Древните светилища на България
Древните хора, които са построили тези " обсерватории " са знаели освен придвижването на звездите, само че и тайните на периодичност и сила. Те са употребявали тези естествени запаси, с цел да се разработят технологии и способи, такива каквито ние занапред разкриваме. Много доказателствата сочат, че тези светилища може би са били издигнати като антични енергийни машини съобразени с енергийната мрежа на Земята, обезпечаване на сила за излекуване, както и предсказания, а може би и за още неща, които остават незнайни за нас. Една от най-смущаващи загадки на нашата планета са мегалитните структури. Това са места с присъщи камъни подредени в избран ред. Възрастта на най-древните мегалити е повече от 10 хиляди години.
Красивите реки на България
Все още ние знаем незначително малко за обкръжаващия ни свят. Земята влияе на близката Вселена и тя на нея. Затова, античните са се старали да се ориентират в пространството и времето. И са го правили може би по-точно от нас. В древността хората са забелязали избрани феномени, които се повтарят. И те са се постарали освен да ги изучат и фиксират, само че и да ги оставят на поколенията.
Перперикон е археологически комплекс, огромно мегалитно светилище. Предполага се, че това е фамозното в древността светилище на Дионис и тракийското племе сатри. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е към 12 кв.км. Разкопките стартират през 2000 година и не престават, разкривайки огромен скален град, чиито подем е през римската ера, въпреки историята му да стартира няколко хилядолетия по-рано.
Белинташ е канара с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка активност. Предполага се, че това е паметен обект датиращ от Енеолита, който е бил употребен за ритуални потребности, като самата му същина и предопределение към момента не са изцяло изяснени. Съществуват и хипотетични догатки, че съществуващото антично светилище е било отдадено на господ Сабазий. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които съгласно някои образуват карта на звездното небе. 
Скално-култовият комплекс край село Татул, (Община Момчилград) е праисторическо паметно място, на чиято територия е ситуиран един от най-озадачаващите мегалитни монументи на територията на България - саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог измежду мегалитните монументи. Въз основа на наличните изсичания в материковата канара и керамичните фрагменти от съдове и фигури с паметно предопределение, най-ранният стадий от живота на хълма е датиран към късния Халколит.
Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища в Родопите, намиращо се в землището на село Биволяне, Община Момчилград. В подножието на „ най-големия тракийски град “ личат очертанията на пространствата, виждат се улиците и площадите. Зидарията е без хоросан, а керамиката датира сред VI и I в. прочие Хр. В непосредственост до паметното място, над реката, е издълбана гробница. Култовият комплекс не е функционирал през Средновековието.
Марков камък или Големият камък намиращ се в землището на Долно Ябълково (обл. Бургас) е антично паметно оборудване. Обектът е описван и постоянно като „ Тракийско светилище Големият камък “. Камъкът съставлява мегалитен валун с височина 8 m, който е закрепена върху две други скали, тъй че под него се образува процеп. На върха на скалата в антични времена са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които съгласно националните поверия се пълнят с лековита вода, които локалните хора назовават „ очите на Бога “. 
Бегликташ или Беглик Таш е ситуиран на българското Черноморие на 5 км от гр. Приморско, в полите на Странджа. Обектът съставлява натурален скален отбор от сиенитни блокове с разнообразни размери и форма, формирани in situ в следствие от сферичното изветряне на скалите и в същото време е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища у нас. Бегликташ е прочут на българската археологическа просвета още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България.
Утробата е антично пещерно светилище, датиращо от XI – Х в. прочие Хр. Обектът се намира покрай село Илиница, в местността Тангардък кая,северозападно от Кърджали. Представлява натурален водоравен процеп в канара, който е в допълнение изсечен и завършен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Тази пещера-светилище се свързва с изповядването на култа към Великата богиня-майка – един път годишно слънчевият лъч прониква в олтара, олицетворявайки свещения ѝ брак със Слънцето.
Мегалитното светилище под Царев връх обгръща огромна сакрална територия, ситуирана по билото на Рила планина сред Марков и Царев връх, " маркирана " с голям брой мегалитни жертвеници. Светилището е локализирано и записано сред 2001 година и 2006 година по време на теренни изследвания ръководени от проф. Васил Марков. Царев връх е мястото, където съгласно „ Житието на Патриарх Евтимий “ и националните митове, българският цар Петър I разговарял и се е съветвал със Св. Иван Рилски.
Кутелът е мегалитен гранитен пай, който е завършен като огромна чаша покрай с. Розовец в Сърнена Средна гора обл. Пловдив. Поразително за българските археолози е извънредно вярно завършената като кутел гранитна канара, както и съществуването на втори сходен съвсем опустошен мегалитен кутел в съседство. Кутелът е имал похлупак - воденичен камък, който обаче е присвоен в предишното от неприятел. На към 30 м е ситуиран мегалитен обект, който евентуално е употребен за паметни цели от тракийските племена.
Кромлехът при с. Долни Главанак до гр. Маджарово (обл. Хасково) съставлява окръжност с диаметър от към 10 м, формирана от отвесни каменни блокове сложени непосредствено върху скална основа. Стабилни са заради подобаващата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Археологическото изследване на кромлеха демонстрира, че е построен през втората фаза на ранно-желязната ера и е функционирал дълъг интервал от време – религиозни обреди са били осъществявани и през късно-желязната ера, а има находки и от Средновековието.
