Божествените жрици на любовта
Древногръцкият историк Херодот твърди, че фараонът Хеопс построил най-голямата египетска пирамида с пари, получени от храмова проституция.
Първите проститутки в езическите храмове се появяват във Вавилония. Това била една от най-разпространените форми на поклонение пред Милита (наричана още Белита), богинята на природата и плодородието, настойничката на град Вавилон. Според Херодот нито едно вавилонско момиче нямало право да се разпорежда със своето бъдеще, без изначало да загуби девствеността си в храма на Милита, където се стичали чужденци. Освен това, съгласно закона всяка вавилонянка трябвало да се появява най-малко един път в годината в този храм и да се отдаде на някой чужд за пари. Само на чужденци било разрешено да вършат секс с вавилонските дами, без значение дали са към този момент омъжени или към момента девствени девойки.
Във Вавилон всяко момиче правело секс в чест на богинята Милита
След като си избирал храмовата продажница, мъжът хвърлял в полата й няколко монети и казвал: „ Обръщам се към богинята Милита! “ Дори сумата да била незначителна, дамата нямала право да откаже парите, тъй като към този момент се считали за свещени. След като платял, мъжът хващал дамата за висящия завършек на колана и я влачел под сенките на кедрите, където правили половото „ жертвоприношение “. Преди срещата богинята „ желала “ любовниците да се съблекат, да смъкват обувки, шапки, кърпи и декорации, а основното: да изгорят нещо, да вземем за пример, ечемичена питка. След половия акт дамата си отивала, а парите, платени от чужденеца за „ любовта “, оставали в храма.
Скоро религиозната проституция във Вавилон достигнала такива размери, че за искащите да се поклонят на Милита просто нямало задоволително място в храма. Тогава по заповед на жреците небрежно били сковани павилиони, само че въпреки всичко мнозина били принудени да се усамотяват в горички и басейни в близост. По време на тези „ ритуали “ дамите били в цялостна сигурност – не биха могли да попречат нито ревностен брачен партньор, нито непоколебим татко.
Култът към Милита се популяризирал доста бързо в цяла Западна Азия. Навсякъде били издигнати храмове на богинята, която в разнообразни страни получила разнообразни имена – Венера, Афродита, Анаис, Астарта, Урания.
Арменската Венера се наричала Анаис. В нейната чест бил издигнат голям храм, към който се изпълнявали полови ритуали. Но на дамите се разрешавало там да вършат секс единствено с чужденци. После оставяли парите на олтара като жертва за богинята. Смятало се, че едно момиче, занимаващо се с храмова проституция, е по-лесно да си откри заслужен брачен партньор – нали благодарността на Анаис й била обезпечена!
В Кипър, родината на Афродита, девойките вечер се отдавали на моряците напряко върху пясъка – а парите, получени по този метод, оставали за тяхната сватбена зестра. В храмовете на Пафос живеели групи храмови проститутки. Интересното е, че всяко дете, родено от тях, имало опция да стане цар на страната.От Кипър свещената проституция бързо се популяризирала по всички острови на Средиземно море, а оттова проникнала в Гърция и Италия. В храма на Афродита в Коринт служели повече от хиляда девойки.
Жрица на богинята Афродита, която прави обреден секс в името на Афродита. Рисунка върху древногръцки съд за вино.
Навсякъде в античния Изток имало бит да изпращат девойки, които достигали пубертета, в храмовете, с цел да бъдат дефлорирани. Но най-почтително към храмовите проститутки се отнасяли в Индия. В Южна Индия било наложително да се даде по една госпожица от всяко семейство в храмовете за проституция. Само в Танжорския храм през 1004 г. имало над 400 такива проститутки. В особено избрани храмови пространства те приемали членове на избрани касти. Било им строго неразрешено да се отдават на представителите на долните касти. По време на ежедневните религиозни служби в храмовете и по улиците по време на шествия били длъжни да танцуват. Въобще, в Индия специалността на храмова продажница в никакъв случай не се смятала за срамна. Те постъпвали на работа при съответния кумир от ранна възраст, като техният поминък се предавал по завещание – от майка на щерка. Ако по време на танц фенът поисквал да се забавлява с някоя от тях, незабавно можел да задоволи желанието си на умерена цена. Останалите дами продължавали да танцуват, като че ли нищо не се е случило.
В Траванкор всяка танцьорка била длъжна да се ожени за божеството, чиято роля, несъмнено, изпълнявал сановник. Сетне булката трябвало да прави секс с всеки обожател на съответния кумир. А вечерта танцувала на светлината на лампади пред статуята на божеството и възпявала секса като най-голямо наслаждение.
При античните инки съществувал забавен тип елитарна храмова проституция. Момичета от най-благородните фамилии се изпращали в общежития, където тъчели и бродирали за потребностите на храмовете. Освен това, поддържали „ свещения “ огън по време на лятното слънцестоене. Те били наричани „ Деви на Слънцето “ и всички били считани за съпруги на основния държател – Великия инка. Той си избирал всред тях наложници или ги раздавал на своите велможи в символ на изключително снизхождение. Ако това не се случвало, девата на Слънцето оставала вечно девствена. В случая, че я заловели с мъж, тогава нещастницата бивала закопана жива в земята, съблазнителят й – удушен, а селото, в което се бил родил – изравнено със земята.
Солон провел първия обществен дом.
През 594 година прочие Хр. Солон провел в Атина първия държавен обществен дом, в който работели робини, купени с публични средства. Хитрият законодател бил първият в Атина, който осъзнал какви баснословни облаги получават храмовете на Афродита от „ божествената “ проституция и решил да попълни празната държавна хазна по този необикновен метод. Данъците, плащани от проститутките, съставлявали много забележителен дял от приходите на атинската страна.
Така на промяна на храмовата проституция пристигнала узаконената професионална проституция, която даже в някои сякаш „ цивилизовани “ европейски страни съществува и до през днешния ден.
