Другият срамен аспект го видяхме през очите на приятел на

Другият неприличен аспект го видяхме през очите на другар на насилника, който побърза да упрекна жертвата. Патриархалните култури обичайно упрекват дами, които свършват в куфари посред блатото, че сами са си отговорни. Или малко по-пълните в учебно заведение – че батковците ги бият и им вземат парите. Да, от време на време с неподчинението и дори с най-простото си невписване в упованията на насилника жертвата подтиква спомагателна експанзия. Но този вид държание е израз на предпочитание за доминация, надзор, власт и унижаване  на жертвата. Особено при нападенията с обезобразяване – заливане с киселина, нарязване с макетно ножче – жертвата би трябвало да бъде осъдена. Защото е “долен парцал ”.

Голяма част от дамите – жертви на принуждение, развиват типична натрапливост, която ги кара всякога да влизат в порочния кръг на глезене на колегата си, съпроводено с патологичната виновност, че “този път в действителност не са създали всичко съвършено ” и “този път в действителност са отговорни ”, само че “следващия път ще създадат всичко както би трябвало ” и сътрудникът им ще е удовлетворен. И по този начин е всеки идващ път.

Чрез вменяването на виновност на жертвата обаче се дават права на насилника да взема решение какво да прави с нея. А това лишава правото ѝ да бъде неприкосновена, тъй като е “изначално отговорна ”, тъй като е друга: друго облечена, по-малка, по-дебела, по-слаба или просто жена или мъж. Или някой, който не се вписва в визиите за женственост и неустрашимост.

Веднага се появиха анализатори, които лансираха циничната теза, че този вид принуждение е плод на съветските имперски желания и че Русия подклаждала локалните национализми на Балканите. Национализмът и домашното принуждение са доста разнообразни неща. При някои хора вървят редом, само че това не ги прави нито равнозначни, нито равностойни. Насилникът пораства в среда, в която не национализмът, а насилието е поощряван модел.

Хипермаскулинният блян и хетеронормативността не са български изобретения – те са присъщи на всички общества, в които, като се роди момче, се счита за благословия, а в случай че се роди момиче – е “пропусната изгода ”. В тези общества се умиляват от момчето, което скубе девойките за плитките в детската градина, тъй като по този начин се става същински мъж. А в случай че момичето си разреши да отвърне, се трансформира в “побойница ” и я наказваме. Или лепим етикета “женчо ”, в случай че момче не се бие с другите. Това е еманация на идеала за чистата тестостеронна неустрашимост.

Разликата е единствено в чувствителността на обособените общества и готовността им да възприемат за норма, когато министър-председателят гали и целува по главата жена – дипломат на велика мощ, или когато кани журналистки “да му пипат мускула ”, и това умилява. Или когато жена, потвърдила, въпреки и за малко, че е добър министър на правораздаването, след това бива изтикана в ъгъла да бъде единствено член на няколко парламентарни комисии, а нейното място заемат безизвестни мъже или такива стават шефове на комисиите.

През миналия уикенд видяхме и изтощени от политика медии при започване на обичайната лятна суша, които трансфораха случая с посеченото момиче от Стара Загора в идея. Видяхме ядосани хора, в това число политици, да показват доста яд. Но най-вече в Интернет и до момента в който спорят за запетайки в Наказателния кодекс  или подгряват локалните избори посредством държавния бюджет преди ваканцията си. Видяхме и доста ядосани елементарни хора, настръхнали от боязън: като стартираме от най-човешкия – за личните им дъщери, и стигнем до страха, че правосъдната система, от там – и страната май е доста счупена.

Но видяхме и правосъдна система в почивен ден.

Една от основните пиар тактики е да се снижиш и да изчакаш бурята, тъй като “всяко знамение е за три дни ”. Но някой излъга съдиите и прокурорите, че това е тридневно знамение и ще отшуми, още повече – когато става дума за тематика, отключваща базови, първоначални страхове. Точно както не отшумя за 3 дни и силата за търсене на дребния Сашко от Перник през зимата. Общото е, че става дума за деца. Когато става въпрос за изгубване или принуждение над деца, проекцията е извънредно мощна. В този случай всеки почва да се пита: “Ако на следващия ден моята щерка бъде на нейно място? ” или “Ако на следващия ден моят наследник направи това? ”.

Оттук насетне каквото и да бяха споделили старозагорските съдии в понеделник, нямаше да има никакъв смисъл. Особено безпредметно беше ваденето на буквоядски доводи в окото на една чисто морална и прочувствена стихия. Няма разумен аргумент, който да се опълчи на побесняла от боязън страст.

А публичната реакция беше предстояща – когато опасността е мощна, има мощен яд. И е значимо тази реакция да е продължителна. Затова медиите не би трябвало да се уморяват да я отразяват, както се умориха да отразяват митингите на бул. “Сливница ” след злополуката с двете млади жертви.

Но казусът с домашното насилие е проблем на домашното възпитание

Да обожествяваш и да унижаваш една жена, не те възпитава страната, а родителите и средата. Държавата може да насърчи с действието или бездействието си избрани явления в всеобщото общество. Но в случай че реши да се бори – има способи. Включително и през това – да финансира медийни артикули, които имат за цел да трансформират стандарти. Чудесен образец за това са така наречен “просоциални сапунки ” – многосерийни филми и трагични радиоформати, които индийското държавно управление целеустремено субсидира от години и смяната в манталитета там е забележима.

24chasa.bg