Древният Рим е една от най-могъщите цивилизации в човешката история,

Древният Рим е една от най-могъщите цивилизации в човешката история, траяла повече от тринадесет века. Влиянието му върху актуалната международна цивилизация е мъчно да се оцени, само че е голямо (от имената на месеците до ширината на железопътното междурелсие в Европа и доста други). Но макар високото равнище на развиване на технологиите и архитектурата Древен Рим не е имал каменни крепости в актуалния смисъл на думата. Нека се спрем по-подробно.

Първоначално дано се съсредоточим върху това какво съставлява замъкът и какво е неговото предопределение. Древният палат е укрепително оборудване, което се е употребило за отбрана от враговете, както и за престояване и отбрана на благородници, владетели и други значими лица. Те са били издигани в разнообразни исторически интервали, като се стартира от древността и пораждането на държавността.

Замъците са се отличавали с присъща крепостна архитектура с отбранителни стени и наблюдателни кули. В взаимозависимост от района и епохата те са били изграждани от разнообразни материали – от дърво до камък и тухли. Зад солидните стени е имало цялостен комплекс от здания – от първокласни жилища до офиси. Големите крепости са имали пълноценна градска инфраструктура – павирани улици, пазарни площади, религиозни здания. Замъчните комплекси били оборудвани с съвременни за времето си инженерни системи. Именно тук са се развивали основните събития от политическата битка, а самите крепости са изпълнявали ролята както на отбранителни, по този начин и на административни центрове.

Липсата на крепости в античната Римска империя може да се изясни с особеностите на това време. Тяхното строителство от частни лица не се е правило. Живели са най-вече в дворци (вили), само че без здрави стени, даже и за богатите. Единната римска страна осигурявала отбрана на частната благосъстоятелност и сигурност от нападения. Империята изграждала укрепления по границите, в рисковите региони. Построяването на палат било скъпо; в най-хубавия случай се издигали здрави стени с кули и изкопи пред стените.

Римляните създали специфична система за военна защита, като заменили нормалните крепости със профилирани огромни военни лагери (селища), известни като каструми. Тези укрепления изпълнявали значима функционалност – служели за несъмнено леговище на разположените в тях военни елементи. Подобни здания служели основно като административни центрове по границите на империята, изпълнявайки ролята на значими стратегически възли (от тях по-късно израстват голям брой европейски градове).

Характерна специфичност на тези структури е, че те не принадлежат на обособени лица, а на страната. Въпреки че официално тези структури биха могли да се считат за благосъстоятелност на императорите и високопоставените служители, фактическото им неявяване в тези здания ни разрешава недвусмислено да ги признаем за държавни обекти. Затова е по-правилно тези здания да се преглеждат като част от държавната инфраструктура, а не като частни резиденции на благородници и богаташи.

Характерът на потребление на каструмите е бил доста друг – от краткосрочни нощувки до места за настаняване, където военните са можели да останат в продължение на няколко години. Важно е да се означи особеността на сходно настаняване – то не е предполагало непрекъснато закотвяне. В края на службата или при пренасочване на поделението всички военнослужещи, в това число техните фамилии, са били задължени да освободят населяваните пространства.

Значението на термина се корени в латинския език. Думата „ castrum “ произлиза от латинското „ castrum “, което безусловно се превежда като „ цитадела “. С течение на времето смисъла на термина еволюира и към късноантичния интервал той се трансформира в общоприето означение за военни лагери от друг вид, както за легиони, по този начин и за спомагателни военни формирования.

За разлика от класическите отбранителни уреди, римските военни укрепления имат малко по-различна цел. Основната им функционалност не е била дълготрайна отбрана против врага, а обезпечаване на краткотрайно настаняване на военни елементи – в действителност те са били мобилни полеви бази.

В структурно отношение тези укрепления са имали комплицирана система за отбрана. За основа е служил земен вал, върху който са били издигнати стени. Допълнителна сигурност се осигурявала от двойна редица изкопи, обграждащи целия периметър на оборудването. Системата от входове била проведена посредством три основни врати, а равномерното разположение на кулите по периметъра на стените разрешавало дейно да се управлява територията и да се обезпечи отбрана, само че те не можели да устоят на продължителна блокада.

Днес доста древноримски каструми сходно на рицарските крепости са известни туристически обекти. Те притеглят туристите със своята история и архитектура. Много от обектите са отворени за обществеността и дават опция на посетителите да научат повече за живота на хората от предишното.