Присъствието на бизнеса в обучението е най-голямото конкурентно предимство на един университет
Друг образец - законодателството ни към момента не е планувало формите на публично-частно партньорство сред бизнеса и университетите, което би спомогнало още повече ВУЗ-овете и бизнес компании да си партнират в построяването на фрагментите на бъдещето. Още нещо - липсват и тласъци от страна на страната за университетите, които образуват, построяват и надграждат умения и пълномощия по специалности на бъдещето.
Какви нови умения и специалности ще са нужни, с цел да се пригодим към световната транформация?
Професиите на бъдещето изискват широкоспектърна подготовка в доста научни области. Вземете изкуствените органи - сърца, дроб, стави. Днес те се основават с адитивни индустриални технологии и се осъществяват в човешкия организъм. Материята обаче, от която се основават, приемането й от организма - това е резултат от напъните на интердисциплинарно готови не медици, а инженери. Инженери, които познават правилата на новите 3Д технологии, само че имат и базови знания в региона на медицината. Същото е и със задвижването на изкуствените стави - там са ни потребни инженери, готови освен в региона на мехатрониката, само че и в региона на медицината.
Интердисциплинарността следва да е приоритет и на страната и на университетите в идващите години. Защото към този момент имаме освен умни домове и умни градове, а умни заводи, умни материи, умни коли... Това значи, че ние следва да построяваме от ден на ден смарт експерти, които към този момент се състезават не междуполово, а с изкуствения разсъдък. Държавата обаче с политиките си в региона на българското висше обучение значително изостава от тези световни трендове.
Вече втора година развиваме интердисциплинарни специалности. Някои от тях осъществяваме като образование и с други университети. Телемедицина да вземем за пример създадохме с Медицински университет - Плевен. Софтуерно планиране в медицината образоваме взаимно с Медицински университет - Пловдив. Комуникационни системи за организация на въздушното придвижване осъществяваме с Висшето военно въздушно учебно заведение в Долна Митрополия.
Специалности като Киберсигурност на високите технологии, Дигитално предприемачество и изкуствен интелект, Компютърни технологии, Дигитално водачество, Комуникационни мрежи и кибер следствие са нашите интердисциплинарни специалности - флагмани на просветителния пазар, тъй като са неповторими и не се оферират в различен университет в страната и тъй като в тях е интегриран салдото сред доктрина и процедура.
Вие доста пъти сте казвали, че има потребност от промяна, и то генерална във висшето обучение. Определено като част от тази промяна не приемате " безплатното " висше обучение. Съветът на ректорите се разгласи срещу отпадането на държавните такси. Какво оферирате тогава вие - ректорите?
Належащата промяна е да се преструктурира модела на финансиране на висшите учебни заведения. Знаете ли, че % за висше обучение тази година е най-нисък спрямо последните няколко години? Знаете ли, че тази година този % е 0,6 от Брутният вътрешен продукт, а предходната беше 0,7?
Ако делът от Брутният вътрешен продукт за прехрана на образованието във висшите учебни заведения доближи най-малко 0,9%, то в българските университети ще има почтени хонорари, средства за просвета, за материална база, за основаването на удобен микроклимат и уют за учене и преподаване, за правене на просвета и внедряване.
А по повод законопроекта за премахването на таксите за студентите държавна поръчка в българските университети, Съветът на ректорите имаше мнение и в него аргументирано се изясни за какво тази мярка вреди и на българските университети - държавни и частни, и на студентите, и на обществото.
Ще си разреша да дам единствено няколко свои аргумента. Освобождаването от такси на всички студенти, автоматизирано постави знак на тъждество сред финансово постоянните студенти, сред тези, чиито фамилии колкото да врзват двата края, сред сираците, сред студентите с един родител, сред тези, които имат висок триумф, сред тези, които мъчно вземат семестъра и влачат изпити до завършването си... Това на понятен език значи да раздадем помощи на цялото население в страната, без значение дали то работи или не. И тъй като обществена политика се прави за обществено уязвими групи, аз не мога да видя фокуса на тази мярка. Затова за мен тя е нефокусирана, неконцентрирана и неефективна.
Неконценрирана е, тъй като усилва неравенството в обществото.Социалната цена на безплатното висше обучение ще я заплати българския поданик. Ще я заплаща с налога си и хигианистката, и инженера, и лекаря, и професора, и вие - публицистите. Справедливо ли е да плащате за нещо, което не ползвате?
Тази концепция е неефективна, тъй като декапитализира българските висши учебни заведения като ги лишава от единствения, позволен им от закона, непрекъснат доход и го заменя с обезщетителен механизъм.
Ако има 150 милиона, които страната желае да вложи в студентите, то по-логично беше да се промени текста на член 4, алинея 11 от Постановление на Министерски съвет 90 на Министерски съвет, в който е записано, че стипендията е не по-малка от 120 лв. и не по-висока от 200 лв. месечно и тези средства да се насочат към разходопокривни стипендии в необятен набор, тъй като проблем на студентите са не таксите, които варират в другите университети от 100 до 800 лв. на учебен срок, а разноските за живот. Мисля, че това беше мъдрия ход!
Номинирана сте от университети за ръководител на Съвета на ректорите - каква е ролята на съвета във висшето образованиеи какви са целите пред него?
Един от главните цели в работата на Съвета на ректорите в идващите месеци следва да е одобряването му като пълновръстен сътрудник в процеса по генериране и осъществяване на политиките в региона на висшето обучение. Друг неизменим приоритет е запазването на академичната автономност.
Създаването на държавна политика за одобряване на България като просветителна дестинация на глаболния учебен пазар е също доста значим приоритет, по който Съвета на ректорите следва да има принос.
Реформирането на процеса по акредитация е също извънредно значимо и по това може и би трябвало да се работи.
За смяната в модела на финансирането на висшите учебни заведения към този момент говорихме. Това също е приоритет пред нас.
Възрастовите ограничавания за преподавателите, мандатността, възнагражденията за университетския и административния състав във висшите учебни заведения, равното отнасяне и равния достъп до средства за просвета и за държавните, и за частните, и за военните, и за профилираните университети, няма по какъв начин да не са акценти в работата на Съвета на ректорите.
Сигурна съм, че Съветът на ректорите може да бъде съответен сътрудник, само че и коректив на законодателната и на изпълнителната власт в основаването, реализирането и отчитането на резултата от политиките в региона на висшето обучение. Казвам сигурна съм, тъй като и до в този момент Съветът на ректорите имаше доста съответна роля в редица процеси във висшето обучение. Затова приемствеността в политиката на съвета е също доста, доста значима.
Какви нови умения и специалности ще са нужни, с цел да се пригодим към световната транформация?
Професиите на бъдещето изискват широкоспектърна подготовка в доста научни области. Вземете изкуствените органи - сърца, дроб, стави. Днес те се основават с адитивни индустриални технологии и се осъществяват в човешкия организъм. Материята обаче, от която се основават, приемането й от организма - това е резултат от напъните на интердисциплинарно готови не медици, а инженери. Инженери, които познават правилата на новите 3Д технологии, само че имат и базови знания в региона на медицината. Същото е и със задвижването на изкуствените стави - там са ни потребни инженери, готови освен в региона на мехатрониката, само че и в региона на медицината.
Интердисциплинарността следва да е приоритет и на страната и на университетите в идващите години. Защото към този момент имаме освен умни домове и умни градове, а умни заводи, умни материи, умни коли... Това значи, че ние следва да построяваме от ден на ден смарт експерти, които към този момент се състезават не междуполово, а с изкуствения разсъдък. Държавата обаче с политиките си в региона на българското висше обучение значително изостава от тези световни трендове.
Вече втора година развиваме интердисциплинарни специалности. Някои от тях осъществяваме като образование и с други университети. Телемедицина да вземем за пример създадохме с Медицински университет - Плевен. Софтуерно планиране в медицината образоваме взаимно с Медицински университет - Пловдив. Комуникационни системи за организация на въздушното придвижване осъществяваме с Висшето военно въздушно учебно заведение в Долна Митрополия.
Специалности като Киберсигурност на високите технологии, Дигитално предприемачество и изкуствен интелект, Компютърни технологии, Дигитално водачество, Комуникационни мрежи и кибер следствие са нашите интердисциплинарни специалности - флагмани на просветителния пазар, тъй като са неповторими и не се оферират в различен университет в страната и тъй като в тях е интегриран салдото сред доктрина и процедура.
Вие доста пъти сте казвали, че има потребност от промяна, и то генерална във висшето обучение. Определено като част от тази промяна не приемате " безплатното " висше обучение. Съветът на ректорите се разгласи срещу отпадането на държавните такси. Какво оферирате тогава вие - ректорите?
Належащата промяна е да се преструктурира модела на финансиране на висшите учебни заведения. Знаете ли, че % за висше обучение тази година е най-нисък спрямо последните няколко години? Знаете ли, че тази година този % е 0,6 от Брутният вътрешен продукт, а предходната беше 0,7?
Ако делът от Брутният вътрешен продукт за прехрана на образованието във висшите учебни заведения доближи най-малко 0,9%, то в българските университети ще има почтени хонорари, средства за просвета, за материална база, за основаването на удобен микроклимат и уют за учене и преподаване, за правене на просвета и внедряване.
А по повод законопроекта за премахването на таксите за студентите държавна поръчка в българските университети, Съветът на ректорите имаше мнение и в него аргументирано се изясни за какво тази мярка вреди и на българските университети - държавни и частни, и на студентите, и на обществото.
Ще си разреша да дам единствено няколко свои аргумента. Освобождаването от такси на всички студенти, автоматизирано постави знак на тъждество сред финансово постоянните студенти, сред тези, чиито фамилии колкото да врзват двата края, сред сираците, сред студентите с един родител, сред тези, които имат висок триумф, сред тези, които мъчно вземат семестъра и влачат изпити до завършването си... Това на понятен език значи да раздадем помощи на цялото население в страната, без значение дали то работи или не. И тъй като обществена политика се прави за обществено уязвими групи, аз не мога да видя фокуса на тази мярка. Затова за мен тя е нефокусирана, неконцентрирана и неефективна.
Неконценрирана е, тъй като усилва неравенството в обществото.Социалната цена на безплатното висше обучение ще я заплати българския поданик. Ще я заплаща с налога си и хигианистката, и инженера, и лекаря, и професора, и вие - публицистите. Справедливо ли е да плащате за нещо, което не ползвате?
Тази концепция е неефективна, тъй като декапитализира българските висши учебни заведения като ги лишава от единствения, позволен им от закона, непрекъснат доход и го заменя с обезщетителен механизъм.
Ако има 150 милиона, които страната желае да вложи в студентите, то по-логично беше да се промени текста на член 4, алинея 11 от Постановление на Министерски съвет 90 на Министерски съвет, в който е записано, че стипендията е не по-малка от 120 лв. и не по-висока от 200 лв. месечно и тези средства да се насочат към разходопокривни стипендии в необятен набор, тъй като проблем на студентите са не таксите, които варират в другите университети от 100 до 800 лв. на учебен срок, а разноските за живот. Мисля, че това беше мъдрия ход!
Номинирана сте от университети за ръководител на Съвета на ректорите - каква е ролята на съвета във висшето образованиеи какви са целите пред него?
Един от главните цели в работата на Съвета на ректорите в идващите месеци следва да е одобряването му като пълновръстен сътрудник в процеса по генериране и осъществяване на политиките в региона на висшето обучение. Друг неизменим приоритет е запазването на академичната автономност.
Създаването на държавна политика за одобряване на България като просветителна дестинация на глаболния учебен пазар е също доста значим приоритет, по който Съвета на ректорите следва да има принос.
Реформирането на процеса по акредитация е също извънредно значимо и по това може и би трябвало да се работи.
За смяната в модела на финансирането на висшите учебни заведения към този момент говорихме. Това също е приоритет пред нас.
Възрастовите ограничавания за преподавателите, мандатността, възнагражденията за университетския и административния състав във висшите учебни заведения, равното отнасяне и равния достъп до средства за просвета и за държавните, и за частните, и за военните, и за профилираните университети, няма по какъв начин да не са акценти в работата на Съвета на ректорите.
Сигурна съм, че Съветът на ректорите може да бъде съответен сътрудник, само че и коректив на законодателната и на изпълнителната власт в основаването, реализирането и отчитането на резултата от политиките в региона на висшето обучение. Казвам сигурна съм, тъй като и до в този момент Съветът на ректорите имаше доста съответна роля в редица процеси във висшето обучение. Затова приемствеността в политиката на съвета е също доста, доста значима.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ