Откъде са се появили имената на дните?
Древните имена на дните, както и на някои месеци, са свързани с имената на богове и по този начин навлезли в актуалните европейски езици: британски, френски, италиански, испански. Римската седмица се състояла от следните дни:
Понеделник – „ Денят на Луната “
Вторник – „ Денят на Марс„
Сряда – „ Денят на Меркурий “
Четвъртък – „ Денят на Юпитер “
Петък – „ Денят на Венера “
Събота – „ Денят на Сатурн “ (англ. – Saturday)
Неделя – „ Денят на слънцето “ (англ. – Sunday)
За разлика от западните езици, в българския и съветския език дните от седмицата са получили настоятелен наименования:
Понеделник – първият работен ден след деня, в който не се прави нищо (неделя).
Вторник – вторият ден от седмицата.
Сряда – междинният ден.
Четвъртък – четвъртият подред ден.
Петък – петият ден.
Събота – взаимствано е от древноеврейското „ шаббат “ (почивка, покой).
Неделя -думата „ неделя “ произлиза от старобългарския глагол „ дълатн “ (трудя се, действам), който по-късно прераснал в „ делям, дялам “. Точно от тук идва и прозвището на нашия цар Петър Делян (делян – работлив). Ето за какво и думата „ неделя “ произлиза от глагола „ не разделям “, т.е. „ не върша нищо “, „ денят, в който няма работа “.
