Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби

...
Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби
Коментари Харесай

Гоце Делчев – живият след 150 години

„ Другари, не виждате ли, че в този момент към този момент не сме плебеи на разпадащата се турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин. Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото българско родно място “.
Гоце Делчев

Героите и мъчениците са колкото звездите на небето, само че народът си спомня за всички, когато пее за Гоце - Гоце, „ съвестта “ и „ душата “ на Вътрешната организация; Гоце, който се опълчи против силите на мрака в света и в мозъците на хората; Гоце, който в неравната битка не престана твърдо да има вяра, че любовта и милосърдието са по-силни от терора и силата; Гоце, за който всички хора са братя, а разликата сред народностите е единствено разлика сред цветята в една градина; Гоце, който е разбирал света „ само като поле за културно състезание на народите “ и който е считал, че „ не е малко да бъдем единствено индивиди “.

Мерсия Макдермот

Гоце Делчев – живият след 150 години

В навечерието на 150-на годишнина от рождението на огромния български бунтовник и лидер на българските Македоно-одрински революционни комитети Гоце Делчев издателство „ Синева “ пусна в книжарниците книгата „ Свобода или гибел. Биография на Гоце Делчев “ от Мерсия Макдермот. Това е второ издание на книгата, която е издавана до момента единствено един път - през 1978 година То се подрежда измежду трите биографии на велики българи, издадени от ИК „ Синева “ на Христо Георгиев - паралелно с тези на Димитър Благоев и Яне Сандански, написани от известната английска историчка и писателка, която е тясно обвързвана с нашата страна. Новата книга за Гоце Делчев (4.02.1872 – 4.05.1903) е реалност с поддръжката на фондация „ Солидарно общество “.

Наричат Мерсия Макдермот по-българка от българите. Тя е приключила съветска лингвистика в Оксфорд през 1948 година, същата година идва в България като бригадирка при градежа на язовир " Копринка ". През 1957 година гостува в София, поканена от Комитета за културни връзки с чужбина. През 1963-1964 година е учителка в Английската гимназия, където преподава и от 1973 година до 1979 година През 1979 година става лекар на историческите науки и до 1989 година води в Софийския университет спецкурс по история на революционното придвижване в Македония. Така в резюме тя самата описа за връзките си с България в писмо до в. „ Дума “ през 2019 година Мерсия Макдермот е задграничен член на Българска академия на науките и лекар хонорис идея на Софийския университет. Тя е почетен жител на Карлово и Благоевград и притежател на високи държавни оценки на България – Ордена на розата, ордена „ Кирил и Методий “ и ордена „ Мадарски конник “.

Мерсия живее в Лондон, всякога, когато се чуем по телефона, приказва на чист български език и благодари, че в България я помнят. Ето какво още написа тя през 2019 година: „ Моите книги са написани за англичани, които не могат да четат български, само че които се интересуват от историята и културата на България. Доколкото ми беше допустимо, аз посещавах местата, свързани с живота на моите герои. С Левски нямаше проблеми, само че Гоце и Дядото са родени отвън границите на днешна България и имах много завършения с тях. Яне е роден и погубен в Пирин планина, само че тук-там немного налични. Все отново със съдействието на разнообразни хора съумях да отида до доста села. И за мое огромно наслаждение видях един орел, който се виеше във въздуха над гроба на Яне Сандански. Народните песни не лъжат!

Радостно ми е, че в последните месеци книгите ми за Левски и Яне Сандански са преиздадени в България, излезе за първи път и тази за Дядото. Имаме потребност от тяхната мъдрост, от тяхното ентусиазъм. Затова мой лозунг е хубавата национална сентенция: " Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите ".

Книгата за Гоце Делчев на Мерсия Макдермот е книга за Българина с огромна писмен знак. Тя прелестно познава опитите на македонизма да си присвои и Гоце, които в последните години станаха опорна точка в опитите на Северна Македония да си сътвори история на наш тил. Затова написаната от нея биография на революционера, умрял единствено на 31 години, само че оставил значима диря в историята ни, стартира с нарочна приписка: „ В актуалната книга терминът “Македония” се употребява, с цел да се отбелязя географският регион, който на север граничи с Шар планина, Църна гора (района на Скопие), Осогово и Рила, на юг – с река Бистрица (Алиакмон) и Егейско море, на изток – с река Места и на запад – със западния бряг на Охридското езеро и Албания. Векове наред тази територия е била населявана от смесено население: славяни, които са болшинството, гърци, албанци, власи, турци, евреи и цигани; всички те заради своето местопребиваване имат идентичното право да бъдат обсъждани като “македонци”. Допреди стотина години всички считаха славянското население на Македония за българско. Оттогава насам обаче бяха стартирани редица разнообразни теории, които взаимно се изключват, само че чийто общ знаменател е желанието да се убедят македонските славяни и целият свят, че те не са българи, а нещо друго.

Тъй като обаче от източниците става недвусмислено ясно, че през интервала, обзет от тази книга, славяните в Македония освен сами са се смятали за българи, само че са били считани за българи и от целия свят, тук терминът “македонец” се употребява освен в общия му географски смисъл, само че и с цел да се отбелязя онази част от българския народ, която обичайно е населявала Македония, образувайки най-голямата етническа общественост там, и която е основала Вътрешната революционна организация, с цел да освободи територията от османско владичество “.

Едва ли има по-пълна и по-точна биография на Гоце Делчев от тази, която е написана от Макдермот. Новата книга е един подарък за любознателните читатели по случай неговата 150-годишнина.

В. „ Земя “
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР