Дружество за приятелство Сърбия – България и Форум за етнически

Дружество за другарство Сърбия – България и Форум за етнически връзки се причислиха към основаната по самодейност на СИНПИ през 2023 година Партньорска мрежа от балкански неправителствени организации, в която вземат участие представители от 8 балкански страни

Има вероятности за съдействието сред България и Сърбия в региона на енергийната сигурност и устойчивото развиване на водните запаси. Въпроси засягащи националната сигурност на двете страни, а и от огромно значение и за задачите Балкани. Това сподели ръководителят на СИНПИ доктор Калоян Паргов в Белград. Водената от него делегация от специалисти от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания взе присъединяване в Експертна кръгла маса Сърбия – България, отдадена на провокациите пред енергийната сигурност на двете страни и на устойчивото развиване на водите –  състояние, вероятности, развиване и съдействие сред България и Сърбия.

По думите му тази двустранна експертна среща сред неправителствени организации слага началото на нещо значимо, което ще има благотворни последици за два народа и за целия балкански район.

Дружество за другарство Сърбия – България и Форум за етнически връзки се причислиха към основаната по самодейност на СИНПИ през 2023 година Партньорска мрежа от балкански неправителствени организации, в която вземат участие представители от 8 балкански страни.

„ За да се смекчи отрицателното влияние на настоящето разстройство на интернационалната система, ще е належащо страните и гражданското общество да работят дружно и да се върнат към мултилатерализма, съдействието и споделената отговорност. По семпло казано към основаването на нов международен ред “, уточни Паргов.

Според някогашния зам.-министър на енергетиката Иван Айолов в последните 10 години, бих споделил, в българската електроенергийна система са наложени неща, които са подбудени от две външни аргументи. „ Това е сбърканата енергийна политика в Европейския съюз по повод предоставяне на извънреден приоритет на създаване на възобновими енергийни източници “, посочи той и добави, че не е срещу това да произвеждаме сила от възобновими източници, само че тя би трябвало да бъде създавана рационално и по метод, който да не води до предекстремални и предкатастрофални събития. Т.е. следва да бъде съразмерно.

Инж. Айолов уточни, че другото „ камъче в обувката “ на електроенергийната система е търговията с въглеродни излъчвания – една измислена фабрика за печелене на обособени корпоративни ползи и печелене на пари. Той вижда опция тъкмо по тази линия да си обединят напъните за възможни бъдещи дейности, а точно въглеродните излъчвания, в случай че не може да бъдат мощно редуцирани, най-малко да се откри механизъм за ограничението им до не повече от 50 евро за звук.

„ Други ограничения, които ние бихме могли да предложим са за енергийната съгласуваност сред обособените страни, които да работят в синхронната зона. Считам, че това е рационално “, съобщи Иван Айолов.

Д-р Даниела Везиева, който бе длъжностен министър на стопанската система, сложи акцент върху икономическия аспект на тематиката за минералните води и за естествените запаси.

„ И България, и Сърбия нямат добра маркетингова тактика във връзка с това по какъв начин да покажат на света, че ние сме едни изключителни дестинации за балнео лекуване и за здравен туризъм “, означи тя. Везиева смята, че това е пропуск, който съгласно нея хората, които се занимават с бизнес и са в цивилен структури, могат да го поправят по-лесно, в сравнение с страните ни като държавни управления биха могли да създадат.

Тя разяснява и тематиката за бутилирането на водата и показа концепцията за обща мрежа, посредством която да се предлага бутилирана вода в двете си страни по технология, която е екологична и е обвързвана с нискоенергийни производства.  

„ Друго, което ми се желае е да сложим началото на един диалог за развиването на здравния туризъм, развиването на обща мрежа от балнеологични клиники в България и  Сърбия. Бихме могли да създадем общи пакети за здравен туризъм “, означи Даниела Везиева.

Хидроинженерът Николай Карафезиев посочи, че през последните няколко години ясно се виждат проблемите в резултат на неприятното ръководство на водния запас в България и означи, че се следи безпорядък в раздробените системи за ръководство и употреба на водите попаднали в 5 министерства  на национално равнище и съвсем всички общини на районно равнище.

„ Липсата на съответни и пропорционални вложения в бранша докара до разпад на хидромелиоративната система на България, застаряла и амортизирана водоснабдителна система, отделена и функционално самостоятелна хидроенергийна система. Голяма част от язовирите са изведени  от водната система и не действат по предопределение “, изясни той и добави, че кадровото застраховане на водния бранш е извънредно незадоволително. Системите работят с помощта на пенсионирани фрагменти, които не са вероятност за развиване на водния бранш.

С оглед повишение на конкурентността на ползвателите на хидромелиоративната инфраструктура за напояване и запазване от нездравословното влияние на водите, посредством достъп до вода за напояване и предотвратяване на земеделските земи и обитаемоте места, е належащо създаване на юридически потенциал, който да докара до постигането на  дългосрочни цели.

Като такива инж. Карафезиев уточни понижаване на рисковете от наводнения, обезпечаване доставката на вода за напояване до всички ползватели, без условия на недостиг при настъпилите климатичните промени, както и понижаване на енергоемкостта на системите посредством създаване на фотоволтаични станции върху напоителни уреди и наоколо до отводнителни уреди.