично и в точния момент лекувано.
Къде се къса нишката сред предварителната защита, диагностиката и навременното лекуване на ССЗ?
Нека да признаем първо виновността на съсловието. Ние премахнахме необятната компетентност " Вътрешни заболявания " и по този начин лишихме младите сътрудници от по-холистичен взор върху организма и по-специално - върху най-масовите болести - сърдечно-съдовите. Смятам, че тази неточност в научен и на практика смисъл би трябвало да бъде преосмислена. Нямаме национални регистри за болесттите, които по този начин и не създадохме и ни липсва действителна информация за положението на пациентите в действително време, за заболяемостта и за резултатите от лекуването. Бих траял със самосъзнанието на всеки пациент, който води изрично вреден метод на живот, посещава своя персонален доктор или експерт когато увредата се е развила и чака да бъде оздравял от последствията от държанието си, без да постави старания да промени всекидневните си привички и отношението към своето тяло. Сърдечно-съдовите болести стават " все по-млади ", те са най-масовите в България, от тях страдат към 1 млн. души. Бих желал да засегна и тематиката за самолечението и скърбя, че ще повторя азбучни истини. Всеки организъм е обособена галактика. Пробването на медикаментите на съседката е неточност. Самолечението е неточност, самодиагностицирането по интернет е неточност. Всички те могат да костват доста скъпо. Всеки може да отдели време, с цел да направи проучвания и да знае по какъв начин работи сърцето му и дали е здрав. Нишката се къса там, където свършва отговорността към личното здраве и тя се трансферира върху роднините, околните, персоналния доктор, кардиолога и болничното заведение.
Как би трябвало да се преструктурира системата, тъй че да обезпечава ефикасни профилактика и лекуване?
В България досега действаше Национална стратегия за предварителна защита на хроничните незаразни заболявания 2014-2020, в която макар че се загатва ролята на високите липиди като главен рисков фактор, само че на никое място не се разписват интензивности, ориентирани против високия холестерол. Само се слага амбициозната цел да се понижи преждевременната смъртност от сърдечно-съдови болести с 20%.Ефективната профилактика значи преди всичко приобщаване на хората към здравословния метод на живот, значи стратегии за профилактика и ранна диагностика на хроничните болести, в което би трябвало да бъдат въвлечени освен медиците, само че и учебните заведения, бизнесът, локалните органи на властта, всеки обособен човек.
България, да вземем за пример, имаше доста добра стратегия за ограничение на тютюнопушенето, която беше прекратена. За страдание е доста мъчно да се насочат послания за здравословен метод на живот на фона на ниския престиж на здравните управляващи и специалистите, който беше разтърсен в допълнение от токсичната среда към ковид-говоренето.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ