Възможно ли е да изграждаме неразрушими постройки днес и каква е тайната на римското строителство?
Древните римляни може би са ни научили на едно-две неща за производството на устойчив бетон, който устоя хиляди години.
Ново изследване е анализирало подробно суровините и енергийните потребности на античната им рецепта, разкривайки някои потребни способи за възстановяване на актуалния цимент.
Изненадващо, откривателите откриха, че производството на римски хоросан и бетон изисква повече вода и повече излъчвания на парникови газове, в сравнение с портланд цимента - най-разпространеният тип цимент, употребен в бетона през днешния ден.
Но въпреки първичните разноски за сила да са по-високи, римските бетонни формули в последна сметка биха могли да се окажат по-устойчиви в дълготраен проект. Това е по този начин, тъй като може да не се постанова да бъдат подменяни или ремонтирани толкоз постоянно.
Според интернационален екип от инженери по околна среда, римските бетонни смеси ще би трябвало да надживеят актуалните формулировки с най-малко 41%, с цел да реализиран същите кумулативни излъчвания за постройките.
За по-краткотрайни структури, като улици и автомагистрали, римският бетон ще би трябвало да издържи най-малко с 29 % по-дълго, написа.
" Когато вземем поради експлоатационния живот на бетона, тогава започваме да виждаме изгоди “, казва водещият създател и инженер Даниела Мартинес от Северния университет в Колумбия.
" Можем да извлечем доста поучения от римляните. Ако можем да включим техните тактики с нашите модерни новаторски хрумвания, можем да създадем по-устойчива застроена среда. “
Сравнение сред античен и актуален бетон. (Martinez et al., iScience , 2025)
Трудно е да се съпостави дълготрайността на римския бетон със актуалния бетон, тъй като през днешния ден доста бетонни здания и структури са подсилени със стомана.
Когато стоманата ръждясва, тя се уголемява, принуждавайки околния бетон да се напука и разгради само за десетилетие . За съпоставяне, древноримският бетон е кадърен на " самолечение “. Това значи, че когато се появят пукнатини в цимента, те се залепват по натурален метод още веднъж, когато проникне вода.
Това е част от повода античните римски морски стени да са издържали хилядолетия, макар непрекъснатото им разтрошаване от талази и корозивна солена вода.
Ново изследване е анализирало подробно суровините и енергийните потребности на античната им рецепта, разкривайки някои потребни способи за възстановяване на актуалния цимент.
Изненадващо, откривателите откриха, че производството на римски хоросан и бетон изисква повече вода и повече излъчвания на парникови газове, в сравнение с портланд цимента - най-разпространеният тип цимент, употребен в бетона през днешния ден.
Но въпреки първичните разноски за сила да са по-високи, римските бетонни формули в последна сметка биха могли да се окажат по-устойчиви в дълготраен проект. Това е по този начин, тъй като може да не се постанова да бъдат подменяни или ремонтирани толкоз постоянно.
Според интернационален екип от инженери по околна среда, римските бетонни смеси ще би трябвало да надживеят актуалните формулировки с най-малко 41%, с цел да реализиран същите кумулативни излъчвания за постройките.
За по-краткотрайни структури, като улици и автомагистрали, римският бетон ще би трябвало да издържи най-малко с 29 % по-дълго, написа.
" Когато вземем поради експлоатационния живот на бетона, тогава започваме да виждаме изгоди “, казва водещият създател и инженер Даниела Мартинес от Северния университет в Колумбия.
" Можем да извлечем доста поучения от римляните. Ако можем да включим техните тактики с нашите модерни новаторски хрумвания, можем да създадем по-устойчива застроена среда. “
Сравнение сред античен и актуален бетон. (Martinez et al., iScience , 2025)
Трудно е да се съпостави дълготрайността на римския бетон със актуалния бетон, тъй като през днешния ден доста бетонни здания и структури са подсилени със стомана.
Когато стоманата ръждясва, тя се уголемява, принуждавайки околния бетон да се напука и разгради само за десетилетие . За съпоставяне, древноримският бетон е кадърен на " самолечение “. Това значи, че когато се появят пукнатини в цимента, те се залепват по натурален метод още веднъж, когато проникне вода.
Това е част от повода античните римски морски стени да са издържали хилядолетия, макар непрекъснатото им разтрошаване от талази и корозивна солена вода.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ