Археолози откриха „Земята на белия ягуар“
Древният град на маите Сак Бахлан устоял на испанците над век в джунглите на Мексико
Археолози откриха останките на Сак Бахлан, именитата " Земя на белия ягуар " - последната цитадела на маителакандон-ч'ол, която се съпротивлявала на испанското владичество повече от столетие. Откритието поставя завършек на епохи търсене на този тайнствен град, прикрит надълбоко в джунглите на мексиканския щат Чиапас.
След завладяването на столицата им Лакан Тун през 1586 година, представителите на племето лакандон-ч'ол се преместили по-дълбоко в непроходимата Лакандонска джунгла, където основали новия си център Сак Бахлан. Там те запазили независимостта си от испанската корона близо 110 години - до 1695 година, когато експедиция водена от духовник Педро де ла Консепсион разкрила селището.
Модерни технологии разкриват антични секрети
Откритието стана допустимо с помощта на новаторското комбиниране сред исторически документи и модерни геоинформационни системи. Археологът Хосуе Лосада Толедо от Националния институт по антропология и история на Мексико анализирал 17-вековни мемоари на испанския духовник Диего де Ривас.
" Като комбинирах всички тези променливи, съумях да дефинира приблизителното местонахождение на Сак Балан ", изяснява Лосада Толедо за своята методология.
Според записките на де Ривас от 1698 година, градът се намирал на низина покрай завой на река Лакантун. Документите описвали четиридневно пътешестване пешком от града до реката, следвано от двудневно странствуване с лодка до сливането на реките Лакантун и Пасион.
Последните дни на съпротивата
Испанските сили скоро след откриването завладели града и го преименували на Нуестра Сеньора де Долорес ( " Богородица на скърбите " ). До 1721 година мястото било изцяло изоставено, а джунглата последователно погълнала останките от последната самостоятелна Maya община.
Археолозите локализирали хипотетичното местонахождение на Сак Бахлан покрай реките Хатате и Икскан, в региона на границата сред Мексико и Гватемала. Те към този момент провели две полеви експедиции за картографиране и разкопки, като работата ще продължи в идващите години.
Значение за историята
Сак Бахлан съставлява неповторим случай на дълготрайна опозиция против европейската колонизация в Америка. За разлика от множеството коренни общности, които били покорени в границите на десетилетия, лакандон-ч'ол съумели да запазят независимостта си над век след първия контакт с испанците.
Изследванията ще бъдат оповестени в детайли в идващия брой на профилираното списание " Chicomoztoc ", а Discovery Channel приготвя документален филм за откритието.
Археолози откриха останките на Сак Бахлан, именитата " Земя на белия ягуар " - последната цитадела на маителакандон-ч'ол, която се съпротивлявала на испанското владичество повече от столетие. Откритието поставя завършек на епохи търсене на този тайнствен град, прикрит надълбоко в джунглите на мексиканския щат Чиапас.
След завладяването на столицата им Лакан Тун през 1586 година, представителите на племето лакандон-ч'ол се преместили по-дълбоко в непроходимата Лакандонска джунгла, където основали новия си център Сак Бахлан. Там те запазили независимостта си от испанската корона близо 110 години - до 1695 година, когато експедиция водена от духовник Педро де ла Консепсион разкрила селището.
Модерни технологии разкриват антични секрети
Откритието стана допустимо с помощта на новаторското комбиниране сред исторически документи и модерни геоинформационни системи. Археологът Хосуе Лосада Толедо от Националния институт по антропология и история на Мексико анализирал 17-вековни мемоари на испанския духовник Диего де Ривас.
" Като комбинирах всички тези променливи, съумях да дефинира приблизителното местонахождение на Сак Балан ", изяснява Лосада Толедо за своята методология.
Според записките на де Ривас от 1698 година, градът се намирал на низина покрай завой на река Лакантун. Документите описвали четиридневно пътешестване пешком от града до реката, следвано от двудневно странствуване с лодка до сливането на реките Лакантун и Пасион.
Последните дни на съпротивата
Испанските сили скоро след откриването завладели града и го преименували на Нуестра Сеньора де Долорес ( " Богородица на скърбите " ). До 1721 година мястото било изцяло изоставено, а джунглата последователно погълнала останките от последната самостоятелна Maya община.
Археолозите локализирали хипотетичното местонахождение на Сак Бахлан покрай реките Хатате и Икскан, в региона на границата сред Мексико и Гватемала. Те към този момент провели две полеви експедиции за картографиране и разкопки, като работата ще продължи в идващите години.
Значение за историята
Сак Бахлан съставлява неповторим случай на дълготрайна опозиция против европейската колонизация в Америка. За разлика от множеството коренни общности, които били покорени в границите на десетилетия, лакандон-ч'ол съумели да запазят независимостта си над век след първия контакт с испанците.
Изследванията ще бъдат оповестени в детайли в идващия брой на профилираното списание " Chicomoztoc ", а Discovery Channel приготвя документален филм за откритието.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ