Цялата легенда за тиквата на Хелоуин
Древните келти посрещали своята нова година Самайн в края на октомври. Те вярвали, че в нощта против нея умрелите през миналата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да наподобяват колкото се може по-страшно - обличали скотски кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Събирали се към огньове, запалвани от друидите жреци, устройвали гадания и принасяли в жертва животни.
А ето какво гласи и легендата за тиквата на Хелоуин. Тя е обвързвана с историята на един селяндур на име Джак ковача или Стиснатия Джак и оттова тиквеният фенер се назовава jack-o-lantern, написа БГНЕС.
Джак живеел в едно ирландско село преди доста, доста години. Всички го познавали като алкохолик, шарлатанин и шмекер, който можел да надхитри даже самия Дявол. Тъй като Дяволът имал уши на всички места, той схванал за Джак и решил да ревизира дали в действителност той е толкоз остроумен.
Една късна вечер Джак се прибирал през полето към къщи, пийнал както постоянно. Както се влачел по пътя, внезапно се спънал в нещо. Огледал го на лунната светлина и се оказало, че е човешко тяло с ужасна мъртвешка мимика на лицето. Това бил самият Дявол. Джак незабавно трезвен задоволително, с цел да се уплаши, че това е последният му час, че Дяволът е пристигнал да вземе неверната му пиянска душа.
Преди Дяволът да каже нещо, хитрецът Джак го изпреварил, като му предложил договорка – да му даде душата си в подмяна на едно последно пиянство в локалната механа.
Сделката изглеждала добра и Дяволът се съгласил, даже споделил, че ще почерпи. Искал да види по какъв начин Джак ще се измъкне от това състояние.
В кръчмата Джак погълнал голямо количество бира, като за последно. Когато пристигнало ред да се заплаща, Дяволът се зачудил от кое място да вземе пари. Джак възкликнал:
- Нали си Дявол! Защо не се превърнеш в сребърна монета? Така ще платим за бирата, а след това ще си възвърнеш формата.
Нали си бил шмекер, Джак съумял да убеди Дявола. Когато обаче той се трансформирал, Джак бързо взел монетата и я пъхнал в джоба си. Там имало малко разпятие и Дяволът изгубил всичките си сили – към този момент не можел да си върне формата. Започнал да се моли на Джак, а той му споделил, че ще го пусне, в случай че му даде още 10 години живот. Унизен, Дяволът се съгласил.
Десетте години минали, както минавали една след друга чашите бира пред Джак. Дяволът го намерил още веднъж и към този момент бил решен да го води в Ада. Джак изглеждал безропотен, само че още веднъж имал последно предпочитание – ябълка от близкото дърво.
Той обаче не можел да се покатери и помолил Дявола да го направи. В момента, в който Дяволът се качил, Джак забил в земята под дървото няколко разпятия и Дяволът за повторно бил в капан. Джак му споделил, че ще го пусне, единствено в случай че Дяволът му обещае, че в никакъв случай няма да вземе душата му в Ада. Ядосан от глупавото си състояние, Дяволът нямал избор и се съгласил.
Годините минавали. Ето, че пристигнал смъртният час на Джак. Той се отправил към вратите на Рая, само че Свети Петър не го пуснал вътре – шарлатанин, алкохолик и безспорен виновник нямал място там. Отчаян, Джак отишъл пред вратите на Ада.
Там обаче и Дяволът го върнал – обещанието си било заричане, той не можел да вземе душата му. Все отново Дяволът се смилил над Джак и му дал един пламнал въглен. Джак го поставил в една куха ряпа – неговата обичана храна, до момента в който бил жив.
Оттогава до края на света Джак е жертван да се скита в нищото, нито в Рая, нито в Ада, сред положителното и злото, единствено с един фенер от ряпа, който да му свети.
Тази легенда евентуално е дала името на фенерите, направени от огромни зеленчуци – в началото репи, а по-късно – тикви. Символиката им е да плашат неприятните духове, които излизат в нощта на Вси светии. Всеки, който напуща дома си, би трябвало да носи подобен фенер, както и да окачи един пред къщата си, с цел да не влизат злите сили вътре. Ако въпреки всичко някоя влезе, идва ред на подкупването й със сладкиши – лакомство или почерпка.
А ето какво гласи и легендата за тиквата на Хелоуин. Тя е обвързвана с историята на един селяндур на име Джак ковача или Стиснатия Джак и оттова тиквеният фенер се назовава jack-o-lantern, написа БГНЕС.
Джак живеел в едно ирландско село преди доста, доста години. Всички го познавали като алкохолик, шарлатанин и шмекер, който можел да надхитри даже самия Дявол. Тъй като Дяволът имал уши на всички места, той схванал за Джак и решил да ревизира дали в действителност той е толкоз остроумен.
Една късна вечер Джак се прибирал през полето към къщи, пийнал както постоянно. Както се влачел по пътя, внезапно се спънал в нещо. Огледал го на лунната светлина и се оказало, че е човешко тяло с ужасна мъртвешка мимика на лицето. Това бил самият Дявол. Джак незабавно трезвен задоволително, с цел да се уплаши, че това е последният му час, че Дяволът е пристигнал да вземе неверната му пиянска душа.
Преди Дяволът да каже нещо, хитрецът Джак го изпреварил, като му предложил договорка – да му даде душата си в подмяна на едно последно пиянство в локалната механа.
Сделката изглеждала добра и Дяволът се съгласил, даже споделил, че ще почерпи. Искал да види по какъв начин Джак ще се измъкне от това състояние.
В кръчмата Джак погълнал голямо количество бира, като за последно. Когато пристигнало ред да се заплаща, Дяволът се зачудил от кое място да вземе пари. Джак възкликнал:
- Нали си Дявол! Защо не се превърнеш в сребърна монета? Така ще платим за бирата, а след това ще си възвърнеш формата.
Нали си бил шмекер, Джак съумял да убеди Дявола. Когато обаче той се трансформирал, Джак бързо взел монетата и я пъхнал в джоба си. Там имало малко разпятие и Дяволът изгубил всичките си сили – към този момент не можел да си върне формата. Започнал да се моли на Джак, а той му споделил, че ще го пусне, в случай че му даде още 10 години живот. Унизен, Дяволът се съгласил.
Десетте години минали, както минавали една след друга чашите бира пред Джак. Дяволът го намерил още веднъж и към този момент бил решен да го води в Ада. Джак изглеждал безропотен, само че още веднъж имал последно предпочитание – ябълка от близкото дърво.
Той обаче не можел да се покатери и помолил Дявола да го направи. В момента, в който Дяволът се качил, Джак забил в земята под дървото няколко разпятия и Дяволът за повторно бил в капан. Джак му споделил, че ще го пусне, единствено в случай че Дяволът му обещае, че в никакъв случай няма да вземе душата му в Ада. Ядосан от глупавото си състояние, Дяволът нямал избор и се съгласил.
Годините минавали. Ето, че пристигнал смъртният час на Джак. Той се отправил към вратите на Рая, само че Свети Петър не го пуснал вътре – шарлатанин, алкохолик и безспорен виновник нямал място там. Отчаян, Джак отишъл пред вратите на Ада.
Там обаче и Дяволът го върнал – обещанието си било заричане, той не можел да вземе душата му. Все отново Дяволът се смилил над Джак и му дал един пламнал въглен. Джак го поставил в една куха ряпа – неговата обичана храна, до момента в който бил жив.
Оттогава до края на света Джак е жертван да се скита в нищото, нито в Рая, нито в Ада, сред положителното и злото, единствено с един фенер от ряпа, който да му свети.
Тази легенда евентуално е дала името на фенерите, направени от огромни зеленчуци – в началото репи, а по-късно – тикви. Символиката им е да плашат неприятните духове, които излизат в нощта на Вси светии. Всеки, който напуща дома си, би трябвало да носи подобен фенер, както и да окачи един пред къщата си, с цел да не влизат злите сили вътре. Ако въпреки всичко някоя влезе, идва ред на подкупването й със сладкиши – лакомство или почерпка.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ